Добре де, а какъв точно ти е проблемът да му кажеш?!
С първата бременност нямах никакви проблеми. Отидох на редовната ФМ в 23-а седмица, където съвсем случайно се оказа, че шийката е толкова скъсена, че на практика вече няма такава. Две седмици по-рано всичко си беше наред. Не съм имала контракции, болки, кървене. След прегледа, който беше в 18:30 ч., ме оставиха в болницата и ми казаха, че по всяка вероятност ще остана там до термина. Само че аз родих точно дванайсет часа по-късно. Към полунощ започнаха адски контракции, които лекарите не успяха да овладеят, последва родилна зала и на сутринта вече не бях бременна.
Следващата бременност изкарах със серклаж, на утрогестан и магнезий, ставане само до тоалетната, прегледи всяка седмица и безкраен страх, че нещо пак ще се случи. Честно, това бяха най-кошмарните девет месеца в живота ми. Не искам да те стряскам, дано всичко бъде наред, но поведението ти е крайно безотговорно, а начинът ти на мислене - незрял. По същия начин след няколко месеца ще си гледаш детето - педиатърът ще ти разправя едно, а ти на своя глава ще правиш друго. Решенията си са си твои и последиците от тях също, но ти пиша всичко това, защото преживях нещо гадно и на никого не го пожелавам.
Пак казвам, не е задължително да си съгласна с лекаря. Случвало се е да не съм съгласна с лекарите, с които се налага да си общувам, но винаги споделям аргументите си (аз не съм от хората, които се изказват неподготвени) и се опитваме да намерим решение, което удовлетворя и двете страни. Отиди при лекаря, кажи му как се чувстваш, сигурно има алтернатива на утрогестана в твоя случай.