Детето не иска да учи

Разбира се, че нямате вина. Просто такава е действителността. Има едни умни глави от които зависят нещата в училища и в държавата като цяло. Трябва да има обаче и критичен минимум хора в обществото ни за да изискват онези от горе да си вършат работата. А всъщност масово се чува от 99%от родителите, колко много ги зорят в училище децата им и цялото отношение към образоваността и знанието е на светлинни години от това което е било в България... Имало е времена в които нашата система не е признавала дипломи издадени в Швейцария. Сега от училище излизат 90% полуграмотни и едно и 10%, които са с призови места от световните олимпиади. Те за съжаление почти винаги се реализират навън. Какво да бъде в университета при това положение? И няма никаква борба за студентско място, точно обратно. От аграрния в Пловдив даваха парична премия ако заведеш приятел да се запише да следва.... Един доцент от това висше училище със стаж и редица публикации взема по-малко от продавачка в Лидл. От години в училище се знае, няма да пишат 2, защото ако изгонят учениците без знания за три няма на кого да преподават. Това е възможно най-порочна практика. И колелото се завъртя, вече деца които са "жертва" на тази практика са родители  и те няма какво добро да дадат, няма принаден продукт. Има само едни хора с високо самочувствие, нисък ценз и образование и нисък морал. Та трагедията е пълна.

Така е, ножицата е много голяма- от една страна са неграмотните, от другата- малкия процент знаещи и можещи. Дори и неграмотните вече се реализират в чужбина...преподавателите са или идеалисти( ако имаш късмет), или далавераджии
Изисквам още от яслата, борим се, борим се...но в един момент просто се оправяш сам и това е...

Темата за кандидатстване след 7 клас взима цялото ми време. Чак не мога да погледна други теми...И да много по трудно е кандидатстването в 8 клас в сравнение с университет.  За влизане е ясно, но за обучение и оценки зависи по скоро от конкретния преподавател, не толкова от самия ВУЗ. При едни сме се скъсвали от учене при други сме знаели, че можем да минем леко. Та по въпроса заглавието на тази тема е - детето не иска да учи. Само Мари ме е разбрала какво съм искала да кажа. Няма нужда да се разнищва частен случай, защото нещо успяло при мен не значи че ще успее и при друг. И точно тук е подбудата при мотивация за учене при децата. Не е еднаква за всички. Има деца например започват да обичат някой предмет заради учителя, други обратно. Има деца учат вследствие на респект или пък страх от родителите, други пък не учат от мързел или го правят колкото да отбият номер. Има много видове интелект заложени в един човек. Трябва да се открие кой преобладава и да се развива. Когато аз взимах решение с какво да се занимавам си за дадох два въпроса : Какво мога да правя като умения и какво обичам да правя. Така е и при децата. Да прави това което може и обича. На сила нищо не става. Клише е, но и примерите за объркани животи с учене насила не са малко.

Абсолютно съм съгласна с горния пост на Yasmina - на сила хубост не става, а ако става, не бива.

Мен обаче друго ме тревожи във връзка с темата и конкретния случай на моето дете. Мотивацията да учиш нещо, защото ти харесва и искаш това да се превърне в твоя професия, е нещо много важно, но тя действа най-рано в гимназията, когато детето има натрупана някаква база, вече може да подбира и да аргументира избора си и когато вече се вижда къде са му слабите и силните страни.

Синът ми ще бъде на есен втори клас, на почти седем години. Много трудно е да се говори за мотивация, силни и слаби страни или пък отявлени интереси в дадена област. Все още е на етап ‘не обичам да чета, нито да пиша, но от всичко най-мразя математиката’. Интересува се единствено от играта. Първи клас завърши с много добри оценки, които са абсолютно реални, защото училището е много стриктно в това отношение, а и аз много се занимавам с него, така че съм абсолютно наясно с неговите знания и незнания и не съм човек, който си затваря очите при проблеми. А проблеми има - особено по математика има неща, които не са му улегнали и често греши. На фона на добрата работа и резултати детето има проблеми с дисциплината в час (говори, разхожда се, понякога пее). И като цяло трудно сяда да работи у дома  - след безброй подканвания, понякога заплахи, а ако е уморен, може и до истерии да стигне. Макар че през последните месеци има значително подобрение и дори сега през ваканцията сяда без особени драми.

Та при тази ситуация моята чуденка е дали липсата на интерес към училището се дължи на незрялост (съответно с годините това ще се промени) или е просто липса на интерес, която ще си остане, а може и да се задълбочи. Защото родителят може да бута и настоява до един момент, но после всичко е в ръцете на детето.

Също съм се чудела дали това е подходящото училище за сина ми - двуезично, което означава домашни х 2, допълнителна работа у дома, с големи изисквания и строга дисциплина. Не успях да си отговоря - от една страна са добрите резултати и явният напредък + чудесния клас, в който е и в който има много приятели, от друга страна е опозицията му да работи извън училище, която ако се задълбочи, няма смисъл да продължаваме в това училище. Отделно че училището се намира близо до нас, другото възможно е на 45 мин. с училищния автобус.

Извинявайте, че стана дълго, но от вече почти година си задавам тези въпроси и някакси не мога да намеря задоволителен отговор. От есента синът ми ще работи с нещо като психолог, специализиран в образователната сфера (psychoeducateur му викаме на френски), но като видях нещата, които ще правят, ми се струва, че не е дорасъл за тях - изискват известен самоконтрол и осъзнаване, които на него определено му липсват. 

Yasmina, успех на твоето дете. Да влезе в училището, което иска, и да намери страхотни нови приятели. Според мен това е толкова важно колкото и ученето. Ако човек не се чувства добре сред колектива, това се отразява и на работата му. Социални животни сме - к’во да се прави!

И аз следя темата за да намеря мотивация за моя четвъртокласник

Детето ми е в хубав училище, има чудесни знания и умения. Но всяко домашно е с увещания или под контрол на възрастен. Не знам как бих могла да го мотивирам като на този етап не разбира за какво са му правилата по БЕЛ или защо трябва да пише красиво. Ми в ежедневието си никъде не пише.

Трудно ми е да го нахъсам да има състезателен дух в ученето защото такъв проявява в други извън училищни дейности и хич не му трябва да го влага в училище.

   Аз не съм открила такъв начин. В къщи трудно ще го убедиш или мотивираш да се готви и пише домашни. От първи клас е така моето дете. Постоянно спорим и се увещаваме. Опитала съм всичко - обяснения защо трябва, че на него му трябва, не на мен или на учителя, награди, поощрения, карала съм се. Ако учителят не намерил начин - с проверки, наказания или поощрения, каузата е загубена. Вече е десетокласник, но по едни предмети редовно си пише по-старателно или не, но пише . По -други предмети няма сила, която да го накара да се готви системно ,въпреки че има нужда. Има си деца старателни и изпълнителни. Моето дете си разпределя вниманието и усилията от съвсем малък по начин, по който той е избрал

Ейй, такъв хубав голям пост написах и нещо ми се прецака интернетът и се затри като натиснах "публикувай".

Няма да го пиша пак, че не ми достига времето, но само искам да кажа, че няма по-силна мотивация за едно дете от това да вижда МОДЕЛА на родителя до себе си. Децата гледат модела и го копират. Те не слушат думи, увещания, приканвания, покани. Не става с висене на главата му, със заповеди и с контрол. Т.е. става, но е кофти и за психиката на детето, и на родителя. С награди се научаваш, че нещо си си има цена, а за знанието трябва да се знае, че цена няма. Най-силно децата се мотивират като виждат интереса на родителите си към това, което то се очаква да научи/направи за своето образование.

Искате едно дете да чете - в ранните години му четете всяка вечер по много, а в по-големите години четете заедно с него. Ако детето ви ви вижда с книга в ръка в общия час за четене и то ще чете. Ако ентусиазирано разказвате за супер интересната ви книга в момента, и то ще разказва с ентусиазъм. Ако баба и дядо имат голяма библиотека, с редки книги - детето ще расте в книжовна среда. Ако излизате на шопинг за нови книги - ще купува книги и то.

Искате едно дете да пише ръкописно много, бързо и красиво - пишете и вие при всеки повод ръкописно и по много. Примерно, водете дневник всеки ден, пишете списъци, планове на ръка. Водете си записки, пращайте ръкописни писма. В малките години на детето - много рисуване, пластелин и месене на хляб, за да укрепнат ставите и мускулчетата на ръката и китката и да могат да издържат на едночасово бързо писане. Играчки по същество - перо и мастилница, библиотекарски печат с картони, докторски рецепти, боички, четки и т.н. Труденето и помагането в домакинството много помагат също.

Искате математика - показвайте я непрекъснато колко е важна тя всеки ден. Ако на 3-4 годишно дете му се казва "играчката ти е ей там" това е едно. Ако му се казва "играчката ти е на 1 метър вдясно от тв", това е друго. Ако казваш "трябва да заредим" и спираш на бензиностанция, това е едно. А ако казваш "резервоарът е наполовина, трябват ни още 20 литра, за да сме спокойни по пътя до Варна" е друго. (в ранните години)

История и география се учат само на терен. Ако майката е в музея и й е интересно, и на детето му е интересно. Ако таткото го води на възстановки или сам той е част от група за възстановки, и на детето му е интересно.

Погледнете, от общите примери в живота, колко много деца копират модела на родителя в професията си. Баща-музикант, малкият Моцарт и Щраус копират. Хайде, там е и талант и гениалност, а и добрият шанс на самата епоха. Да погледнем по-скромни примери: Мария Илиева -дъщеря на музиканти. Графчето - син на музиканти. Дизайнерката на брошки Ина Асса - дъщеря на художника Греди Асса. Растеш сред изкуство и баща ти твори красота, започваш да я твориш и ти. Синове на писатели/учители са Ботев, Пенчо Славейков. Гледаш тейко си у дома все пише и чете, пишеш и четеш и ти. Въпрос на избор е дали ще гледаш на тези случаи като на "уредени" със занаят хора или ще видиш как силният модел на родителя е мотивирал детето да прави същото.

Забавете купуването на таблет и телефон. Имайте един общ комп за цялото семейство и гледайте на него като на източник на знания и информация, а не на безкраен ресурс за забавление и празни приказки, пардон чатове.

Интересът към знанията и различните дисциплини, които се учат в училище, се развива от 2-рата годинка нататък. До 6-7 годинка децата трябва да са готови със своите заучени вече умения - да седят мирно, да слушат в час, да се концентрират, да могат да се изразят (богат речник и комуникативни умения), да могат физически да се справят с писането (фината моторика да е развита, за да лети този химикал по белия лист), да са ентусиазирани за училище, да си вярват (част от тяхното самочувствие), че ще се справят, да се виждат като успешни ученици, да имат приятелчета, с които да споделят тия следващи 12 години ученичество. Ако това всичко е заковано отлично като умения и детето е мотивирано от личния пример на родителя, ще се получи тази работа с ученето.

Някога и аз си мислех, че личният опит и пример е достатъчен и най-важен. И че това ще ни помогне за мотивацията в училище.
Постепенно осъзнах, че мотивацията зависи далеч не само от него.

На моите деца четем от преди да навършат годинка всеки ден за обяд и всяка вечер с години. С малкия ми син, който е за седми клас, понякога пак четем заедно. Отделно от това аз, лично, чета всеки ден вкъщи.Имаме си домашна немалка библиотека. И книги се купуват и сега.
Това не е достатъчно да го мотивира да си прочете сам, без покана, задължителната литература от училище, още по-малко по време на учебната година разработките от учебника за произведенията.

Оказа се, че детето има дислексия с дисграфия, та колкото и да пиша - и аз и то, до "красиво ръкописно" по никой начин не можем го докара.
Защото има и купища други фактори, освен моя мерак и личният пример.
И конструктори сме редили, и сме рисували, и на кръстчета аз съм ги учила да бродират, и прав бод да правят, и пъзели сме редили, и сме готвили /те и сега си готвят сами, това го могат/, и в чистенето ги впрягаме и какво ли още не.
Е като им зададе т. нар. учителка по трудово /с модерното му сега име, което ме кара да изпадам в нервен смях/ да й опишат детайлите на шевната машина на контролното - какъв ви, моляви се, тук интерес? Каква мотивация? Децата ни са виждали машина, ни са работили с нея? Къде е смисълът да описват нещо такова на контролно?

С математика се занимаваме всеки ден. Аз се занимавам, защото ако оставя на училището, няма да може да я докараме до ниво петокласна, както не могат 90% от децата, впрочем, с които няма кой да се занимава извън училище след четвърти клас.
Ако се проведе реално НВО с разписване на задачи без готови отговори, ще лъсне голата истина за нивото на децата по този предмет. Ама не ни изнася да го направим. И ако не са тия деца, дето се готвят допълнително по школи, уроци и из къщи - нивото няма да е за тройка, като тази година, а ще е по-надолу.
От най-ранната им възраст оцветяваме и изрязваме геометрични фигурки, давам им логически задачи в колата, пазаруват сами от детската градина и т.н.
Не, това не ги накара нито заобичат особено предмета след пети клас, нито да се занимават самостоятелно с него. Дори голямото ми дете, което ходеше с удоволствие на състезания в начална степен самО, в пети клас намрази тотално този предмет. Е, съжалявам, не съм крива тука аз ни най-малко.

Обиколили сме буквално цяла България семейно , ходили сме и в чужбина, посещавали сме много музеи и други исторически и културни места, ходим на театър често. Чели сме исторически книжки, гледаме хистори канала, както и НГ и т.н.
Това обаче няма нищо общо с предмета география, например, при който в 6-ти клас един урок е 10 стр., пълен с нови термини и понятия, които трябва да се запомнят и наизустят, във всяко изречение. И при който предмет в 12-ти клас "децата" оцветяват контурни карти.

...

С горното казвам не че е лошо да се дава личен пример, напротив, това е задължително. Но това не е панацея. Видът и нивото на нашенското БГ образование е такова, че каквото и да прави човек, да се скъсва от опити за мотивиране вкъщи, ако в училище по този въпрос не се прави нищо /а по-често не се/, то усилията отиват на вятъра, що се касае до учебен материал.

Ние започнахме работа с логопед. И тя вижда същите проблеми като мен и работи по тях.
А класната ме беше изкарала мързелива майка на смотано дете. Резултати - О.
Та така.

Мари, много хубав пост и подкрепям,  но практиката при нас показа друго. Подобно на други, писали по-горе, детето си има други интереси и те не са в сферата на ученето и учебните предмети.

И ние минахме през логопед и от години си работим вкъщи. В училище ходи заради децата, основно.

Съгласна съм, че на сила хубост не става. Но! Това важи за горен курс, когато детето се насочва, било към хуманитарни науки, било към точни.
Има един екзистенц минимум /погледнато от към знания и умения /, които всяко дете до 12 клас трябва да усвой. Те ще формират общата му култура, ще бъдат база за развитие по-нагоре. И именно в училище ще открие за какво става, кое е неговото нещо. Та в този смисъл нямат избор, харесват не харесват, любим, мразен предмет... В живота ще има всичко.
За нуждата на частни уроци на маса от деца, има учители невършещи задълженията си и от друга страна родители, които не поставят въпроса... Безумие е да се причинява на децата това паралелно учене на училищен материал!
Изключвам случай в който има специални потребности.
За телефон/таблети моето мнение е, че е пагубно за въображението, развитието и социализацията да се даде устройство на малко дете. Пак изключвам случай в които се ползва с образователна цел. За вредното влияние на самите Wi-Fi да не говорим...

Допълвам: за децата, при които има конкретен проблем, трябва да има и конкретни програми и методики, по които се учи. За съжаление, не мисля, че това е все още развито като грижа и образование към ученика в училище в България. Също много тежи и общото мнение, че трябва задължително да се извади висока оценка по това и онова, това мерене и тупкане в гърдите съсипва страшно много свестни деца. В това отношение, много по-щадящо за децата на Запад е, че няма оценки и резултатите от тестовете не се коментират и съпоставят. Всеки учи за себе си и гледа да извади най-доброто от себе си, както и да следва интересите си. Миналото лято помагах в училището на дъщеря ми да организират деня на предприемача. Поканих да им изнесе беседа собственика на една от най-големите физически верига-магазини за детски играчки. Милионер, разбира се, бизнесът му е в топ 100 на Великобритания, с магазини в 20 държави. И пристига той и казва: "мен ме бяха отписали в училище, защото имах дислексия"… Беше толкова мотивиращо да го чуят всички деца и да разберат, че знанията са си за тебе си, а не да се измерват със знанията на този и онзи. С труд, мотивация и инициатива се постига много.

Към Джуди: Не е панацея за конкретния случай, но е основното правило, към което всеки трябва да се придържа по презумпция. За съжаление, стотици родители (да не кажа по-гръмка дума) очакват детето им да се мотивира ей така от нищото, от въздуха. Празни стени в апартаментите и телефон във всяка ръка и моля, хоп, хванете го този покемон, наречен "мотивация". Мисля, ще се съгласиш с мен, че масово хората не считат за нужно дори да имат хартия за писане, която да е нещо различно от задължителната ученическа тетрадка на детето... Гледам по снимки на приятели и познати - холове без грам книжовност, просто нови мебели, ламинат и празна маса. Задължително празни стени - нито картина (изкуства), нито карта на региона (география), нито портрет-фотография на пра-баба и дядо (история), нито библиотека (литература), за барометър и хигрометър да не говорим (наука). В най-добрия случай - някой тапет на цветни мотиви. Годините в детската градина се изпускат като се казва "те в училище ще го научат" или "като дойде училището, ще видиш ти тогава". Огромно е количеството на родителите, които не четат на децата си, а предпочитат да им пуснат детско на екран преди сън. А най-гадно ми е като чуя майки да казват "у нас бои и флумастри - в никакъв случай, аз няма да пера и да чистя, още има едно петно на дивана, ей там - в училище да рисува".

Разбира се, за индивидуални случаи като вашия, Джуди, си има и индивидуален подход. Разбира се, там където има наличен някакъв проблем (дислексии, дисграфии и т.н.) има нужда от помощ, от проверка. Много хубаво ясмина написа, че е важно и да се знае какви са възможностите на детето, а и кой е най-добрият начин, по който то учи (визуален, аудио, чрез действие и т.н.). Т.е. майката трябва да познава отлично детето си, а не просто да дава храна и да оправя леглото. Специално така както си описала ти вашия индивидуален случай, считам, че правиш всичко, което ти е по силите. За съжаление, майките на деца с подобен проблем, които аз познавам (покрай училището на дъщеря ми) не полагат и 1/100 от тези грижи и стимул, които ти предлагаш. Оставени са училището "да ги научи". Затова, радвам се, че сте разбрали къде е разковничето за проблема и че имаш силите и времето да помагаш. Разбира се, че ще помагаш! И вярвам, че постигнатото ще е добро.

Относно системата - абсолютно съм съгласна, че е зле, не работи и не дава резултати. Следя деца на приятели и ми е мъчно, че правят това, което правят в училище. Миналото лято, на ваканция в България, в парка везах знаме. Исках да науча моето коя е Райна Княгиня, защото бяхме запазили 10 нощувки в Копривщица. Беше ми важно да науча детето си за Възрожденския ни период, да припомня имената на героите ни и да научи страхотната история на Райна Княгиня. И сега, представи си ме, отиваме в парка, детето хуква да се люлее с приятелка, аз (всеки ден по малко, колкото мога) везя туй знаме, за да я вдъхновявам за история. По едно време идват от люлките като хуни. Детенцето на приятелката ми ме попита дали може да пробва да шие. Давам аз иглата и й казвам "Ха така, като една Райна Княгиня, почвай да везиш". Детето ме погледна "Коя е тая Райна Княгина?", "Как? Не сте ли учили по история за Възраждането вече? (5-6 клас дете е). "Ами ние учихме за една Райна Попгеоргиева, но такава Райна Княгиня не съм чувала". Оставям го без коментар. Тук се е издънил учебникът, който не е дал достъпна и достатъчно важна информация. Издънил се е и учителят, който не е оправил това, което липсва в учебника. Издънила се е и майката, защото Копривщица й е на 2 часа път и спокойно покрай уроците за Възраждането можеше да ядат бяло сладко някъде около моста на Първата пушка. Ако системата е зле и не работи, то кой, ако това не е родителят, ще помогне?

Мари, пак казвам, споделям това, което си писала, изцяло. Домът е място за много работа с децата, а не само за ядене, сън и телевизия.
Имам предвид, че дори и за деца, които нямат проблеми, училището ни е трудно да ги задържи като мотивирани и заинтересовани ученици. Това искам да кажа. И дори и да полагаш усилия /а аз полагах и с голямото си дете, колкото можех, разбира се, а то нямаше такива проблеми/, пак когато отиде в училище и го настъпят с безумни и често пъти напълно излишни изисквания за ненужни неща, без да го занимават с актуални и важни съвременни въпроси, то губи стимул.
За първи път от четвърти клас насам видях големия си син мотивиран да учи в университета, ама в чужбинския. Където им дават актуални задания, свързани с теоретичния материал, който учат. Той затова и го записа - защото, за разлика от тук, не ти изсипват само едната гола теория, ами след това се работи практически по нея и така наистина ти става ясно какво и защо учиш.
Като гледат децата в училище у нас, как съученици преписват по контролни и от нета за възложени писмени задачи, губят смисъл да създадат нещо свое и да се потрудят да научат и да разберат. Ми така е - щом може Х да си отвори тетрадката на контролното и да препише, защо другият път и останалите да не го направят? Шом на У ще й спестят двойката, за да не я изгубят като ученичка, що пък и останалите да се стараят да учат? Щом учителят В си има любимци, на които подарява оценки, а останалите и да се скъсат от старание - няма, ми що да се скъсват?
И т.н. антимотиватори, познати във всяко наше училище.

Иначе "ей-така от нищото" то и възрастен човек не се мотивира. Активност трябва от всички участници в процеса.
...
То пак като е чувало това детенце за Райна Попгеоргиева - все нещо е. Понеже повечето и това име толкоз са чували.

Ами щото майките не везят знамена по парковете, затова! Шегувам се. Ама и не съвсем. В малките класове, ученето под формата на игра много помага. Отпечатани знаменца има във всеки магазин за сувенири, но купени така - те са просто продукт. А ушито на машината и бродирано както мога, през ред, през два - вече е преживяване. Качественото време също много помага. Ето, тази майка конкретно не е намерила за нужно историята да се учи на терен и да притърчат до Панагюрище за ден. Т.е. налице е родител, който не подкрепя уроците по история със знания на терен. А пък в самото Панагюрище се нагледах на родители, които спират колата, цъкат 2 снимки, обикалят музея с 15 крачки и изхвърчат от там с бясна скорост, защото някой си е гладен и иска кебапчета. В Копривщица беше най-зле. Там нали са много къщи-музеи и хората обикаляха като побъркани, на къща по 15 минути и излизаш бегом. Т.е. налице е време, което е прекарано заедно, но е некачествено. Особено смешни ми бяха семейство, целите в бял лен, майката се изпотрепа да си прави селфита пред къщата на Дебелянов, а дори не влезе вътре! Бащата влезе с децата, буквално минаха по стълбичките и стаичките с бърз шаг и излязоха за 5 минути. Ето, те са завели децата в дома на Дебелянов. Много важно, че те нищо не разбраха за него и живота му. (Джуди, това не е към теб в никакъв случай. Просто споделям какво виждам)

За кофти системата: родителите не могат ли да имат думата при определянето на методите, а също и при контрола на качеството, когато са обединени под формата на училищни настоятели? Тук, в Англия, училищните настоятели са предимно родители с добри професии. Един недоволен родител, примерно от това, че се показва явен фаворитизъм към определено дете в час, вместо да се конфронтира с учителката, може да пише на настоятелите. Те ще разгледат писмото. Ако има няколко такива писма, ще се намесят. Включително, могат да приложат натиск над директора да не удължи повече договора на съгрешилият учител. Освен контрол нагоре (учител-директор-инспектор-министър) има ли контрол надолу (учител-родител-ученик)? Събират ли се анкети от децата - какво им харесва, уроците интересни ли са, мислят ли, че напредват по предмета? Питат ли се родителите за мнение? Има ли места, освен в бг-мамма, където можеш да прочетеш какво пишат хората като споделено мнение за дадено училище?