Не общувам с родителите си, защото...

Съжалявам за това,което ти се е случило.Тук получи добри съвети.
Постарай се да ги изтриеш от живото си.Действително плановете ти за отмъщение/няма да ги поканя на сватбата,няма да виждат децата ми../говорят,че още преживяваш.Гледай да си съхраниш емоциите за това,което ти предстои.Успех

Да, разбирам те, предателството боли. Преживяла съм нещо подобно с моята майка, въпреки, че съм единствено дете. Тя беше толкова привързана към брат си и родителите си, че цялата и енергия отиваше, за да ни накара мен и баща ми да ги обичаме колкото и тя. В резултат живеехме  постоянни скандали и все повече ги намразвахме. Така и не успях да бъда достатъчно добра за моята майка. Тя винаги е твърдяла, че съм много чакано и желано дете, силно обичано от нея. Но никога не я усетих изцяло зад мен, винаги като че ли имаше някаква резерва. Например като ученичка ми вдигаше луди скандали за петица, а се радваше за тройките на братовчед ми. Каквото и да правех, като че ли все беше недостатъчно, а гледаше да намеси роднините си по някакъв начин. Да не говоря, че винаги намираше начин да им дава и пари. Лошото е, че една такава обида, която си търпял дълго време, като че ли ти пречи да влезеш в мир със себе си. Майка ми вече я няма няколко години, а аз не мога да и го простя. Това ме тормози, мисля си, че аз не съм права и преувеличавам, срам ме е че имам такова отношение към майка си. Може би наистина психолог би ти помогнал. За съжаление трудно ще преодолееш обидата.

Ако трябва да съм честен - звучите ми като за психиатрията всичките.

Иначе щом обичате - прощавайте. Това са крайно дребнави мисли - на кого били дали 2 лева, на кого не са.

Ако пък не обичате вече - не прощавайте. Като останат сенилни с по една пенсия двамата, интересно синчето ли ще ги гледа... Всичко се връща на този свят по един или друг начин.

Но да сведете целия си живот до това на кого били дали 2 лева и на кого 400 евро... Крайно меркантилно ми се вижда. За локвата все още ми задържаше интереса - звучеше ми като малко дете оставено съвсем самичко, нещо за което в днешно време се викат социалните. Ама натам ме загубихте с тези селски сметки.

Абсолютният минимум, който едни родители трябва да дадат на детето си, е материалният. Над него има безкрайно повече

Дрън-дрън. Кой пише мейли с указания "изтрий след четене"? Кой чете на брат си мейла?

Описаното е тъпа селска история. Вопли за липса на родителско внимание са едно, а тук само за пари става дума. Алчни, пошли размисли и отношения. Един дол дренки са всички участници в тази измишльотина.

Блоди Мери много интересна история относно семейството ти. Аз също контактувам рядко с моите роднини, причините не са така драматични, както ти ги описа за своите родители.
При мен също причините са финансови, но повече ме е боляло от липсата на подкрепа в емоционален и физически смисъл. Иначе съм едно единствено дете.
Това което аз мога да ти дам като съвет е да го преодолееш емоционално. На мен ми бяха нужни около 30 - 35 години. Сега контактуваме,но грам емоционално не се трогвам и не ми пука, каквото и да се говори. Преди се ядосвах, че сме едно семейство и и не може всеки да тегли чергата към себе си, а трябва всички да гледаме в една посока, за да може всички членове на семейството да са добре. Сега знам, че това е невъзможно и не си го слагам грам на сърце.
Освен ти да го преодолееш, друго няма да се промени. При мен стана  естествено с времето. Не съм ходила на психолог. Може би ми помогна най-вече отглеждането на двете деца. Много ми беше трудно, много исках помощ или поне разбиране, но срещнах абсолютна греда, чувствах се в безизходица и разочарована, защото от една страна се върнах от чужбина - уж близките да не страдат, от друга купих и апартамент за майка ми, защото тя живееше в провинцията и беше нещастна от живота там. Не мисля, че това се оцени, а за мен не беше лесно да го постигна и разбрах, че трябва да се справя сама. Слава на бога децата пораснаха и сега ми е доста по - леко, не разчитам на никой и не искам нищо. Така че вече няма болка.

Анонимна, моят мъж е горе-долу такъв тип. Така го натиска свекървата. С течение на времето и това преодолях. Сега като ви чета, всичко ми е като дежа ву, само ми е смешно, а преди как страдах. Времето лекува всичко.

От известно време чувам отзиви за семейни констелации.Тези, които са били казват, че получават яснота и отговори по проблемни ситуации.Може би и за теб ще е възможност.

Благодаря на отговорите на всички ви, оценявам!  Най-вероятно ще отида на консултация при специалист, както и ще се подложа на регресия.

На хора от типа на "bgtatko", които са видели в разказа ми единствено някакви пари, не могат да проумеят защо ме боли и ме обвиняват в алчост, няма и смисъл да се опитвам да им казвам каквото и да било друго. Те или са лишени от чувство на емпатия, или имат проблеми със смилането на информацията, или четат през редовете.

Това е от мен. Семейните взаимоотношения са доста сложно нещо. Пазете и уважавайте близките си и се старайте да не ги унижавате. Всяка една стаена обида, се превръща в бомба, която с годините експлоадира и може да ги отдалечи завинаги от вас.

Блъди Мери, проблемите ти не са ми познати от първо лице и едва ли ще ти бъда много полезна, на да си кажа все пак мнението.
Разбирам те, че си гневна и че искаш да ги накажеш. Искаш и да подържаш контакти с тях, но се въздържаш заради наказанието. Религията ни учи, че трябва да прощаваме и е силен е онзи, който умее да прощава(не съм религиозна и ако някой е добре запознат може да ме обори). Мисля, че прощавайки и ти ще постигнеш някакъв духовен мир. Давам ти този съвет, защото така съветват ученията на мъдрите хора. Но отстрани е лесно. На твое място и аз не бих им говорила и бих искала да ги накажа с неприсъствие на сватба и непризнаването им за баба и дядо. Ти се мъчиш сега, ще се мъчиш и когато тях вече гиняма с мислите, дали не си прекалила. Относно отмъщениято не се бой. Брат ти ще ги съсипе. Той ще им причини толкова болка, колкото ти не би могла по никакъв начин.
Мисля, че окончателно прекратяване на отношенията не би те направило щастлива. Опитай се да бъдеш над нещата. Не рови в раната, а гледай в бъдещето. Помисли си и за сватбата.

BloodyMary, разбирам те. С право вече не желаеш и не би трябвало да общуваш с родителите си и с брат си.
Аз съм била в подобна ситуация, но нещата бяха такива с баща, не честитя празници, не правя подаръци. За мен те са никакви. С брат си нямам проблеми.
Колкото до гнева ти - това е нещо с което трябва да намериш начин да се справиш. На мен гнева ми мина отдавна. Гнева ми беше породен от пренебрегване, физически и психически тормоз. И до един момент все още изпитвах някакви жалки чувства към тези хора. Затова и беше гнева и яда. Накрая си дадох сметка, че гнева не вреди на тях, а на мен. Вече не ми пука за тях. Не ги и мразя дори.Не ги обичам обаче. Не ми пука дали са болни, дали са живи.
В известна степен може да се каже, че съм простила. Но прошката не значи да продължа да общувам с тях. Просто съм затворила тази част от живота си.


Salchisha просто ти казва истината. Не се заяжда.Може и мазохистка да си. Може и още да се влачиш по пода с надежда за някакво внимание. Нещо което самоуважаващ се човек не би направил. Обича се и се уважава с причина. Ти нямаш такива.
И не, не си ги отсвирила. Отсвирване означава да не общуваш грам с тях. Да не правиш подаръци, да не се обаждаш, да им затваряш телефона. Да им кажеш, че повече не желаеш комуникация с тях. И да си продължиш живота. Но ти не го правиш.
Аз дори ако имах деца, нямаше да позволя да познават тези хора.

Щом ти липсват родителите ти,поддържай връзка с тях.Аз по-скоро бих те посъветвала да отсвириш брат си.Знаеш,че е паразит,едва ли си му много мила,щом те е пребил.Бих поканила само родителите на сватбата без брата.

Ще ти кажа какво казва моята майка по този въпрос- родителят мислел и се грижел повече за детето, което е болно, недъгаво или не се справя толкова добре в живота. Ако така ти е по- лесно да го приемеш, моля. Предполагам, че като заимаш свои деца, ще спреш да се вълнуваш толкова.

Лошо няма да се помага. Но тотално неглижиране на другото дете е липса на грам обич.
И не става въпрос за два лева. Иде реч за отношението. За многогодишно пренебрежение от което много боли.

Разбирам те. Напълно си си в правото.
Това е толкова нечестно, че нямам думи и толкова долно от тяхна страна..
За съжаление това, че си решила щом един ден имаш деца  да не им позволяваш да ги виждат при тия факти изложени от твоя страна, смятам че грам няма да им дреме. Много жалко, аз съм свидетел на подобно и изключително грозно и долно отношение на родители - дъщеря, за синковеца всичко има, а щерката тя за всичко си е виновна и нека няма. Незнам, не заслужаваш това, никой не заслужава подобно делене!Единствено в което трябва да си сигурна е, че няма място да изпитваш вина! И един ден да си възвърнете отношенията, тоест комуникацията всичко ще е по старо му. За това, че по-добре без тях, от колкото с тях! Вярвам, че ще се чувстваш добре, ако въобще не се занимаваш с тях. Да, родители са ти, но това не е отношение на родители - дете! Колкото компромиси правиш, толкова повече ще си вярват, че са прави в държанието си!
Не може да те натупа брат ти, а те най-нагло да те изгонят,независимо как си се държала!!! Най вероятно изпитваш омраза към него, а омразата ти дефакто не трябва да е насочена към него,защото реално той не е виновен, виновни са те!

Елора, къде съм казала нещо за пари? Естествено че включвам отношение, мисъл, милеене.