И аз така. Престъпление и наказание я изядох за нула време. Позабравила съм я, ще си я прочета пак. Ана Керенина ми е друга любима книга, но Толстой наистина много се различава от Достоевски.
- Публикувана: 8 ноем. 2018, 02:15 ч.
- Последно мнение: 20 ноем. 2018, 12:32 ч.
Как си представяте......и на колко години е.....
Хора, вие вървели ли сте в научния комплекс на 4-ти километър?
Скрит текст:
Имате ли представа какви локви са? Между блок 1, където е Агенцията по лозята и Културологията на СУ, и стадион Академик е истински язовир незнайно колко дълбок. В институтите също е соц. реализъм. Това е ежедневието на научните работници, а не фини грациозни създания с пухкави меки шалове и аристократични палта, четящи Борис Виан в парка 
Сестро, не просто съм вървяла, ТИЧАЛА съм пред едни кучета, които пазят (поне предполагам, че пазят) Издателството на БАН. Там е като в някакъв постапокалиптичен филм - от нийде взорът помощ не види, просто няма хора - през лятото пече слънце, през зимата духат виелици, а всичко живо се крие. И това понеже няма никакъв транспорт между горния и долния квартал, където е НАП. Вече ходя до НАП само с кола, против всякакви екопрепоръки, но поне съм на топло и не треперя от страх.
Хора, вие вървели ли сте в научния комплекс на 4-ти километър? Имате ли представа какви локви са? Между блок 1, където е Агенцията по лозята и Културологията на СУ, и стадион Академик е истински язовир незнайно колко дълбок. В институтите също е соц. реализъм. Това е ежедневието на научните работници, а не фини грациозни създания с пухкави меки шалове и аристократични палта, четящи Борис Виан в парка
Фьодор и аз си го четох:)
Аз там 5 години съм изкарала и после още една. Комплексът е ужасен, но квартала е прекрасен.
Хора, вие вървели ли сте в научния комплекс на 4-ти километър?
Скрит текст:
Имате ли представа какви локви са? Между блок 1, където е Агенцията по лозята и Културологията на СУ, и стадион Академик е истински язовир незнайно колко дълбок. В институтите също е соц. реализъм. Това е ежедневието на научните работници, а не фини грациозни създания с пухкави меки шалове и аристократични палта, четящи Борис Виан в парка
Сестро, не просто съм вървяла, ТИЧАЛА съм пред едни кучета, които пазят (поне предполагам, че пазят) Издателството на БАН. Там е като в някакъв постапокалиптичен филм - от нийде взорът помощ не види, просто няма хора - през лятото пече слънце, през зимата духат виелици, а всичко живо се крие.
Ето, доказателство, че описанието ми на работния ден на Аглая е съвсем правдиво в частта за виелиците, локвите, кишата и мокрите ботуши. Между другото, аз съм имала такова преживяване там в научния комплекс. Беше зима, вървях през някаква поляна, защото улицата беше наводнена. Поляната хем кална, хем покрита с мокра киша, в която краката ти потъват като в локва и обувките се пълнят с вода. Отидох където бях тръгнала, извиних се че не мога да остана, защото съм мокра и ще се разболея, и се прибрах.
Отчитайки това си представих, че Аглая си суши ботушите с натъпкани вестници и има сухи обувки за преобуване в института.
Искрено ви се възхищавам. Сигурно пак ще пробвам, но на български. Или друга книга. "Бесове" ми се стори един тегав театър на абсурда. Може и да съм минала периодът, в който да ми хареса. Спомням си, че не съм спала за "Брулени хълмове" като тинейджър. И като я преоткрих 15тина години по-късно, само си казах "пффф, тези пък! Зорлем си създават проблеми". Сега ме е страх да препрочета Ромео и Жулиета. 
"Бесове" ми се стори един тегав театър на абсурда.
В театрална работилница Сфумато ли си го гледала? Аз не бях чела книгата преди да гледам постановката и останах леко погнусена от извратената перверзност и жестокост в произведението. Трябва да прочета и книгата, сега поне съм подготвена, след като бях на театър
Ето, доказателство, че описанието ми на работния ден на Аглая е съвсем правдиво.
'Сичко позна! Ако беше жив Светлин Русев, щеше да те изографиса на икона в Рупите, но не е късно Нешка Робева хореография с орфически елементи да ти посвети, а Иван Гранитски да издаде солиден том с твоите пророчества.
Иначе БАН има нелоши сгради в центъра, един институт даже се помещава в Княжеския дворец. На работа не се ходи всеки ден - учените творят я вкъщи, я в парка, разсъждавайки за творчеството ту на Виан, ту на Вийон, ту на Достоевски, да речем. За разнообразие отиват в Ректората, където също имат лекции, любувайки се на бароковите елементи на сградата. Буржоазна работа.
Хора, вие вървели ли сте в научния комплекс на 4-ти километър? Имате ли представа какви локви са? Между блок 1, където е Агенцията по лозята и Културологията на СУ, и стадион Академик е истински язовир незнайно колко дълбок. В институтите също е соц. реализъм. Това е ежедневието на научните работници, а не фини грациозни създания с пухкави меки шалове и аристократични палта, четящи Борис Виан в парка
Там наблизо ходех на плуване, наистина имаше локви, но климатът в София като цяло е неприятен, 3 от 4 сезона е валежно и където няма асфалт, има кал и локви.
Който ней чел Шекспир ф уригинал, да не са фали. 
Който ней чел Шекспир ф уригинал, да не са фали.
Аз съм го чела. В Малта един пиян англичанин ми подари огромна книга с кожени корици и златни букви и нямаше как да не се зачета. Даже снимка показах във форума.
Който ней чел Шекспир ф уригинал, да не са фали.
Освен тва, са ми го преразказвали съвсем блиц - Хамлетееееее, чича ти уби баща ти.
Защо "само"? Аз не съм написала коя степен. В зависимост дали I или II си или доцент, или професор.
Като Сашка от Сливница определено не си те представям. Представям си те как вървиш в зимната виелица през комплекса на БАН на 4-ти километър, шляпаш с вече пропускащите вода ботуши из кишата и локвите, за да стигнеш до института за литература, облечена с карирана вълнена пола в маслено зелено и кафяво, старо черно кожено яке с вдигната яка, домашно плетен бял вълнен шал покриващ устата, зачервен от студа остър нос, бяла вълнена лента на ушите, която е плетена в комплект с шала и тъкана шарена етно торба. Пристигайки в института си пускаш калориферчето, преобуваш влажните ботуши с други по-леки обувки стоящи винаги в стаята, натъпкваш вестник в ботушите, за да извлече влагата, правиш си чай да се сгрееш и се зачиташ във вестник "Култура", за да се освестиш и да дойдеш на себе си. Не си фина и изискана, макар да имаш познания и усет за изящните изкуства и естетиката, а си по-скоро леко изтерзана жена с много прочетени книги и много написани статии и трудове зад гърба си и малко пари в портмонето си. На обяд слизаш в мазето на института, където изяждаш порция леща яхния с филия бял хляб, после преобуваш обувките, опаковаш се с якето, шала и лентата и поема обратно към вкъщи сред гигантските локви и кишата в научния комплекс на БАН. В къщи трябва да напишеш важна рецензия и вървиш унесена в мисли за нея.
Защо ли ми се струва, че доста малко си прочела от Аглая, щом си в заблуда, че БАН оформя сумата в портмонето ѝ??
Препоръчани теми