Ужасно съжалявам. Не знам обаче какво да те посъветвам за баткото. Ние на нашия не му бяхме казвали, така че от тази гледна точка се отървахме лесно.
- Публикувана: 22 юни 2006, 16:46 ч.
- Последно мнение: 19 юли 2006, 17:01 ч.
С голяма мъка и аз пиша в този форум
Креми, ужасно съжалявам! прегръщам те! 
oх...винги ми е било трудно да пиша за това, понеже нашия батко на доста загуби на бебета стана свидетел.
Аз му казвах така:
"Господ е решил, че ни е още рано да имаме бебе или сега не е подходящия момент. Но когато сме готови, той ще ни го даде отново и то ще се роди живо и здраво"
Когато загубихме едното близначе пък му казах, че Господ е решил да ни даде само едно бебе, защото има много майки на света, които си нямат дори едно - и го е дал на тях....
Небива да казваме на децата нищо за болката...
А къде е бебето като пита му казвах, че е на небето за да бди над него - да му помага и да му е ангел хранител. Че не трябва да плаче и тъгува, защото така ще му гаси свещичката и бебчо ще стои на тъмно и няма да намери пътя към дома.
Така в последстве се чувстваше и горд, че се е държал мъжки и бебето е намерило пътя да дойде пак при него.
Сигурна съм, че всяка от нас може да разкаже своята приказка...
Аз му казвах така:
"Господ е решил, че ни е още рано да имаме бебе или сега не е подходящия момент. Но когато сме готови, той ще ни го даде отново и то ще се роди живо и здраво"
Когато загубихме едното близначе пък му казах, че Господ е решил да ни даде само едно бебе, защото има много майки на света, които си нямат дори едно - и го е дал на тях....
Небива да казваме на децата нищо за болката...
А къде е бебето като пита му казвах, че е на небето за да бди над него - да му помага и да му е ангел хранител. Че не трябва да плаче и тъгува, защото така ще му гаси свещичката и бебчо ще стои на тъмно и няма да намери пътя към дома.
Така в последстве се чувстваше и горд, че се е държал мъжки и бебето е намерило пътя да дойде пак при него.
Сигурна съм, че всяка от нас може да разкаже своята приказка...
Много ви благодаря за приятелската и сърдечната подкрепа. Казах на баткото, че бебето е станало на красива звездичка и че сега мама е малко болна, но веднага като оздравее ще си имаме друго бебенце. И наистина както ми бяхте писали разбра повече от това което му казахме. Известно време не говори изобщо по темата, а днес докато се прибирахме от градинита ме гушна и ме попита дали ми е мъчно за бебето. Стана ми малко мъчно, но повече ме трогна неговото малко сърчице...
