Битовизмите- убиецът на връзката.

Много ги обичам битовизмите.
Това прави връзката ми стабилна, а емоционалното ми състояние - равновесно.
Приятно ми е вкъщи, с обичайните дребни неща, които правим заедно, с лежерните разговори, с рутината.
Бързам да се прибера, не защото очаквам буря от емоции, а защото намирам тих пристан от ежедневния стрес, топлина и покой.

В младите години на връзката, убиец могат да бъдат отношенията с роднините и най-вече влиянието им върху младите, невъзможността или нежеланието за самостоятелност на единия или на двамата партньори, инатът, нежеланието да се правят компромиси, прекалените очаквания, които нямат общо с реалността. На по-късен етап са детето/децата/ и отново шока от разминаване на очаквания с реалност, много бъдещи родители имат прекалено романтични очаквания за този период, но в действителност се оказва доста по-трудно. Тогава започват и да се променят, особено жената. За нея е период, в който си пренарежда приоритетите, а за татковците това е леко трудно за проумяване, разбиране и подкрепа. В по-късните години според мен влияе неоспоримия факт, че хората се променят. В следствие на живота, трудностите, проблемите те са вече други хора и не е сигурно дали това, което виждат един в друг вече им харесва. Например нашата връзка е вече повече от 23 години, лично за себе си започнах да се улавям освен от битовизмите /което е нормално/ да се дразня от това, че мъжът ми все повече започва да се държи като майка си, която аз никога не съм харесвала. Той наистина е друг човек и не, не се е крил досега. Просто се промени. Незнам докъде ще го докараме, но аз също съм друга /не само външно:-). Не съм онова момиче по душа, дори аз не се харесвам такава. Опитваме се да говорим на тази тема, понякога се получава, друг път не. Не съм се замисляла за раздяла, сигурна съм и той, но със сигурност вече доста сме поохладняли един към друг. И това ни плаши и двамата.

И на мен не ми пречат битовизмите. Напротив - това са нещата, които ни сближават. Като казвам битовизми имам предвид неща като плащането на сметките, какво ще вечеряме, какво да пазаруваме, къде да ходим на море....ей такива неща.
А иначе убийци на връзката може да има най-различни. Според хората и ситуацията.
По мои наблюдения и личен опит, най-често това е грешния първоначален избор. Когато изградиш сериозна връзка на основа моментно физическо привличане, без да отчетеш останалите качества, когато премине тръпката (а тя винаги намалява с времето) не остава нищо, което да ви свързва. Също и очакването тип"Еди кое си качество е неприемливо, но той ще се промени". Никой не се променя.
Голям убиец е, че хората спират да полагат усилия. В началото като ходиш на среща се къпеш, гласиш, грим, прическа, мъжете подаряват цветя, измислят забавления и т.н. След 5 год мъжът се разхожда в къщи некъпан и по потник, жената по пеньоар и ролки, неепилирана и негримирана. Особено много дразни това, когато единият го прави, а другият не.

Е как пък си харесвате мъжа, а не понасяте майка му? После роднините пречели, глупости.

И аз пък какви глупости пиша, не че темата за свекърви тъщи и т.н не върви с пълна сила. И между не харесвам и не понасям има огромна разлика, не ми слагайте думи, които не съм казала.

Не кухнята превръща къщата в дом, а интензивното готвене, което се случва в нея. В домовете, в които се готви, винаги се усеща душа и сърцатост. Тенджерата с телешкото варено, която къкри на котлона, моментално създава усещане за домашно огнище. Топлата миризма на домашно приготвената храна ни създава уют и гостоприемство още от входната врата.
В ежедневието на повечето хора семейната вечеря е единственото време, в което всички членове се събират да се хранят и да прекарат минути заедно. Когато сме положили труда собственоръчно да приготвим и да сложим вечеря на масата, можем категорично да настояваме, че това ще бъде време свободно от устройства, в което вниманието е насочено навътре към нас. Споделянето на храната поддържа чувството за заедност, от което разговорите за случилото се през деня са важна част. А това не само намалява стреса и засилва чувството за сплотеност. Доказано е, че при тийнейджъри, които имат поне пет съвместни хранения със семейството си, вероятността за развиване на зависимост към тютюн, алкохол или наркотици е значително по-малка в сравнение с тази при връстниците им, които се радват на три или по-малко семейни вечери.

темата за свекървите намирам за по-отвратителна от всички, посветени на изневярата, взети заедно. Просто тук ми се видя удобно да попитам, прочетох какво си написала.

Много наивно, а да не говоря какъв тънък намек за жената - майка и слугиня прозира.
Страшно много хора работят на смени и не вечерят заедно.
Повечето  мъже вечер сядат задължително с ракия, тъй че бабата не ги е научила да не пият с топла вечеря.
Колко пушат не ми се и смята.
Да се мъчиш да градиш метафори как чорбата пазела от екстазито е не просто наивно, а интелектуално повърхностно.

Не че нещо, ама замисляла ли си се, че точно този тип теми се пръкват,  само защото на някого нещо в другия/те му е отвратително. Нетърпимости разни. Пък се оказва, че никой не е лишен от тях.

И какво? Въртяхме, сукахме... и пак до мусаката стигнахме. 

Гал,  виждаш в готвенето слугинаж?
За някои жени и за много мъже си е удоволствие.
Луна, ясно е защо се пръкват. Неясно е защо друг е виновен за влошените отношения.

Е, къде видя намек....може мъжа да готви, или тийна да направи салата и сандвичи.
Идеята е "общото сядане около масата" и споделянето на храната, респективно на време заедно, разговори, нищене на интересни теми.....
И да, когато децата са част от споделената "семейна храна/трапеза", си създават усещането за семейственост, заедност, чувстват се закриляни, обичани, не изпитват нужда от присъединяване към други зависимости, защото вече са "присъединени" към група-семейството.
Не че е закон или гаранция....
И моя мъж пие по едно малко преди вечеря, това не пречи да сме си на масата, аз да си бодвам от храната, да си говорим.....

Не оставам с впечатлението, Дренка, че за личните действия на даден човек виновен ще  му е друг. 

Аз съм съгласна с тезата за готвенето и семейните вечери. Напоследък ми прави впечатление, че (учудващо за мен) пуберите много оценяват, когато им сготвиш нещо специално или нещо което много обичат. А в тази възраст всичко, което ги обръща към дома е добре дошло.
Със сигурност помагат вечерите, когато едно семейство е така или иначе сплотено. И ако ти е приятно да общуваш с тези хора. Ако вече е достигнат етапа на убиване на връзката, колкото по-малко се засичате и се дразните взаимно, толкова по-добре. Друг е въпросът дали има смисъл да се удължава изкуствено такава ситуация, но това е друга тема.
От друга страна дом, в който дълготрайно се живее на сандвичи и пици не е дом, а квартира. Според мен де, лично мнение.

А кой да готви? Мъжът?
Моля ви се, такова пространно романтично обяснение за манЖата вечер и възпитанието в добри ценности никога не идва от готвещ и възпитаващ мъж. Обикновено е някой патриархално възпитан тип Ежко (а той къде изчезна?), който е стигнал до положение да менажира от одъра кой как да прислужи и говее.
Инак готвенето не е слугинаж, стига да е по желание. Обожавам да правя сладки, кексове и мусака. Но в момента, в който ми заразвива друг човек теорията, че това ще спаси някого от залитане, рязко ще спра да ги правя.