Детето не иска да учи

Винаги е имало деца които са се учили добре и такива които не. Все пак обществото се нуждае от много професии, които трябва да се покрият. Моето наблюдение е, че родителите на не ученолюбиви деца полагат много повече усилия от другите. Все пак днешното образование описано в едно изречение звучи така: да отидеш на училище, за да покажеш какво си научил в къщи. Аз до 8 клас когато бях дете никога не съм учила в къщи, нито пък на уроци съм била. Всичко научавах още в училище, никога родителите ми не са били ангажирани с мен както аз сега с моето момче. На всичко отгоре се скъсах да плащам за уроци. От неговите ангажименти не мога да видя моите. Но и ние попаднахме на много лоши учители. Госпожата по математика е като радио, нищо не се научава при нея. Класната по български език е ненормална, а господина по география е едно дете на 50г. което измисля прякори на децата и ги подиграва докато ги изпитва. И после от мен се очаква да подбуждам любов към училище. На всичко отгоре понеже съм била и учител за кратко в учителската стая хубаво си обсъждат децата и един на друг се надъхват. Ако едно дете е нарочено за слаб ученик, дори по музика и рисуване му пишат лоши оценки и обратно. Още от детската градина има ли дете което не е по калъп, а с малко по различна индивидуалност и се започва - хиперактивно дефицит на вниманието.. А че формата на образованието е остаряла в сравнение с нуждите на днешните деца не се отбелязва като фактор.

Иска се да изисквате, Нединка. Редовно изискване. Изискване на семейството е той да поздравява и да се учи добре. Като се обясни много пъти, че от него се изисква това, това и това и той трябва да изпълнява, защото той от вас пък изисква това, това и това и вие изпълнявате, би трябвало да проработи.

Амбър, и по какво съдиш, че нямам опит или пък че говоря на теория? Много интересно как стигна до това заключение? Имам опит много повече отколкото предполагаш - и личен, и професионален. За географията, ами ето - един учител, който да работи по западната методика. Тук също се препоръчва на децата да започнат да следят новините след 11-12 годишна възраст, за да придобиват представа за световната картина във всякакъв аспект. Държави обаче не се учат, така да ги изброяваш и да им знаеш столиците - не. Счита се, че това е информация, която е достъпна, има си карти, каталози, статистика и човек винаги може да се обърне към нея. Вместо това, 12 годишни деца взимат една държава и й правят пълен анализ, т.е. по география те учат на аналитичност, да можеш да ползваш данни и да можеш да прогнозираш (да речем, какво ще стане с Кувейт като им свършат залежите от нефт). Примерно, дават ти САЩ и ти трябва да умееш да опишеш цялата държава географски и географско-икономически, което включва и гео-политика. Без учебник! С материали и източници по твой избор (т.е. колко е важно и да говоря у дома за фейк новините и пропагандата). В пъти по-трудно е от географията, която съм учила аз. Масово учениците отпадат, не могат да анализират, трудно им е, защото родителите нямат интерес. Нали те са си добре в тяхната страна, какво им е да мислят какво става в Кувейт или Бразилия? Съответно, остават с бегли знания за другите страни и не могат дори да дадат някакви общи думи за тях. Питаш американчетата къде са Балканите и България, те не знаят. Англичанчетата наскоро в анкети посочиха, че считат, че не е нужно вече да се учат езици, след като ще излизат от ЕС. Така че хубаво е, че считаш себе си за маниак на тема образование, но не подценявай другите.

Аз при нежелание да учи за 6-ца по нашата бг система бих търсила причините в натиска, който оказват съучениците (страхът да не те наричат зубрач, натегач, читанка и т.н.) или пък самочувствието и себеоценката на детето. Той вижда ли се като номер едно в класа, т.е. най-много постигнал? Или се вижда като част от групата и 4-ка му стига. Както и разбира се - прекаленото висене на компа. (Амбър, не говоря за твоето дете, а по принцип в такава ситуация как бих постъпила аз).

Аз винаги съм смятала, че учителя е най-важния човек относно мотивацията и знанията на детето.
Примера който винаги давам е със синът ми. До четвърти клас математика беше най- омразния му предмет, абсолютно нежелание и ежедневно мрънкане. В пети клас му се падна една изключителна учителка по математика. Как го омагьоса това дете не знам, но не само предмета му стана любим, а и показа високи резултати.

 Защото това, което говориш е доста ограничено. Явно нямаш опит с реални деца, щом си толкова категорична.А какво самочувствие имаш и колко си чела по въпроса, не ни интересува.
Между другото учителят ни по география е пред пенсия и едвам се справя с компютъра. Още не може да си попълва оценките в елекронния дневник.

  Иначе срещнах тема за когнитивното нетърпение. Невъзможността деца и възрастни да се концентрират върху теми, които не са им интересни. Интензивността на информационния поток днес ,както и независимостта и свободата на децата да решават, оказва влияние върху степента на концентрация.

Мари, ти ли си тази с ръчния труд от другата тема?

Тя е
Но идеите й не са лоши. Просто са идеалистични

Ясно защо високопарните писания ми се сториха познати по стил на изразяване. Съжалявам, не приемам възгледите на госпожата, особено що се отнася до строгите изисквания към децата. Не отглеждам войник вкъщи.

ПС: Само да вметна, че принципно съм от по-строгите, но дори и на мен това ми идва в повече.

И аз съм от строгите. Ходя ,нареждам, изисквам, помагам, онагледявам, преследвам, рисувам. В момента на раклата на леглото му има разпечатана графика на параболата с характерните точки да му боде очите, че ми изпили всичките нерви и тази година с математиката.

Би трябвало?! Ами не проработва, да ти кажа. Специално за училище изисквам много, обяснявам, карам се, наказвам, ми не става. Признавам си, че и нервите понякога си изпускам. Винаги успявам да го накарам да свърши това, което трябва, но не желая всеки ден да се караме - защото по едно време го бяхме докарали до всекидневни разправии и кризи от негова страна.

За поздрава само изисквам. Резултатът, който мога да измъкна, е най-много усмивка.

Така че, Мари, на теория всичко ми е ясно. С практиката обаче удряме на камък. И продължавам да търся удачния подход и да се чудя дали пък проблемът не е в моя телевизор.

Защо пък трябва да изискваме такива неща от децата.
И на мен не всеки ми е приятен и не искам да поздравявам. Правя го, понеже съм възрастен човек и, надявам се, възпитан. Мога да говоря, че "добре възпитаните хора поздравяват", но чак пък да изисквам и то редовно...???

Или пък да се учи добре? Не на всеки му се отдава да е отличник. Всеки родител би се радвал детето му да има успехи в училище, но, ако няма, не е краят на света.

И какво ще стане, ако след цялото изискване, детето все още не поздравява и не се учи според изискванията?!? Ще го лишим от храна, от сън, от....какво?

Излишни драми и нерви.

Да учи добре и да има отлични оценки са две различни неща.😏

Е, може да има леко разминаване, но като цяло оценките са огледало на знанията.

Може детето да не успява да се изрази добре в устно изпитване, но пък да е отлично в писмените работи.

Все пак за един ученик с тройки и четворки основно не може да се каже, че учи добре, за разлика от такъв с петици и шестици.

Ами вие, като гледам, момичета, си имате обяснение за всичко тогава. Не искате да ви се говорят "ограничени" неща, "идеалистични" и "само на теория" Знаете си всичко, направо сте перфектни в теорията, ама на... не ви се получава в реалния живот... Всъщност, при вече зададен въпрос "ами защо не мога да се справя, да го накарам?" вече е трудно да се оправи. Първите 7 са минали, така да се каже... Така че да се надяваме, че са чели майки с деца между 2 и 4. Е, те имат пълен шанс да се справят с мотивацията.

Маpи, ти да не би да можеш да дадеш отговори. Освен клишета и идеи, които аз давах преди да имам дете. Ами борим се. Децата са различни. Педагозите са в повечето случаи незаинтересовани и разсъждават като теб. Но не учителката по математика го научи, а аз го изкарах до тук, включително до езикова гимназия. Но един съвет. Ако успееш да си синтезираш мисълта по-стегнато, можеш да бъдеш по ефективна.
 

Просто като трябва освен да помагам и да се боря с учителката, ми става много.
Когато и тя работи, и аз работя, се получава, даже при мързелив тийнейджър.