Подготовка за родилен дом.

  • 7 666
  • 72
  •   1
Отговори
# 45
  • Мнения: 345
Разбирам те напълно .Но забелязах ,че в държавните болници докато си там се държат така ,че все едно детето не е твое ,а тяхно.Сигурно ,защоти отговорността все още е тяхна докато сте в родилно.

Те са неадекватни. Това и майка ми ми го е разказвала през 91—ва като ме е раждала, че са били някакви тотално безпардонни. Няма да позволя да се държат така, ще има викове и караници, ако трябва. Не позволявам някой, било то и медицинско лице, да си налага мнението и е да се държи нагло с мен, или пък още по—малко с детето ми. Не мога да си представя ситуация, в която ще ми откажат да ми измият детето с точно определено нещо или ще ме заставят да правя нещо против волята ми. Примерно насила да се напъвам или да ме натискат по корема ОТ САДИЗЪМ. Е тогава вече бих ги фраснала с нещо, и то с голям кеф!

# 46
  • Мнения: 13 082
Ще ги фраснеш ама ако имаш сила. 😆 Понеже не си минавала през това, да те светна, че по време на раждането те напускат всякаки сили, които имаш. И не те карат да напъваш насила, а защото слязло ли е бебето, ако не напъваш ще го задушиш. Но ти пробвай все пак да ги фраснеш де. 😉

# 47
  • София
  • Мнения: 18 699
Колко работи ще си  представиш,чакай само.Joy

# 48
  • Мнения: 345
Ужас си е. И стрес. Надали толкова лесно се задушава едно дете. Чудя се как ли са се родили шестте деца на прабаба ми, а даже най—малкото дете (дядо ми), го е родила сама на синора. Как ли пък не е умрял от задушаване той или някой от петте му братя и сестри. Или тя да е пукнала от кръвоизлив, примерно. Ебати късмета са имали да оцелеят. И без фетални морфологии, щуротии... Далеч съм от идеята да раждам на село, просто искам да кажа, че според мен някои акушери и лекари си превишават правата и по този начин нарушават нормалния родилен ритъм, което води до допълнителен стрес за майката и съответно затруднява процеса, вместо да му помага. Нееднократно има описвани такива случаи от не една или две жени, включително майка ми, примерно, или мои близки. Посочвали са такива неща за отношението към родилките, че косите ми са се изправяли. Но явно си има жени, които приемат, че за тях е окей да ги мачкат и да ги наливат с химии и това е така, защото лекарят—светило го е казал. Въпрос на личен избор е обаче в какво ще вярвате, дами. Дано на никоя жена в такова положение не и се налга да се бори срещу лекарски произвол.

# 49
  • Мнения: 13 082
Е раждай си вкъщи тогава, кой те спира? 🤔 Нито ще си първата нито ще си последната. Много се бунтувате срещу лекарате, но не ви стиска да родите бе тях като баба ви преди n години.

# 50
  • Мнения: 345
Е раждай си вкъщи тогава, кой те спира? 🤔 Нито ще си първата нито ще си последната. Много се бунтувате срещу лекарате, но не ви стиска да родите бе тях като баба ви преди n години.

Аз точно това казах, че не съм се засилила нито да раждам на село, нито в къщи. Аз съм за раждането в болница, но с адекватно отношение откъм страна на медицинския персонал и без демонстрации на авторитаризъм и чувство за собственост. Ама явно това са думи, които ги няма в речника на повечето майки.

# 51
  • Мнения: 13 082
Оф все едно говоря на радиоточката. Не мисля да обяснявам повече на човек, който си мисли, че в болницата ще му объркат бебето. Значи за гривните не си чувала, ама за това, че ще те тормозят знаеш? Как пък мен никой не ме в тормозил в държавната болница.

# 52
  • Мнения: 221
Виж сега, имам три деца, и трите родени в държавна болница. И трите ми деца са живи и здрави! Най- малкото се беше увило в пъпната връв и раждането беше много трудно. Да, акушерката ми крещеше да напъвам, но само защото се притесняваше за бебето. Някои хора от персонала може и да са се държали по грубо, но повечето са били мили и разбрани. Не се настройвай така - колко ще викаш, какво ще позволиш и т.н. Явно още си много млада. Пожелавам ти най - вече лесно раждане и здраво бебече! А то другото.... се преживява и забравя.

# 53
  • София
  • Мнения: 18 699
Ти може да ди се уговориш с АГ и акушерка  и ти да им казваш кое как и готово.

# 54
  • Мнения: 2 851
Аз пък съжалявам, че не ми беше асистирано раждането. Застанаха лекарката от едната ми страна, акушерката - от другата, и казаха да напъвам, като усетя контракция. След почти 10 часа в предродилна, неяла повече от 20 часа, горе-долу от толкова и не пила вода, бях абсолютно неадекватна. Теоретично ми беше ясно всичко, доста бях чела за раждането и уж се подготвях, еми, за мен си беше разочарование тая пълна свобода. Имах нужда някой да ме води, може би нямаше да се наложи и епизиотомията. С най-добри чувства да отбележа, че има неща, за които ако не си ги преживял в първо лице, не е особено адекватно да се говори по принцип и да се развиват теоретични постановки. Раждането е от тези неща.

Последна редакция: сб, 09 фев 2019, 22:55 от Melusine

# 55
  • софия-napoli
  • Мнения: 211
Абсолютно вярно са ти отговорили момичетата,след като родиш да видиш как е тогава говори.На мен раждането ми беше както го искаш ти,свободно,разхождах се и си лягах на воля и после след безкрайни часове адски мъки и вече на магарето спря раждането,даже така ми казаха че организма спря родилна дейност което се случва на милион веднъж и накрая като казаха да приготвят операционната бях безкрайно щастлива и изтощена и физически и психически.Така че тия планове дето си ги правиш на тоя да крещиш на оня друго говори че ти е за пръв път и въобще не знаеш за какво иде реч.

# 56
  • Мнения: 13 082
А аз така се почувствах първия път когато след сума време напъване и болезнени контракции бебето не излизаше, малко оставаше да извадят щипките. Една акушерка ми приложи т.нар. скачане на корема, ако щете ми вярвайте, благодарих на жената. И двете ми раждания не са били дирижирани.

# 57
  • Мнения: 447
Хората са го казали: "Не питай старило, а питай патило". Наистина като минеш през някои неща, само тогава може да ги разбереш. Без да обиждам личното мнение на някой, че ще направи всичко даже и да шамари, мисля че е детинско да се реагира така в ситуация от която зависиш от помощта на други хора. Уважавам всякакви мнения и личностни черти, но послушайте "патилото"! Въпроси от тип: "Вие как родихте?"  имат милиони отговори. Лично покрай мен всяка моя приятелка, която роди преди мен, имаше тежко раждане, и всяка ми казваше, че е стрес голям за нея да си помисли втори път да мине през това. Аз за късмет може би или не знам как да го нарека, родих в държавна болница здраво детенце, не се измъчих кой знае колко, всичко в рамките на нормалното мисля, но акушерките и лекаря до мен направиха раждането ми поносимо. Сега чакам второ детенце, и ще се радвам ако пак попадна на тези хора! Това е моето мнение, мнението на "Препатил"!

# 58
  • Мнения: 345
Към онази мама, дето ми обяснява, че за еди какво си не съм запозната — ами да, представи си, че през целия си живот не съм се интересувала от раждане, методи, отношение в болницата, ей такива неща Grinning Касаело ме е да си завърша образованието, да си намеря работа, такива неща. Не съм планувала забременяването си 5 години по—рано и не съм изчела тонове литература “за онзи ден, когато ще трябва да ида в болницата и да раждам”. За 27—те си години живот съм се допитвала до мнението на най—близките ми по тези въпроси, които също са раждали, забележете, а не до мнението на жени, които са ги третирали недобре поне по това, което разправят сами, и които се чувстват едва ли не горди от този факт. Тук има някакъв психологически момент и явно всеки възприема нещата по различен начин. Ще родя и ще информирам тука в темата какво се е случило. Ще се хваля и аз на разни неопитни млади момиченца колко е яко да ми крещят и да ми скачат по корема и такива неща. Това, ме всичко се преживява, не е основание, че трябва да преминаваш през такива неща. И на майка ми са и скачали по корема и няма да ви казвам на вас, коравите мами с железните психики, майка ми в какво състояние е била след това, баща ми се е побъркал, а и тя до ден днешен си спомня с ужасен стрес за онези моменти. Това, че на вас ви е изнесло да се държат така с вас, не се отнася за всички жени! А в момента, че ми е дефектна ставата на единия крак и че съм ходила на 20 травматолога и никой не може да даде обяснение какво и защо, е точно заради ей такива скачания по корема по време на раждането ми, понеже са се мислили за мноо велики акушерките и лекарите тогава и са изтормозили майка ми. Похвално! А раждането е било стресово точно заради отношението към нея, на тези всездесъщи люде. Да пази Господ от такива! А вие се гордейте колкото си искате.

# 59
  • Мнения: 2 851
Мацко, това, че мразиш целия живот и скачаш на скандал на всеки и за всичко определя теб каква си, никой не е искал нито да те обиди, нито да се хвали. На нас няма какво да ни вдигаш гири, ние нашите деца сме ги родили, събирай сили да крещиш на докторите и да ги шамариш, заради такива като теб повечето лекари стават пердета и се държат дръпнато с всички. Пожелавам ти раждането да ти мине, както си го представяш и го искаш, щото за лекаря ще си пореден случай, а за тебе е неповторим момент, който ще те бележи, това е неизбежно.
P.S. Специално за вирнатия ти нос: с 2 висши образования съм, родих на почти 32 години, щото и аз имах други приоритети и желание да си поживея. Четох, докато бях бременна, щото ми беше интересно, да. И с майка си и родили приятелки говорих. Всички сме били там, ама където ти отиваш, ние вече се връщаме, това не вдяваш.

Общи условия

Активация на акаунт