Детето не иска да учи

Ами идеално, след като ошета й връчваш домашните. Да усети, че сама се е прецакала - т.е. каквото и да направи, домашното не изчезва. Все трябва да има начин да я надхитриш.

МамаРу, защо не посетите психолог? Знам, че сте ходили на много обследвания, но може пък да даде някакви съвети как да подходиш към детето. Или поне ще си излееш душата, което също е полезно. Със сина ми, след изпълненията от първи клас миналата година и едно обследване при психолог, психиатър, невролог, логопед + енцефалограма, неврологът ни изпрати при психолог и при специалист, който се занимава с деца с проблеми в училище (всякакви проблеми - от отрицателно отношение през проблеми с дисциплината). В интерес на истината синът ми беше три пъти при първия и два пъти при втория, но те дадоха разни насоки, които аз впоследствие предадох на училището. Тази година поне засега детето е доста по-спокойно, учителката не спира да повтаря това (явно миналогодишната добре я е подготвила какво да очаква от сина ми )

Аз обаче продължавам да ходя при психолога - определено имам нужда от насоки как да подхождам в някои ситуации и да споделям. Аз съм и баща, и майка и всичко пада на мен, което на моменти ми идва повече. Та пробвай - като за начало можеш да отидеш сама. После ще прецениш как да действаш.

Успех и горе главата! Силен човек си и ще се справиш.

При условие че миналата година е била добре, поведението в момента може да се дължи на адаптацията към началото на учебната година освен  нейните особености. Може би по-трудно преминава на друг режим, по- бавно приема новото.

Оф, айде и аз в темата!
В паника съм по отношение несериозността на дъщеря ми към ученето и пълната й разсеяност.

На входните нива изкара 4-ки, което леко ме притеснява. Миналата година имаше отличен. Постарахме се криво-ляво да направим преговор преди началото на уч. година. Не съм виждала контролните. Подозирам, че оценките са занижени заради факта, че на дъщеря ми все не й стига времето да реши всички задачи и това намалява точките...

Но така или иначе е факт и нежеланието й да положи достатъчно старания.
Първа смяна е и от миналата година се подготвя сама без помощта на баби и занимални. НО сега установявам, че е започнала страшно много да си губи времето и да се разсейва с някакви простотийки в интернет - играят на някаква онлайн игра целия клас, пишат си във вайбър пак целия клас и отделно тази глупост тик-ток, дето зяпат всякакви затъпяващи клипчета... Следобед уж ми казва, че сяда да учи и накрая се оказва, че аз като се върна от работа има още мооого за доучване. А аз съм я инструктирала като има нещо трудно, още в рамките на работния ден да ми звъни и да ме пита, за да не се получава вечер да пишем. Докато съм на работа обикновено имам възможност да й отделя няколко минути и да й помогна. Най-много се дразня вечер да имаме да учим - и тя , и аз оставаме без почивка...

Та от днес вече решихме с ММ да въведем мярка - нета се спира за следобеда. При написани домашни и научени уроци вечер може да се порови малко. Макар че най-добре би било най-сетне да загърби това безполезно цъкане в нета и да си започне да си намира други развлечения.

Не знам какво друго да направим. Склонна съм да прибегнем и до частни уроци, но ми се струва, че още е рано.
Засега не й се карам за оценките. Просто й обяснявам, че се налага да се постарае повече и да е по-бърза на теста, за да не остава нерешени задачи.

Ползваме и сайта "Уча се" най-вече за разказвателните предмети. Силно се надявам и от там да й влиза нещо в главата, нали интерактивните уроци са им по-интересни...

Ще й дам време от две седмици да се стегне. Докато не са дали някое контролно и да нареди още слаби оценки.

Последно ще я заплаша с баба й!!!

Малко с Торбалан ще излезе, но понякога репликата "ако не се организираш сама, винаги ще се намери кой да те организира (в случая ние, защото това е наше задължение), а това няма да ти хареса".

Не казваш кой клас е детето, но наистина днешните деца имат много разсейващи фактори.

Пропуснала съм да кажа - пети клас е.
Миналата година се подготвяше задоволително. Даже бяхме на таблото.

Отделно от това има пример от по-голямата си сестра - завърши гимназия с пълно 6. Често й се случваше да посещава частни уроци по различни неща. Към момента тъкмо започна студентка. В смисъл малката има примера, че ученето е нещо, което трябва да се върши и че като не можеш и не знаеш нещо, правиш нужното, за да го научиш достатъчно добре.

Като бабите ще кажа, ама си е вярно - едно с едно децата не си приличат и не бива да ги сравняваме. И другата приказка - на заем опит не се взема - какъвто и пример да дава сестра й, детето прави това, което за себе си смята за правилно.

Andariel, не съм съгласна с теб за примера.
Известно е, че има семейства, които изначално неглижират ученето. Така детето расте с мисълта, че какво толкова, не е нещо важно. Та в този смисъл - малката ми дъщеря вижда, че у нас ученето не е без значение и е нещо, на което се държи и то много. Никога не съм се карала за оценки, но като родител се опитвам да взимам своевременни мерки. За мен това са частните уроци. Голямата ми дъщеря посещаваше в гимназията - по математика, по физика, химия - по каквото се наложи и което не е достатъчно разбрано в училище. /предимно за задачи/.

Първо 5 клас е голям стрес, нови учители и изисквания.
Второ не прави грешка постоянно да сравняваш и натякваш за сестрата

Да, знам, че е стрес.
Ама не ми се иска още в началото да му изтървем края.
Несериозното отношение е факт и именно това искам да преборя в момента.

Изобщо не съм натяквала и дума за сестра й.
Казвам го в темата, за да е ясна картинката у дома.
Просто се надявах, че малката като е виждала голямата как учи и се старае, би последвала нейния пример. Но явно не...

Аз съм с две ръце за частните уроци, ако се наложи, защото това е начин детето да върви напред. Най-малкото са дисциплиниращ фактор - ще-неще, ще трябва да работи по време на урока, ако учителят е готов да изисква, а не просто да си вземе парите за един час.
Имах предвид нещо друго - ние като родители правим това, което зависи от нас, даваме послания, обаче не сме само ние в това уравнение, защото детето също е едно неизвестно и то има свои мисли, желания и т.н. С две думи, нямаме пълен контрол, защото пред нас стои съвсем отделен човек, нищо че ни е дете.

Тук е съвсем нормално да си понижи успеха в началото на пети клас. От тогава започва истинското учене. До четвърти, включително, не бива изобщо да има оценки по няколко причини, като едната е, че са високи масово и това заблуждава по неприятен начин децата и родителите им. А в начална степен е основното ограмотяване, което от оценки не се нуждае.
По принцип избягвам крайни съвети, но никога не сравнявайте децата. Близнаци може да са и пак да са коренно различни едно от друго. Примерът далеч не е всичко. Това, че Х държи на нещо никак не значи, че автоматично и за У то ще е също толкова ценно.
За да не му "изтървете края" просто контролирайте процеса - виж вечер дали е разбрала уроците си от деня. Нека разкаже, обясни. Виж как решава задачи, дай 1-2 да се ориентираш разбрала ли е. Ако не можете да се справите вкъщи, потърси пък външна помощ. И е добре да се знае, че за човека не е полезно да е максималист на всяка цена. Когато няма лична вътрешна мотивация, отвън колкото и да се натиска, резултатите не винаги ще са максимални. Не е и нужно.

Утро, не се шашкай толкова! Вече си минала по този път с каката, гърмян заек си. И това ще мине.

Judy, напълно ми е ясно, че пети клас е стресиращ и че това, което е било до пети клас е един фарс.
Нямам нищо против някоя слаба оценка. Ако виждам, че детето се старае и отговорно се подготвя. Но при нас в случая не е така. Дъщеря ми така и не иска да приеме, че трябва да се подготвя. Все нещо й е криво относно домашните, все не й се почва - айде след малко... Просто оставам без нерви докато я накарам да седне да пише. Разказвателните ги чете през редовете.... Затова ползваме и Уча се, че поне от там нещо да й остане в главата.

Просто искам да видя сериозно отношение от нея.
Да се наобядва, да си почине и да си каже сядам да пиша. И подготовката да й е приоритет. А тя постоянно си прави почивки. Като има нещо трудно, го оставя, вместо да потърси начин. Разчита на мен, вместо сама да се потруди.