Подсъзнанието може всичко/69 Линкове за всички техники има на 1 стр.

Новолучнието днес е в Стрелец, освен ако не говорим за джйотиш астрологична система (тогава ще бъде наистина в Скорпион).

Случвало ли ви се е, да привличате нападения от околните ей така, без основание? Напоследък ми се случва доста често. Знам, че причината е в мен, но не знам как да я отстраня? Днес ми се струпа особено много и си изпуснах нервите. Отдавна не бях плакала ей така, очистително. Както плачат децата. Трябваше ми малко време да се съвзема, но сълзите измиха горчилката.

Защо реши, че в теб е причината? Пишеш, че те нападат без основание, значи нищо не си направила. Според мен е вредно за самите нас да си обясняваме всичко, което ни се случва с някакви наши несъвършенства. Просто има такива хора, на които всеки и всичко им пречи на щастието. Аз лично живях около 20 години с мисълта, че в мен е причината, че зълва ми не ме харесва и ми говори зад гърба и други такива гадости. А около 7,8 от тях прекарах в истински терзания. И отстъпвах,  и пренебрегвах себе си и това, което чувствам, заради тази мисъл, че в мен е причината. А от това, тя ставаше още по-нагла. Докато в един момент ми писна, казах си "майната й" и от тогава с нея сме на общи приказки само. За да не се разпростирам на дълго и на широко само ще кажа, че в момента тя си е развалила отношенията със снаха си само за 3,4 години, а не живеят заедно, със сина си, с дъщеря си и т.н. Точно вчера й слушах(по неволя) обясненията как снаха й е настроена от майка си и баба си срещу нея, сина й -от жена си. И като й зададеш въпроса "Е, защо?" , нейният отговор е "Ами не знам". Та, от този ми опит си дадох сметка, че повече няма да търпя такова отношение, само заради мисълта, че аз съм го привлякла. Човек много добре знае направил ли е нещо лошо или не. Ако -да, извиняваш се и продължаваш, ако -не, режеш го и това е. И между другото откакто постъпвам така, много повече се съобразяват с мен, отколкото преди. Направо ми се бяха качили на главата.
Надявам се да не съм те засегнала, хубав ден!

Как си казахте "м.. та му" и спряхте да се терзаете? Опитвам се толкова отдавна да се справя с негативно отношение и влияние от някого. Може би се отклоняваме от темата, но нали се стремим към положително мислене и промяна към добро. Имам усещането, че колкото повече се старая, провалите следват един след друг, никога не съм се усещала толкова натъжена.

Избирате си утвърждения в тази насока. Например: Живея в мир и разбирателство с ..., Взаимоотношенията ми с ... са хармонични.
По този начин отклонявате негативните мисли за човека, колко Ви е неприятен и т.н. и се стараете да нямате чести засичания с него. Избягвате го. Има хора, които просто се "хранят", тормозейки другите, и не го намират за лошо поведение. Според психолозите причината се корени още в детството. Тези хора не са получавали нужното внимание и любов от родителите си, били са пренебрегвани, често са били обект на психически и/или физически тормоз. Има голяма връзка между поведението на един човек като възрастен (дори сексуално) и  живота му през детските години. За съжаление малко родители го осъзнават, макар че живеем във времена с лесен достъп до информация от всякакъв характер, и продължават с привички от стари времена.

Това терзаене е стрес за организма. Когато продължава прекалено дълго време, човек се разболява. Явно моят организъм има способността сам да се защити и както се самобичувам, така в един момент този човек ми става абсолютно безразличен. Как точно става -не знам, дали преди да съм го решила или след това. Спирам да го мисля, избягвам срещи и контакти. А в моя случай с въпросната, след като вече не я отразявах така се случи, че се изнесе и отиде да живее на друго място. А бяхме съседи-блок срещу блок и сега не я виждам изобщо. Все още чувам от тук от там разни приказки за мен, но вече са ми смешни. Може би от отношенията й с другите получих потвърждение за себе си,че не е в мен вината. Не знам, решението за всеки е много лично и индивидуално.

Честито Новолуние в Стрелец
Една интересна история, която прочетох из нета , не зная дали е на 100% истина, няма да се учудя, ако е  

***

Това се случило в Швеция (разказали го в реалити шоу по телевизията).

Един човек споделил за какво го мъчи съвестта: "Когато бях малък, с приятеля ми решихме да пуснем хамстера с парашут от балкона на блока. Измайсторихме кошничка, парашут, сложихме хамстера в кошничката и го пуснахме. Но се случи нещо непредвидено. Порив на вятъра вдигна и отнесе парашута някъде надалеч. И до ден днешен не мога да забравя. Как можах да направя това ..? "

В този момент телефонът в студиото звъннал. И женски глас от телефона попитал, "Това в еди-коя-си година ли се случи?" Човекът отговорил утвърдително. "През лятото, на празника на Стокхолм?" "Да, да, да .." - побързал мъжът. "Знам какво се случи с вашия хамстер." "Какво стана с него?" - не можел да повярва изуменият гост в студиото.

"Дъщеря ми дълго ме молеше да й взема хамстер, - продължила жената. – Един ден й казах: престани да ме молиш. Ще имаме хамстер единствено, ако сам Бог ти го даде. " Момичето по детски вдигна ръце към небето и каза: "Татко Боже, дай ми хамстер!" И ние отидохме в града на празника. Изведнъж, дъщеря ми каза: "Мамо, мисля, че Бог ми отговори на молитвата! Погледни! "

"И направо от небето, с парашут, в ръцете й се приземи хамстер в кошничка. "

***

Да помолим и ние - всеки за неговия си "хамстер"

Много благодаря за тази история!
Само да се молим дядо Боже да ни чуе!

Прекрасна история. И аз винаги се обвинявам ако някой не ме харесва. Търся причината в себе си. Миналата седмица напуснах работа, защото двете зам директорки непрекъснато ме тормозеха и плюеха срещу мен пред директорката. А тя нито веднъж не пожела да ме изслуша......

На мен подобни истории са ми се случвали няколко пъти и това винаги ме е карало да вярвам в чудеса и най-вече в това че когато много силно искаш нещо, то ще се случи. Като тийнейджърка много исках да имам китара. Родителите ми не ми купуваха, защото аз много бързо се отказвах от всякакви хобита и се захващах с нови. След време колега на майка ми се премести да живее в чужбина и ни остави рибките си (ние с брат ми много искахме) и китарата си. Бях много щастлива и ходих на уроци известно време. Историята за китарата обаче не свършва до тук. Когато бях на 19 се преместихме да живеем в САЩ. С по един куфар багаж само, нямаше как да си взема и китарата. Аз не че много свирех, но ми беше любим предмет и много ми липсваше. Около 2 години по-късно, брат ми започна работа в българска компания в САЩ. Един ден разчиствали някакви складове и намерили няколко китари и се чудели какво да ги правят. Пита ме дали искам и ми донесе едната Оказа се хубава китара, произведена в България, в същия завод от който беше и моята първа китара:-)  Още си я имам и се усмихвам като се сещам

Ех, много хубаво!
Все пак това е законът на привличането - когато искаме нещо истински и с чиста душа, то ни бива дадено.

P.S. Китарите да не са на Кремона - Казанлък?

Да, от там са
И за да съм по темата, напоследък много харесвам лекциите на тази жена и си ги слушам преди лягане, много добре ми действат, а и гласът и е много успокояващ https://www.youtube.com/results?search_query=marisa+peer

Мисля, че използва хипноза или нещо подобно.И на мен ми направи впечатление гласа и.

О, казах си аз, майната му. Но после преживявам. И създавам цели филми и романи. Ако  узнаят за мен в Холивуд със сигурност ще ме наемат да им пиша сценарии. И почти винаги след подобни случки, започват да се случват разни неприятности. Нещо като ефектът домино - бутнеш едно блокче и започват да падат всички останали ( известната верижна реакция). Осъзнавам,че понякога, този,който напада, явно е имал лош ден, или му се е случило нещо неприятно и аз, по някакъв начин неволно, съм сблокирала тази верижна реакция. Лошото е, че после се чувствам зле, и се държа зле с хора,които на свой ред са попаднали под обстрел, без да имат пряко отношение към предишните факти. И ми се ще да преодолея именно тази слабост. Да не се поддавам на тези мисли и да не преживявам толкова надълбоко подобни случки.
Много хубава история Happy Mijjj. Благодаря! Хубаво е да запазим детското в нас! Тогава стават чудеса!!!

Развесели ме с тези холивудски филми, сигурно защото и аз съм така Нямаш представа, какви сложни сюжети и диалози чак си пиша в главата Но знаеш ли какво си мислех точно тази сутрин? Че, не ние сме слабите, задето поемаме удара и той отеква в сърчицата ни дълго време, не! Слаб е този, който си го изкарва на другите, защото не може да се справи със собствените си демони сам! Човекът, който наранява, за да се самосъхранява, не заслужава уважение, време ми е да се отдръпна! Стига съм спасявала неспасяемия! Желая ви сила и обич, на първо място към вас самите и към хората, които ви заслужават!