Здравейте казвам се Надежда, искам да ви разкажа от потресаващото отношение на медицински екип в град София Майчин дом.Желая да дам гласност, за този случай,защото не е редно да има подобно отношение ЛЕКАР - ПАЦИЕНТ.
Бременна съм в 22г.с на 25 години.
От малък град съм и на 21.03.2019г. пристигнах в София,защото имах планиран преглед при кардиолог и към обяд получих вагинално кървене.
Отидох до най-близката клиника за преглед.
Прегледа ме гинеколожка видя, че всичко е наред с бебето и това кървене е вероятно да съм го получила, защото плацентата ми е задна ниско и ми каза, че не е сигурна в това което вижда, но може би леко се е отлепила плацентата.
Там нямаше къде да ме приемат и ме препрати в отделението на Майчин Дом, защото е добра болница с високо квалифицирани специалисти. Отношението беше повече от отвратително още със стъпването ми в Майчин дом.
За една бременна жена е стресиращо това което ме накараха да преживея, за това желая повече жени да знаят за този случай, за да могат да се предпазят.
Чаках 40мин, за прием в Спешно отделение.
Още при постъпването в болницата д-р ДИМИТРОВ(НЕ БЕШЕ доцент Румен ДИМИТРОВ,), който ме прие в Спешно Отделение се държа арогантно с мен.
Сопна ми се още на входа на Спешното понеже,приятеля ми който ми носеше багажа в една торба понечи да ми я даде, но не му разрешиха.
Остави ме в една стая, за да се съблека и ме пита къде ми била пижамата, а тя беше в торбата която не ми разрешиха да си взема.
Смъмри ме бързо да се събличам и да отивам да ме прегледа.
Блъскаше ме по краката и ме натискаше страшно по корема по време на прегледа, все едно му бях виновна за нещо.
Пита ме дали в клиниката са ме преглеждали вагинално, но му отговорих, че гинеколожката не ме гледа вагинално, за да не предизвика контракции.
Прегледа ме вагинално, два пъти си погледна ехографа и два пъти троснато ми каза няма кръв тука, а отговора ми беше, че не съм си измислила и че съм имала кървене. Разпита ме за заболявания и операции.
Претърпяла бях лапароскопска операция за киста на яйчника през 2015г,Ендоскопска
за двоен уретер през 2016г и през 2018 г. ИНТЕРВЕНЦИОНАЛНО ЗАТВАРЯНЕ НА МЕЖДУПРЕДСЪРДЕН СЕПТАЛЕН ДЕФЕКТ.
Обясних му какво ми е казала гинеколожката в клиниката, която посетих преди това, че може би има отлепване и това е била причината.
Повдигна рамене и ми каза, че нямало нищо притеснително, плацентата ми била на 4,5 см, матката ми изглежда добре и не било нещо застрашяващо и не вижда отлепване.
Пита ме колко е било кървенето и му обясних, че след посещение до тоалетната имаше алено червена кръв при избърсване и няколко капки по тоалетната чиния.
Той завъртя очи и обсъди със дежурната сестра която беше в Спешното Отделение, че някой гинеколожки като видели две капки кръв и го смятали за нещо много притеснително, но и ние бременните сме се плашели много от това.
Думите му бяха:
-НЕ СИ ЗА ПРИЕМАНЕ, НО ТАКА И ТАКА СИ И СИ С НАПРАВЛЕНИЕ ЩЕ ТЕ ПРИЕМЕМ.
Мед.сестра също не беше от най любезните, като също ме караше по бързо да съм тръгвала след нея, за да ме заведе до отделението оставяйки ме да си нося торба пълна със дрехи, храна,аксесоари за болницата, вода, яке и раница при положение, че съм имала кървене.
Приеха ме и ми пуснаха система, по късно ми биха антибиотик, за който питах какъв е и защо ми го бият,отговора на дежурната сестра се
бе, че съм била оперирана жена и било за наше добро.
Какво трябваше да означаваше оперирана?
Двете ми операции бяха през 2015 и 2016 г, а от тогава бяха минали 3,4 години.
Междупредсърдния дефект също бе затворен преди година и то ИНТЕРВЕНЦИОНАЛНО затваряне.
Както ми каза кардиолога ми, че не съм оперирана, а ми е извършена интервенция.
Бях абсолютно здрава относно тези операции, но не успях да си обясня, защо ми бият антибиотик, защото съм била ОПЕРИРАНА.
Цяла вечер никой не дойде в стаята ми освен сестрата да ми бие ношпа и да ми нагласи системата.
Това ми беше лечението.
На визитация минаха три докторки, но единствено запомних Д-Р КРЪСТЕВА.
Между другото лежала съм често в болница и за пръв път виждам да минава визитация без абсолютно никаква документация.
Първо се накараха на пациентката, която беше с мен в стая от ромски произход.
Питах ги как са ми изследванията, казаха, че са наред но трябвало да седя до понеделник и, че чак в понеделник ще ми вземат секрет за изследване преди да изтече клиничната пътека и евентуално докато завърши лечението. Плацентата ми била на 4,5 см и не били сигурни още как била разположена
(,макар че на прегледа при приемането д-р Димитров също ми потвърди, че е задна ниска, но нормално ниска и няма опасност и всичко изглеждало добре с плацента, с матка и с бебе.)
Обясних им че съм пристигнала в София,за кардиологичен преглед, а неуважителния отговор на ''трите възпитани специалистки'' беше:
-АЙДЕ ВИЖ Я ПЪК ТАЗИ ДРУГА.
Питаха ме:
- Еми какво правиш тогава в тази болница?
Останах втрещена от въпроса им, едва ли не, че съм се настанила на хотел при тях, след като знаят,че съм постъпила с оплакване за Еднократно кървене, за което нямаха абсолютно никаква представа, нито обяснение защо се е случило.
Не съм предизвиквала по никакъв начин със собственото си поведение подобно отношение което получих от медицинските лица.
Обясних им, че не съм от София и имам други ангажименти, а те прекъсвайки ме с думите:
- ТОВА Е НЕСЕРИОЗНО!
Не ме оставиха да се изкажа, че са наложителни прегледи който са записани с месеци напред не мога да остана при тях в болницата и т.н. Затвориха ми вратата и след малко се появи администраторката на болницата, която ми заяви, че разговоряла със доктора(в крайна сметка не разбрах със кой доктор е разговоряла) че ,мога да си тръгна при условие, че платя клиничната пътека и нощувката за вечерта което е сума от 500лв.
Визитацията мина след малко пак през стаята и д-р Кръстева ми обясни, че ние пациентите не сме смятали докторите за лечители, а за някакви хванати от някъде.
Д-р Кръстева ми обясни, че ако искам да си тръгна мога да го направя на моя отговорност и не могат да държат никой като затворник.
(Отношението за този дори непълен ден показа точно обратното, аз ли нямах уважение към медицинското лице като ме нарекоха най арогантно ТАЗИ ПЪК.ТАЗИ е човек постъпил в болница разчитайки на тези
Медицински Лица да се погрижат за пациента си без да го нагрубяват с подобни фрази)
Отвърнах на д-р Кръстева, че срещу скромната сума от 500лв сигурно ще може да напусна болницата.
Нейната реакция бе, че не е чувала за такова заплащане.
Какво се случваше, Администраторката на болницата ми съобщава трябва да плащам, а д-р Кръстева ми казва, че не е чувала за такова заплащане?
Пожелах да си тръгна, защото ми стана ясно, че единствено искат да вземат парите от касата, а мен да ме лекуват с калций до колкото ми бяха казали и измислен антибиотик който даже не знаех за какво ми го бият. Закритикуваха ме, че съм безотговорна за себе си и за плода си, че било рисковано да излизам от болницата(, а при приемането ми и малко по рано на визитацият ми казаха, че няма нищо притеснително и за мен и за бебето).
Казаха ми, че единствено в тяхната болница поемали случаи като моя за вроден сърдечен порок при бременност,който повтарям за пореден път, че е затворен и съм един пълноценен човек.
Накараха ме да попълня декларация в която съм информирана и запозната с рискове за мен и бебето,при напускането ми на болницата за което реално не ми бяха предоставили такава информация още даже при самото постъпване, дори и на визитацията.
В разговора се намеси още една специалистка, която ми каза:
-Това е безотговорно за теб и за плода, а за това, че си тръгваш няма да бъде заплатено нищо по клинична пътека.
Обясних им отново,че не живея в София и няма да раждам в тяхната болница и не желая в крайна сметка да лежа в тяхната болница,че ще търся в друга болница в която могат да ме хоспитализират.
Думите на друга специалистка която се намеси в разговора бяха:
-Гарантирам , че няма да те приемат в друга държавна болница повече.
И защо няма да ме приемат?
Престъпление ли извърших?
Защото не пожелах да остана в тяхната болница?
Защото ми е дошло до гуша да търпя арогантни специалнисти, които обиждат пациентите с отношението си и с липсата на човещина?
Така ли се лекуват
бременни жени като ги разстройват допълнително?
Защо трябва да се, чувствам длъжна да оставам на лечение на място на което се държат с теб като с нищожество?
Търпяла съм до сега невежеството и арогантноста на '' КВАЛИФИЦИРАНИТЕ НИ СПЕЦИАЛИСТИ, но това беше ВЪРХЪТ
Бременна съм в 22г.с на 25 години.
От малък град съм и на 21.03.2019г. пристигнах в София,защото имах планиран преглед при кардиолог и към обяд получих вагинално кървене.
Отидох до най-близката клиника за преглед.
Прегледа ме гинеколожка видя, че всичко е наред с бебето и това кървене е вероятно да съм го получила, защото плацентата ми е задна ниско и ми каза, че не е сигурна в това което вижда, но може би леко се е отлепила плацентата.
Там нямаше къде да ме приемат и ме препрати в отделението на Майчин Дом, защото е добра болница с високо квалифицирани специалисти. Отношението беше повече от отвратително още със стъпването ми в Майчин дом.
За една бременна жена е стресиращо това което ме накараха да преживея, за това желая повече жени да знаят за този случай, за да могат да се предпазят.
Чаках 40мин, за прием в Спешно отделение.
Още при постъпването в болницата д-р ДИМИТРОВ(НЕ БЕШЕ доцент Румен ДИМИТРОВ,), който ме прие в Спешно Отделение се държа арогантно с мен.
Сопна ми се още на входа на Спешното понеже,приятеля ми който ми носеше багажа в една торба понечи да ми я даде, но не му разрешиха.
Остави ме в една стая, за да се съблека и ме пита къде ми била пижамата, а тя беше в торбата която не ми разрешиха да си взема.
Смъмри ме бързо да се събличам и да отивам да ме прегледа.
Блъскаше ме по краката и ме натискаше страшно по корема по време на прегледа, все едно му бях виновна за нещо.
Пита ме дали в клиниката са ме преглеждали вагинално, но му отговорих, че гинеколожката не ме гледа вагинално, за да не предизвика контракции.
Прегледа ме вагинално, два пъти си погледна ехографа и два пъти троснато ми каза няма кръв тука, а отговора ми беше, че не съм си измислила и че съм имала кървене. Разпита ме за заболявания и операции.
Претърпяла бях лапароскопска операция за киста на яйчника през 2015г,Ендоскопска
за двоен уретер през 2016г и през 2018 г. ИНТЕРВЕНЦИОНАЛНО ЗАТВАРЯНЕ НА МЕЖДУПРЕДСЪРДЕН СЕПТАЛЕН ДЕФЕКТ.
Обясних му какво ми е казала гинеколожката в клиниката, която посетих преди това, че може би има отлепване и това е била причината.
Повдигна рамене и ми каза, че нямало нищо притеснително, плацентата ми била на 4,5 см, матката ми изглежда добре и не било нещо застрашяващо и не вижда отлепване.
Пита ме колко е било кървенето и му обясних, че след посещение до тоалетната имаше алено червена кръв при избърсване и няколко капки по тоалетната чиния.
Той завъртя очи и обсъди със дежурната сестра която беше в Спешното Отделение, че някой гинеколожки като видели две капки кръв и го смятали за нещо много притеснително, но и ние бременните сме се плашели много от това.
Думите му бяха:
-НЕ СИ ЗА ПРИЕМАНЕ, НО ТАКА И ТАКА СИ И СИ С НАПРАВЛЕНИЕ ЩЕ ТЕ ПРИЕМЕМ.
Мед.сестра също не беше от най любезните, като също ме караше по бързо да съм тръгвала след нея, за да ме заведе до отделението оставяйки ме да си нося торба пълна със дрехи, храна,аксесоари за болницата, вода, яке и раница при положение, че съм имала кървене.
Приеха ме и ми пуснаха система, по късно ми биха антибиотик, за който питах какъв е и защо ми го бият,отговора на дежурната сестра се
бе, че съм била оперирана жена и било за наше добро.
Какво трябваше да означаваше оперирана?
Двете ми операции бяха през 2015 и 2016 г, а от тогава бяха минали 3,4 години.
Междупредсърдния дефект също бе затворен преди година и то ИНТЕРВЕНЦИОНАЛНО затваряне.
Както ми каза кардиолога ми, че не съм оперирана, а ми е извършена интервенция.
Бях абсолютно здрава относно тези операции, но не успях да си обясня, защо ми бият антибиотик, защото съм била ОПЕРИРАНА.
Цяла вечер никой не дойде в стаята ми освен сестрата да ми бие ношпа и да ми нагласи системата.
Това ми беше лечението.
На визитация минаха три докторки, но единствено запомних Д-Р КРЪСТЕВА.
Между другото лежала съм често в болница и за пръв път виждам да минава визитация без абсолютно никаква документация.
Първо се накараха на пациентката, която беше с мен в стая от ромски произход.
Питах ги как са ми изследванията, казаха, че са наред но трябвало да седя до понеделник и, че чак в понеделник ще ми вземат секрет за изследване преди да изтече клиничната пътека и евентуално докато завърши лечението. Плацентата ми била на 4,5 см и не били сигурни още как била разположена
(,макар че на прегледа при приемането д-р Димитров също ми потвърди, че е задна ниска, но нормално ниска и няма опасност и всичко изглеждало добре с плацента, с матка и с бебе.)
Обясних им че съм пристигнала в София,за кардиологичен преглед, а неуважителния отговор на ''трите възпитани специалистки'' беше:
-АЙДЕ ВИЖ Я ПЪК ТАЗИ ДРУГА.
Питаха ме:
- Еми какво правиш тогава в тази болница?
Останах втрещена от въпроса им, едва ли не, че съм се настанила на хотел при тях, след като знаят,че съм постъпила с оплакване за Еднократно кървене, за което нямаха абсолютно никаква представа, нито обяснение защо се е случило.
Не съм предизвиквала по никакъв начин със собственото си поведение подобно отношение което получих от медицинските лица.
Обясних им, че не съм от София и имам други ангажименти, а те прекъсвайки ме с думите:
- ТОВА Е НЕСЕРИОЗНО!
Не ме оставиха да се изкажа, че са наложителни прегледи който са записани с месеци напред не мога да остана при тях в болницата и т.н. Затвориха ми вратата и след малко се появи администраторката на болницата, която ми заяви, че разговоряла със доктора(в крайна сметка не разбрах със кой доктор е разговоряла) че ,мога да си тръгна при условие, че платя клиничната пътека и нощувката за вечерта което е сума от 500лв.
Визитацията мина след малко пак през стаята и д-р Кръстева ми обясни, че ние пациентите не сме смятали докторите за лечители, а за някакви хванати от някъде.
Д-р Кръстева ми обясни, че ако искам да си тръгна мога да го направя на моя отговорност и не могат да държат никой като затворник.
(Отношението за този дори непълен ден показа точно обратното, аз ли нямах уважение към медицинското лице като ме нарекоха най арогантно ТАЗИ ПЪК.ТАЗИ е човек постъпил в болница разчитайки на тези
Медицински Лица да се погрижат за пациента си без да го нагрубяват с подобни фрази)
Отвърнах на д-р Кръстева, че срещу скромната сума от 500лв сигурно ще може да напусна болницата.
Нейната реакция бе, че не е чувала за такова заплащане.
Какво се случваше, Администраторката на болницата ми съобщава трябва да плащам, а д-р Кръстева ми казва, че не е чувала за такова заплащане?
Пожелах да си тръгна, защото ми стана ясно, че единствено искат да вземат парите от касата, а мен да ме лекуват с калций до колкото ми бяха казали и измислен антибиотик който даже не знаех за какво ми го бият. Закритикуваха ме, че съм безотговорна за себе си и за плода си, че било рисковано да излизам от болницата(, а при приемането ми и малко по рано на визитацият ми казаха, че няма нищо притеснително и за мен и за бебето).
Казаха ми, че единствено в тяхната болница поемали случаи като моя за вроден сърдечен порок при бременност,който повтарям за пореден път, че е затворен и съм един пълноценен човек.
Накараха ме да попълня декларация в която съм информирана и запозната с рискове за мен и бебето,при напускането ми на болницата за което реално не ми бяха предоставили такава информация още даже при самото постъпване, дори и на визитацията.
В разговора се намеси още една специалистка, която ми каза:
-Това е безотговорно за теб и за плода, а за това, че си тръгваш няма да бъде заплатено нищо по клинична пътека.
Обясних им отново,че не живея в София и няма да раждам в тяхната болница и не желая в крайна сметка да лежа в тяхната болница,че ще търся в друга болница в която могат да ме хоспитализират.
Думите на друга специалистка която се намеси в разговора бяха:
-Гарантирам , че няма да те приемат в друга държавна болница повече.
И защо няма да ме приемат?
Престъпление ли извърших?
Защото не пожелах да остана в тяхната болница?
Защото ми е дошло до гуша да търпя арогантни специалнисти, които обиждат пациентите с отношението си и с липсата на човещина?
Така ли се лекуват
бременни жени като ги разстройват допълнително?
Защо трябва да се, чувствам длъжна да оставам на лечение на място на което се държат с теб като с нищожество?
Търпяла съм до сега невежеството и арогантноста на '' КВАЛИФИЦИРАНИТЕ НИ СПЕЦИАЛИСТИ, но това беше ВЪРХЪТ
на колко години е било това? 
