Здравейте, редовно чета. Откоро си направих профил и реших да поискам и аз съвет от вас.
Бившият ми съпруг постоянно ми се бърка и меси в живота. Опитва се да ми се налага и да ме командва относно детето.
Пресен пример ми е че детето беше болно, преценила съм че утре ще може да тръгне на градина вече. Той започна да ми крещи да не съм го пускала, да чакам още 1 седмица. Да но аз съм човека, който се грижи за детето, аз съм човека който ще си седи вкъщи и изобщо винаги аз съм тази, която се грижи. Смятам, че като такава е редно аз да взимам решението, кога и дали да го пусна на градина...
Той ме заряза заради друга още докато малкия беше бебе, беше забравил, че детето съществува. Отгледах го сама и сега, когато малкия порасна и стана самостоятелен, той го потърси. Аз естественно преглътнах всичко случило се в името детето да има връзка с баща си. От този ден на татък той ми звъни по всяко време, опитва се да ми заповядва и да ми крещи как да го гледам и какво да правя. Имаме и съдебно решение, което не се спазва изобщо. Давам го винаги, когато го е поискал. Да но той иска да го взима само когато му е кеф, за по два до три часа. Аз не мога да разчитам за нищо на него, а и бях принудена да си изградя живота сама и сама да се справям и отгледам детето. В един момент се започна, ама ако не ти се гледа (разбирайте, защото искам да го пусна на градина, или искам да отида до някъде) ми го дай. Ти си безотговорна, за теб детето не е важно и всякакви такива нападки. Просто това адски започва да ме дразни. Аз също не одобрявам начина по който го гледа, докато е с него. Но не повдигам въпроси и скандали.
В крайна сметка той ни заряза да ергенува и ни остави да се справяме сами. Сега иска да ме контролира и командва, как да го гледам, кога да го взима и как да си живея живота.
Излиза ми с доводи, че той му бил баща и имал право. И защото над минималната издръжка започна да закупува по някоя дреха за малкия. Всичко е на моите плещи, дори когато пожелае да го вземе, аз се превръщам в заложник вкъщи, защото не зная в кой момент ще реши да ми го върне или като каже, че ще дойде се бави с час, час и половина.
Знам, ще кажете спазвай режима на контакти и толкова. Но искам да бъдем хора, искам детето да вижда двама приятелски настроени родители, а не враждуващи. Защото това ще го нарани неминуемо. Не знам как да постъпя, опитвах се да говорим за всичко, но просто не се получава започва винаги да извърта нещата. В един момент се усещам, че говорим за съвсем други неща. Той ни изостави и заживя с другата, нормално ли е да иска да ни контролира и заповядва ? Какви са ви отношенията с бившите, до колко си позволяват да се месят в начина ви на отглеждане на децата ?
Бившият ми съпруг постоянно ми се бърка и меси в живота. Опитва се да ми се налага и да ме командва относно детето.
Пресен пример ми е че детето беше болно, преценила съм че утре ще може да тръгне на градина вече. Той започна да ми крещи да не съм го пускала, да чакам още 1 седмица. Да но аз съм човека, който се грижи за детето, аз съм човека който ще си седи вкъщи и изобщо винаги аз съм тази, която се грижи. Смятам, че като такава е редно аз да взимам решението, кога и дали да го пусна на градина...
Той ме заряза заради друга още докато малкия беше бебе, беше забравил, че детето съществува. Отгледах го сама и сега, когато малкия порасна и стана самостоятелен, той го потърси. Аз естественно преглътнах всичко случило се в името детето да има връзка с баща си. От този ден на татък той ми звъни по всяко време, опитва се да ми заповядва и да ми крещи как да го гледам и какво да правя. Имаме и съдебно решение, което не се спазва изобщо. Давам го винаги, когато го е поискал. Да но той иска да го взима само когато му е кеф, за по два до три часа. Аз не мога да разчитам за нищо на него, а и бях принудена да си изградя живота сама и сама да се справям и отгледам детето. В един момент се започна, ама ако не ти се гледа (разбирайте, защото искам да го пусна на градина, или искам да отида до някъде) ми го дай. Ти си безотговорна, за теб детето не е важно и всякакви такива нападки. Просто това адски започва да ме дразни. Аз също не одобрявам начина по който го гледа, докато е с него. Но не повдигам въпроси и скандали.
В крайна сметка той ни заряза да ергенува и ни остави да се справяме сами. Сега иска да ме контролира и командва, как да го гледам, кога да го взима и как да си живея живота.
Излиза ми с доводи, че той му бил баща и имал право. И защото над минималната издръжка започна да закупува по някоя дреха за малкия. Всичко е на моите плещи, дори когато пожелае да го вземе, аз се превръщам в заложник вкъщи, защото не зная в кой момент ще реши да ми го върне или като каже, че ще дойде се бави с час, час и половина.
Знам, ще кажете спазвай режима на контакти и толкова. Но искам да бъдем хора, искам детето да вижда двама приятелски настроени родители, а не враждуващи. Защото това ще го нарани неминуемо. Не знам как да постъпя, опитвах се да говорим за всичко, но просто не се получава започва винаги да извърта нещата. В един момент се усещам, че говорим за съвсем други неща. Той ни изостави и заживя с другата, нормално ли е да иска да ни контролира и заповядва ? Какви са ви отношенията с бившите, до колко си позволяват да се месят в начина ви на отглеждане на децата ?
Как ли пък не! Това е негово дете и му е задължение да се грижи за него. Ако пък не желае, хич няма и да го карам да го прави.Колкото по-далеч от нас, толкова по-добре. Но аз принципно държа да огранича контактите им да минимум,защото според мен той и влияе зле.Последните няколко пъти се връща от тези срещи смутена една такава.Говорил на детето колко му липсва (ах, как не се сети,че му липсва това дете, когато си въртеше любов с другата жена, хаха 
