Камъни в жлъчката - тема 5

Колкото по-рано се махне проблемна жлъчка, токова по-добре. Само ще си спестите проблеми.
Моята например я махнах преди наближаващи празници. Някак не исках да рискувам да се наложи операция по спешност в почивни дни.

Здравейте! Аз знам, че имам множество малки камъчета в жлъчния мехур от 4 години вече (вероятно ги имам много по-отдавна). Половиния ми мехур е пълен с камъни, другата половина с жлъчен сок. Хапвала съм всичко през тези 4 години без да получавам кризи. По принцип не ям мазно, защото не го обичам, а пържено, защото четох преди години какви ужасни неща причинява на черния дроб и се отказах, не обичам люто, не пия газирано от много години и никога не съм била почитател на алкохола.Пия основно вода и кафе (за съжаление от както разбрах за камъните, само с много мляко - капучино, лате и пр.) Моят проблем обаче е със сладкото - не мога да спра да се тъпча с него! На периоди съм. Не ям, не ям, не ям и после го нападам и наваксвам за "постния" период Най-много, естествено, обичам шоколад и сладолед.

Хапвала съм многократно неща, които не са полезни и могат да предизвикат кризи, но не съм имала проблеми, освен лек дискомфорт. Само да уточня, че това се случва най-често по празници, не е ежедневно (освен сладкото, което е сравнително и прекалено често). Винаги съм се старала да не преяждам, защото тогава започва по-сериозен дискомфорт.

Преди две седмици преживях първата си криза. Мисля, че се дължи на факта, че ядох месо и на обяд (свинско) и на вечеря и че преядох. Ядох пилешко печено, но се оказа, че е намазано с домашно масло, а аз основно топих филии в сосчето... След всичко, което бях чувала за въпросните кризи, бих казала, че моята не беше нещо кошмарно. Болката не беше толкова непоносима, непоносимото беше, че беше непрестанна в продължение на три часа. Пих едно прахче ибопрофен и доста време му отне, преди да почувствам облекчение.

Тази криза малко ме събуди и се реших на операцията. Всичко стана толкова бързо, че чак не ввярвам. Избрах си доц. Божков от Варна, защото имам близка, която се оперира при него. Много бързо си запазих час, отидох и той направо ми насрочи операция. Операцията ми е утре и единственото, което ме тревожи е, че изобщо не поговорих с него за ползите и опасностите от тази операция, както и от последиците и живота след нея. Отидох, казах си за камъните, казах,ч е искам операция възможно най-скоро и това беше. Има много въпроси, които ме вълнуват, най-вече това дали ще има последствия за други органи, които ще се натоварят повече, заради липсата на жлъчния мехур и тази липса ще се отрази ли на тяхната функция негативно. Моята операция е утре и силно се надявам да имам време да поговоря с него преди това, за да се успокоя малко.

Много ме е страх и от упойката. Просто самата мисъл, че ще заспя и после ще се събудя, вероятно с болки и съм чувала за хора, които много тежко преживяват упойката.

Благодаря на всички, които споделят своя опит тук. Особено полезно е за онези, на които им предстои да минат по този път. Поздрави и се надявам скоро да мога и аз да пиша тук и да споделя своя опит, пък дано да е позитивен : )

Момичета моята операция ще е след 21ви този месец, тогава ме приемат. Още си кашлям, но аз кашлицата си я мъкна почти целогодишно, кашлям предимно сутрин.Исках да се оперирам още идната седмица, но доктора ще е извън България,разчитах го за престоя,попитах за направления и ала бала. Та така ще лягам под ножа и аз, страх не страх нямам избор, не се живее така нормално. Ще ме оперира доктор Петьо Маринов в Троян, страшно много отзиви имам за него и все добри, цената на престоя и консумативите ще е 252 лв, престоя 4 дни, като деня в който те оперират лежиш в реанимация до следващата сутрин, ще се стресирам ма няма как. Според вас дали това, че съм доста слабичка ще е проблем за операцията, един вид дали ще ме боли повече и т. н,корема ми буквално е залепен за гърба. Никога не съм била пълна, но сега за месец от 60 кг станах малко над 50 с диетата и се чувствам доста отпаднала.

Относно упойките днешните са много по изчистени. Аз когато се събудих бях само леко замаяна спах 5 час след операцията и вечерта си щъках все едно нищо не е било. Болка нямах никаква. Секциото болеше в пъти повече. Важно е да си се раздвижите, но още при първия ми опит да стана болка нямаше.
Седмица сле доперацията си ядях абсолютно нормално. До днес месец и нещо след операцият ане съм имала болки никъде.

Моя доктор ми каза, че на слаби момичета дори вади жлъчката и през една дупка. 😁 Все пак ти надуват корема с газ по време на операцията после го махат, но има останало количество, което се изхрърля за 1-2 дни.

Никакви неразположения не съм имала след операцията. Имах бебе на месец, когато ме оперираха и по-голямо дете на две години. Изписаха ме в деня след операцията и се грижих сама за децата.

Силно се надявам и аз да съм такъв герой като вас мацки. По принцип имам мисля висог праг на болка, раждах нормално преди 4 години и болката беше точно като жлъчните кризи, не исках болкоуспокояващо. За упойката не ме е страх минах вече през една пълна упойка и се събудих като след сън, че даже и по-добре беше. Само за болките се притеснявам и за възстановяването, защото както казах станах на "балерина", ще се счипя и не се понасям така а и не се чувствам добре. Дано не ме боли много и да ходя като прегърбена баба после Иначе за раздвижването и аз бих станала веднага, дори и да ме боли, но политиката на болницата е такава, че до другия ден си в реанимация и с дренаж.

И аз бях с дренаж в началото, но станах два часа след операцията.

Няма да ходиш като баба,не са чак толкова болките.Щом имаш висок праг на болка,даже няма да усетиш.Само дренажа дразни малко,но го махат на другия ден.

Аз искам да попитам,нормално ли е 3 месеца след операцията,след хранене да ми къркори корема.Даже не мога да определя къде точно.По 30 минути къркорене,независимо от храната.

Здравейте! На 29.11.2018 ми отстраниха жлъчката ,но от известно време започнах да имам болки все едно още си я имам.Болките понякога са остри продължават секунди ,точно където беше дрена все едно някой ме боде с игла .Друг път усещам тежест и опъване което отива чак от зад към гърба.Някой имал ли е такива оплаквания? Възможно ли е защото отвреме на време опитвам по малко шоколад или ще е нещо по сериозно? 😭

Не съм имала такива оплаквания. Оперирана съм на 12.11.2018г. Ям абсолютно всичко - кафе, люто, мазно, пържено, газирано, яйца, шоколад ядох на 28 ден след операцията и не забелязвам да ми влияе по някакъв начин. Единствено от време на време ме сърбят белезите от операцията.

Същото. Ям абсолютно всичко никакви проблеми.

Благодаря ви за бързите отговори, явно ще трябва да посетя личната.Вие ходите ли на проф.прегледи след операцията и колко често ?

Остават броени дни до операцията и вече съм в депресия, само плача и се чувствам ужасно като цяло. Изнервя ме и най-малкото, постоянно нещо ме Ядосва, я детето, я мъжът ми... броя дните и умирам от ужас и страх. Знам, че вече съм досадна с тази параноя, но не мога да се успокоя. Точно започна да се контролирам и да мисля как всичко скоро ще е само спомен и ще живея спокойно, без страхове дали ще получа криза и какво да ям, какво не и в един момент пак изпадам в безтегловност. Знам, че само вие можете да ме разберете като вече минали през това.

След операцията ще се родиш. Чакай я с нетърпение, вместо да се тревожиш. Успех!

Не е толкова страшно моята беше днес. Вече и аз съм без мехур.

По-добре се успокой, че да не си докараш криза от този стрес. Няма страшно, ще мине и ще забравиш!