Никой не разбира как се чувствам от приятелите ми, а на семейството ми не мога да споделя, за това реших да пиша тук. На 17 години съм, ученичка... Всичко започна преди 8 месеца, когато се запознахме. Той е красив, мил, нежен, успял, но..женен. Отначало знаейки това, чисто приятелски подхождах към него, а и той към мен. В последствие обаче, се получи някакво привличане, стигна се до секс, после до втори, трети и в един момент ни стана навик да се виждаме постоянно. В началото бях толкова щастлива, обичах и се чувствах обичана, не ми липсваше нищо, виждахме се, когато имаме и двамата време, пишехме си, споделяхме си. За мен това беше производно на връзка, просто не беше показна. Много ми харесваше, когато знаех, че се крием, когато виждах страха в очите му, жена му да не му звънне докато сме заедно. Много се привързах към него, в началото например много му се дърпах, обичах да ми се моли да се видим и на него това му харесваше. В един момент обаче толкова се привързах, че почнах да му звъня постоянно,без да се съобразявам дали е сам или не, пишех му, колко много ми липсва и колко много искам да се видим. Може би и това е причината той да се уплаши,каза ми че иска да приключим, да не го търся. Бях съсипана, чувствах се все едно нямам нищо вече, та той е първата ми любов, първото ми всичко. За моя радост обаче, той пак ме потърси, видяхме се и всичко започна отначало. Но, преди няколко дена, много се скарахме, каза ми неща, които много ме нараниха, въпреки че знаех от самото начало. Мисля че този път наистина беше краят на отношенията ни и адски много страдам. Просто не мога да продължа,във всяка минута мисля за него. Не знам как ще живея ако повече не ме потърси и не се видим, много е банално знам, но наистина не мога да живея без този човек. Обичам го повече от себе си и си го искам обратно...
Помогнете ми, какво да правя, прав ли е просто така всичко да приключи с мен ? Как да продължа напред без него ?