Странни и ефикасни неща, които правим

Веднъж седмично хладилника преравям. Минимум два пъти годишно цялата кухня, шкаф по шкаф, изхвърлям всичко остаряло, махам някоя чаша или чиния, я подарена, я останала сираче поради изпочупване на останалите.

Есен и пролет разменям дрехите и като го правя преглеждам и изхвърлям остарели неща и такива, които не съм носила поне два сезона, колкото и да ги харесвам.

Все още се самонавивам да преровя библиотеката и да занеса някъде книгите, които наистина не харесвам. Обаче ми е трудно да ги прежаля.

Свела съм мебелите до минимум, като имаш шкаф, го пълниш с неща, неизбежно е. Всичките ми дивани и легла са без място за съхранение отдолу, за да не се изкушавам да оползотворя пространството.
Другата седмица е ред на летните обувки, със сигурност има нещо за изхвърляне.

И аз си мислех, че трупам храна!
Впрочем сега сме на нвх с мм и някои неща въобще не купувам - картофи, ориз, паста, брашно. Имаме съвсем малко захар.
Само да се затопли, колко дрехи ще изхвърля. И си обещавам да купувам по-малко.

Вече спамим страшно, но кажи някаква идея къде мога да дам книги

Е странностите си ги казахме вече, нормално е да се отклони в един момент и да отидем към практичностите.
Аз дарих почти всички книги на една библиотека - познавам библиотекарката на читалището (още ли се казва така) в едно село, пълно с млади хора, които се занимават с компютри, фолклор и много четене там. Нямам такова нещо вече вкъщи - от няколко години. Трудна раздяла, имаше книги от родирелите ми, както и много любими книги. Но знам, че вече няма да се прочетат. Само прах събират и декорират.

Сега тук или чета на Kindle, или като прочета книга я подарявам на някого.
Оставих само енциклопедиите и някои детски книжки с приказки и вълшебно красиви рисунки, каквито вече не се срещат никъде.

Имам много гардероби и шкафове и полагам усилия да ги държа полупразни и подредени, както и да знам къде какво има. Знам, че нещо отиде ли в килера или някъде на скрито и не ми е пред очите, то ще стои вечно там, няма смисъл. По-добре да го изхвърля. Килерът и той е почти празен.

Откакто започнах да се разделям с ненужното, дишам по-спокойно (макар пак да мога да мина и без 70% от нещата си) . И това си ми дойде съвсем отвътре, без никаква външна инспирация.

Потърси във фейсбук " акция спаси книга"

Книги може в някоя библиотека. В малките населени места си умират за сравнително новоиздадени книги.

Май за никакви не умират там, защото няма кой да чете.
Това май е по добра идея, според мен.

Във фейсбук има още една група Дари ни Намери ни. Който има за даряване - споделя и веднага му пишат от затънтени селца. Моите го дарих някъде в Монтанско.

Търсих, търсих подобна тема и се радвам, че открих.

Имам доста за писане относно странните навици, които имам, но за да не ме сметнете за съвсем луда изброявам само няколко:
1. Десничарска съм, но когато пиша, рисувам или каквото и да било държа химикалката по много странен начин. Толкова е особен, че ми е невъзможно да хвана по същия начин пишещото средство с лявата ръка.
2. Винаги всички устройства около мен - телевизори, радиа и т.н. трябва да са нагласени по такъв начин, че силата на звука да е число, кратно на 3.
3. Когато чега книги мразя да драскам по тях. Поради тази причина лепя постоянно sticky notes и когато свърша с четенето книгата изглежда потресаващо.
4. Изключително гнуслива съм и поради тази причина у дома имам собствени прибори, от които не давам никой да яде.
5. Когато потеглям с колата колкото и малко място да имам винаги първо тръгвам леко напред и след това правя останалите маневри.
6. Когато съм изморена, спи ми се, скучно ми е си чопля устните. Ужасен навик е, но от бебе не мога да се отуча.
7. Броя си хапките и ги разпределям така, че да имам от всички компоненти (сос, гарнитура и т.н.) до последния залък.
8. Остане ли 1 парче от нещо (парче торта, бонбон, бисквита) НИКОГА не го ям. Също ако в магазина е останала само 1 бройка от нещо - няма да го взема.

Това не го смятам за странно, а по-скоро за личен вкус, но доста хора реагират изненадано като кажа, че ненавиждам пица, диня и яйца. Това са нещата, които не мога да се насиля да ям, не ги харесвам. Едно от най-ужасните неща, които са измислени на света вероятно са дъвките с вкус на диня.

Уникална си, особено в точка 2.

Точка 2 адски много изнервя останалите около мен. Особено понякога когато вечер преди да си легна обикалям всички телевизори, за да проверя на какво ниво им е звука и дали са на трета програма (като ги изключвам и това е важно - да са винаги на трета). За споровете в колата няма да отварям и дума.

Аз когато потеглям с колата, винаги давам малко назад.
И аз никога не вземам последното парче или ако пия нещо остава поне пръст в шишето.

Когато бях ученичка, много ме беше страх от учителя по английски, който прекаляваше със строгостта. Та си бях измислила песен, в която пеех как искам да не се притеснявам и “господинът да не ни се кара много”. Пеех си я преди да отида в неговия час.

кАжи, че тръгваш и спираш на трета?

А аз искам да знам какво правиш в офиса и как побъркваш колегите