Здравейте и от мен. Искам да споделя с вас как съобщих на моята половинка,че ще си имаме бебе.
Процеса започна много отдавна с предварителни дълги разговори за това,че е време да си имаме бебче.Отне ми много енергия да убедя мъжа ми,че ако за него има все още много време да стане баща,то за мен нещата не стоят точно по този начин. С всяка изминала година след 30 за мен ще бъде по-трудно да се справя с една бременност и последвало майчинство. Явно,че накрая самия той осъзна,че съм много права и се заехме с бебеправенето.
Милият беше толкова чаровен когато всеки месец в периода когато трябваше да ми дойде цикъла ме поглеждаше с грейнали очи и ме питаше "Справихме ли се?" и тайната надежда,че ще му отговоря,че сме успели. Минаха много месеци обаче в които аз просто го съкрушавах с отговорът си "Не, и този месец не сме успели". И така до момента в който двамата бяхме заминали на гости извън София. Отново зачакахме да видим какъв ще е резултата от поредния ни опит. Съпругът ми ме питаше всеки път който ме видеше да излизам от тоалетната "Има ли надежда", а аз му отговарях,че засега има. Сигурно се чудите защо ми е задавал точно този въпрос? Причината е,че аз имам много точен цикъл и ако кажа,че деня е Х,то той наистина е този.Разликата е само ден-два. А през деня ме питаше "Нямаш ли някакви признаци?",а аз нямах никакви по-различни признаци освен обичайните които предхождат всеки цикъл. И така през двата дена в които бяхме на гости постоянно ми търсеше погледа за да прочете отговора в тях. Накрая не издържах и му обещах още щом се приберем в къщи да си направя тест за да не го измъчвам повече.
Пристигнахме си живи и здрави в къщи,а аз още нямам никакъв отговор какво се случва с мен. Мъжът ми не ме остави да разопаковам багажа, а веднага ми напомни обещанието да си направя тест. Аз се въоръжих с теста,а той горкия остана да чака резултата. Толкова беше изгубил търпение,че в момента в който излезнах от тоалетната веднага ме попита "Положителен ли е?". Охладих му надеждите с отговора,че за да отчета резултата ще са необходими 10 минути. Сигурно са му се сторили най-дългите 10 минути в живота.
Погледнах си теста и видях две чертички,но втората по-бледа от контролната. Ами сега какво да правя? Да го отчета като положителен или като отрицателен? Това беше първият тест за бременност,който ми даваше две чертички, но защо за бога втората е по-бледа!Прочетох упътването няколко пъти,а там не пише за по-бледа втора чертичка. Какво да му кажа на милия,който ме чака с грейнал поглед. Да го разочаровам ли или да го зарадвам?!
Сърце не ми даде да го разочаровам, но пък и не съм 100% сигурна,а той ме чака.... Само минутка размисъл и въоръжена с теста в ръка отивам при милият ми. "Какво става" - пита ме той, а аз показвам теста и отговарям-"Ами имаме две чертички........но едната е малко бледа". Той погледна теста, погледна мен и след минутка размисъл ми отговори "Щом има втора черта,бледа не бледа, значи сме успели. Ще си имаме бебе" и се хвърлихме двамата един върху друг.
Толкова хубав беше този момент. И както винаги до сега се случва най-важните решения ги взимаме заедно. Така и този път, пак заедно открихме и осъзнахме,че ще ставаме родители.
Сега очакваме тази приказка да завърши с чуден край - нашето сладко бебче.
Процеса започна много отдавна с предварителни дълги разговори за това,че е време да си имаме бебче.Отне ми много енергия да убедя мъжа ми,че ако за него има все още много време да стане баща,то за мен нещата не стоят точно по този начин. С всяка изминала година след 30 за мен ще бъде по-трудно да се справя с една бременност и последвало майчинство. Явно,че накрая самия той осъзна,че съм много права и се заехме с бебеправенето.
Милият беше толкова чаровен когато всеки месец в периода когато трябваше да ми дойде цикъла ме поглеждаше с грейнали очи и ме питаше "Справихме ли се?" и тайната надежда,че ще му отговоря,че сме успели. Минаха много месеци обаче в които аз просто го съкрушавах с отговорът си "Не, и този месец не сме успели". И така до момента в който двамата бяхме заминали на гости извън София. Отново зачакахме да видим какъв ще е резултата от поредния ни опит. Съпругът ми ме питаше всеки път който ме видеше да излизам от тоалетната "Има ли надежда", а аз му отговарях,че засега има. Сигурно се чудите защо ми е задавал точно този въпрос? Причината е,че аз имам много точен цикъл и ако кажа,че деня е Х,то той наистина е този.Разликата е само ден-два. А през деня ме питаше "Нямаш ли някакви признаци?",а аз нямах никакви по-различни признаци освен обичайните които предхождат всеки цикъл. И така през двата дена в които бяхме на гости постоянно ми търсеше погледа за да прочете отговора в тях. Накрая не издържах и му обещах още щом се приберем в къщи да си направя тест за да не го измъчвам повече.
Пристигнахме си живи и здрави в къщи,а аз още нямам никакъв отговор какво се случва с мен. Мъжът ми не ме остави да разопаковам багажа, а веднага ми напомни обещанието да си направя тест. Аз се въоръжих с теста,а той горкия остана да чака резултата. Толкова беше изгубил търпение,че в момента в който излезнах от тоалетната веднага ме попита "Положителен ли е?". Охладих му надеждите с отговора,че за да отчета резултата ще са необходими 10 минути. Сигурно са му се сторили най-дългите 10 минути в живота.
Погледнах си теста и видях две чертички,но втората по-бледа от контролната. Ами сега какво да правя? Да го отчета като положителен или като отрицателен? Това беше първият тест за бременност,който ми даваше две чертички, но защо за бога втората е по-бледа!Прочетох упътването няколко пъти,а там не пише за по-бледа втора чертичка. Какво да му кажа на милия,който ме чака с грейнал поглед. Да го разочаровам ли или да го зарадвам?!
Сърце не ми даде да го разочаровам, но пък и не съм 100% сигурна,а той ме чака.... Само минутка размисъл и въоръжена с теста в ръка отивам при милият ми. "Какво става" - пита ме той, а аз показвам теста и отговарям-"Ами имаме две чертички........но едната е малко бледа". Той погледна теста, погледна мен и след минутка размисъл ми отговори "Щом има втора черта,бледа не бледа, значи сме успели. Ще си имаме бебе" и се хвърлихме двамата един върху друг.
Толкова хубав беше този момент. И както винаги до сега се случва най-важните решения ги взимаме заедно. Така и този път, пак заедно открихме и осъзнахме,че ще ставаме родители.
Сега очакваме тази приказка да завърши с чуден край - нашето сладко бебче.
Това – да знаете – е много трудно за мен. Да имам с какво да се похваля и да го задържа зад зъбите си е направо мишън импосибъл, ако ме разбирате какво искам да кажа. Но аз – съвсем не лишена от въображение – исках да го направя по някакъв особено оригинален начин, но за тази цел ми трябваше време. Първо изрових интернета (не че тогава имаше много български клубове и сайтове, но виж – хамериканците бяха много напред в технологията и много назад във въображението 
), после ходих у една приятелка, която получаваше някакви бебешки списания белким там намеря нещо креативно, но накрая останах на своите собствени фантазии и планове.
И мислех. Изчислявах варианти като примерно да му пратя телеграма в офиса (обаче докато му я доставят щяха да я прочетат всички по веригата 
), да му сложа бебешки чорапки на възглавницата (които са толкова дребни, че той можеше да не забележи 
) или пък в петъчното посещение на пиано-бара да грабна микрофона за да обявя пред всички «ще имам бебе» (и всички щяха да се юрнат да ми честитят, при което аз можеше да не видя неговата реакция 
), а небрежно оставената на масата книга «аз съм бременна» ще предизвика точно никаква реакция, защото той е свикнал да чета какво ли не – от фентъзи до хомеопатия.
«МХМ» ЛИ? 
– искам да провериш дали теста е верен и да си мълчиш. Въобще не съм сигурна, че го искам това дете и ми трябва време да помисля.
и желанието и емоциите надделяват. Месечният ми цикъл никога не е бил редовен и няколко пъти когато ми е закъснявал съм си правила тест но до тогава винаги е бил отрицателен. Този път отново не ми закъсняваше много но все пак реших да си взема тест. Не исках да казам на съпруга ми преди да знам резултата а там където живеехме нямаше аптека. Трябваше да ходим до града а до там почти винаги ходехме заедно. Казах му че тябва да купя лекарство за температура защото е свършило. Беше ми трудо да разбера упътването защото не знаех добре езика. Трябваше да се кия да не ме види и с помощта на речника най-после се справих. Когато той си легна си направих теста и направо неможех да повярвам когато видях че е положителен. Бях като ударена с мокар парцал. Преди това се притеснявах дали няма да сме от двойките които немогат да имат деца, дали всичко ще е наред а и двамата много искаме дете. Все пак знам че понякога дори много рядко но ве пак стават грешки с тези тестове и затова още на другия ден реших да си направя кръвен тест и когато е сигурно да кажа на мъжът ми, но ... неможех да заспя от вълнение а мъжът ми вече спеше, но ... аз неможах да издържа до следващия ден и го разбудих и му казах че май съм бременна. Той беше сънен и почти не реагира а на мен ми стана много гадно че той не се вълнува че не ме прегръща целува и т.н. както във фантазиите ми. Когато той видия че ми стана кофти се разсъни малко и ми каза че се радва и ме накара да му разкажа за теста. Оказа се че му се е сторило странно че копувам лекарство но не е казал нищо. Н другия ден си направих тест и когато му поазах че е положителен ме прегърна и целуна. Пак нищо кой знае каква въодушевена реакция. Но искам да кажа на всички жени в подобен случай - когато реакцията на партньора им не е такава каквато са си представяли да не се притесняват. Все пак мъжете ни са личности със свое поведение. Сега с мъжа ми се радваме на вече голямото ми кореме/8 месец/, той го целува, радва се на ритничетата, помага ми в домакинството, разхожда се с мен дори след тежък работен ден и съм сигурна че много ни обича че не ме е излъгал че иска дете и че ще е най-добрия баща независимо че не е реагирал бурно на новината че ще става баща. 
А тя: да ама неееееееееее току що те излъгах.
.Той е много притеснителен...пък аз като кака.......
, той се изнервяше.
Втората беше мнооооооооого бледичка,но я имаше.
Що тъй три месеца не ми идва мензисът? 
След това извадих от джоба си малко пакетче, опаковано с хартия на сърца и рози. Той ме попита какъв е повода за тази приятна изненада, а аз го убедих че няма повод, а това е знак на силната ми обич към него. Той ме целуна и отвори малката кутийка. От вътре изпадна теста с двете чертички и картичка "Мило тате, ще ставам кака!" С обич от Вики (дъщеричката ни която беше на 1,4 г) Изкарахме безсънна нощ в планове за предстоящото попълнение на семейството ни. Дори планувахме къде ще сложим втората кошара... а имаше още толкова много време до голямото събитие. 
Сега той е щастлив татко на две дъщерички.