Винаги съм била на мнението, че живота на човек си е само негов, сам се ражда и сам умира. И не му трябва никой, за да е щастлив
- Публикувана: 27 ноем. 2018, 14:13 ч.
- Последно мнение: 12 дек. 2018, 10:43 ч.
Страхът от раздялата и разочарованието
Няма човек, който да си е самодостатъчен.
Винаги съм била на мнението, че живота на човек си е само негов, сам се ражда и сам умира. И не му трябва никой, за да е щастлив
Любовта не е всичко
Така е, той не се терзае. В общи линии - не му преча особено да си гледа живота. Работа и нищо друго - нито излизания, нито приятели, нито пътувания, кино, филм вкъщи. Всичко му е неприятно.
Старая се да отговарям на нуждите му. Единственият проблем му е, че от време на време напомням, че и аз имам нужди.
П.п. И колкото и да казва, че той никога не би тръгнал в нова връзка преди да приключи, също очаквам, че може да чуя “За мен отдавна беше приключило” като се появи някоя по-подходяща (например да няма мнение, когато се обсъждат провокативни теми и да му казва “Да, прав си”, дори когато сам знае, че не е)
Старая се да отговарям на нуждите му. Единственият проблем му е, че от време на време напомням, че и аз имам нужди.
П.п. И колкото и да казва, че той никога не би тръгнал в нова връзка преди да приключи, също очаквам, че може да чуя “За мен отдавна беше приключило” като се появи някоя по-подходяща (например да няма мнение, когато се обсъждат провокативни теми и да му казва “Да, прав си”, дори когато сам знае, че не е)
Защо си го причиняваш? Съжалявам, ако ще прозвучи грубо, но този мъж не дава пет пари за теб и не изпитва никакви топли чувства към твоята особа. Докато приемаш това отношение, все повече ще се отдалечава от теб. Режи от раз, трудно е, но в момента сама не се уважаваш, стоейки с мъж, който ти показва, не само, че не те обича, но и че не си му интересна, отказва близост с теб, а ти се "стараеш да отговаряш на нуждите му". С времето дори ще те намрази.
Nemoga , сама казваш , че не си щастлива по начина по който живееш в момента , значи е време да промениш нещата .
Събуди се от илюзията , в която сама си се поставила , че той “ не е на себе си “, проведи сериозен разговор - кажи какво желаеш и какво искаш да се промени , ако той не е съгласен , то тогава няма защо да продължаваш да стоиш в тази връзка .
На въпроса как да си спестиш поредното разочарование - не можеш , разочарованията са част от живота , по-важното е да не се поддаваш на меланхолията , а да се научиш да ги преодоляваш овреме .
Събуди се от илюзията , в която сама си се поставила , че той “ не е на себе си “, проведи сериозен разговор - кажи какво желаеш и какво искаш да се промени , ако той не е съгласен , то тогава няма защо да продължаваш да стоиш в тази връзка .
На въпроса как да си спестиш поредното разочарование - не можеш , разочарованията са част от живота , по-важното е да не се поддаваш на меланхолията , а да се научиш да ги преодоляваш овреме .
Както предположихте, сексът също е проблем (нормално при липса на близост по принцип). Веднъж в месеца, набързо в просъница. Няма нужда/време/сили за повече.
Макар да се дразня и да имам нужда от излизания, пътувания, привикнах, че по-умерено ще е (и че за почти всяко пътуване първо ще изтърпя караница) В началото не беше чак така крайно зомбиран, но за кратко време много порастна в работата и... всичко останало стана жертва на кариерата 🙄
Защо си го причинявам? Защото, когато не се караме, сме приятели. Имаме допирни точки (за уж важните неща). Защото все си казвам, че е период и ще отмине. Защото се разбират чудесно с дъщеря ми (от брака, от който скочих в тази връзка). И вероятно, защото колкото и да съм му бясна и огорчена, явно още го обичам 🙁
Макар да се дразня и да имам нужда от излизания, пътувания, привикнах, че по-умерено ще е (и че за почти всяко пътуване първо ще изтърпя караница) В началото не беше чак така крайно зомбиран, но за кратко време много порастна в работата и... всичко останало стана жертва на кариерата 🙄
Защо си го причинявам? Защото, когато не се караме, сме приятели. Имаме допирни точки (за уж важните неща). Защото все си казвам, че е период и ще отмине. Защото се разбират чудесно с дъщеря ми (от брака, от който скочих в тази връзка). И вероятно, защото колкото и да съм му бясна и огорчена, явно още го обичам 🙁
Ясно - това, че се държи много добре с детето играе голяма роля. НО, има голямо НО - поставила си се ти самата в ролята на обслужващ персонал - пишеш за "нуждите" му, твоите нямали тежест.
За мен мачът е свирен - тръгваш си и това е, стига да можеш финансово да издържиш. Приятел ти бил - приятели можеш и други да имаш, животът ти е един и там някъде има по-подходящ мъж за теб.
За мен мачът е свирен - тръгваш си и това е, стига да можеш финансово да издържиш. Приятел ти бил - приятели можеш и други да имаш, животът ти е един и там някъде има по-подходящ мъж за теб.
Защо си го причинявам? Защото, когато не се караме, сме приятели. Имаме допирни точки (за уж важните неща). Защото все си казвам, че е период и ще отмине. Защото се разбират чудесно с дъщеря ми (от брака, от който скочих в тази връзка). И вероятно, защото колкото и да съм му бясна и огорчена, явно още го обичам 🙁
Ако не се дразните взаимно, току-виж сте останали приятели след раздялата, има и такива случаи. В идеалния вариант - може той да се освести и да се върне към вас. А ако не... не било писано
А какъв е проблемът да се излиза и пътува без него? Приятел(к)и нямате ли?
Благодаря на всички за коментарите! Освестват ме и ми дават поглед извън моята емоционално ангажирана перспектива.
Да, има го в известна степен и това, че му е съвестно, защото ще ни е трудно с детето. Даже предложи да ми помага с наема в началото (което също малко ме нарани, защото искам да чуя - не, остани, ще оправим нещата, а не - ще ти помогна да приключим 🙄)
Но по-скоро не му пречим, чак толкова (почти изобщо), че да се налага да се предприеме тая промяна (а той мрази промените повече дори от мен. Много!). И е свикнал с нас - да ми разкаже какво е станало на работа, да се помайтапи с детето, може да разчита ако нещо трябва да се свърши... Та предпочита да изтърпи моите епизодични изблици на подтиснатост, отколкото да е по-твърд за раздяла. В случая, по-лесно е да игнорираш, отколкото да си игнорирания.
Иронията е, че преди година му поставих ултиматум за край и макар той да не го изпълни, ме убеди, че не е честно така да го изнудвам, че още малко и ще напусне (след месец, след два, след четири...), за което време емоциите ми към работата му отшумяха и си дадох сметка, че не постъпвам честно. Сега сам напуска. Но още ненапуснал се е вманиячил в следващата си работа, която ще е още по-силен довод да “не го търся за човешки отношения”. 😑
Да, има го в известна степен и това, че му е съвестно, защото ще ни е трудно с детето. Даже предложи да ми помага с наема в началото (което също малко ме нарани, защото искам да чуя - не, остани, ще оправим нещата, а не - ще ти помогна да приключим 🙄)
Но по-скоро не му пречим, чак толкова (почти изобщо), че да се налага да се предприеме тая промяна (а той мрази промените повече дори от мен. Много!). И е свикнал с нас - да ми разкаже какво е станало на работа, да се помайтапи с детето, може да разчита ако нещо трябва да се свърши... Та предпочита да изтърпи моите епизодични изблици на подтиснатост, отколкото да е по-твърд за раздяла. В случая, по-лесно е да игнорираш, отколкото да си игнорирания.
Иронията е, че преди година му поставих ултиматум за край и макар той да не го изпълни, ме убеди, че не е честно така да го изнудвам, че още малко и ще напусне (след месец, след два, след четири...), за което време емоциите ми към работата му отшумяха и си дадох сметка, че не постъпвам честно. Сега сам напуска. Но още ненапуснал се е вманиячил в следващата си работа, която ще е още по-силен довод да “не го търся за човешки отношения”. 😑
На много амбициозен мъж му е нужна още по-амбициозна жена. Пуснете го вместо да му търсите вина.
МОже да си е просто темерут човека.
На много амбициозен мъж му е нужна още по-амбициозна жена. Пуснете го вместо да му търсите вина.
МОже да си е просто темерут човека.
В случая си е по-скоро темерут (или да кажем интроверт). Той и сам си го признава, а и макар богатото ми въображение да ги реди всякакви сценарии, категорично няма засега. Но в тези зациклили отношения, не е невъзможно да го прилъже някоя по-упорита, някой ден.
До преди две години работех усилено, не чак като него, но доста напрегнато и напускайки вярвах, че може да се успокоят отношенията, когато не сме и двамата свръх стресирани. Та не знам доколко с амбициозна работохоличка ще сработи добре, но предпочитам да не мисля с коя ще му върви. Някак достатъчно болезнено ми е и така - да си давам сметка, че това което си представях и за което мечтаех, се срутва.
Той ти предлага да ти помага с наема. Това е не намек да си тръгнеш, ами не знам какво. Връзката ти е "махай се" - "няма пък, ще съм мазохист и ще преча на теб и на себе си". Съжалявам, че го казвам ама си се хванала като удавник за сламка, даже съм сигурна, че с ината си го дразниш още повече. Следователно няма да се оправят нещата поне според мен.
Той ти предлага да ти помага с наема. Това е не намек да си тръгнеш, ами не знам какво.
Вдъщност това беше след като му казах, че ме измъчва със студенината си, с липсата на нежност, че всяка нощ сънувам, че някой мъж ми обръща внимание, прегръща ме, целува ме. И само да не стане някой да ме придърпа още докато сме “заедно” с него. И че обмислям варианта за квартира, но... има и пречки.
Иначе по принцип той е по-скоро на мнение - връзката няма бъдеще, но вие си стойте тук колкото искате, няма нужда да бързате сега зимата (примерно)...