Здравейте! Може преди да съм писала такава тема, но не я открих, за това реших пак да излея своята мъка. С приятеля ми до преди 2 години работихме като музиканти и изкарвахме добри пари. Да, но това нямаше как да се случва постоянно. Заминавахме, връщахме се, изхарчвахме парите и после пак заминаваме. Да, но някой път не намираме веднага работа и трябваше родителите да помагат. Това изнерви приятеля ми и той реши да се занимава с друго и да прекрати пътуванията си. А те бяха толкова прекрасни, виждахме различни държави, култури, хора, без дори да си плащаме за това и правихме това, което обичам най-много да правя, да пея и свиря. А той твърдо реши да се откаже обаче и се захвана с друго и вече от 2 години не пътуваме и на мен ми е много кофти. Аз също работя друго, което не е лошо, но не ме удовлетворява, както музиката. Искам пак да започна да работя с музика, но трябва да пътувам все навън, а приятеля ми да си е тук и то така не става. Мислила съм да работим и двамата навън, той да си намери работа, където съм аз, но той категорично не иска. Казваше ми, че тъкмо си бил намерил и се установил и трябвало да сменя, нямало толкова работа в чужбина с това, което работи (It specialist) Тука стандарта бил мн по-добре, ако го работиш, отколкото в други страни. Както и да е, аз също работя, макар и от скоро, не взимам много пари и това никак не ми допада(въпреки че това би могло да се промени, след някой друг месец, но не е сигурно) но на всичкото отгоре работя колкото да не е без хич и да изкарвам и аз някаква заплата... Не съм много щастлива, въпреки че шефката ми е много готина, както и колегите...Знам, че не би трябвало да се оплаквам, защото поне имам работа и съм до любимия, но като не се занимавам с това, което искам ме гризе отвътре и ми се пътува, макар и за кратки договори за да не отсъствам мн време, но не знам той дали ще ме чака и не е много ок с това. В България съм с любимия, но не мога да се изхранвам с това, защото има мн конкуренция, а аз не съм известна, а ако замина, ще съм без любимия и това е до време и може да остана стара мома, а не искам. На 28 години съм и може би след някоя година ще трябва да се спра и да мисля за семейство. Но ми се иска още малко да по пътувам, но как да го съчетая? Приятеля ми смята, че трябва да започна нещо по-стабилно и да градя кариера, майка ми също не ме подкрепя вече за музиката, въпреки че го е правила цял живот... Всички ми казват, че трябвало по-реално да гледам на нещата. Да, може и така да е, но като ме влече друго, как да бъда щастлива? Страх ме е да захвърля всичко и да замина, страх ме е да съм сама.... Надявам се да ме посъветвате нещо разумно, искам да взема разумно решение.
- Публикувана: 19 дек. 2018, 15:19 ч.
- Последно мнение: 19 дек. 2018, 16:44 ч.
Какво да направя?
Само внимавай да не стане така, че от страх "да не останеш стара мома" да приемеш начин на живот, който сама не си сигурна, че искаш. Ти искаш ли семейство, деца?
Може би искаш, но се страхуваш от застоя - познах ли?
Няма ли опция да заминеш сама за един сезон, без да се разделяш с любимия?
Музикантите са замесени от друго тесто и ако не се докосват до разнообразието, креативността и свободата, които носи тази работа, може и да ги депресира. Разбирам те.
Може би искаш, но се страхуваш от застоя - познах ли?
Няма ли опция да заминеш сама за един сезон, без да се разделяш с любимия?
Музикантите са замесени от друго тесто и ако не се докосват до разнообразието, креативността и свободата, които носи тази работа, може и да ги депресира. Разбирам те.
Спомням си предишната ти тема. Накрая ще направиш това, което искаш, независимо какво ще ти кажем ние 
Ако музиката и свързаното с нея обикаляне по света ти е по-важно, то ще победи, дори да стоиш тук сега "насила" и дори да родиш и дете може би. Между другото имането на деца крайно зле се съчетава с нон стоп пътувания. Спомням си за случая на цигуларката Невена, която беше оставила детенцето си на свой приятел, а накрая сина на приятеля и още един го пребиха
Ти си решаваш.
Ако музиката и свързаното с нея обикаляне по света ти е по-важно, то ще победи, дори да стоиш тук сега "насила" и дори да родиш и дете може би. Между другото имането на деца крайно зле се съчетава с нон стоп пътувания. Спомням си за случая на цигуларката Невена, която беше оставила детенцето си на свой приятел, а накрая сина на приятеля и още един го пребиха
Ти си решаваш.
Съгласна съм с мнението на приятеля ти за работата му. В тази сфера като цяло има недостиг на кадри и заплатите са добри. Иначе решите ли да имате деца, пътуванията ще са само почивки. Обсъждали ли си с него възможността за работа от вкъщи? Много хора от ИТ сферата могат да вършат част от работата си у дома. Зависи пак в какво точно се изразява работата. Обсъди желанията си с него и по говорете за варианта той да поема част от работата дистанционно и, когато е възможно, да пътува с теб. Или да си потърсиш работа, която да е достатъчно интригуваща за теб. Можете да пътувате заедно по екскурзии и пак да си работиш в България. Все пак има отпуски и празници.
Но ми се струва, че не харесваш тази промяна в приятеля си и това ти е по-голям проблем от пътуването. Надявам се да греша.
Но ми се струва, че не харесваш тази промяна в приятеля си и това ти е по-голям проблем от пътуването. Надявам се да греша.
Аз не знам какви са очакванията на майка ти "да започнеш нещо по-стабилно и да градиш кариера", след като ти си добра в музиката и там е твоята кариера. Какво се очаква, да градиш кариера като адвокат, архитект или лекар, като си имаш своето призвание, с което можеш да си изкарваш хляба?
Практиката сочи, че има много двойки музиканти, но те работят заедно. Ако той иска да вади пари от друг бранш, а ти не искаш да работиш друго освен музика, това е основание да не живеете заедно, иначе какъв би бил съвместният живот, ако не може да се разберете де.
Практиката сочи, че има много двойки музиканти, но те работят заедно. Ако той иска да вади пари от друг бранш, а ти не искаш да работиш друго освен музика, това е основание да не живеете заедно, иначе какъв би бил съвместният живот, ако не може да се разберете де.
Здравейте! Може преди да съм писала такава тема, но не я открих, за това реших пак да излея своята мъка. С приятеля ми до преди 2 години работихме като музиканти и изкарвахме добри пари. Да, но това нямаше как да се случва постоянно. Заминавахме, връщахме се, изхарчвахме парите и после пак заминаваме. Да, но някой път не намираме веднага работа и трябваше родителите да помагат. Това изнерви приятеля ми и той реши да се занимава с друго и да прекрати пътуванията си. А те бяха толкова прекрасни, виждахме различни държави, култури, хора, без дори да си плащаме за това и правихме това, което обичам най-много да правя, да пея и свиря. А той твърдо реши да се откаже обаче и се захвана с друго и вече от 2 години не пътуваме и на мен ми е много кофти. Аз също работя друго, което не е лошо, но не ме удовлетворява, както музиката. Искам пак да започна да работя с музика, но трябва да пътувам все навън, а приятеля ми да си е тук и то така не става. Мислила съм да работим и двамата навън, той да си намери работа, където съм аз, но той категорично не иска. Казваше ми, че тъкмо си бил намерил и се установил и трябвало да сменя, нямало толкова работа в чужбина с това, което работи (It specialist) Тука стандарта бил мн по-добре, ако го работиш, отколкото в други страни. Както и да е, аз също работя, макар и от скоро, не взимам много пари и това никак не ми допада(въпреки че това би могло да се промени, след някой друг месец, но не е сигурно) но на всичкото отгоре работя колкото да не е без хич и да изкарвам и аз някаква заплата... Не съм много щастлива, въпреки че шефката ми е много готина, както и колегите...Знам, че не би трябвало да се оплаквам, защото поне имам работа и съм до любимия, но като не се занимавам с това, което искам ме гризе отвътре и ми се пътува, макар и за кратки договори за да не отсъствам мн време, но не знам той дали ще ме чака и не е много ок с това. В България съм с любимия, но не мога да се изхранвам с това, защото има мн конкуренция, а аз не съм известна, а ако замина, ще съм без любимия и това е до време и може да остана стара мома, а не искам. На 28 години съм и може би след някоя година ще трябва да се спра и да мисля за семейство. Но ми се иска още малко да по пътувам, но как да го съчетая? Приятеля ми смята, че трябва да започна нещо по-стабилно и да градя кариера, майка ми също не ме подкрепя вече за музиката, въпреки че го е правила цял живот... Всички ми казват, че трябвало по-реално да гледам на нещата. Да, може и така да е, но като ме влече друго, как да бъда щастлива? Страх ме е да захвърля всичко и да замина, страх ме е да съм сама.... Надявам се да ме посъветвате нещо разумно, искам да взема разумно решение.
Ти самата вече пусна такава тема и разказа, така че сме запознати с историята.
Няма да ти хареса мнението ми, но е добре да помислиш върху гледната точка.
Сама си признаваш, че тук не си известна, защото с нищо не блестиш над другите.
Успяваш да подпишеш някой договор по корабите, но то е временно занимание за съвсем млади хора или за разведени без намерение да правят отново семейство.
Приятелят ти го е разбрал- хем е узрял, хем е отговорен към бъдещето си.
Ти още хвърчиш, още не можеш да пораснеш, още не можеш да разбереш, че упорито искаш безгрижието и щастието от липсата на атнгажименти в живота.
Дори не си даваш сметка, че смяната на професията ти е задължителна, ако искаш да постигнеш успех, който хем да те направи независима, хем да не те изритат от кораба заради по- младичка.
Винаги ще има хляб за музикантите по кораби, по кафани, по ресторантите на хотелите, и дори отнякъде да предпочетат по-млада певица, другаде ще я вземат, защото има опит.
Ъпсурт, "Ти още хвърчиш, още не можеш да пораснеш, още не можеш да разбереш, че упорито искаш безгрижието и щастието от липсата на атгажименти в живота", какво му е лошото в безгрижието и желанието за свобода на един човек дори на зряла възраст - ако разбира се, това не влияе директно върху семейството му? Ако избере да не се обвърже с човека, а да продължи своя път както я влече, пак няма лошо, важното е човек да се чувства щастлив от начина, по който живее!
Ъпсурт, "Ти още хвърчиш, още не можеш да пораснеш, още не можеш да разбереш, че упорито искаш безгрижието и щастието от липсата на атгажименти в живота", какво му е лошото в безгрижието и желанието за свобода на един човек дори на зряла възраст - ако разбира се, това не влияе директно върху семейството му? Ако избере да не се обвърже с човека, а да продължи своя път както я влече, пак няма лошо, важното е човек да се чувства щастлив от начина, по който живее!
