Защо всички казват колко ужасно е да имаш дете?!?

Излишно се навиваш отсега. Като се роди бебето, сама ще установиш какъв режим ви подхожда и ще го напаснете.

Е, от такива изпълнения от типа да обикаляш с каравана и с бебе на един месец из Испания (и където и да е другаде), определено няма нужда...Развивало се добре...То оставаше и да не се развива, ама струват ли си всички неудобства и за родителите, и за бебето, единствено с идеята да се покажем колко сме готини, широкоскроени, отворени към света и всякакви подобни клишета?!
Не е до нагласа, а до разум. И до умереност във всичко.

Ами приемай, щом искаш да стои да си реве залостено в някоя стая, докато ти се фръцкаш пред гостите за тиквен медал. Да му викат и крякат, за да го травмират възможно най-много и разбира се, да го заразяват с нещо всяка седмица. Приемай на воля.

Една нормална жена, би била наясно, че е редно да се кротне известно време след раждането. Но ти си приемай. Да се оправя тъпото бебе, ти си по-важна и гостите ти. Ако оцелее, оцелее, едно време на нивата са ги гледали ... ти ще му слугуваш, от къде на къде ...

Benga89, като те гледам как се фръцкаш инатливо ... определено ще се приземиш, дано е върху меките части

Едно време до 40тия ден не се е ходело при бебе и не са го извеждали, ако е зима. Сега от родилното и в каравана обикалят средиземноморието...ех времена...

Авторката, ти си отговори искаш ли бебе, искаш ли промяна, и не дей лежа на тази кълка, че тоз и ония ще ти гледа детето. В първите месеци то си иска мама.

Аз съм благодарна на всички хора, които ми рисуваха черни краски - това ми помогна да се подготвя добре. Реалността се оказа по-лека, не знам дали заради лошите очаквания или заради психическата нагласа и стриктна подготовка. Но съвсем искрено съм им благодарна.

Аз съм сигурна, че не и го казват с лоша умисъл всичко това. Да си кани гости, това е нейна работа. Не разбирам обаче защо не приема съвети, а пуска тема? Не и харесва общественото мнение, ами да си живее живота и да си гледа детето, така както го разбира. Познавам една майка, от близкото ми обкръжение, която беше по живота и после много се отчая от реалността. Мъкнеше бебето по молове, барчета и къде ли не до 6 месец, кърмеше навън, но после си седна на дто. Детето си искаше своето и разбра, че не може да митлосва по цял ден навън. Давам само пример.

Всичко си е до нагласа основно и представа за гледане на деца, както казва Дева. Напълно съм съгласна. Познавам хора, които не си промениха живота заради детето. Бебето отрасна по заведенията и зимата и лятото. Кротко бебе, спи в количката и се буди на 4 часа да яде, гък не казва, не му пречи ни шум, ни цигарен дим. Очевидно и родителите му не смятаха, че е проблем да го водят по такива места. Всяка петък вечер е при баба си до неделя и родителите са свободни. На 1 годинка тръгна на ясла и ВСЕКИ ПЪТ когато е болно пак го гледа някоя баба, майката не си е взела ден болничен. Всяка петък вечер са по кръчми и дискотеки и гости канят често, детето вече е на 3 години и в 1 часа посред нощ да си легне не го смятат за проблем.

Аз съм в другата крайност. Съобразявах ВСИЧКО  детето първите 3 години. Където и да си помисля да отидем първо мислех дали е подходящо за малко дете. Дъщеря ми не е спала при бабите си 1 нощ. Гледах я до 3 години вкъщи, от което работата ми пострада...

А истината всъщност е някъде по средата...
Най - трудно е да намериш баланса...
Аз просто не мога да гледам дете някак между другото...Не умея да поставям своите желания на първо място, затова на такива като мен им е трудно...особено ако имат и трудни и своенравни бебета...
Сега вече се опитвам да мисля на принципа "и аз съм човек", но детето е вече на 3 и пак ми е трудно понякога да съчетавам нещата...Та до човек си е!

По-скоро на тях не им е пречило бебето да си пушат цигарките, не че цигарения дим не е пречил на бебето ...

Да, разбира се че цигареният дим е вредял на бебето, имах предвид, че то спеше при всякакви условия - тъмно, светло, шумно, тихо, миризливо...не като моето, навън спеше само в движение, а вкъщи се будеше от скърцането на вратата даже. Никакъв шанс да седна в заведение да си пия кафето, а то да спи, просто ореваваше света първите 6 месеца...

При неподвижна количка и моите зверове реват. На фризьор винаги сядам настрани, да търкалям количката с крака докато ме боядисват, за да спят или да си стоят ококорени но без да искат да стават.

За голямо дете ли става дума, защото пушенето в заведения в България го забраниха преди около 10 години? За мен беше голямо облекчение този закон, тъй като дъщеря ми беше малка точно тогава и най-сетне можех да я заведа с нас на ресторант или кафене, без да се притеснявам.

До авторката - ами не са те излъгали твоите познати. Наистина си е край. Край на шумните купони до 6 сутринта и начало на дундуркането на ревящото от колики или зъби бебе до същите часове. Край на вечерното излизане с приятелки на по питие и начало на обикалянето по паркове и градинки с другите майки. Край на разговорите за козметика, мода, прически, фитнес и книги, и начало на темите "акане", "колики", "захранване", "първи думички" и т.н. И не, това не е страшно. Това е нещо, с което се е сблъсквала всяка майка. Няма нищо лошо, че те предупреждават, за да си знаеш. По-лошото е, ако ти представят майчинството, като самото блаженство. Като свят, в който детето спи непробудно, никога не плаче, а коликите са само мит.
И спокойно - свиква се. Първите няколко години са по-трудни, след това всичко постепенно се оправя и влиза в нов ритъм, към който вие вече ще сте привикнали

Имам двама по-малки братя, на единия от които буквално мога да съм му майка. Преди да родя си мислех, че знам много за гледането на деца, голяма наивница съм била.  

Ами много си е трудно за мен, признавам, че очаквах, че ще е с една идея по-лесно. Около нас баби няма (живеят в други градове), сами сме се оправяли. Аз също обожавах(м) да пътувам, да ходя на кино, на театър, да излизам и т.н.

По ресторанти детето идва с нас, ама не можеш просто да си седнеш да си хапнеш, да поговориш с приятели и т.н. Натоварвам се като сме на заведения с нея, за това и не го правим често. На кино и театър ходя главно с приятелки, ММ също си излиза самостоятелно, ако го караме само от вкъщи- на работа ще се побъркаме и двамата. Вече две поредни години ходим на море с нея, ами не е като преди - не мога да си лежа по цял ден на плажа, да си чета и да не мисля за нищо. Няма как да стане. Тази година, беше на 2г и 2 м, когато летяхме за пръв път с нея в Европа, ами 100 пъти съжалих, беше голяма мъка за всички ни.
 Тъй като, както казах, наблизо няма баби, се възползвам от всяка възможност, която имаме да я оставим, за часове, ден, няколко дни, според зависи от ситуацията, при тях. От както беше малка правим така и сега свиква бързо навсякъде, не плаче за нас, ако не сме там и няма драми.
 Направо се преродих, от както започнах работа, вкъщи се побърквах много, липсваха ми много социалните контакти. В момента сме с детегледачка, защото от яслата беше нонстоп болна, не можех да повярвам, че има толкова боледуващо дете. Детегледачката я гледа само през работно време, никога не я е гледала през почивни дни или вечер.
 В заключение мога да кажа, че наистина много си обичам детето, но ако не бях тръгнала на работа, (когато тръгнах тя беше на 1 г и 10 м) и ако с ММ не си правим графиците така, че всеки да има и някакво свободно време за себе си, не до депресия, ами не знам докъде щях да го докарам.

За 3 годишно става въпрос. В нашия град в огромна част от заведенията си се пуши. В случая заведението, за което говоря е на познати, никога не е спирало да се пуши в него.