Чудно кафенце си ни поднесла, Мими!
Колко е хубаво и уютно при нас! Улавям се, че независимо колко често пиша, търся сутрин вашата компания. Т.е. отдавна го знам, че е така. И не само сутрин. Дори да не ми се пише - идвам при вас. Ето.... Мамекситка в движение споделила за медалите на младежа, още пътуваща, а бърза да сподели тази хубава новина с нас Деси надниква, за да ни покаже прекрасния си маникюр, толкова празничен! Мимка пак ще учи, но нали ни е ранобудница, сложила първо кафенце за всички!
Иринитка още преди да видим в репортажите грейналата коледна елха на Бургас, я сподели с нас...А аз вечерта пред телевизора вкъщи не пропуснах да кажа на моите хора, че вече съм я видяла
Инджи брои дните, милата....такова вълнение е за нея....да види дечицата си!
И болнички имаме....и други, измъчващи се заради несправедливото отношение на шефове...
Всички имаме нужда да сме заедно тук и да споделяме, кой колкото и когато може. Понякога само драсваме, друг път оставаме душата ни да се излее. Но се търсим един друг. Това е прекрасно! Това е близост!
Извинявам се за лирическото отклонение, стана ми мило просто.
Усмихнат ден на всички! И прегръдки!