второ дете, без помощ?

  • 1 751
  • 25
  •   1
Отговори
# 15
  • Варна
  • Мнения: 176
Честно казано ми е трудно да те разбера. Мисля, че едно дете трябва да е желано и от двамата родители, за да се появи на бял свят. Заявленията на мъжът ти звучат като дистанциране от проблема и аз в такъв случай бих говорила с няго или бих преценила дали наистина не иска второ дете или просто го страх. При нас никога не е стоял въпроса кой ще се грижи за децата - грижи се този, който има възможност в дадения момент - понякога аз, понякога той. Важното е, че и двамата имаме желание и за нас това се счита за привилегия, а не задължение.

И друго - твоите аргументи за второ дете (за да не се втренчваш в първото) също са ми непонятни. Това, че си наблюдавала такова поведение при твои познати с повече деца не е много показателно. Всичко си зависи от човека/родителя. Към проблемите и болестите на децата би трябвало да се отнасяме по един и същ начин независимо колко деца имаме.

# 16
  • Мнения: 2 040
От известно време и аз това се чудя  newsm78. Аз искам още едно дете, а мъжа ми не иска, не за нещо друго, а защото тъкмо дъщеря ни пораснала и сега било време ние да си поживеем. Истината е, че не иска да си разваля рахата  Naughty

Моята майка все това ни вика: Давайте сега и второто, че после ще ви се иска да си поживеете и все ще отлагате, пък и пак памперси, нощно ставане и неспане, люшкане и още и още и още, а сега ти е още прясно всичко това ...  Grinning ДОкато ние мислим да поизчакаме малко, до порастне малко дъщеря ни и тогава ...  Grinning
Незнам кое е правилно обаче, затова КОГА СТАНЕ - тогава  Peace

# 17
  • Мнения: 426
Моят съвет е че трябва и двамата да го искате.Все пак това бебче ще е и на двамата.
А що се отнася до моят съпруг съгласен е за 2-ро( family4след може би 2год), но пусто му аз искам и трето.Само моята работа да не стане така: " АЗ искам, искам но филмът свърши вече". Да не би докато се решим за 2ро и 3то да не мого да имам. Sad  

# 18
  • Мнения: 888
Не знам какво мога да те посъветвам!Всеки е прав за себе си!Но наистина не е хубаво ако мисълта ти да имаш второ дете е толкова тясно свързана с проблемите на първото!Аз се реших на второ, защото наистина го искахме и двамата, а и малката Теа е с проблеми- ДЦП и други и покрай още едно детенце в къщи ще се развива много по-добре, но не това е главната причина да искаме дете... Това че вашият татко не иска друго дете... newsm78- не е редно сама да се справяш след като сте семейство и се преполага че се обичате и сте заедно за да се справяте и с хубавото и с лошото, и в тежки моменти...не знам...може би аз съм прекалено романтична, но бих очаквала заедно да се грижим за малките съкровища/за какво иначе живеем/, иначе всички губят...най- вече дечицата- те имат нужда от двамата си родители!Мисля че трябва да сте единодушни в решението си...
Успех! Hug

# 19
  • Мнения: 3 740
Да, децата имат нужда от двамата родители, но по различен начин. Не очакваш мъжът ти да кърми бебето, нали? По същия начин бихте могли да се разберете за другите задължения. Например, ти да поемеш нощните ставания, а той - разходките. Напълно е възможно и двамата родители да се грижат за децата без да го чувстват като тежест. Мъжът ми никога не е ставал през нощта, не е водил децата на лекар, не е ходил на родителска среща. Но е прекарал много часове с децата - да ги води на интересни места, да им разказва за света около нас, да ги подкрепя или възпира в трудни моменти. И никога не е възприемал това като бреме. А сме си гледали децата без баби. Може би и твоят мъж се страхува от ежедневните грижи, но иска да участва в изграждането на една нова личност. Поговори с него за това. Сигурно има решение, което да удовлетворява и двамата.

# 20
  • Мнения: 667
Трябва да решиш дали ти самата искаш второ дете. Смятам, че ако е така, съпругът ти постепенно ще мине на тази вълна.
Разбирам, че ви е трудно да вземете това решение. Детето ви вече е по-голямо и едно бебче ще ви върне назад.
При нас също го имаше този момент на колебание, но сега с нетърпение очакваме появата на новото ни бебе.
Даже на моменти се чудя, защо чакахме толкова години.

# 21
  • Мнения: 1 517
 Peace  Peace  Peace Ние сме лишени от такива екстри като помощ от баби и дядовци. Пък и не мисля, че е редно те да ни отглеждат децата.  Naughty  Но да помагат по мъничко - ДА !!! Със съпруга ми се спасяваме сами. Слава Богу мога да разчитам на него. Откакто работя и деца гледа, и готви, и учи с баткото...естествено основното домакинство си е моя грижа. Например: измил чиниите, но не и мивката, щото не се сеща. А тя мазнаааа, мръснааа  Sick но не му придирям.
А когато се разболеят, аз водя парада, но таткото взема дейно участие: става в 3 сутринта да дава сиропи, чисти повърнато (снощи - щото на мен ми писна и се направих на заспала; ама знам, че той ще стане  Embarassed  Embarassed  Embarassed ). Абе, голям отбор сме. Само дето много ми го натяква. Малко да си отворя устата (пък тя една голямааааа), забележчица да направя и се почва: "какво искаш? децата гледам, всичко ти правя..." и т.н. Понякога направо не се търпи. Да му сера на помощта  Naughty Но като цяло не се оплаквам.
Пу, пуууу, да не му е уроки...
Мили татковци: ние у нас не си помагаме, НИЕ СИ ДЕЛИМ РАДОСТИТЕ И ГРИЖИТЕ ПО РАВНО !!!  bowuu (дори често единият е гледач, а другия купонясва и обратно). И НИКОЙ НЕ Е ОЩЕТЕН.

# 22
  • София и там където не се пуши
  • Мнения: 12 141
Аз родих първото си дете на 35, второто на 38. Лекарите ми казваха с едно успя недей второ, но аз не - исках децата ми да не са сами, не съжалявам. Иначе второ се гледа по-лесно определено, макар че аз си имам други проблеми с него. 

Съпругът ми е един и виждам егоизма в него. Никога не съм имала помощ от баби и дядовци. Напротив налагало ми се да ги гледам на легло  по месеци и съпругът ми да го е нямало.
Отскоро вече си е в къщи, защото е болен и се лекува.

Иначе се втренчвам и в двамата, но затова сме майки да се притесняваме.

Не оставайте децата си сами.

# 23
  • Мнения: 35 984
бих родила второ дете, нещата могат да се променят много след раждането
ако усещаш, че времето ти изтича - не се колебай; знаеш, че мъжете не са точно като нас - той може да има дете и на 70 години, докато ти - не!

# 24
  • Мнения: 1 111
 Аз пък си мислех, че по-скоро жените не се навиват за второ, трето и т.н. дете, а пък тя каква била ситуацията.Аз съм с две, искам и трето, но не точно сега, малко по нататък GrinningДори скоро имах съмнения след един фал и съпругът ми се смее и ме пита:Ами ако нещо е станало?Ами ако е станало-аборт, какво друго, а пък той-иииии, защо?- и пак се смее, такива работи, весело му е на човека.В помощта хич го няма, е, не съвсем, ама като чета за вашите мъже какво правят, то моят значи нищо не помага, ама ми е много готино с него и си го искам такъв, не ми пука че не мие чинии и т.н.аз и сама си се справям и с дома и с децата, хич не се оплаквам.Но съм му казала, че за третото искам дом. помощница и детегледачка, а той-каквото пожелаеш.

# 25
  • с/у ОколоМръсТното
  • Мнения: 19 148
...От друга страна, второ дете ще ме извади от втренчването в сина, непрекъснатото треперене при болести, поне това виждам при моите познати с две деца, не взимат нищо толкова навътре....

Чиста и 1000% истина.  Peace Минала съм по тоз път и не можеш да повярваш, колко си права.
Действайте за 2-ро дете и хич не се чуди, дали ще се справиш, защото няма начин да не можеш. Аз също почти сама съм си отгледала и 2-те деца и не се оплаквам. Мъж ми и в домакинството не е кой знае какъв участник, но и за там не се оплаквам. Както и той не хленчи, че работи за издръжката на 4-ма, + още куп други фин. задължения.

Така, че смело напред и скоро да се похвалиш с 2-рата чертичка.  Peace

Общи условия

Активация на акаунт