Отговори
# 330
  • София
  • Мнения: 38 420
Джуди! Аз по принцип съм чиста душа, не подхождам към хората с предразсъдъци. Не си мисля много- много за тях.
И изведнъж!
Ето пресен случай. Уж "най-добрата" ми приятелка такива филми си е разигравала с мен, че не е истина.
Мислех че ми е приятелка и не е възможно да завижда, но като сметнах, че тя продължава да си седи вкъщи, а аз почнах работа, университет и др., малко ми се изясниха нещата.
Вярваш или не, всяка година, поне по веднъж се намира някой да ми избухне в лицето и да си признае - ама ти имаш това и това, пък аз....

Последна редакция: пт, 19 апр 2019, 11:12 от Free Agent

# 331
  • Мнения: 1 004
За себе си съм открила, че за да "пробиеш" до някакво съзнание, има нужда от някои условия. Но понякога се случва спонтанно. Битка си е животът, дали ще пробиеш или ще те надушат, че бягаш и пак ще ти резнат крилцата. Някои хора не могат да понесат мисълта, че някой ще еволюира.
Ще ги резнат, ако им се дадеш да те хванат. Catch me if you can.

# 332
  • Мнения: 30 802
Хващат те, използват любов, чувство за дълг, изобщо положителните ти качества и усещането, че правиш нещо правилно.

# 333
  • Мнения: 1 004
Абеее, хващат те, ако им дадеш. От такова използване и любовта, и лоялността изтъняват и накрая се късат. При едни по-бързо, при други по-бавно. Някои са по-податливи, други- хич. Няма как да разтягаш до безкрай ластика. В един момент се къса и те шибва. Та и така с тези, дето използват любовта, дълга и т.н.

# 334
  • Мнения: 3 865
Вярваш или не, всяка година, поне по веднъж се намира някой да ми избухне в лицето и да си признае - ама ти имаш това и това, пък аз....

и при мен се случват такива неща. Лека полека орязвам кръга си. Скоро никой няма да остане. Но не съжалявам - осъзнах, че нямам нужда от фалшиви приятели. Всъщност ако отвориш сетивата си ще усетиш фалшивите хора как се сдържат да не избухнат, защото осъзнават, че не си им виновен ти. Ще стискат докато им дадеш и най-минималния повод и тогава ще си покажат рогцата. На злобните и завистливи хора им е много трудно да понесат чуждото щастие и успехи и в един момент налягането става толкова силно, че експлоадират буквално от нищо и проявяват истинското си лице. Вече не се впечатлявам - осъзнах, че много хора са така и човек, който не е в състояние да се радва заедно с теб няма как да ти бъде приятел.

# 335
  • София
  • Мнения: 38 420
Аз някак не ги забелязвам признаците. И става точно така - от някоя дреболия избухват. Ама даже и тогава пак не си казват всичко. Мишки с рогца.🤣👻🧟

# 336
  • Мнения: X
Цитат на: The Siren of Titan link=topic=1104614.msg38 метеорология580971#msg38580971 date=1555655822
По отношение на изборите в живота...има периоди, в които живеем "под сянката" на някого, той заема цялото ни битие и много трудно се виждат възможности отвъд границата на тоя човек. Това се случва, докато сме деца. Има периоди, когато човек придобива сили, знания и умения и излиза извън границите. Но ако е живял със задушаващи хора, има вероятност никога да не напусне сянката им - някои са интуитивни и знаят точно къде да чукнат, ако видят, че човекът им излиза от влиянието, за да го върнат пак под сянката си.

Та в тия моменти, ако човек просто няма начин да види други възможности, ако някой целенасочено го спъва, донякъде не е сам отговорен накъде му върви животът. Някой по-опитен може с години и десетилетия да те насочва, саботира, ограничава или да ти дава да видиш само това, което иска.

Пита се в задачата - ако не си бил "себе си" и си живял само в нечий чужд свят, то дали си 100% отговорен за решения и виждания?
Наблюдавам го в момента с настоящ родител на все още малко дете, предпубертетно. Гордее се с това, че умело вменява вина. Детето живее в постянен психотормоз с избрани занимания заради „престиж„. Много грозно и жалко за детето. Човекът се гордее с отвратителните си манипулативни похвати. На детето не се позволява нищо, което родителят не харесва. Тотална мозъчна промивка.
Е, то да се чувства ли виновно някой ден. Ми, ще се чувства, то и отсега е супер виновно за дребни грешчици. С родители, които се смятат за безгрешни, човек направо е обречен. Дано да просветне на детенцето, ама надали.

На мен много често ми избухват, не го бях свързвала със завист. Напоследък на тема мъжът ми колко неща прави - с деца, вкъщи... Ама това е нещо, на което аз лично съм го обучавала с години, избрала съм умишлено такъв човек с такива желания и потенциал, за сметка на нещо друго обаче и правя друг голям компромис. Това обаче не се отчита.
Според мен е и до ниво на интелигентност, не само вродена, а и развита. Някои не могат да надникнат мислено зад завесата. И не искат.
Съгласна с Джуди за локуса на контрола. Но и прекалено силно контролиращ да си, пак е зле.

Последна редакция: пт, 19 апр 2019, 21:03 от Анонимен

# 337
  • Чужбина
  • Мнения: 11 946
Човекът се гордее с отвратителните си манипулативни похвати. На детето не се позволява нищо, което родителят не харесва. Тотална мозъчна промивка.
Е, то да се чувства ли виновно някой ден. Ми, ще се чувства, то и отсега е супер виновно за дребни грешчици.
Вменяване на чувство на вина, засрамване и заплахи - прекрасни методи за манипулация. Действат почти безотказно, особено при по-съзнателните индивиди. Парадоксът е, че колкото по-умно е детето, толкова по-добре действа.

# 338
  • Мнения: X
Да, а човекът си четка егото колко е велик.

# 339
  • София
  • Мнения: 38 420
Точно днес си мислех как хич не ме бива в гадните похвати при родителството. Нито манипулирам, нито заплашвам, нито наказвам. Гола вода съм!😁

# 340
# 341
  • Мнения: X
Да обобщя мнението си - вината се насажда от родителя в детството. Или си с такава склонност, или светът ти е виновен.

# 342
  • Мнения: 3 865
На мен много често ми избухват, не го бях свързвала със завист.

Сигурно не е задължително да е завист. И на мен ми избухват и не винаги мога да дефинирам конкретната причина. Понякога мисля че е завист, защото няма какво друго да е, мирише си. Понякога е силна неприязън, която за мен е мистерия от къде произлиза. Наскоро си говорех с приятел - питах го защо според него хората си позволяват да ми крещят. И той каза нещо, което аз самата подозирах. "Щото им изглеждаш безобидна и не очакват да реагираш". Аз па взема, че реагирам и ги разочаровам в очакванията и вземат че ме намразят заради това. Което не ми пречи, защото с голямата си уста вече са успели да ме накарат аз да ги намразя. Айде не чак намразила, но са ме издразнили и ядосали и ставам голяма гад в такива случаи. Комплексари, кво да ги праиш освен още повече да ги комплексираш докато не се смирят. Писнало да ми да съм жертва на секакви долнопробни отрепки и съм убедена, че тия трябва да мачкат за да те уважават - при простите хора с добро не става

# 343
  • Чужбина
  • Мнения: 11 946
"Щото им изглеждаш безобидна и не очакват да реагираш".

Има го и това! Един особен род хора реагират като животните - мачкат всичко живо, което им изглежда по-слабо от тях. Това си е чисто примитивна реакция, нищо че въпросните са в костюми, вратовръзки и излъскани обувки.

# 344
  • Мнения: X
A "изглежда по-слаб" е по критерий колко възпитано се държи.
Това, че не се заяждаш с всички наред и спазваш някакво благоприличие в държанието автоматично се възприема като слабост.
То и затова не случайно много хора не си възпитават децата в обноски, емпатия, грижа за другите, сакън да не изглеждат слаби. И в крайна сметка възпитават безкрайно арогантни индивиди с високо самомнение.
Не, че е по темата де, но завихме в тази посока.
*И аз съм от тези, на които си позволяват да крещят. Защото често стоя настрана, не се включвам в полемики, не се аргументирам, за мен това е загуба на време и енергия, но се приема по друг начин.

Общи условия

Активация на акаунт