Здраве, щастие, късмет и цветя в красив букет! 19.06-25.06.2006

истина е, че трябва да се започне от някъде. истина е, че докато си траем и даваме подкупи, ще подпомагаме корупцията. но също така е истина, че не всеки може да си го позволи чисто финансово...защото излиза по-евтино да дадеш подкуп и да вземат детето ти в ДГ, отколкото да плащаш на бавачка, кокато си търсиш правата, или да си загубиш работата и т.н...аз например си дадох детето в частна ясла. защото не ми се занимава с простотии -  да чакам с месеци, без да знам дали ще я вземат, да давам спонсорство, да няма памперс, да яде сама, да я вземам преди 18 /аз работя до 18, мъжът ми работи по 12 часа на ден минимум/, да е с 35 деца/толкова са в група в кварталната ясла/ - е как да ги опазят и да са винаги преоблечени и преобути?! и т.н. и т.н. и това, при положение, че детето е без проблем! ама колко хора могат да си позволят 270 лв за ясла/бавачка...не че на нас не ни идва нанагорно, но се справяме...предимно, защото тати работи денонощно и в 90 % от случаите не е с нас, но това е положението....а децата с проблем имат и други, немалки разходи...
отплеснах се....но мисълта ми беше, не се карайте! понякога и да искаме няма как! въпросът е, тези, които могат, да го направят...за да се започне от някъде...така мисля аз...

Мен ме тресат същите страхове относно ходенето на градина.
Това с "не сте за тук" вече го минахме в яслата.
И там се отказах не за друго, ами защото не знам какво го правят цял ден.
Бяха го държали при директорката, да не се мотае на лелите.
Е какво е ползата да е в ясла, като стои в един кабинет, където няма играчки, няма деца и директорката седи и си пише нещо на бюрото, а той върти една кутия на пода!?
Уж той не можел да понесе децата и като е отделно, бил спокоен.
Ей затова се отказах - защото не мога да ги принудя да го държат при децата и да го приобщяват към тях. Гледането на дете не е само хранене и миене на дупето.
Ама... 

Аз си мисля, че трябва да се действа в двете посоки - почерпките и подаръците са нещо като даденост в нашите условия, но са и животоспасяващи понякога. Така че, за да е добре детето или да е жив някой близък няма как.
Но също трябва да се борим за правата си и за правата на другите. В случая си мисля, че ще е полезно Любознателна и другите майки да направят сдружение и една част от исканията пред общината са за повече персонал в градината, някакво спонсорство да осигурат познати фирми, повече часове с психолог. Трябва двете страни да са партньори - детсктата градина и родителите. Знам, че в началото е трудно. Останах с  впечатления от болницата по ДЦП - там най-гледани са децата на спонсорите, тези които си плащат допълнителни процедури и на някоя устата майка. Но термина "индивидуален пост" съм го чула от д-р Чавдаров, така че сигурно има нужда от такъв.
Любознателна там с децата работи ли психолог или друг специалист, защото каква е тази градина, ако децата тичат по цял ден или се очаква да се гледат сами.
По повод firebird - от много време си мисля, защо не разрешат на майките по 1 ден да помагат, така ще се знае какво правят децата, а нали и пероснала е много ангаже... Мисля, че повечето ще могат да си вземат отпуск от работата.

Предложих им поне в началото да оставам по малко с детето, и да им помагам, и реакцията беше подскачане до тавана - "Аууу, как може, в ниаккъв случай, другите деца ще искат и те с мама, как ще обясним на другите родители, че сме взели "такова" дете"
Дано сега в градината са по-разбрани...

Ако трябва да съм искрена, много деликатно ми се намекна, по скоро като оплакване - "ами все трябва да има човек до нея, тя е агресивна, ако нарани някое дете, как ще я храним и т.н." Това от едната госпожа и логопедката. Другата госпожа няма никакви оплаквания засега, дава ми отчет на коя ситуация как реагира, според мен много адекватно.
Ясно е, че за такива деца е необходим повече персонал, ама е вярно че трябва и да си върши работата. Нямам представа как ги занимават там, още повече че няма как да науча и от детето. Базата също никаква я няма, нищо общо няма с една нормална градина, в каквато е ходила голямата ми дъщеря. Като гледам голяма част от дечицата ми изглеждат от бедни и цигански семейства, та това със спонсорството изобщо не върви. Спомням си в нормалната градина как ни врънкаха на всяка родителска среща, представяйки нуждите си. А тук има  далеч по-малко деца, с далеч по неплатежоспособни родители и само общината насреща.
Психолог има, но не ми е известно да има такива занятия. Общо взето децата стоят предимно в един вътрешен двор, покрит само с плочки, с люлки и пясъчник. Който може си играе, някои общуват(ако могат да говорят), а деца като моето май скучаят, защото не умеят нито едното нито другото.

когато нещо е зле - има шанс да стане и по-зле

само да споделя - объркана съм и само това дето бих направила при положение че не съм 6-ти месец вече - аборт, май само него няма как да направя
просто хванах мъжа ми на тясно - е поне не е на калъп
мислех да разкажа ама нещо направо нямам сили  сигурно друг ден

странното е че не съм направила аз нищо, но аз се чувствам като насрана! е те това ако мога да го разбера...
четох, четох и просто не мога да повярвам - не е лъжа, че сме заедно заради Дани, но това е повече отколкото съм очаквала - поне до сега не са ме лъгали, а сега се чувствам толкова ... омръсена някак

лошото е че и малкото радост от бремеността се изпари - ако межех да върна времето на зад... мразя го за това което причинява на крехките ми чувства към бебето - може да ме обвините, но просто и без това върви тежко а сега съвсем съм изгубила представа защо исках или защо задържах това бебе - мразя се, мразя и него, мразя и страха как ще се оправя сама с две деца

излъга ме доли като говорихме - не бил я виждал - ОСВЕН бирата януари, и другите кафета и "целувки навсякаде, усещам още целувката ти, обичам те, ти си начин да избягам от реалността"
ми да бяга - и аз искам но няма как. поне не и от децата. толкодва ми е криво - знам че сме заради Дани и много други неща, но поне не съм го лъгала. Той веднъж ме лъга като е изневерил и втори още по-лош случай - като ме лъга, гледайки ме в очите ч(е това е майтап, нищо не било истинско! А тя - тя като има деца и семейство - тя как ме излъга, че нищо няма като най-важното беше дали той е разстроен????

мразя се щото не мога да си ида - никъде... не знам какво да правя - не искам да се върня при нашите - ще е зле за детето и  ще се притискаме психически... не мога да изляза на квартира сега и сама. а в това положение се чувствам като проститутка - продавам се заради нещо дето ми трябва. мразя се.

уф дано поне утре ми е по-ясно. а изпита - жалко за мързела ми и лошия късмет

Наде, сигурно ти е адски тежко, но помисли! ПОЛОЖИТЕЛНО.
Не си струва да страдаш за мъж, който изневерява, макар, че сега ако решим включително и ти, ще му намерим хиляда причини за случилото с
Второ няма да си цял живот бременна - само още три месеца.
После като се роди малкото, живота придобива друг смисъл.
Повярвай ми, няма нищо по-хубаво от това сам да си определяш правилата, без да се съобразяващ с друго човешко настроение и капризи и друго мнение.
Трябват ти няколко верни приятелки, подкрепа от близките, а на всичко останало му се намира решението.
Сега най-важното е да си спокойна заради бебето.

Днес имам Рожден Ден, но има поверие, че такава годишнина не се празнува.  Така, че аз реших да отскоча до Свети Влас, да навестя Силвето Васева. Ще предам много поздрави.

oh, мила много ми стана мъчно ,
Не знам какво да ти кажа, но ще се моля да се почувстваш по-добре,  , и да не спираш потока от любов и топлина към слънчицата си .
И аз в момента съм в сериозни проблеми с мъжът ми, а и бях болна с гадна гнойна ангина и 4 дена се търкалях с 39гр., още не съм на себе си. Моя мъж бяга от реалността, като си играе на компютъра по цели нощи
Бъди силна, Бог вижда всичко, ще ти помогне.
Ето тук нещо дето не знам дали някой го е публикувал вече, ама на мен ми го прати сестра ми и много ми хареса:


Защо плачат жените?
Малко момче попитало майка си "Защо плачеш?"
"Защото съм жена!", отговорила му тя.
"Не разбирам", казал той. Неговата майка само го прегърнала и казала "И никога няма да разбереш!"
По-късно малкото моче попитало баща си "Защо мама сякаш плаче без причина?"
"Всички жени плачат без причина", само това могъл да отговори баща му.
Малкото момче пораснало и станало мъж, но все още се чудел защо плачат жените.
Най-накрая попитал Господ: "Господи, защо жените плачат толкова лесно?"
Господ отговорил: "Когато създавах жената, тя трябваше да е специална. Направих раменете й достатъчно силни да поемат тежестта на целия свят, и въпреки това достатъчно нежни, за да даряват удобство. Дадох й вътрешна сила да издържи раждането на дете и отхвърлянето, което много пъти идва от децата й.Дадох й твърдост, която й позволява да продължава напред, когато другите се отказват и да се грижи за семейството си дори при болест и изтощение без да се оплаква.
Дадох й чувствителност да обича децата си независимо от всичко и въпреки всички обстоятелства, дори когато детето й я е наранило много. Дадох й сила да помогне на мъжа си да превъзмогне грешките си и я създадох от неговото ребро, за да защити сърцето му.
И накрая, дадох й сълза, под която да се приюти. Това е нейно уникално право, за да го използва, когато има нужда".
"Виждаш ли, сине", казал Господ, "Красотата на жената не е в дрехите, които носи, нито във фигурата, която има или в начина,по който си носи косата. Красотата на жената трябва да бъде в нейните очи, защото това е пътят към сърцето й - мястото, където любовта обитава".

Наде, чувствам колко си наранена и много съжалявам. Не си въобразявай, че си като проситутка - повечето жени са зависими от мъжете си по същия начин, в крайна сметка ти сега бременееш и гледаш децата. Размисли колкото се може по-спокойно, не знам какъв съвет да ти дам, мисля че трябва няколко дни да минат.

Радини, честит рожден ден!!! Много здраве, щастие и радост!!! Поздрави на Силвето

Наде, не мога да ти дам съвет, но силно те прегръщам .
Радини, желая ти много щастие  !
Целувки на Силвето!

И аз да споделя-нещо ми е много криво, от сутринта ми се плаче и сега ми е едно депресарско, имам една заседнала буца в гърлото, но ще мине...

Досега не се включвах с моите анти отвсякъде чувства и състояния на духа, но днес искам да кажа на Надя, че понякога всички се чувстваме на ръба и ни се струва, че не може да има повече мъка и обида на тоя свят, но те уверявам, че има и още как. Разбирам те напълно, защото самата аз наскоро преживях бремето на безизходицата, обидата и многото сълзи...Винаги в такива моменти си мислиш колко по-лесно би било, ако го нямаше детето и как всички решения щяха да са далеч по-спонтанни. Но детето го има, а оттам всички останали отговорности и въпросителни. Да отидеш при вашите не е решение..Аз го направих и живеейки там, се чувствах също толкова празна и нещастна, колкото в деня, в който реших да се махна от живота си до тоя момент. А детето всеки ден ме питаше: "Мамо, кога ще си отиваме в моята къща?", на който въпрос нямах конкретен отговор, тъй като самата аз не го знаех.
Истината е, че живота продължава независимо от всичко..Мисля, че ти трябва малко време лично за теб, за една малка и една голяма равносметка на нещата от живота, и нещата ще си дойдат на мястото спонтанно..Не, че сега аз не се чувствам като "проститутка" в смисъла, който ти влагаш в това определение, но избора да си сама във всички трудности, които ще имаш занапред, не е най-правилният избор, уверявам те..Мъжете не са същите сантиментални и чувствителни същества като нас, и току виж приемат раздялата и отстъплението като така желаната свобода..След време може да няма връщане назад. Когато аз си взех детето и отидох при майка ми очаквах, че мъжът ми ще тича след нас през нощта и ще ни се моли да се върнем. Уви, голямо е разочарованието, когато осъзнаеш как дните си минават и никой не тича след теб дори заради детето. Така, че просто си дай малко време..

За Надя-много неща исках да ти напиша ,а като почна ми се губят нещо...На мен лично ми помага мисълта на Дейл Карнеги "дадат ли ти лимон -направи си от него лимонада"Всеки успява когато нещата са наред и това е лесно ,но да откриеш смисъла и да успееш ,да откриеш нещо хубаво в провала това е трудното.Ти си разкошен човек в пълния смисъл на думата и имаш духовна сила ,затова зная че ще се справиш .
Аз съвет не мога да ти дам и съм малко труден човек ,с когото да се живее/питай половинката ми ако не вярваш/защото съм крайна,много давам но и много изисквам от човека до себе си ,което може би не е правилно и е натоварващо .И понеже по-добре говоря в рими ще ти напиша нещо отдааавна писано от мен.
     От години заедно с теб живеем
разбра ли ти душата ми що значи?
На слънчев лъч аз мога да се смея
на тъжна песен мога да заплача
От дребните неща да съм щастлива
от груба дума мога да помръкна
веднага да простя и да я скрия
в сърцето си и попривикнала
с обидата,горчивината,болката
напред да гледам,да живея...
Но знай,че щом прощавам колкото
да искам от сърце да го направя
прощава само разумът ми-толкова!
Душата ми мълчи и не прощава.

На Нели 09 искам да кажа да си изчисти кутията,защото не мога да й пратя вепросния тел.на лични.
На всички останали-здраве и усмивки!
Намерих адреса на Фондация Български адвокати за правата на човека и го пуснах в темата на Кика.Може да се провери дали някой ще иска да съдейства за децата ни.

Аидичка,не те познавам лично,но винаги си ме трогвала дълбоко с твоите стихове!Благодаря ти.
Наде,не зная какво да ти кажа...освен че тук винаги можеш да намериш подкрепа.Аз го усетих върху себе си,макар че съм ви съфорумка отскоро-и за добро,и за лошо тук съм срещала не е дно рамо,на което да се облегна!
Софиянки,какво чета аз из форумите,какви са тия дъждове,какво е това чудо!?Добре сте всички,нали?

Наде, много, много силно те прегръщам
исках да напиша много неща, но се отказах, защото реших, че само ти си в ситуацията и само ти можеш да вземеш решение. решението не е лесно. ще се моля да го вземеш с разума, но и със сърцето си и колкото и трудно да бъде, това да е началото на щастието в живота ти.
онази вечер прочетох нещо, което ме развълнува дълбоко и искам да го споделя с теб, а ис всички останали:
"Престани да се тормозиш. Нещата ще се развият както трябва, ако просто ги оставиш да следват собствения си ход. Въпреки, че човек се старае да не е така, хората се чувстват засегнати, когато дойде моментът то да се случи. Такъв е животът. Прекалено упорито се опитваш да накараш живота да съответства на твоето разбиране за нещата. Ако не искаш да прекараш известно време в лудница, трябва да се отвориш малко повече към света и да се оставиш на естествения ход на живота."
Норвежка гора
Харуки Мураками