Има ли дете?

Ее, каква е тая издръжка такава, че да му отива цялата заплата,коя е тая държава?

Не знам какви са им издръжките, но мъжете на запад са изключително стиснати и треперят да не би някоя жена случайно нещо да им вземе. Това е в контраст с нас жените в българия, които пък доста неразумно раздаваме каквито пари имаме на мъжете си(за справка - темите във форума). На запад смятат, че ние от източна европа ходим там, за да си намерим някой и да му взимаме парите и за това постоянно говорят как нямат пари и трябва да спестяват пред жените си. Да не би случайно да си помислиш да му искаш нещо. Те са сигурни, че сме използвачки. Не се виждат какви са прошляци и че заплатите са им мизерни за оня стандарт и че реално, ако искаме пари няма точно с тях да тръгнем. Имах случай преди години с един такъв, който постоянно за пари ми говореше и даже си беше позволил да ме пита нали не съм била с него, заради парите му А той си беше пълен прошляк отвсякъде и нищо не ми е дал. И го разкарах, защото се отвратих. За жалост, мисля че това са повечето мъже на запад, защото и приятелите му били мислели така за жените от източна европа. Така че според мен, по-друг е "проблемът". Не знам колко те успокоява това, по-добре да имаше дете май. Срещала съм подобни мъже и в България дето на първа среща почват да обясняват  как нямали пари, въпреки че никой не ги пита. Голям страх ги гони да вземе да се наложи да платят 2-3 кафета, това си е цяло състояние

Това е смешно. Като съпруга на "мъж на запад" притежавам половината му къща, едната кола, застраховката му живот, частна здравна застраховка, обща банкова сметка и още куп неща. При все че дълго въобще не работех. Не се е замислил и за миг, че става дума за някакво "използване", нито ми крие пари.

Браво на теб, това не променя моя опит

Не, но пишеш общо, а не за твоя опит. Обобщаваш какви били мъжете на запад и жените на изток. Такива стереотипи, когато някой "опитен" ги създава, могат да бъдат само вредни за тези, които нямат опит. Затова представям и друга гледна точка (лична), за да не се генерализира. Нека всеки направи преценка и реши за себе си.

Е, да, де, но и ти пишеш от твоя опит, така че мнението ти не е с по-голяма тежест

И аз имам същото като Ondine като омъжена жена в България. Мисля, че е напълно нормално.

Това, за което споменаваш, rainbow90, бе малко или повече явление характерно за 90-те години. По настоящем светът е космополитен и въобще не се дели на "мъже от Запад" и "жени от Изток". Виж, ако човек е силно материално ориентиран и за лош късмет попада само на "прошляци" е съвсем друга, лична тема. Но обобщаването е просто смешно.

Няма дете, има свекърва. Която е много по-опасна. Ще има доста да се бориш за съвместен живот и финанси.

ю

Ох, така и се оказа. Накратко. Работим  двмата, аз получавам по-малко от него. Съгласих се да купим кола с мои пари, после ми изплати дяла си, защо ли, защото тогава ни трябваше и аз мислех и за себе си и за нас. Добре, НО. До неговата родина се ходи с кола задължително, за да вози мама. За нея таксита явно няма, а това са много пари за бензин, аз от там отивам и до България, станаха около 4 билета. Като се приберем неговата Х сума заделени пари е изчезнала, а моята стои, е как става, печеля по-малко и пътувам повече. За нас няма да задели и лев, а на мама задължително всеки месец се праща повече от стандартната им пенсия, тя си има и своя. Този човек, явно деца няма да гледа, споменах, че ако родя, той няма да мисли за нас а за мама и, че основната му цел е днес да и прати нещо.
Аз пестя, става напечено например, трябва да се местим на квартира, айде пак аз давам всичко. После ми ги връща, не си прави оглушки, но ми е неприятно приятеля ми да ми е длъжник, и ще си ги искам да. Аз докато гледам, от какво да се лиша, той си угажда, не ги бера по дърветата.
За секса да не говорим, 1 път в седмицата или 2 по негова инициатива. То и на мене спря да ми пука вече, разбирам, че го играе като жиголо ли не знам,
От цялата работа аз се чувствам унизена, как си позволих да падна толкова ниско. Държи се добре, в добро съжителтство сме, но... човека явно му е писнало от мен ли не знам.
Казах да се разделим и ако му е до парите майната им, нищо не ми дължи, стига да не ми губи времето. Ще се подкрепяме като другари в чужда страна, но всеки ще си има различен дом. Не искал.
Аз вече имам усещането, че не живея моя живот.
Записах се да уча, да си оползотворя жремето тук и да търся нови хоризонти. А как ми се иска да си грабна куфара и да се съботя вкъщи, преди да го срещна !!!
И двамата с майка си са пълни егоисти, това е ясно. Не иска раздяла, ама не прави нищо да се подобрят нешата, няма и друга. Може и да е гей, знам ли вече, изморих се.
Майка му само му пише прати пари, прати пари. Не си общуваме с нея, само знам, че е много манипулативна и хитра по наблюденията ми, а и поразбирам малко езика им. Засега съм добре, че не е решил да я взима, но мисля, че и това ще стане и тогава, няма да мога да издържа.
Дали да го питам дали има такива намерения, да я прибира тук или не навреме?
Ще прозвучи много грубо, но това са неща от  живота

Че кой те е вързал за него?

Не виждам смисъл да продължаваш с него и да се тормозиш. Ще си живеете с мама тримата, като ти ще бъдеш на заден план винаги. Той не те смята за семейство и не иска да гради общо бъдеще с теб. Мама е с предимство преди теб, за теб ще е ако остане нещо. И дете да имате, и то ще е пренебрегвано. Не си е работа това твоето, спасявай се.

И аз така мисля, нито за брак мисли, нито за такива големи неща. Понякога го пробвам казвам, че много искам,, казва, да добре и накрая нищо след 6 месеца или година даже. Това е, че направих глупост и си зарязох предишната кариера, която беше добре заради него, а сега с този вирус, няма места там. Единствено мисля, да избутам до Нова Година и да се прибирам вкъщи, просто ми трябва пристан.

Нищо, ще си намериш пак хубава работа, гледай да не се заробиш с този, че това вече ще е трудно и сложно поправимо.

Именно за това, реших да следвшам тук, от малка исках, но нашите нямаха възможност, записана съм на шофьорски, но сега заради ковида се позабавиха нещата. Гледам да си запълвам времето всякак с нещо полезно за мен, да не мисля за нас. Иначе се държи добре, обичливо, помага ми във всичко, стига да може, това го оценявам. Усещам, че няма тръпка от негова страна, от моя я има. Мисля, че той по принцип няма тръпка към нищо. Имал е доста травмиращо детство и младост, със много загуби на хора от семейството, вкл. и един родител и майка, която е сменила няколко законни партньора. Изглежда като притръпнал към всичко.
Както казах, с мен е мил, но... секса...
Понякога изпадам в много депресивни състояния. Сякаш сама съм се забила, не че не е така, и се обвинявам. Въртя, суча и не мога да намеря изход. Ни напред, ни назад. Посетих психолог, помогна ми, но май ще трябва редовно.

Сама си го направих и сама си вредя. Ето това ме дразни най-много