Публикувана: 29 юни 2006, 11:31 ч.
Последно мнение: 1 юли 2006, 21:08 ч.

За родителската амбиция, постиженията на децата ни и разни други нещица...

2 066
37
1

# 30 30 юни 2006, 12:09 ч.

София
Мнения: 7 242

По отношение на детето ми, амбицият ми е да му предложа Всичко. Да му покажа какви възможности има пред него, а то само да избере и реши. Ще "дебна" за интересите му и евентуално ще ги поощрявам. Няма да изисквам пряко и грубо. Детето от малко трябва да знае, че не учи за родителите, а за себе си. Гласувайки му доверие, вярвам, че ще го направя по-отговорно. Ако видя примерно, че няма амбиции да е добра ученичка, ще направя както постъпиха с братовчед ми - едно лято разнася щайгите с вмирисани зеленчуци в един "Плод Зеленчук" Mr. Green

, а баща му отвреме на време го водеше в института, където работеше, за да "почувства разликата" Grinning

. Е, следващата година беше пръв отличник.
Ролята на родителя е не толкова да бъде "пъдар", а да насочва, да следи, да поощрява. Много ме е яд, че не съм станала архитект. Имам някакви заложби в тази насока и вярвам, че щях да успея. Но никога не ми е хрумвало, че мога да го направя.. Не знам защо. Дори и когато кандидатствах не се сетих за тази възможност. А голяма част от детството ми премина в рисуване /често и на планове на къщи/ и с конструктора. Ще опитам това да не се случи с дъщеря ми. Понякога дори и големите деца не съзнават какво им се отдава най-добре и каква дейност в бъдеще ще ги направи щастливи. И тук родителят може деликатно да се намеси.

# 31 30 юни 2006, 13:06 ч.

Мнения: 668

Много интересна тема. Хубаво е когато се срещнеш с различни гледни точки по този въпрос.
Аз съм от амбициозните жени, както по отношение на себе си, така и по отношение на децата -въпреки че те са още много малки. Но отсега съм наясно, че големият ми син има музикални заложби и ще направя всичко възможно, за да ги развие. Сигурна съм, че един ден ще ми бъде благодарен, защото и аз когато бях малка се сърдех на майка, че ме води в залата да тренирам и все лъжех, че нещо ме боли, но благодарение на нейната твърдост и амбиция, постигнах много в спорта, сега съм с здрава и с перфектно тяло. Научих се да се боря и да устоявам позициите си. Искам и аз да науча децата си на това още повече, че са момчета.
Колкото до това от каква възраст да започне обучението или заниманието с някакъв спорт мисля, че е най-добре към 4-5 г.
Децата имат нужда от насърчаване и подкрепа, имат нужда да знаят, че могат да се справят с всяка ситуация и мисля, че точно в това се състои ролята на добрият родител.

# 32 30 юни 2006, 13:10 ч.

Мнения: 7 263

Цитат на: yanita в пт, 30 юни 2006, 11:07

Цитат на: Франзела Калина в пт, 30 юни 2006, 10:41

един родител изисква по по-благ начин, отколкото живота.

ето това според мен е синтезираният отговор на въпроса "защо" по отношение на родителските амбиции.

Абсолютен и точен!!!

Цитат на: Лекси в пт, 30 юни 2006, 12:09

, а баща му отвреме на време го водеше в института, където работеше, за да "почувства разликата" Grinning

Е таз стратегия и на мен ми се върти в главата!!!
Един наш познат вече дори я прилага на синовете си, но те са по-големи от нашите, така че засега прилагам само вербалната и страна!

Явно все пак има възпитателен ефект де!

# 33 30 юни 2006, 13:38 ч.

соросоиден либераст и умнокрасива евроатлантическа подлога
Мнения: 13 650

Според мен, няма значение колко интелигентно е детето, родителя е длъжен да го стимулира, ако може да се развие в пълния си потенциал......Как - това зависи от възрастта на детето и куп други неща

# 34 30 юни 2006, 14:10 ч.

Мнения: 3 367

Цитат на: цвета в пт, 30 юни 2006, 10:38

Цитат на: anette1104 в чт, 29 юни 2006, 23:51

за компетитивен спорт или инструмент бих определено чула мнението на детето и после на специалист..

Какво е компетитивен спорт?

всеки спорт които се тренира по пове1е от 4 дни /седмица,заема по поне 2 1аса на ходене,води до състезания,купи,пътувания и пр..свидетел съм на нещастлив край от подобни на1инания по главно родит.инициатива и възнамерявам да внимавам по отношение на нашите деца..

# 35 30 юни 2006, 15:03 ч.

Sofia
Мнения: 1 263

Цитат на: Лекси в пт, 30 юни 2006, 12:09

Много ме е яд, че не съм станала архитект. Имам някакви заложби в тази насока и вярвам, че щях да успея. Но никога не ми е хрумвало, че мога да го направя.. Не знам защо. Дори и когато кандидатствах не се сетих за тази възможност. А голяма част от детството ми премина в рисуване /често и на планове на къщи/ и с конструктора. Ще опитам това да не се случи с дъщеря ми.

Ей, Лекси, никога не е късно за това! Аз започнах да уча архитектура преди 2 години Laughing

Бях на 35

Даже днес бях на изпит. Не ги усетих изобщо, а и покрай бременността и раждането съвсем Laughing

И аз имах такъв проблем с моите родители. Справях се, но те не ме поощряваха особено. Трябваше да се сблъскам с ужасно много неща, да пробвам различни видове работа, да се женя и развеждам, за да разбера какво искам и как трябва. Не съм сигурна и сега, че знам, разбира се Laughing

. Бях пълна отличничка, но никой не ми помагаше да намеря пътя...
Сега аз съм решила да не повтарям тази грешка. Просто ще помогна на беба да не губи излишно време. Не знам дали това е амбиция, но мисля, че това е начина. Дано съм добра майка за нея Wink

# 36 30 юни 2006, 15:08 ч.

Мнения: 23 017

Цитат на: пенелопа в чт, 29 юни 2006, 11:50

Аз ще позволя на моето дете провал.Защото ще знам,че така ще е опитало, наистина.Никой не може да надскочи себе си и колкото и да тикаме едно дете-то ще остане такова, каквото е.На мен не ми беше позволен провал и когато се случи-самият родител тежко го преживя, реши, че животът ми от там на сетне е провален.От подобни очаквания страдат взаимоотношенията.Това, което ще се опитам да направя е-да дам на детето поле за изява, но и ранен ритъм, степен на обучение, да има навика, да има желание да учи, да се развива и енергията му да е градивна.Тогава това, което е наследило, ще бъде развито и оползотворено.Ако няма супер заложби-то ще има една добра основа върху която ще гради нормален живот.

# 37 1 юли 2006, 21:08 ч.

Мнения: 14 654

според мен свободното време на децата не бива да преминава в шляене по улиците и свиване на козчета , защото нищо по-интересно нямат за вършене . не държа на всяка цена детето ми да стане перфектен ученик и за нищо на света няма да го мъча с нещо , което не му е по сърце . сигурна съм, че все към нещо ще прояви интерес - може да е рисуване, може да е инструмент , може да е спорт , моята задача е да разбера какво го влече и да му помогна да го заобича и да подхожда с желание .

Препоръчани теми

Нещо смешно, което децата казаха - 15 тема

Бързи въпроси и отговори деца -6

Как да подсиля имунитета на 3-годишно дете преди градината?

Предложения за закуска

Причина:

Причина: