не знам тоя човек как е гледал краставици, но майка ми и баща ми 20 години гледаха оранжерия и салати, лук, краставици и домати не сме купували, ядяхме си нашите, разбира се. И не смятам, че сме били някакво изключение.
- Публикувана: 29 дек. 2018, 21:40 ч.
- Последно мнение: 4 ян. 2020, 19:04 ч.
Децата и лакомствата по празниците и не само🍬
Да де, защото са били за вас, не са били използвани отровите, които се влагат в тези за продажба на пазарите.
Не желая да споря. Не говоря за грам химия, а за прекомерна употреба на такава. И ако някои спазват норми, то за повечето не е така. Само морковите като гледам, ми стига - че те са новите краставици, като им гледа човек размерите. И няма как да повярвам, че това се дължи само на малки количества торове и препарати.
И нормите хич не ме успокояват, защото са правени изследвания, които показват, че у нас нитратите са 10 пъти над определеното за допустимо от СЗО.
И нормите хич не ме успокояват, защото са правени изследвания, които показват, че у нас нитратите са 10 пъти над определеното за допустимо от СЗО.
Има и нещо друго, клиентът иска прави, големи, здрави, твърди продукти. В същото време сладки като от градината на баба. Е, няма как да стане. Размерите и външния вид се докарват и от сортове, не само от химия. Нашите са откъсвали домат по кило, също и огромна салата, която не помня вече колко тежеше, но не се събираше в нормална торбичка. Ми не са били торени повече от нормалното! Просто сортът беше такъв, гигантски. И ние си ги ядяхме, по-грозноватичките, дето не стават за пазара 
Отделен е въпросът, че сортовете в голямата си част са създадени да имат вид и трайност, а не вкус. Навремето нашите садяха няколко корена домати с мека ципа, които се продаваха на клиенти, които си ги търсеха и не се притесняваха, че са по-меки от другите. Но иначе мек домат ще продадеш на куково лято, нали се сещаш. Затова масово се садят и продават такива с твърда и жилава ципа, които обаче пазят вид по-дълго. Еми не може всички хубости наведнъж! Та така. Отплеснах се.
Отделен е въпросът, че сортовете в голямата си част са създадени да имат вид и трайност, а не вкус. Навремето нашите садяха няколко корена домати с мека ципа, които се продаваха на клиенти, които си ги търсеха и не се притесняваха, че са по-меки от другите. Но иначе мек домат ще продадеш на куково лято, нали се сещаш. Затова масово се садят и продават такива с твърда и жилава ципа, които обаче пазят вид по-дълго. Еми не може всички хубости наведнъж! Та така. Отплеснах се.
Аз пък винаги избирам по-неугледните и грозни плодове и зеленчуци.....ако има баби да продават такива криви и грозни, взимам от тях.Избягвам красивите, гладките и наредени като за изложба, обикновено на вкус са отврат.
Много интересна и наболяла около празниците тема.
Както винаги в този форум, потребителките се надпреварват да се показват коя по-здрава хранителна дисциплина държи у дома. В коша се хвърлят вафли, бонбони, домашни сладкиши от чужди хора (които се оказват всъщност приятели). Направо е ад.
Истината е в това да сме умерени. В яденето на вредни храни, в забраните към децата, в приемането на хората. Подарени купешки сладки аз не хвърлям. Те не се развалят и не ми пречат - прибирам в един шкаф и давам по-малко. Слаба богу, децата ми са разбрани и хапват вредности умерено. Това е защото не съм ги лишавала от нищо и не съм действала като хранителна полиция вкъщи. От всичко по малко и след основно хранене.
Не знаех, че близките хора се приемат за такива само по кръвен признак. Кръвните роднини ги търпиш, нямаш избор. Приятелите ги избираш и точно затова те понякога са ти много по-мили и скъпи от някоя досадна роднинска човка, която, щеш-нещеш, търпиш по празниците от безизходица.
Обаче подобно човешко тесногръдие е типично за нас, балканските народи, където патриархалното все още е силно застъпено, а всички извън семейството се наричат "чужди хора".
Както винаги в този форум, потребителките се надпреварват да се показват коя по-здрава хранителна дисциплина държи у дома. В коша се хвърлят вафли, бонбони, домашни сладкиши от чужди хора (които се оказват всъщност приятели). Направо е ад.
Истината е в това да сме умерени. В яденето на вредни храни, в забраните към децата, в приемането на хората. Подарени купешки сладки аз не хвърлям. Те не се развалят и не ми пречат - прибирам в един шкаф и давам по-малко. Слаба богу, децата ми са разбрани и хапват вредности умерено. Това е защото не съм ги лишавала от нищо и не съм действала като хранителна полиция вкъщи. От всичко по малко и след основно хранене.
Да се изясним напълно - всички хора, които не са ми кръвни близки роднини, са ми чужди - дори да сме приятели и да ходим заедно по екскурзии.
Обаче подобно човешко тесногръдие е типично за нас, балканските народи, където патриархалното все още е силно застъпено, а всички извън семейството се наричат "чужди хора".
А защо вместо да изхвърлите храна/сладко,не ги оставите във хладилниците за нуждаещи се?Или ги подарете на такъв.Не са развалени,нали?!
И понеже ми стана интересна темата,защото синът ми се опитва да се храни здравословно,какви брашна и заместители на захар слагате?У дома мед се яде много.
В контра на по-напред изказано мнение,че на децата,носещи си храна от вкъщи се смеят,не е вярно.идете в темите на 7ми и8ми клас и ще се убедите сами.
У дома имаме панерче за сладко,шкаф не.Но лично аз се грижа да е пълно.Синът ми много рядко посяга,но знае,че винаги има,не е нещо забранено.Правя домашни мезета,не защото ми е фикс идея,а защото обичам да се занимавам.Обаче често си купуваме саламчета,суджуци,филета.
И понеже ми стана интересна темата,защото синът ми се опитва да се храни здравословно,какви брашна и заместители на захар слагате?У дома мед се яде много.
В контра на по-напред изказано мнение,че на децата,носещи си храна от вкъщи се смеят,не е вярно.идете в темите на 7ми и8ми клас и ще се убедите сами.
У дома имаме панерче за сладко,шкаф не.Но лично аз се грижа да е пълно.Синът ми много рядко посяга,но знае,че винаги има,не е нещо забранено.Правя домашни мезета,не защото ми е фикс идея,а защото обичам да се занимавам.Обаче често си купуваме саламчета,суджуци,филета.
В контра на по-напред изказано мнение,че на децата,носещи си храна от вкъщи се смеят,не е вярно.идете в темите на 7ми и8ми клас и ще се убедите сами.
По едно време наистина имаше период, в който не беше особено... хм, да го наречем "престижно" да си носиш храна от вкъщи. Но сега ми се струва, че все повече деца си носят. Моето е още в ДГ, но имам приятелки с деца в училищна възраст и повечето им слагат храна в кутия. Самите им деца предпочитат така. Аз самата също бих слагала на дъщеря ми, но няма да имам нищо против да си купи и нещо допълнително от лафката за десерт като ще преценя да давам пари колкото за едно "боклуче", не повече.
В контра на по-напред изказано мнение,че на децата,носещи си храна от вкъщи се смеят,не е вярно.Идете в темите на 7ми и8ми клас и ще се убедите сами.
Според мен на възраст 14години вече започват да си дават сметка за хранене,фигура,плочки,релеф,стегнати тела.Но ние като родители трябва да им го заложим.
Аз купувам едни пълнозърнести хлебчета за дюнер и младежът често ни приготвя за вечеря,по негова си рецепта.От известно време ме кара да му правя разни неща с киноа-салата,кюфтета.Инициативата е негова,аз само изплънявам.
Препоръчани теми