Публикувана: 16 юни 2006, 13:59 ч.
Последно мнение: 29 авг. 2006, 22:01 ч.

Страх ли ви е,че ще умрете?

8 577
149
1

# 15 16 юни 2006, 14:15 ч.

Мнения: 394

Цитат на: СрътчатуФка в пт, 16 юни 2006, 14:11

Не ме е страх, това е най- естествения край на всичко. Един умира-друг се ражда. Каквото и да остане след мен, за някой ще значи много, а това ме радва. Не си затормозявам ежедневието с такива мисли. И утре да умра, знам че съм живяла пълноценно за тези години

Абе Йо, а ако като умреш имаш възможност да си около близките ти, но не можеш нито да им кажеш нещо, нито да ги докоснеш, как ще се чувстваш?
На мен би ми било много гадно, за това не искам.

Какво би ти било гадно? newsm78

Темата е за това дали сте си мислили и вие за това как няма да те има.Обоснови си въпроса и ще ти отговоря-имаш впредвид,като умреш и станеш дух например,дали ще ти е мъчно да не можеш да докоснеш близките си ли?В тази насока ли ти е въпроса?

# 16 16 юни 2006, 14:15 ч.

Linz
Мнения: 11 619

Абе и мен повече ме е страх да не умрат хората, които обичам, но това е друга тема. Не измествайте въпроса...

# 17 16 юни 2006, 14:16 ч.

Мнения: 46 545

От самата смърт не, само се моля като му дойде времето да е бързо и безболезнено Tired

# 18 16 юни 2006, 14:17 ч.

Мнения: 83

ОООООООООО,да и то много често ме спохождат такива мисли.
Тъпо ми е защото и аз много не вярвам в задгробния живот,духове и т.н.
Като си помислиш с прости думи как всъщност кръвта спира да се движи и всичко си отива,изтива и стават едни гадни и грозни неща с остатъците.
Абе може би май нетрябваше да се изказвам така ......,има хора,които определено избягват да мислят или говорят на тази тема.Моля да ме извините(сигурна съм,че на някой ще му се "сгади" от мойто мнение,ноооо.................)!!!

А, за страх ли?Да, страхме е,много ме е страх от нейзвестността.

# 19 16 юни 2006, 14:18 ч.

sofia
Мнения: 1 426

Не, не ме е страх.

# 20 16 юни 2006, 14:18 ч.

Мнения: 4 751

От самата смърт не ме е страх, по-скоро от това, че с умирането си ще изоставя малката

# 21 16 юни 2006, 14:19 ч.

Мнения: 596

И мен ме е страх от начина, от разни болести, от които се умира мъчително, страх ме е и от старостта.

# 22 16 юни 2006, 14:19 ч.

При хората, които обичам
Мнения: 3 192

Цитат на: yoyoto в пт, 16 юни 2006, 14:07

Според мен темата може да има и послание-живейте си живота,не изпускайте нито един момент и се радвайте на това,което имате. Hug

Точно това имах предвид с поста си.
На всеки ще се случи, неизбежно е. Приела съм го за даденост и толкова. Колкото по-нататък е във времето, по-добре.

# 23 16 юни 2006, 14:22 ч.

Мнения: 698

Не. Страх ме е само за здравето на детето ми и на родителите ми. За себе си - страхувам се от старостта. А смъртта - от самата смърт не се плаша - дано не ми се случи нещо лошо, докато детенцето ми е мъничко и има голяма необходимост от мен. Praynig

# 24 16 юни 2006, 14:24 ч.

София
Мнения: 4 010

Тъжна тема. Откакто родих започнах да гледам на живота по друг начин и често не спохождат такива мисли. Родих и научих колко крехът може да е живота и колко много трябва да го пазим. Само една майка може да ме разбере.. Wink

# 25 16 юни 2006, 14:32 ч.

Мнения: 394

Пак малко се избяга от темата.За всички е ясно,че се страхуваме от загуба на близките си.То трябва да си ненормален за да не мислиш така.За друго ставаше въпрос-дали си мислите за това как няма да ви има на тоя свят,не дали ви е страх за смърт на близък.Човешкият ни мозък е толкова малък и неразвит,че неможе да си представи много неща.А любопитството и стремежа към знание е уникален.И за това ми е много странно и чудно-защото няма обяснение.И може би за това се превръща в страх,а не трябва.

# 26 16 юни 2006, 14:34 ч.

София
Мнения: 4 272

Не, не ме е страх. Даже си мисля, че ще умра около 73-тата си година. Повечето ми баби и дядовци са умрели тогава. И в крайна сметка, някой беше казал: Животът е болест с летален изход. Радвам се на всеки ден, на всеки миг, на всичко малко, което може да носи радост.

# 27 16 юни 2006, 14:35 ч.

София
Мнения: 1 941

Цитат на: Ламята НЕСПАСКА в пт, 16 юни 2006, 14:11

Страх ме е да не загубя близките си, да надживея децата си! вече веднъж ми се случи и не искам повече да го преживявам!

И аз така. Сега очаквам смъртта без страхове. По-скоро ме е страх от живота, бъдещето и безсилието ни понякога.

# 28 16 юни 2006, 14:37 ч.

Мнения: 817

Да и аз има такива страхове .Да си призная съм на периоди понякога много ги мисля тези работи друг път не се и сещам.Но такива черни мисли могат много да ме подтиснат в определен момент.Напоследък си мисля ,че не ме е толкова страх аз дали ще се гътна ,ами какво ще е после.Как ще живеят другите ,децата ,мъж ми /дали ще се ожени пак/ Thinking

някви такива неща.Да си призная най-много ме е страх да не се случи нещо на някой от близките ми! Sad

# 29 16 юни 2006, 14:38 ч.

Мнения: 7 914

yoyoto Именно не ме е страх от смъртта , на пример ( не дай си Боже Praynig

) както съм си здрава да се раболея и да не мога да ходя например... заради самото ограничение...а за самата смърт, определено не ме е страх!
Защото си мисля, че за хората около теб е по тежко, а не за теб самия с изключение разбира се, ако знаеш че ще умреш ... тогава мисля, че е много много страшно!

Препоръчани теми

Мислили ли сте че умирате?

Знаци преди смъртта

Много ме страх от смъртта. Тя прави живота безсмислен

Случи ми се нещо странно XXI

Причина:

Причина: