След тригодишна възраст е вече късно ..... Масару Ибука

Наскоро попаднах на статия относно отглеждането и възпитаването на детето в Япония. Тя обяснява и това изказване на японеца, което най-вероятно и към японските майки. Та в статията се казваше, че и днес японката води детето си нонстоп със себе си, като му говори и обяснява непрекъснато къде отиват, защо, какво ще прави и т.н. Четох го скоро, но осъзнах че без да искам аз правех същото - водех синът ми като бебе навсякъде с мен и не спирах да му говоря (ако сме само двамата) и с кака му, ако сме тримата. Често пъти по улиците се обръщаха и ме заглеждат докато говорех на бебето в количката. Отделно, че детето се оглеждаше любопитно, налюдаваше какво става около него, а в къщи телевизорът работеше само на канал Unitel classica. По негово желание до 1,9г, когато откри Бейби тв. На ясла не е ходил, от 18м остана вкъщи с баба си, занимавал се е дълго време сам в стаята докато баба му има работа. Дъщеря ми до 3,4г е отглеждана в институция. Това означава сама в креватчето и в изолация (в спалното помещение). Извеждане от там и включване в група и индивидуална работа с нея чак около 18м възраст. В резултат - едно инертно дете, което трудно учи и се отказва и пред най-малката трудност, няма мечти, не умее да контролира емоциите си, да отлага, не търпи разочарование...
Така че за мен японският модел на влачене на детето с майката навсякъде и нонстоп говорене и обясняване на нещата стимулират мозъчното развитие, любопитството към света, спомагат за по-ранното проговаря не, което пък дава възможност за по-пълноценно общуване на детето със света.

Е то и аз съм ги влачила и говорила, ама гении няма да станат, ще станат просто хора. Обаче не си правя илюзии, че
с внимание и учене детето ще има някакви резултати веднага. Да, трябва да го учиш какво е подреждане от 18 мес., но това не значи, че то ще изпълнява - може само да гледа и да попива и чааак на 4 да му светне лампичката и да направи канското усилие да прибере...една играчка, след което да каже - прибери останалите, скучно ми е.

Да не говорим колко перфектни дечица съм виждала, ама...докато ги хване пубертета. Или докато не излязат в света на възрастните и се окаже, че перфектните се дънят яко.

Още не сме отговорили на въпроса как и с какво се настройва човешкото възприятие, така че да си успешен. Но везните клонят към факта, че не е да се настроиш един път и после цял живот успех. Според някои психологически школи травма, счупване и проблеми може да се случват на всяка възраст, както и всяка възраст може да си смени възприятието.

По мое скромно мнение и от моя скромен опит успехът е точния баланс между юруууш и релакс. Само че с тази японска система виждам само юруш.
В живота този баланс може да се наруши по всяко време даже от самите нас и нашия характер, така че трябва да се учим как да се балансираме.

Ефектът е в баланса. А целта не следва да е гениалност, а възпитаване на един самостоятелен разумен индивид, който може да решава сам собствените си житейски проблеми, без те да му нанасят особено сериозни психически вреди.

Никак дори. Малките деца в бебешка и ясленска възраст не се нуждаят от подобен социум. Той е крайно решение за хора, които нямат друг избор. /Както и за лениви родители, на които не им се занимава с малките им деца./ На тази възраст детето не се нуждае от много контакти с други деца в група, а от малко на брой, но по-качествени личностни индивидуални контакти с близки хора, от лично индивидуално внимание. Това в ясли, особено от нашенски тип, не става. 
Самото понятие "ясла" е достатъчно красноречиво за целите, поради които е създадено подобно заведение и начините, по които децата там биват отглеждани.

С децата в яслата по стандарт учебната ситуация е една в деня и продължава 15 минути. Колкото всяко от 20-те деца да залепи едно листче върху друго листче. Идва възпитателка и прочита 1 приказка и това е. Другото е слушане на викащи лелки със селски диалекти.

Иначе ако ще си правиш детето гений, то преднамерено трябва да му нанесеш някои травми и ограничения. Някои определят гений като "вътрешно мотивирана личност". Повечето хора действат, като следват заповеди и правила отвън - геният си наумява нещо ей така от нищото и без тояга или морков го разчепква до основи. Ако детето свикне на постоянна външна стимулация, дейности и задания...ами то кога ще реши да прави нещо само за себе си, ей така да разчепка някой въпрос часове наред, ако денят му е разграфен на занимания и дейности?

И не на последно място, говорим за японци, които умират от изтощение заради бачкане. Не ми изглежда като успешен живот.

Изобщо не искам дъщеря ми да е гений. Целта ми като родител е да отгледам едно здравомислещо, психически стабилно, уверено в себе си, но не арогантно, същество. Светът, в който живеем, е достатъчно нестабилен, за да му пускам още един луд, пък бил той и гениален.

Подкрепям това мнение.И смятам,че  до 3 годишна възраст едно дете има нужда най-вече от  майка си.
Всяка нормална майка може да научи детето си на това ,което учат в яслите,че дори и на повече неща.

Това не еяпонски модел - тук правят същото - нон стоп мелят на децата си. И в яслите не им се карат а общуват с тях пълноценно, обясняват им всичко като на зрели хора. Аз не съм от обяснителните майки. Може да е щото бях парцал и нямах ни сила ни желание да мелям, но като цяло ако усещам че не ме слушат и разбират и не ми се говори. А първото ми дете беше такова - живееше си в собствен свят, нон стоп в движение и една приказка не ми е дал да му прочета. Струва ми се че всяка на мое място би се отказала - не може да ходиш след него с книгата виждайки че изобщо не те отразява. Децата сами си показват от какво имат нужда и как да ги гледаш според заложеното в природата им

С първото си дете, подгонена от чувство за вина, мелях като изоглавена, приучих го да седи и да слуша книги. Стана много приказлив. Обаче - тая свръхприказливост не се пренася в логическо мислене. Човек може да има огромен речник, да е приказлив, но да няма оригинална мисъл и да няма много лични прозрения. С второто говорех нормално, тя пък е от сравнително ранно проговарящите. Третото вече си учи думите и изразяването от брат си и сестра си. От тях полепя повече, отколкото от мен. Но иначе мога много да им говоря. Обаче съм скептична, че се получава разлика.

Обаче е имало случаи - чела съм два часа, вече ме е заболяло гърлото, водя си нанякъде детето и си мълчим...и някой смело и компетентно се изказва - трябва да говориш на детето! Е стига де, не може ли и да си мълчим?

То имаше една теория, че ако си возиш детето в количка, която гледа напред, можело да стане психопат. Трябвало да гледа майка си и докато буташ количката, пак нон стоп да говориш и да си правите знаци с очи, да свиквало на комуникация.

Това най-вероятно ще доведе и мама, и дете до средно по сериозност изтрещяване, никой не се гледа с часове очи в очи.

Изобщо не съм съгласна.
След като цял живот се учим, развиваме и израстваме - е смешно да се разчита на полученото само до 3 г възраст.

Малката ми дъщеря е двуезично дете, проговори като по учебник двата езика едновременно преди да навърши 2 г. Знаеше към кого на какъв език да се обръща. Пред мен и сестра й ги смесваше, може би защото знаеше, че владеем и двата. Всичко това - преди да навърши 3. Сега, ако бях само с едно дете щях да повярвам, че всичко е станало така, защото е била малка. Е да, ама голямата започна да учи втория език на 8 г. в среда и го изравни с българския още на втория месец. Доста над 3 годишна беше. Сигурна съм, че ако ги бях натискала с математика и логика от яслата, нямаше да постигна нищо, просто ненужен юруш. Та, мисля че всеки си има наклонност към нещо, независимо дали на 3 или 33 ще го започне.

Това са пълни глупости. Гениите се раждат, глупаците също. Примерно, авторът на тази "теория" е роден глупак.

Все едно да направиш някого насила футболист. 😁