Детето не иска да учи

Тази тема ми е много интересна (родител съм, а също и работя много с хорските деца), не успях да прочета всичко, но се надявам да помогна поне мъничко с ето тези идеи:
Ученето и знанието не се измерват с количество, нямат мярка и не са нещо като едно отчупено парче от нещо друго. Знанията са най-естественото нещо, към което човекът се стреми от момента, в който се роди. Както бебето започва да разглежда с интерес всеки предмет на масата, иска да го пипне и изследва с обоняние, слух, визия, докосване и разглеждане, така цял живот се водим от този стремеж като се зададе нещо ново - да го разберем и опознаем.
За да помогнете на децата да се наслаждават на този процес на натрупване на знания и опознаване на света, можете да направите следното:
1. Създайте среда, богата на знания. Прави ли ви впечатление колко много снимки са от холове с чисто празни стени? Дори стените в класните стаи често са бели, боядисани и до там. Ако сте едно бебе и сте в чисто празна, бяла стая - няма да ви е интересно въобще. Същото е и при децата до 18 години. Средата, в която живеят, трябва да е богата на знания. Създайте библиотека. Наредете рафтове, снабдете се с енциклопедии, много книги (с картинки, атласи, сериозни книги), списания (но не за мода, за коси и прически, разбира се). Имайте кресло за четене, с меко одеало, с кокетна лампа, което да те подканя да почетеш. Гордейте се с библиотеката си, а не с празната си стена. Ходете в музеи и коментирайте библиотеките, които са показани там. Подканяйте детето да събира книги с автограф, да вижда колко ценно е знанието, споделено с книгата. Събирайте страстно книжни поредици. Водете го на среща с писатели. Играйте на писатели! Установете час за четене у дома и всички сядайте да четете - мама с нейната книга, детето с неговата. Четете заедно. И най-трудната книга става по-лесна, ако майка ти я чете изразително с теб. Сложете карта на света над компа, имайте у дома глобус. Вместо принцеси и спайдърмен на чаршафите, вземете спално бельо с континенти, държави, столици или пък с евол'цията на организмите и животните. Съберете в албум семейни фотографии и стари фотографии на мястото (улицата или града, региона), на която живеете - насърчете опознаването на семейната история, за да бъде и историята на България и света интересна на по-късен етап. Подложката за мишката на компа на моето дете е с периодичната таблица. Тя с е картинки за всеки елемент. Още не са почнали да я учат, но тя вече знае, че това е нещо, което е част от живота и е добре да бъде разбрано, научено. Имайте у дома микроскоп, печат за датите като в библиотеката, много хартия, исторически карти, дисплеи за стена, на които да закачате всичко важно, което в момента се учи. Закачайте картините на детето по стените. Днес това може да е един набързо надраскан снежен човек, но ако демонстрирате колко е важна тази рисунка във вашия свят, утре това ще е интерес към творчеството на Майстора, вкл'чително изследване на биографията му, родното място и т.н.

2. Учете с детето си. И тия уроци, в учебниците. Но и ония, ежедневните. Водете го по музеи и говорете за тях с интерес (а не критика, че са празни, прашни и т.н.). Обикаляйте страната. Най-приятно е знанието, което сам ти си преживял. Например, ако се изкачите на Мусала, ще гледате с очите си как се редуват растителните пояси, описани в учебника по география (широколистни, смесени, борови, поляна с мъхове и ниски храсти и най-горе голи скали). А ако разгледате стените на двореца в Балчик - там е пълно с вкаменелости (а най-страхотното вкаменело в е Природо-научния музей, по-високо е от 7-8 годишно дете). Изследвайте климата и времето от върха на Витоша. Играйте на синоптици. Шийте исторически кост'ми, а не само фолклорни носии - вместо рокля на фея, можете да се сдобиете с роклята на Десислава (средновековие). Говорете чужд език с детето си - показвайки му своите знания под формата на приятно прекарано време, детето се насърчава да ви застигне. Говорете на чужд език с близките, лансирайте го като таен от децата. Ще учат, та пушек ще се вдига, за да разберат какво си говорите вие. Водете го на театър - не на плоски комедии, то сериозни спектакли почти няма, но ако играят още Хъшове - всяко дете на 11-12 години трябва да го е гледало. М'зикалите са по-стойностни, и оперите също - за обща култура, за езици (италиански), за музика, за поведение на публично място, за самочувствие. Гответе заедно рецепти от различни епохи - например сладкиш с фурми като от Римската империя. Правете прически като на Древните Гъркини. Гримирайте се на Хелоуин като Горгона Медуза (от гръцката митология). Оставете детето да претегля продуктите за готвене, за да вижда математиката как помага в живота. На балкона на въжето за дрехи закачете малки плакати за всеки век - с най-важното, със щипките. Така се учат периодите много лесно.

3. Технологиите в помощ. Но не! Не безсмислени игри до безкрай и празни чатове. Това е губене на време. Пълно е с помагала по математика, кликваш, решаваш, дава ти резултата веднага. Дуолинго и подобни помагат по езиците. Правете клипчета и филми по същество - има страхотни апове вече. И прогноза за времето, и исторически филм, и анимация по литературно произведение може да се направи. Карайте децата да правят плакати по някой предмет на Уорд или Пауър Поинт -  примерно клетките по биология, или пък за безопасността на движението по улицата, или пък по физика. Редувайте книга с е-книга. Записвайте гласчето, което рецитира стихчето за училище и си го слушайте в колата. Репетирайте урока на видео. После гледайте видеото и правете разбор на това кое е добро и кое може да се подобри (примерно дикция, стойка, ораторство и т.н.). И разбира се, време е за ИГРА. Моето хлапе строи Римски градове и учи за акведукти и сенати с играта Цезар 3, нападат я варвари и т.н., а наскоро заигра Age of Empires - сега знае стила постройки и облекло на империите на Иван Страшни, С'лейман, Французи, Британци, Датчани и т.н.

4. Учете детето си да си проверява инфото от поне 2-3 източника. Например, ако имате 2 различни учебника (на различни авторски колективи) по някакъв предмет, можете да съпоставяте и да отсявате знанията. Ако в единия е обяснено трудно, в другия авторът може да го е обяснил по-лесно. Ако имате и допълнителни книги по темата - още по-хубаво. Ако единият ви източник е линк в нета, другият нека да е книга. Учете детето, че най-надеждни са източници, в които авторът се подписва или пък са някаква институция. Анонимни драсканици из уики не са за предпочитане.Подготвяйте се едромащабно по една тема, а не само едното парченце знание. Гледайте ерата, в която се е случило. Помогнете си с кост'ми, храни, етикет от тази ера. Например, ако учат Яворов - нека видят как е изглеждала Мис София, Лора Яворова. Какво е било типичното. Как туберкулозата се е ширила, как сме имали и чума, точно преди да паднем под Османско владичество и т.н.

5. Гледайте филми! Но не само последните хитове от Америка с бой и трепане, а много, много исторически филми. Филмите са един страхотен ресурс в днешно време (подходящите, разбира се). Де да ги имаше по мое време. И за Римската империя, и за живота на Дарвин, и за тревогите на Чърчил, и екранизации на произведения. Ако сте напред с английския, помагайте, насърчавайте. Следете програмите, и избирайте филми, които носят знания.

И сигурно има и други неща, с които да стимулирате детето да учи, но в момента само тези ми идват на ум. Успех на всички ученици. Аз, на тия години, и себе си усещам като ученичка отново. Приятно е много. Дано ми се случи отново и с внучетата един ден.

Oo, намерих си темата.
И моят син не иска да учи. И аз започнах да се изморявам, 7ми клас е, а следва и още едно дете. То изглежда, че ще е по-ученолюбиво, а дано! Връщам се да чета.

Мари, всичко това е чудесно, така се прави вкъщи.
Хубаво е, че го споделяш, за да може който не го е чел, да успее поне вкъщи да помогне на децата си.
Проблемът обаче е, че децата не искат да учат учебния материал в училище, че се затрудняват да възприемат в тази шумна и прашна среда, от този безинтересен неподходящ начин на преподаване и неадекватен метод на изпитване.
Моите деца бяха безкрайно любопитни, преди да тръгнат на училище. И сме чели всеки ден, и сме играли и какво ли още не. И в градината им бяха интересни заниманията, т.к. там програмата беше съобразена с възрастта, не е като в училище - всеки творил и мазал каквото му падне. Големият след четвърти клас, а малкият още в първи, започнаха отбой спрямо това, което трябваше "задължително да се направи точно еди-как си в еди-какъв си срок". Училището много бързо попари и ентусиазма, и любознателността на децата. Поне на моите.
През лятната ваканция се занимаваме по наш си начин и тогава пак се чувстват доста по-привлечени от новото. Но мисълта, че трябва на 15.09 да са пак на училище ги скапва. Удоволствието там е свързано само с контактите с другите деца. Което е все пак нещо. Но не е това, което трябва да бъде.
"Ученето с детето" за училище без друго е основна дейност на родителите, които искат децата им все пак да разберат учебния материал. Това задължение, прехвърлено от системата на майките и бащите е нещо много досадно и вредно за контактите вкъщи. Не, аз не съм учител, не ми плащат за това. Би трябвало да "учим" заедно по желание и колкото мога, понеже не съм всичколог, пък и работя, ама не става така. И тъй, ученето опротивява още повече.

 Всичко описано от Мари сме правили и даже все още, доколкото ми позволява се старая да правя. Имаме връзка и все още обича и търси контактите с мен, въпреки особената възраст. Обаче интересът му към някои предмети си клони към 0 и само двойката и тройката получени по история го изкараха от летаргията да започне да си води записки в час и да обръща внимание на това което казвам. Защото съм изприказвала тонове истории за кръстоносците.Той самият имаше период на увлечение по тамплиерите и дори си купи сам книга за тях, която беше над възможностите му в 4 или 5 клас и пак не се сетил да каже почти нищо за кръстоносците,освен че са рицари. Учителят им ги изпитва върху материал, който разказва в клас, но не е задължително да го има в учебника.

Разбирам! От тази година и моето дете има учители, при които урокът е "сух", преподавано е набързо, необяснено, подминато.

Мари филмът с Орландо Блум е Небесно царство и е страхотен

Страхотни са нещата, които е описала Мари. В Монтесори педагогиката това се нарича "подготвена среда" и подкрепя естественото учене в с любопитство.

Разбира се, колкото и да се стараем, не можем напълно да избегнем риска кофти учител или училищна среда да отровят детето за идеята.

То да го приложиш това, ако детето си е у дома. Децата обаче, особено в гимназия вече, прекарват целия ден навън, като от това време 80% е в самото училище и 20 % са пъто до и от това училище почти. Огромният обем материал след последните промени, съсредоточени в 7-10 клас е безумие, начинът, по който е поднесено това в самото училище (тук добавям и обстановката в гимназиите-класове от нпо над 30 деца, прашно, тъмно, понякога и студено, нищо, че пиша за елитно софийско топ училище в случая, безумните първа и втора смяна, от тъмно до тъмно на дървен неудобен стол), изискванията да е почти наизустено, вместо разбрано и огромия обем домашни слагат на гилотината всякаква капка желание. Защото, нали, за желание за учене се говори в темата и защо го няма.

Абсолютно! Дъщеря ми става в 5.30 и се прибира в 14. Натоварена с домашно колкото за цяла седмица. И къде го желанието? Отиде си.
Елитното училище има салон в мазето и тоалетна само на първия етаж.

За ваканцията имаха да направят преразказ на пета глава от Немили-недраги от името на Бръчков. На 03.01 госпожата им събрала тетрадките, а в понеделник им ги върнала с обвинението, че всички били преписвали от интернет, защото преразказите започвали еднакво. Е, как да започва, като е едно и също нещо за всички????????? По математика имаха 94 задачи, които съответно госпожата не провери. По другите предмети същата работа - дават домашно, ама то много лесно било с "копи-пейст". Нова материя ли да измислят?????? Аман от психясали даскали вече. Повечето не си и пишат домашните, моето все още пише, ама пита постоянно какъв е смисълът, след като никой не проверява и доста безпочвено обвиняват, че било лесно с "копи-пейст". Нали за да копи-пейстеш, пак четеш и обмисляш информацията. Едно време ползвахме библиотека, сега е интернет.

Че да дават за домашно по-творчески задачи, като не щат да се копира. Ама проверката им иска повече от това, да отвориш учебника и да наложиш преразказ с оригинал.

На моята щерка домашните за ваканцията бяха да преписва ама това защото е малка.

Хич не обичах преразказите навремето. А преразказът с елементи на разсъждение направо ме сриваше.