Здравейте,
Не знам дали пускам темата си на правилното място. Ако не е, моля да бъде преместена.
ЩЕ бъде дълъг объркан разказ. Искрено се надявам поне някой да има търпението да го изчете, и да даде мнение/съвет:
Като начало, на 28 съм, имам/имах връзка с мъж с 11 години по-голям. Не е бил женен, нито пък сега е.
Предната ми връзка беше с младеж 3 години по-малък, прекрасен човек, но незрял, с малко наивно и детско мислене (т.е. по-наивно и детско от моето
)
Този, сегашният, В., ме привлече като начало, защото го чувствах като истински мъж - зрял, мъжествен като излъчване и държание, сигурен в себе си, поносимо самоуверен, забавен.. По времето, по което се запознахме, той не живееше в България. Чувахме се по телефона.. говорихме по 2-3 часа на ден и винаги имаше какво да си кажем. Не си спомням точно как стана, но по някое време сме спрели да говорим толкова, а в последствие и изобщо. Хванах се с момчето, дето е 3 години по-малко..походихме 3 години.. не се получиха нещата, защото се чувствах като учителка И се разделихме. През което време с В. сме поддържали слаба връзка, честитене на празници, понякога няколко реда разговор.. към края на връзката с предния, с В. почнахме да излизаме на кафета, да си говорим повече..И след като официално се разделих с момчето, тръгнах с В.
Както казах, след него, той ми се стори много мъжествен, без нужда от ''напътствия'', а аз се чувствах..като че аз мога да уча от него, а не да трябва да съм му учителка.
Така стана, че точно това лято, преди 2 години, аз почнах нова работа, а той отиде на море с някакви си приятели. Аз нямах отпуска, съответно, иначе беше ме поканил. Като се върна от морето, реши да ми разгледа телефона, с кого какво съм писала. Вероятно провокирано от факта, че като съм била при него вечер, месинджъра ми е дрънчал.. Е, намери някакви разговори. Имаше един, дето ме канеше на гости във Франция, на когото бях отговорила, че ако отивам, ще отида с приятеля си.. И т.н. Но това не беше достатъчно за В. Сваляла съм се, търсела съм внимание..
Възможно е. Аз действително имам ниско самочувствие, макар че повечето хора, които ме познават, казват, че съм умна, говоря 2 езика, била съм студентка, също и в Щатите на бригада..Но пък живея в малък, клюкарски град, където не се чувствам на мястото си, и нямам приятели тук.
Та..след като намери тези разговори/чатове, в крайна сметка, аз доста ограничих с кого какво пиша. Признавам си, че някои неща съм и трила. Но не че са били свалки, колкото, че има хора, с които комуникирам от другия край на света, повече от 12-15 години, и той и на тях се дразни. Също не обича да го обсъждам с никого, а за мен е важно..и затова и питам за друго мнение
Аз също съм преглеждала неговия телефон, но доста по-малко, единични случаи. А при него - ''добър вечер, телефон за проверка" едва ли не.
В крайна сметка, след една раздяла от 3 седмици миналата година, пак се събрахме. Аз тогава бях в мини депресия и се чувствах повече от ужасно.
След това..нещата някак са вървели. До преди тази зима.
Тази зима за мен е ужасна. Смених работата и в момента карам 5 дни по 12 часови смени, 2 почивни, но не последователни дни. Съответно се прибирам към 20:30 в къщи. На работа ми е много спокойно, но дългите часове, многото дни, ставането рано..ме изморяват много. Има вечери, в които с В. се виждаме към 21-21.30, но и много такива, в които предпочитам да си остана сама в къщи (живея с родителите си, но аз съм на втория етаж, в моя си стая).
Тези вечери, в които искам да съм сама, бяха зачестили. Най-вече и заради факта, че той не искаше нищо. Ама нищо. Нито навън сме излизали, нито секс* сме правили, нито сме си говорили. Разговорите с часове, които толкова обичах, се сведоха до няколко реплики за работа.. Разбирам, че е нормално, до толкова, до колкото цялото ми свободно време сме заедно, а също и повечето от неговото. Той се прибира в 17:30 някъде, лежи, почива си, после се виждаме.
Та, накратко - не се чувствах обичана, важна, ценена, интересна. По-скоро като 68 годишна, примерно, пенсионерка, дето само кисне пред телевизора. При положение, че аз НЕ обичам да гледам телевизия и нямам телевизор. Или като картина на стената - там е, не я забелязваш, но евентуално ако се счупи, от нея ще остане празно петно на стената и ще се зачудиш какво е имало там...
* последен секс..на 1 януари, новогодишно. След това един неуспешен опит, по време на който му падна..отиде да пуши, а като се върна, аз не исках повече. В негов почивен ден, ял, спал, починал си и т.н.. Без обяснение защо така стана, не знаел..
В същото време съм почти сигурна, че още ме обича и/ли държи на мен. Примерно, ще види печати за нокти (понеже аз много обичам) някъде в интернет и ще ми поръча. Или като се спокарахме около 14 февруари, идва на другия ден с нещо като наша снимка, но прехвърлена на дърво. Личи, че е било поръчано по-рано това.. и т.н.
Вчера се спокарахаме, може би окончателно. Защо, защото искаше пак да ми рови в телефона, а аз отказах. И обясних, че ако някой има право да се сърди и да е подозрителен, то това следва да съм аз. При положение, че той не иска да прави секс с мен, нито да излизаме навън. Отделно има един момент с негова бивша, от преди 8-10 години. (да, знам, че е от преди много време, но той много силно я е обичал. Когато го е оставила, той е заминал да живее в чужбина. Та, наскоро негов приятел го попитал защо не се събере пак с нея. За мен това означава, че по някакъв начин той е дал повод за подобен въпрос. Мен никой не ме е питал защо не се събера пак с бившия си приятел. Освен това, до колкото го разбирам, също и показва, че приятелите му мен не ме виждат като негова сериозна приятелка/половинка, за да питат подобни неща. Нито пък той им е отговорил, че заради мен. Просто бил казал, че нямало смисъл)
Та.. така. Вмъкна нещо, че от 4 месеца бил мислел, не можел да вземе решение..''и съм тръгнал на тебе пръстен да ти купувам'', ''фейсбука ти е по-важен от мен'' и т.н.
А не, че ми е по-важен. Но аз съм общителен човек. Имам нужда да разисквам разни теми, да чувам различни неща от различни хора..Плюс това, неговото ровене е ужасно - ще изчете всичко, до там, до където е чел последно. И ще каже, че е много. Без значение, че може да става въпрос за период от 2-3 месеца, примерно. Също така сравнява детайли - аз ти писах в 11.24, ти си отговорила на Х в 11.25, а на мен - в 11.26, той/тя е по-важен от мен?! Другото което е, че мен подобен отчет и ровене и обяснения, ме карат да се чувствам съвсем като дете :/
От друга страна, вчера примерно ми казва - хем ме вбесяваш и искам да те удуша, хем не искам да те гледам тъжна, хайде, усмихни ми се малко.
И понеже почна нещо да се заяжда, пак същите спорове за писания и т.н., аз не издържах и си тръгнах. Аз му блокирах телефона, но предполагам, че и той моя. Защото съм блокирана във фейс-а...
Забавното в цялата ситуация - той наистина си смени мебелите в стаята, планира ремонт на другите, когато брат му се изнесе (очаква се да е скоро, обзавежда си апартамент). Не иска да му е сготвено и сервирано, ракията и салатата на масата (както повечето мъже тук), и т.н.
И сега не знам какво да правя. Има ли смисъл да продължавам и да се сдобряваме пак, евентуално, или не. Обичам си го, макар че в последно време не съм/не бях щастлива и нещо липсва/ше
Благодаря, ако някой е дочел до края
Не знам дали пускам темата си на правилното място. Ако не е, моля да бъде преместена.
ЩЕ бъде дълъг объркан разказ. Искрено се надявам поне някой да има търпението да го изчете, и да даде мнение/съвет:
Като начало, на 28 съм, имам/имах връзка с мъж с 11 години по-голям. Не е бил женен, нито пък сега е.
Предната ми връзка беше с младеж 3 години по-малък, прекрасен човек, но незрял, с малко наивно и детско мислене (т.е. по-наивно и детско от моето
)Този, сегашният, В., ме привлече като начало, защото го чувствах като истински мъж - зрял, мъжествен като излъчване и държание, сигурен в себе си, поносимо самоуверен, забавен.. По времето, по което се запознахме, той не живееше в България. Чувахме се по телефона.. говорихме по 2-3 часа на ден и винаги имаше какво да си кажем. Не си спомням точно как стана, но по някое време сме спрели да говорим толкова, а в последствие и изобщо. Хванах се с момчето, дето е 3 години по-малко..походихме 3 години.. не се получиха нещата, защото се чувствах като учителка
И се разделихме. През което време с В. сме поддържали слаба връзка, честитене на празници, понякога няколко реда разговор.. към края на връзката с предния, с В. почнахме да излизаме на кафета, да си говорим повече..И след като официално се разделих с момчето, тръгнах с В. Както казах, след него, той ми се стори много мъжествен, без нужда от ''напътствия'', а аз се чувствах..като че аз мога да уча от него, а не да трябва да съм му учителка.
Така стана, че точно това лято, преди 2 години, аз почнах нова работа, а той отиде на море с някакви си приятели. Аз нямах отпуска, съответно, иначе беше ме поканил. Като се върна от морето, реши да ми разгледа телефона, с кого какво съм писала. Вероятно провокирано от факта, че като съм била при него вечер, месинджъра ми е дрънчал.. Е, намери някакви разговори. Имаше един, дето ме канеше на гости във Франция, на когото бях отговорила, че ако отивам, ще отида с приятеля си.. И т.н. Но това не беше достатъчно за В. Сваляла съм се, търсела съм внимание..
Възможно е. Аз действително имам ниско самочувствие, макар че повечето хора, които ме познават, казват, че съм умна, говоря 2 езика, била съм студентка, също и в Щатите на бригада..Но пък живея в малък, клюкарски град, където не се чувствам на мястото си, и нямам приятели тук.
Та..след като намери тези разговори/чатове, в крайна сметка, аз доста ограничих с кого какво пиша. Признавам си, че някои неща съм и трила. Но не че са били свалки, колкото, че има хора, с които комуникирам от другия край на света, повече от 12-15 години, и той и на тях се дразни. Също не обича да го обсъждам с никого, а за мен е важно..и затова и питам за друго мнение
Аз също съм преглеждала неговия телефон, но доста по-малко, единични случаи. А при него - ''добър вечер, телефон за проверка" едва ли не.
В крайна сметка, след една раздяла от 3 седмици миналата година, пак се събрахме. Аз тогава бях в мини депресия и се чувствах повече от ужасно.
След това..нещата някак са вървели. До преди тази зима.
Тази зима за мен е ужасна. Смених работата и в момента карам 5 дни по 12 часови смени, 2 почивни, но не последователни дни. Съответно се прибирам към 20:30 в къщи. На работа ми е много спокойно, но дългите часове, многото дни, ставането рано..ме изморяват много. Има вечери, в които с В. се виждаме към 21-21.30, но и много такива, в които предпочитам да си остана сама в къщи (живея с родителите си, но аз съм на втория етаж, в моя си стая).
Тези вечери, в които искам да съм сама, бяха зачестили. Най-вече и заради факта, че той не искаше нищо. Ама нищо. Нито навън сме излизали, нито секс* сме правили, нито сме си говорили. Разговорите с часове, които толкова обичах, се сведоха до няколко реплики за работа.. Разбирам, че е нормално, до толкова, до колкото цялото ми свободно време сме заедно, а също и повечето от неговото. Той се прибира в 17:30 някъде, лежи, почива си, после се виждаме.
Та, накратко - не се чувствах обичана, важна, ценена, интересна. По-скоро като 68 годишна, примерно, пенсионерка, дето само кисне пред телевизора. При положение, че аз НЕ обичам да гледам телевизия и нямам телевизор. Или като картина на стената - там е, не я забелязваш, но евентуално ако се счупи, от нея ще остане празно петно на стената и ще се зачудиш какво е имало там...
* последен секс..на 1 януари, новогодишно. След това един неуспешен опит, по време на който му падна..отиде да пуши, а като се върна, аз не исках повече. В негов почивен ден, ял, спал, починал си и т.н.. Без обяснение защо така стана, не знаел..
В същото време съм почти сигурна, че още ме обича и/ли държи на мен. Примерно, ще види печати за нокти (понеже аз много обичам) някъде в интернет и ще ми поръча. Или като се спокарахме около 14 февруари, идва на другия ден с нещо като наша снимка, но прехвърлена на дърво. Личи, че е било поръчано по-рано това.. и т.н.
Вчера се спокарахаме, може би окончателно. Защо, защото искаше пак да ми рови в телефона, а аз отказах. И обясних, че ако някой има право да се сърди и да е подозрителен, то това следва да съм аз. При положение, че той не иска да прави секс с мен, нито да излизаме навън. Отделно има един момент с негова бивша, от преди 8-10 години. (да, знам, че е от преди много време, но той много силно я е обичал. Когато го е оставила, той е заминал да живее в чужбина. Та, наскоро негов приятел го попитал защо не се събере пак с нея. За мен това означава, че по някакъв начин той е дал повод за подобен въпрос. Мен никой не ме е питал защо не се събера пак с бившия си приятел. Освен това, до колкото го разбирам, също и показва, че приятелите му мен не ме виждат като негова сериозна приятелка/половинка, за да питат подобни неща. Нито пък той им е отговорил, че заради мен. Просто бил казал, че нямало смисъл)
Та.. така. Вмъкна нещо, че от 4 месеца бил мислел, не можел да вземе решение..''и съм тръгнал на тебе пръстен да ти купувам'', ''фейсбука ти е по-важен от мен'' и т.н.
А не, че ми е по-важен. Но аз съм общителен човек. Имам нужда да разисквам разни теми, да чувам различни неща от различни хора..Плюс това, неговото ровене е ужасно - ще изчете всичко, до там, до където е чел последно. И ще каже, че е много. Без значение, че може да става въпрос за период от 2-3 месеца, примерно. Също така сравнява детайли - аз ти писах в 11.24, ти си отговорила на Х в 11.25, а на мен - в 11.26, той/тя е по-важен от мен?! Другото което е, че мен подобен отчет и ровене и обяснения, ме карат да се чувствам съвсем като дете :/
От друга страна, вчера примерно ми казва - хем ме вбесяваш и искам да те удуша, хем не искам да те гледам тъжна, хайде, усмихни ми се малко.
И понеже почна нещо да се заяжда, пак същите спорове за писания и т.н., аз не издържах и си тръгнах. Аз му блокирах телефона, но предполагам, че и той моя. Защото съм блокирана във фейс-а...
Забавното в цялата ситуация - той наистина си смени мебелите в стаята, планира ремонт на другите, когато брат му се изнесе (очаква се да е скоро, обзавежда си апартамент). Не иска да му е сготвено и сервирано, ракията и салатата на масата (както повечето мъже тук), и т.н.
И сега не знам какво да правя. Има ли смисъл да продължавам и да се сдобряваме пак, евентуално, или не. Обичам си го, макар че в последно време не съм/не бях щастлива и нещо липсва/ше
Благодаря, ако някой е дочел до края
