Кое променя хората - сватбата или годините

Абсолютно нищо общо няма тази промяна с подписа.

Значи моят познат не е ерген. Има първи брак 10 години (нещо като брак по сметка е било - като сделка между двамата за изгода на двамата) с жена с 2 деца (не негови), после развод. След известно време се е оженил пак след 1 година съжителство, вече е женен 6 години, има дете.

Всъщност за някои хора би имало промяна след подписа ако са от тези "свободолюбивите", които при мисълта за сключването на какъвто и да било договор ги кара да се изприщват. Чувстват се вързани, задушени, все едно примка им е сложена около вратовете. Срещала съм такива мъже, бившият ми приятел също е на такова мнение за брака. Та, ако някой подобен биде притиснат да подпише по някаква причина ще има промяна и още как.
На този етап и аз се плаша от вероятността да сключа брак с някого. Ако го направя без да съм искала истински сигурно и аз бих се променила към по-лошо.

Абе имало е и такива, които са се женели по сметка и тогава. Чичо ми беше офицер от разузнаването, дядовците - полковници, семейства на активни борци и прочие, та хората постоянно ги търсеха за връзки и ходатайстване. Доколкото знам, повечето молби бяха на майки относно казармата на синовете им, или задвижване на връзки за апартамент, пътуване в чужбина, ей такива работи. Имало и обаче и такива, които са искали контакти на младежи и девойки от добри семейства, за сватосване със своята челяд. Дядо ми буквално беше преследван от една напориста женица, която беше твърдо решила да си ожени момето за софиянец и настояваше да й помогне

A за кое конкретно не се старае жена му? Не каза ли?

10 години брак сделка Изгода за двамата хих

Първата не се е постарала, ама защо е повторил грешката... Не знае накъде да завърти програматора на пералнята ли? Или му е под достойнството да пипне сурово яйце? Или няма достатъчно пари, ама те пък и тия жени не му дават? Едно дете е направил, за него кой се старае?
Изобщо, ако не е ок с брака си, а явно не е, щом философства против институцията и против брачния партньор в лицето на събирателен женски образ - защо не се разведе?

О, такива мързеливи мрънкалници рядко се развеждат. Колкото и да се оплакват, са съвсем наясно, че пуснат ли се от полата на жена си, ще трябва да търсят друга мека мария, която да ги дундурка.

Няма да се разведе. Такива мрънкалници така си хранят егото – като не спират да изискват и да са все недоволни. А жените им се оказват трамплин за тяхната мания за величие. Обикновено са едни комплексари с дебелашко чувство за хумор.

Много интересна темичка се е заформила и искам и аз дам своите петдесет стотинки както се казва.
Сватбите са типично оправдание за празнуване. Аз не съм много съгласни със сватбите, но приятелят ми е съгласен на скромно събиране и аз нямам против.
Браковете, от друга страна, са сложна материя, която повечето от мъжете не разбират, докато не тръгнат да се развеждат. Реално масата мъже, които съм виждала предлагат брак във фазата на цветята и розите и след това не знаят какво се случва. Това е доста сериозен проблем, но те не го осъзнават. Друг е въпросът по каква причина хората сключват брак и какви цели имат с този брак т.е брак по сметка е чисто регламентиран, но има и такива случаи, където това не е казано предварително и настъпват неразбирателства след подписите.
Бих искала също да спомена, че все пак трябва да се има предвид периодът на връзката и етапите през, които е минала.
Колкото и да искаме да премълчим това, във форума има много тема на мами, които забременяват преди да са опознали поне долу-горе човека, заживяват с него и след това цялата тази каша става прекалено голяма за оправяне.
Все пак мисля, че поне моите отношения не са се променили (даже са се подобрили драстично) и наистина трябва да се разбере, промяната на двата ще стане така или иначе, защото времената се променят, различни неща се случват, деца се раждат и ако един мъж си е мързел преди и отказва да помага с работата вкъщи - няма как да се промени след брака или след децата т.е дано жените поне това разберат, защото е също голям проблем.
Все пак приемам браковете по сметка за ненужни и факта, че ги има е притеснителен за мен, което наистина може да се стори странно, но парите идват и си отиват, а хората остават.

В сватбата/брака има нещо ексклузивно и куп очаквания, които стоят като изискване спрямо двойката, тежат помежду им, тежат и като очакване от страна на обществото и близките им. Не разбирам хората, които държат да обявят публично, че са с някой. Аз супермного мразя някой да ми се бърка и не давам зелена светлина на хората да ме питат неща за мъжа до мен или каквото и да е свързано с връзката ми, която е от години, но за която говоря само с най-близките ми приятели и семейството.
Ние много сме се срасли с моето момче и чувствам, че част от хубавата ни интимност е точно това, че никой не е "обществено" поканен да я наблюдава, да се меси, пита и обсъжда...

Сватбата е просто празник, на който се събираш с близки хора, като рожден ден, имен ден и т.н.
Поводи да има
А че някой я натоварва с нещо, това си е личен проблем, негативно може да се натовари всяко нещо.

Нито сватбата, нито годините променят толкова хората във връзката, колкото отговорностите и задълженията, които идват с новите роли на съпрузи и родители.  Някои мъже/жени преди брака имат нереалистични очаквания както за самия брак и партнирането, така и за своята половинка - качествата и възможностите й. Появяват се проблеми, разминавания,  рутина и..."отива коня в рЯката"...теми такива тук бол.

Не може да се прави паралел рожден ден-сватба. В първия случай непознат мъж може да ми подари Ламборджини, във втория малко трудно и доста неуместно

Ламборгинито или непознат да го подари е неуместното 😁