Туба Бюйюкюстюн, "Запленяваща сърцето" и проектите преди и след това - тема 246

Абсолютният зародиш на легендата за Свети Георги и ламята остава неизвестен до днес. Около 7-ми век се появява писание в което се споменава за ламя от бездните, която преследва светецът. Най-голямото популяризиране се случва благодарение на иконографията през вековете.

Св. Георги на кон, посичащ звяра. По-описателно е разказано от Якоб дьо Варен, който през 60-те години на 13-ти век създава труд с име “Златна легенда” (Golden legend). В съдържанието са струпани над 1000 ръкописа с истории и легенди за светци, измежду които се намира разказ, разширяващ познанията ни за популярната иконна сцена. Около древният Силене, Либия, съществувал плюещ отрова змей, тровящ местната земя и съсипващ реколтата. Жителите трябвало всеки ден да му предлагат жертви, за да се защитят от неговото зло. Първоначално, по две овце дневно, след това овца и човек, а след това децата си, които били избирани на лотариен принцип. В поредният стресов за населението ден, жребият се паднал за сметка на дъщерята на краля. Разбираемо, той помолил за пощада, предлагайки цялото си злато и сребро, но хората се възпротивили. Така, кралската щерка била пратена към езерото при змея, облечена в булчинска рокля. По случайност, там бил Свети Георги. Принцесата го отпратила, но той останал, препуснал с коня и ранил сериозно ламята със своя пик. Направил примка около врата ѝ с пояс и като че с каиш я завлякъм в Силене, където предложил на жителите да убие звяра срещу тяхното приемане на християнството и покръстване. На базата на предходното им ежедневие, населението логично, приело. Така, 15 000 мъже, жени и деца били покръстени, а змеят бил убит.

Отвъд тази притча, Георги е бил реално съществуваща личност, роден в средата или края на 3-ти век. Млад, красив и силен, част от римската армия, но бързо развиващ се във военната йераршия, успява да достигне до офицерство в личната гвардия на император Диоклециан. Родителите му умрели докато още бил юноша и така цялото им притежание отишло в него. Повратната точка идва в момента, когато императорът издава указ, който гласи, че всички християни в армията трябва да бъдат понижени и да предложат саможертва пред римските богове. Разбирайки това, Георги освободил своите роби, раздал земите си на бедните и решил сам да признае пред императора своето християнско вероизповедание. Диоклециан направил опит да подкупи своя войник със злато и имоти, само и само да се откаже от вярата си, но безуспешно.

Тук се завърта още една легенда относно императорската методология на мъчения, с които е бил измъчван Георги като последствие. Първо, след откарването му в тъмницата, е трябвало да изкара нощта с лице към земята и голям тежък камък на гръб. След това го съблекли гол и войниците докарали колело, при чието завъртане, в тялото на мъченика се забивали различни остри предмети, но той останал здрав и читав. Хвърлили го в яма с негасена вар, в която трябвало да остане три дни. Времето минало, императорът заповядъл да отворят ямата, но противно на очакванията им, Георги бил жив. Последвал бич с волски жили. Тялото му се разкъсало на парчета, но не и вярата. Върнали го в килията, където императорът с недоумение попитал Георги, защо е толкова инатлив, отново му предложил злато и власт, дори второ място в управлението на империята. Отишли в храма на Аполон и всички смятали, че Георги ще даде жертва пред боговете, но той ги провокирал с думите: “Като дойдох тук и знаете, че съм служител на Истинския Бог, как смеете още да стоите на това място?” Символите на идолите паднали на земята и се разбили. При вида на случилото се и разобличаването на езичниците, императорската съпруга, Александра, поискала да приеме Христовата вяра. Диоклециан наредил двамата със Св. Георги да бъдат обезглавени. Това се случило на 23 април 303г. Всички тези събития са художествено описани (дори с диалози между Св. Георги и император Диоклециан) от руския църковен писател и проповедник Св. Димитър Ростовский (1651-1709г.) в “Житията на светците” (“Четьи-Минеите”). През 494г., Папа Геласий канонизира мъченикът, заради неговара храброст и несломима вяра, с думите, че светецът е бил от тези “…чиито имена се почитат от хората, но чиито действия са познати само на Бог.”