Наздраве, Хули!
И ние сме на маса. В събота идва едва един приятел на гости.
Наздраве, Мидко!
Хайде, да се стегнем!
И ние сме на маса. В събота идва едва един приятел на гости.
Наздраве, Мидко!
Хайде, да се стегнем!
- Публикувана: 2 март 2019, 21:28 ч.
- Последно мнение: 25 март 2019, 01:18 ч.
Борбата с рака - духовното оцеляване и физическото преодоляване - 53
А, за Наздраве и аз ида 
Мите, стой тука, тамън смятам да пускам музиките, след малко.
Снощи бая се позаседяхме с племенника, днес купона е онлайн- презокеанска е компанията, обаче важното е да се смеем и забавляме и вече три часа не сме спрели....И да кажа, че трябва сами да се издърпваме за косите като пропаднем в дупката. Аз за себе си съм решила че не ща да ме съжеляват и може да ми е скапано и смотано, ма не допускам да ми личи....И като се стегна да не ми личи, по някое време забравям че ми е било такова...
Хули, погледнах ги капсулите, ма цената нещо не ми хареса....Ще поогледам за Мидковото масло.
Мите, стой тука, тамън смятам да пускам музиките, след малко.Снощи бая се позаседяхме с племенника, днес купона е онлайн- презокеанска е компанията, обаче важното е да се смеем и забавляме и вече три часа не сме спрели....И да кажа, че трябва сами да се издърпваме за косите като пропаднем в дупката. Аз за себе си съм решила че не ща да ме съжеляват и може да ми е скапано и смотано, ма не допускам да ми личи....И като се стегна да не ми личи, по някое време забравям че ми е било такова...
Хули, погледнах ги капсулите, ма цената нещо не ми хареса....Ще поогледам за Мидковото масло.
Май трябваше веднага да напиша това, което исках.
Вие обаче ме разколебахте... Ама ще кажа.
Година 1992 . Аз на 39 години, с две деца почти големи, ама не още.
РМЖ. Върнах се от болницата като препикано мушкато. Държах се, заради децата. По едно време ги навих да отидат на кафе с приятели. И като ревнах....... ама рев, рев подух се от рев.
Поревах си на воля, но майчината обич си каза думата.
Казах си, че нямам право да стресирам децата си и да се взема в ръце, защото освен мен, няма кой да ми помогне.
Като бяхме още в болницата видях мъжа ми скришом да си бърше сълзите. И досега не съм му казала за това.
И се започна.
Жълта химия, предоперативно.
Операция, секторална. Не съобразена с моите желания.
Обясненията бяха, че съм била още млада.
Оставиха ме на постоянно месечно наблюдение.
И на следващата година рака освен в едната гърда, отиде и в другата.
Операция, двустранна мастектомия, нищо страшно. Махнаха ми и ячниците, пак нищо страшно, нали е за мое добро.
Отново химия, този път червената.Мислех си, че няма да устискам. Ама го направих. Имах си моята работа и винаги, когато бях в състояние бях там. Е, бизнеса си беше мой.
Лъчетерапията няма да споменавам, защото на фона на химията е нещо незначително.
13 години ремисия, но никога не съм си и помислила, че съм се оттървала от тая гад. И се оказах права. Отново рец, за кой ли път.
И се започна пак - операция, лъче, химия - отврат, този път беше гадно.
Няма да забравя мама. След химиотерапия едвам се надигам и хващам прахосмукачката. А тя милата скача срещу мен. Обяснявам и, че трябва да се движа и това е начина, защото на прахосмукачката се подпирам. Дали ми е вярвала ?
Никога не съм мрънкала, никога не съм се оплаквала, винаги съм се шегувала съм себе си и външния си вид.
Първата перука ми заеха от Военния театър. Ами тогава нямаше магазини.
Не изглеждах много добре, а не можех да я ремонтирам, но бях доволна и благодаря за жеста.
Стига ви за тази вечер.
Утре пак, ако слушате.
Вие обаче ме разколебахте... Ама ще кажа.
Година 1992 . Аз на 39 години, с две деца почти големи, ама не още.
РМЖ. Върнах се от болницата като препикано мушкато. Държах се, заради децата. По едно време ги навих да отидат на кафе с приятели. И като ревнах....... ама рев, рев подух се от рев.
Поревах си на воля, но майчината обич си каза думата.
Казах си, че нямам право да стресирам децата си и да се взема в ръце, защото освен мен, няма кой да ми помогне.
Като бяхме още в болницата видях мъжа ми скришом да си бърше сълзите. И досега не съм му казала за това.
И се започна.
Жълта химия, предоперативно.
Операция, секторална. Не съобразена с моите желания.
Обясненията бяха, че съм била още млада.
Оставиха ме на постоянно месечно наблюдение.
И на следващата година рака освен в едната гърда, отиде и в другата.
Операция, двустранна мастектомия, нищо страшно. Махнаха ми и ячниците, пак нищо страшно, нали е за мое добро.
Отново химия, този път червената.Мислех си, че няма да устискам. Ама го направих. Имах си моята работа и винаги, когато бях в състояние бях там. Е, бизнеса си беше мой.
Лъчетерапията няма да споменавам, защото на фона на химията е нещо незначително.
13 години ремисия, но никога не съм си и помислила, че съм се оттървала от тая гад. И се оказах права. Отново рец, за кой ли път.
И се започна пак - операция, лъче, химия - отврат, този път беше гадно.
Няма да забравя мама. След химиотерапия едвам се надигам и хващам прахосмукачката. А тя милата скача срещу мен. Обяснявам и, че трябва да се движа и това е начина, защото на прахосмукачката се подпирам. Дали ми е вярвала ?
Никога не съм мрънкала, никога не съм се оплаквала, винаги съм се шегувала съм себе си и външния си вид.
Първата перука ми заеха от Военния театър. Ами тогава нямаше магазини.
Не изглеждах много добре, а не можех да я ремонтирам, но бях доволна и благодаря за жеста.
Стига ви за тази вечер.
Утре пак, ако слушате.
Ми... Хули, ти просто си жИлезна👍
И на мен вече страхът стана част от живота ми.
Да има някой онлайн?
Аз се събудих, но теб май те няма. Защо?
Добро утро! Снощи се скарах с майка ми 
Не ми издържаха нервите, държи се с мен, сякаш съм на 5. Еми разбирам колко е тежко и за нея, но просто вече нямам нерви и желание да търпя. Да ми е жива и здрава, адски много ми помага, но вече нямам сили. Ама сега се чувствам виновна.
Снощи опатках 1 бутилка бира. Няма да казвам от коя разфасовка
Кумеца ни беше на гости и беше много разтоварващо. ММ после беше настроен за онова, дето ще ни бият модераторите, и за пръв път от 95-та му отказах, че още е забранено Ама се гушкахме и беше гот! 
Не ми издържаха нервите, държи се с мен, сякаш съм на 5. Еми разбирам колко е тежко и за нея, но просто вече нямам нерви и желание да търпя. Да ми е жива и здрава, адски много ми помага, но вече нямам сили. Ама сега се чувствам виновна.Снощи опатках 1 бутилка бира. Няма да казвам от коя разфасовка
Кумеца ни беше на гости и беше много разтоварващо. ММ после беше настроен за онова, дето ще ни бият модераторите, и за пръв път от 95-та му отказах, че още е забранено Ама се гушкахме и беше гот!
Тинтири, защо не ти е позволено повече от гушкане? Аз пък снощи ме огря и повече от гушкане, та сега се притеснявам да не прихвана някое бебенце, че само туй-то ми липсваше в момента, а мисля има реална такава опастност. Но съм или поне бях готова да поема риска😁
Ако някой иска приятелство във фейсбук да ми пише на лично👍
Ако някой иска приятелство във фейсбук да ми пише на лично👍