Имало едно време в Чукурова | ВВ, Кьосем - исторически и костюмни драми №10

Ваня, не съм се затормозила особено за чувствата на Демир. Просто не ми хареса това "Обичам те,  Демир", можеше и без него.
Радвай се ти на игричките им, но нейната май бързичко приключи. След провалената среща с Йълмаз и с двама ранени надали ще й е до игри и "любовни случки" с Демир. Пък вие си мечтайте.
А не се връзват двете фрази в любовната изповед на Демир, защото великата му любов е все така егоистична. Жертвоготовност не виждам там, а я "препоръчвахте" на Йълмаз.

И нищо не казвате по въпроса как да се срещнат Зюлейха и Йълмаз и да се изслушат взаимно, като повечето уж бяхте "за", а Демир бей отсече "само през трупа ми".  

Здравейте! 

 Демир: Ти си моя жена. Не смей да ме позориш!
Зюлейха: Ти още не си разбрал. Йълмаз не ми е брат.
Той е мой мъж! Мъж! Ние сме женени пред Аллах!
Аз го обичам! И до смъртта ще го обичам!
Разбра ли?

 Демир: Ти помисли, че ще можеш да говориш с жена ми, без да ме убиеш?
Йълмаз: А ти ми взе жената. Зюлейха е моя жена. И винаги ще остане моя жена.



Докато нашите герои се карат кой на кого какъв е, предлагам да сложим някакъв ред в това как ние ги виждаме.
Въпросът беше поставен от Дани, след това коментиран от Дана, ако не бъркам, и е важен,
защото дава съпоставим критерий между тях и дава начина,
по който трябва да преценяваме мисленето и действието на всеки.

Моето виждане е такова:
Имаме две двойки, два брака, но жената е една.
Единият брак е споразумение между мъж и жена пред Бог, проява на индивидуализъм.
Вторият е сключен по закона и пред общността, проява на колективното мислене и подчинение на закона.
Двата вида брак не са в йерархия по принцип. Те са два начина да се свържат мъж и жена.
Те се подреждат йерархично в главата на отделния човек, ако той живее на място и по време, когато може да избира. И също йерархично те се подреждат от господстващия в момента обществен ред, който дава предпочитание на една форма на брака или на повече като ги подрежда в някакъв оценъчен ред.
Нашите две двойки имат всяка по свой начин своето право да се считат мъж и жена така, както са се заявили.
Но двете връзки имат различни последици. 
 
Зюлейха и Йълмаз са мъж и жена до смъртта. Тази модерна за онова време форма на брак Зюлейха съчетава с виждане от същия порядък на модерно като поставя живота на Йълмаз над всякакви разбирания от рода на чест, срам и подобни и се жени за Демир, за да спаси живота на Йълмаз. Въпреки формалния брак с Демир в сърцето си тя е вярна на брака с Йълмаз дори и след неговата смърт, а когато разбра, че е жив, без страх продължава разкриването на истината, спря до това чие е детето, и не крие желанието си да бъде с Йълмаз. Започна игра с Демир отново с една единствена цел: Йълмаз. Нейната вътрешна същност, запазена непокътната от живота и с Демир, тя лесно и с усмивка превърна много бързо и в своя външност като се облече, сложи украшенията и си направи косата така, както изглеждаше по времето, когато сключи своя брачен обет с Йълмаз. Зюлейха не е спирала нито за миг да бъде героиня, която се придържа към мислене и поведение на съвременна жена, вярна на своя съпруг пред Бог.
Йълмаз е нейн партньор в този брак и затова критериите за оценка към него трябва да са същите: остава ли той в нивото на съвременното мислене и верен на любовта, които събраха него и Зюлейха? Ако се върна назад, сякаш Зюлейха е по-активна, може би в тяхната обща модерност и по-модерна от него. Тя тръгна сама след него, тя предложи да станат мъж и жена с очакването, че тя ще знае него като свой мъж, докато е в затвора, а той ще мисли за нея. В 10 еп. в разговора с Фекели виждам Йълмаз по следния начин: той още обича Зюлейха, страда за нея, но има сериозни отклонения от това съвременно мислене, с което двамата се обрекоха един на друг; има резерви към Зюлейха; преминава границата и въпреки че се връща обратно, изразява съжаление, че е обичал. Описанието, което той направи на Зюлейха, всъщност видяното от него чрез един критичен поглед: „...разголена, с прическа, поддържана, на врата скъпоценности, в ръцете дете, от едната страна до нея мъжът и, а от другата свекърва и, дяволът Хюнкяр...Тя беше щастлива, много щастлива.“ ми говорят, че той е изгубил връзка със Зюлейха вътре в себе си. Загубил е вяра в любовта им: „По-добре никога да не бях обичал.“ А техният брак почива на идеалното, вътрешното и вярата, които са най-важни за връзката с Бог. За срещата в ресторанта той твърде много разказва  външното и за себе си, разказът му е обвинения към Зюлейха и самосъжаление към самия него. Аз знам, че веднага след мен ще бъдат приведени много доводи, че той не може да мисли по друг начин. Но мен не само този разговор, а всичко, което видях от него дотук, ме кара да мисля, че той е другата половина в един авангарден за времето си брак, но водеща е Зюлейха. Отмъщението, кръвно или безкръвно, няма значение сега, важното е, че той се насочи още с първото си идване от затвора към него. Хюнкяр, която той много добре знае, че иска смъртта му, значи тя също иска да го раздели от Зюлейха, а синът и ухажваше Зюлейха. Познавайки тези факти, толкова ли е далече от мисълта, че като има връзки в затвора да унищожи молбата му за помилване, точно тя ще спира и кореспонденцията и че тя е последния човек, при когото трябва да се покаже в Чукурова, за да пита къде е Зюлейха и да стигне до нея. За мен обяснението на Йълмаз е в това разминаване между съвременно и традиционно, което виждам в мисленето и поведението му. Любовта му е силна, но нестабилна, влияе се от външни неща, изпитва страх от грешки и провал. Без „инжекцията“ от Фекели си мисля, че той би се отказал от Зюлейха. Фекели промени и характера на отмъщението и дано стопанската война започне по-скоро, за да видим доколко стабилно Фекели е повлиял и върху намерението за смъртно отмъщение. Объркването в Йълмаз се почувства и във въпроса, с който той тръгна към срещата със Зюлейха: „Аллах, какво да правя?“

Демир и Зюлейха: Техният брак има също основание за съществуване. Сключен е по закона и с празник пред общността. От колективния брак в чифлика, който неслучайно ни беше показан, знаем, че това е бракът, който е норма в Чукурова. Демир не се интересува от това, че Зюлейха и Йълмаз са се врекли един на друг, двата брака са част от различни системи, които не се пресичат. Него го вълнува това, че ако се разбере за предишния и брак, по-точно такъв брак би се тълкувал като прелюбодеяние,  ще се знае, че жена му не е била девствена и това поставя под съмнение честта му и детето. Тези две неща са които крият за него опасност според тази култура, която е единствената валидна в Чукурова. Техният брак беше сключен в момент, когато изглеждаше вече невъзможно Йълмаз някога да се върне при Зюлейха. Това с амнистията се промени. И сега двата брака съществуват едновременно, а Зюлейха участва и в двата. Ако в началото нейната цел беше живота на Йълмаз, сега тя неистово иска да бъде с него. А проблемът на Демир не е само тя да бъде неговата птица в златна клетка. Той винаги е искал да стигне до нейния вътрешен свят. Ако досега той беше затворен, с връщането на Йълмаз от нейната вътрешност започва да излиза истинска отрова за Демир. Ако преди в затвора той и удари шамар, защото искаше да види „аби“, сега какво да направи като му казва, че това дори не е вече брат и, а нейния мъж, когото тя ще обича до смъртта; ако преди я плашеше, че ще и отреже пръста, защото си свали халката, какво трябваше да направи като я видя приготвена за срещата с мъжа на нейния живот, за я види Йълмаз и след брака непроменена? И тук е моментът да кажа, че виждам Демир много променен. Той нищо не е получил от Зюлейха от това, което иска от нея, а особено в присъствието сега на Йълмаз тя дори се отдалечава от него, но Демир се държи много по-различно с нея от това, което беше в началото. Не избухва, станал е търпелив, а на всяка нейна крачка и степен на отдалечаване, той и говори нежно и с надежда за любов. Отделно неговата любов, която ни сравняват с тази на Йълмаз в сцените поставени една след друга, е непокътната, сякаш дори нарастваща. Любовта му е самородна, той няма такъв опит, няма учител, от никого не получава напътствия за любовта, която чуваме е безкрайна и завинаги. Аз все още имам предвид началната ситуация, когато беше сключен този брак, когато егоизмът в него беше в сравнение със сегашния момент много по-малко и надделяваше практичното в брака, доколкото такива неща могат да се изчисляват. Трябва да чуем Зюлейха и Йълмаз в директен разговор и техните намерения, ако такива ще има, да стигнат те до Демир и едва след това ще имам за себе си отговор за това как да мисля цялостно за любовта на Демир. В този момент Демир в брака си е привърженик на реда и традицията, но като воден от чувствата си той е модерен човек.

                         

Сега двамата са в равностойни позиции, двама богати и свободни съпрузи, а Йълмаз е дори в по-изгодна, защото има нещо, което Демир няма – любовта на Зюлейха. Демир държи детето, за което планът на Хюнкяр е изпълнен на сто процента, но той пък продължава да се бори за любовта на Зюлейха. Напрежението в ситуацията е много голямо. Трябва на всяка цена да се срещнат Зюлейха и Йълмаз, но не заради честна игра, защото такава няма и не може да има, а за да продължи движението в едната или другата посока.

Има общо в начина, по който говорят и мислят за любовта, Зюлейха, Демир и Фекели.
Независимо от това кого обичат и дали самите те са обичани.

Таня, не мечтая за нищо, освен сериалът да продължи в същия интересен дух.
Но ми харесва играта в любовта, играта за любовта, самата любов като игра.
Затова го казвам, не защото искам тези двамата да са заедно.
Може да победи „чистата“ любов, но аз не знам коя е точно тази любов,
а и ми звучи скучно и литературно.
Понеже стана дума как Зюлейха и Йълмаз да се срещнат, според мен, Йълмаз пропусна една страхотна възможност. Вместо отдалече да я гледа и да преценява колко е изчезнала неговата Зюлейха с ангелско лице, трябваше в ресторанта да отиде направо на тяхната маса, останалото щеше да свърши Зюлейха. Това е, което би съсипало Демир, особено там пред всички, ако бяха чули това, което Зюлейха ще му каже няколко минути по-късно само на него. Но трябва да си убеден в любовта си, а както виждаме Йълмаз е разколебан, а също трябва да не се страхуваш от провал и да рискуваш. Представям си, че Демир би го направил.

Спирам дотук, че стана много дълго.

Да, да, точно така трябваше да направи Йълмаз 
Демир щеше съвсем спокойно да го пусне да се доближи до жена му, че и да си поприказват.

Подобна сцена дори и в главата ми изглежда по този начин:
Йълмаз тръгва към масата на Яман, Демир в този момент скача хващайки за ръката Зюлейха и я издърпва навън, тръгват си. В същото време Дженго му помага заставайки на пътя на Йълмаз. Останалото е същото, както ни го показаха реално в епизода. Зюлейха е в първоначален шок, идва на себе си чак в колата.



И това щеше да е друг сериал.
Най-малкото Хюнкяр тук щеше да се намеси.

Нито Демир, нито Хюнкяр ще позволят на Зюлейха публично да си отвори устата за истината.
А, Йълмаз да се доближи до нея - само през труповете и на двамата.

Ако искаме среща между Зюлейха и Йълмаз, то наистина трябва да получат сериозна помощ от друг човек. Сабахатин и Гюлтен не ги броя вече, затова писах и сериозна. Обаче такъв друг човек на този етап няма. Другият вариант е на Демир да му стане нещо. Да му се случи случка, ама не от онези хубавите. 

Привет мили момичета .
Благодаря ви за прекараните коментари! С всяка от вас съм съгласна по един или друг начин!
 
Ще започна от диалога, който беше постнат от Таня
За съжаление, Демир продължава да се оправдава и самозаблуждава с обвинения към Йълмаз относно лъжата "брат-сестра"...той напълно осъзнава за неприемливите действия, които е извършил, но държи да вменява вина на Йълмаз относно лъжата. По-лесно е. Но самата лъжа не е изказана от Йълмаз, а от Зюлейха, тези, които го излъгаха са двама, а не само Йълмаз. И друго: Демир е достатъчно интелигентен, за да осъзнае, че лъжата е изказана поради принуда от обстоятелствата. Двамата бегълци се опитваха да се спасят и лъжата нямаше конкретна нарочна и съзнателна негативна насоченост към самия него. Отделно, самият той осъзнава, че не лъжата "брат-сестра" е била причина за влюбването му в Зюлейха, той се влюби в нея много преди това. Но поддържането на лъжата позволи чувствата му да се задълбочат. Там вече основна вина има Зюлейха, която не стопира ухажването му, нито даде знак, че е заета и че ухажването не й допада. Но за да не обвини за това Зюлейха, Демир прехвърля вината, както и яда си върху Йълмаз, който има най-малка вина от тримата (вече коментирах това не веднъж, защото и Демир трябваше да иска разрешение за  ухажването от "аби" - Зюлейха е можела вече да има годеник или да е обещана на някого, всеки желаещ да ухажва трябва да поиска разрешение от близък на жената по мъжка линия). Отделно: Йълмаз вече се извини за всичко. Станалото-станало, освен извинение, друго не може да се направи, но нито веднъж не чухме, обаче, от самия Демир някакво извинение към Йълмаз, нито съжаление, нито дори една единствена загрижена мисъл за него, само от човещина.  
Прочетох поста на Ваня и вече съм писала доста по въпроса за погрешната представа на ЙЪлмаз, няма да се повтарям. Според мен има изключително много фактори, които да го подведат в тези негови мисли, още повече, че всичко случило му се до сега е доста стресиращо, както физически, така и емоционално и е логично Йълмаз да се чувства по този начин и да има съмнения. Отделно, винаги в пристъп на емоция и на гняв, човек изказва неща, които нито мисли, нито чувства, така че трябва да се има предвид емоционалното състояние на героя в даден момент и да не се зацикля на конкретни думи, казани в пристъп на тъга, болка, гняв и т.н. Ето, в думите му пред Демир...се вижда, че той още гледа на Зюлейха като на своя жена и не се е отказал от нея. Лично за мен, самият Йълмаз е изключително объркан и смазан. Той самият не знае какво да мисли и какво точно чувства. И това е нормално в положението, в което се намира той и след всичко случило му се.
Тук съм съгласна с Таня ...и тълкуването на любовта на Демир от Ваня ми звучи много красиво, но аз не усещам така нещата и за мен ето тези думи са поредното потвърждение за егоистичната и изкривена любов на Демир...да силна, много силна...но болна любов. "Няма да го преживея"...ето това е разковничето. Всички действия на Демир са основно подчинени на неговите емоции и в услуга на неговите чувства, на това как на него му е угодно, какво мисли той, какво чувства той, какво е най-добре за него, какво е най-добро за Зюлейха, но според него...не я пита, не се съобразява с нея. Демир не се интересува какво мисли Зюлейха, какво иска Зюлейха, кого обича Зюлейха и какво прави щастлива Зюлейха. Не! Демир оценява и преценява всичко наоколо чрез собствените си преживявания с оглед на своето собствено добруване. Ако толкова много я обичаше, щеше да проведе сериозен разговор с нея и да я пусне, да я остави да полети и да бъде щастлива и да поеме с готовност и стоицизъм негативните последици, каквото и да му струва. Ако наистина обичаше толкова силно и отдадено. Но неговата любов е различна - силна, но егоистична.
Относно възможността, която бил пропуснал Йълмаз...съгласна съм със Зарани напълно. Нито Демир, нито Хюнкяр щяха да позволят на Йълмаз да се доближи, нито на Зюлейха да отрони и дума. А самата Зюлейха беше в шок, тотален...надали щеше да е в състояние да обели и дума.
 

Допълвам се:
Много точно! Мисля си, че Зюлейха просто е била убедена, че Йълмаз ще стои в затвора до живот или най-малко 24 години. Не знам, дали въобще е имала предвид и е вярвала на някакво продължение на връзката си с Йълмаз, просто тя искаше той да е жив. Както вече писах, лично на мен, поведението на Зюлейха в чифлика преди арестуването на Йълмаз ми беше странно - факта, че не каза на Йълмаз за нещата, които беше чула при работата си в конака: за евентуалния проблем на Демир; после за ухажването, лъжата й за библиотеката и книгата, премълчаването на думите а Демир и разговорите с него; това, че не каза на Йълмаз за бебето. Впоследствие, жертвата й ми беше странна, някак си без конкретен смисъл - защо се съгласява на такава жертва от своя страна, получавайки почти нищо в замяна - до живот на Йълмаз или 24 години. Т.е. очаквала ли е, след тези 24 години някаква връзка с Йълмаз и как точно си го е представяла това...с дългогодишен законен брак и голямо дете ...и това до живот - какво като Йълмаз е жив, той гние в затвора и със сигурност предпочита смъртта пред това да гледа решетки цял живот и бавно да старее и умира. Ако е чакала някакво неочаквано събитие и освобождение на Йълмаз...както беше писано - когато човек е жив, винаги има надежда...то тази надежда, конкретно с Йълмаз ли е била свързана или само с живота му на свобода. Т.е. с една дума...как въобще Зюлейха си е представяла цялата тази работа?! Просто, лично за мен, някак си нямат логика нейните действия...прави нещо, но целта ми убягва. И още: като избяга и тръгна да посещава Йълмаз в затвора, тя свали халката, т.е. щеше да го излъже за ситуацията, нямаше да бъде искрена. Та, съгласна съм с написаното от Таня - какво точно очаква Зюлейха и как си мисли, че би изглеждало всичко това от страни?!
Отделно, не мога да кажа, какво би направил Демир, ако беше на мястото на Йълмаз, защото е невъзможно сравнението. Те имат различни основи, както по рождение, така и по начин на живот и възпитание. Мога само да си представя, че Демир би убил лихваря със сигурност, може би би убил и Вели, защото е по-темпераментен. Но по-нататък ми е трудно да правя свободни съчинения.
Както и за Зюлейха - ако тя беше видяла обратната ситуация, да речем Йълмаз женен за някоя богата жена, да прегръща с любов бебето, родено от нея и да я се оставя на ласките й...не знам, дали би реагирала различно от Йълмаз и дали би поддържала модерността си и всичко, споменато от Ваня. Спомням си как каза, че ще "удари" един шамар на Гюлтен, само защото го видя да разговарят. Така че, се въздържам от характеристики за това кой е по-силният и модерен в любовната връзка Зюлейха-Йълмаз.
 

Лучия
Така е. Както и отмъщението на Йълмаз. Ама го критикувате (като цяло мнозинството дами в темата)  яко , както и коментирахте факта, че нямал акъл да се срещне със Зюлейха чрез посредници или чрез писма и т.н. та да се обяснят кой, кога, как и защо. Ако беше станало така, както изисквахте, то сериалът вече щеше да е приключил.
Или поне Демир да беше позволил една среща на разделените бивши годеници ей така, от човещина...още преди. Нали Йълмаз беше осъден на смърт и дори не им позволиха да се видят за последно, а Зюлейха толкова молеше, а Йълмаз искаше. Още от по-стари епохи, на осъдения на смърт се е позволявало едно последно желания. Но семейство Яман не дадоха такава възможност, дори след брака. Но те прекалено много мислят за себе си, само за себе си, чувствата и емоциите, болката на другите хора не ги трогва, ако не им е угодна.

Здравейте и благодаря на всички за хубавите коментари, тълкувания и впечатления.

Не става.  
Шегувам се, разбира се. Да, би било по-логично, защото в такъв случай "всичкото" би включвало и отстраняването/ликвидирането на този "друг".
Но последователността на двете фрази в монолога е обратна и точно противоречието ми направи впечатление. Съчувствах му точно до това "Заради теб ще направя всичко. Всичко!" Аха, рекох си, ето го просветлението. И веднага "Няма да позволя да бъдеш с друг. Няма да го преживея". Всичко, ама по Демировски, себично, и не дотам жертвоготовно. И май дотам ми беше трогването.
Разбира се, фразите може и случайно да са в този ред, но тълкувам това, което виждам в превода.А какво ще рече тази снимка на Угур Гюнеш с текст "1970 ...". Това воланът на Йълмазовата кола ли е?  
https://www.instagram.com/ugurnesofficial/?hl=en

И аз благодаря!

Зарани, сцената в ресторанта може и по друг начин:
Без дори да се доближава, а оттам, където беше, и тъй като неговата уста не е затворена от никого, освен от самия него, Йълмаз можеше да изговори нещата, които щяха да бъдат важни за тази публика, пред която Яман демонстрираха фалшивото си семейно блогаполочие. Йълмаз се е подготвил за тази вечер, знае нивото на публиката, а нали и той вече е част от това ниво, можеше да използва ситуацията. Те са за първи път заедно на едно място и ако Зюлейха е изненадана, Йълмаз не е. Както го чуваме, той си е направил много хубави наблюдения.

За любовта човек трябва да се бори.
Тези, които непрекъснато го защитавате, много го щадите, това не е в полза на Йълмаз.
Йълмаз за всичко чака помощ.
Но той неправилно разчита ситуациите, въпреки че добре познава живота в чифлика.
По каква логика чака помощ от Гюлтен за Зюлейха като знае, че Гюлтен му каза, че сърцето и му принадлежи? Тя има чувства към него и съответно Зюлейха и е съперница. На срещата тя се е нагласила, прегръща го, а той се прави, че не разбира. Ами...Тя е заинтересована от него и той знае. 

Щом ресторанта не е подходяща ситуация, нека Йълмаз създаде ситуация.
Нека той играе, да видим неговата игра за любовта.
Да забрави, че Демир му е проблем.
Да направи игра към Зюлейха.
С непознати в имението.
Може да търси някой търговец, детски лекар, фирма за дрехи, козметика, не знам, това е въпрос на фантазия, някакви доставчици на нещо, човек в пощата, нали сега има много пари и връзки. Но не тези хора, които той използва. Предварително е ясно или в хода на лечението му стана ясно, че те няма да му съдействат, а само подлудиха Демир.

Дана, по стар турски и български обичай жената винаги е виновна за всичко. 
Но да каже на Демир, че Зюлейха не му е сестра, а жена, е задължение на Йълмаз.
Още когато се появи най-минималното съмнение, че Демир има симпатия към нея. Това той трябваше да направи и като нейн брат, и като нейн мъж. Без да се обяснява, просто веднага трябваше да реагира и да каже истината като опит да го спре. Йълмаз беше в нарочно създадена от сценаристите ситуация в колата, когато по въпроси на Демир, по-точно негов интерес към Зюлейха, Йълмаз разказа за тяхното семейство. Значи не просто казва, че са брат и сестра, а той съчинява история на семейството: какви са бащите, коя е майката, на кого приличат те като брат и сестра и т.н. Това не е просто да кажеш нещо, а да задъбочаваш това нещо. На мен ми е ясно, че всеки от нас тук си тълкува, както разбира. Но нали точно това е мъжът: да защитава честта на жена си, а така и своята. Това е задължение на Йълмаз да го направи. Ако жена влезе в разговор с мъж, за да се обяснява по такива въпроси, това, според мен, не е прилично за хората от това време. А ако Зюлейха се дърпа от ухажването на Демир, без да му е обяснено защо го прави, той може да го приеме за обида и това също се наказва. Ако преди затвора бяха стигнали до такъв момент, Демир сигурно щеше да иска разрешение от „брата“. Но те не бяха стигнали дотам. Той на майка си не беше казал още, въпреки че тя го пита. Единствен Дженго знаеше за Зюлейха.
Между ревността, която Зюлейха изпита по отношение на Гюлтен, и това, което аз определям като модерно в поведението на Зюлейха, докато Йълмаз е в затвора, няма никаква връзка, за да ги слагаш на едно място. Високата цена на човешкия живот и борбата за запазване на чувствата, това е, което ме кара да характеризирам Зюлейха като съвременна жена. Докато Йълмаз е очаквал от нея да пази честта му (това, което той каза на Демир при влаченето с трактора, че дори да знае, че няма да се върне, Зюлейха щяла да го чака) и е загубил вярата в тяхната любов. Той я счита за своя жена, но това може да мотивира  отмъщението.

Ами на мен не ми се връзва и такава сцена.
За да го направи все някак трябва да се доближи до масата им, няма да тръгне да крещи и да вика, на разстояние са едни от други. А, както ни е ясно на всички, Йълмаз нямаше в никакъв случай да бъде допуснат да се доближи до тях. Освен всичко там се бе събрал елита на Чукурова, трябва да спазва някакво поведение. Целта на Йълмаз беше да се покаже, да го видят с очите си, не толкова да си изяснява ситуацията със Зюлейха. И на това ще му дойде времето. Изглежда трудно на този етап, но ще стане. Трябва да стане. В противен случай ще гледаме единствено как си вадят патлаците.

Накратко, всичко в началната сцена, такава каквато я видяхме си е точно на мястото.
На останалото също ще му дойде времето. Дано само да е скоро.

Хубави клипчета, Лучия.
Със сигурно ли са от "нашия" оператор, защото в неговия профил такова нещо няма.
https://www.instagram.com/yucelsedat/

Питам, понеже при втория е използвана музиката от "Хълмът на соколите".

Привет,
Лучия
Ваня за онази лъжа нямам повече желание да споря, честно казано. Аз имам друго мнение по въпроса и съм го писала вече не веднъж. Но последно - Йълмаз, след усъмняване, попита самата Зюлейха няколко пъти по различни начини, но тя излъга, премълча и отрече. Следователно, Йълмаз, вярвайки в отговорите на Зюлейха няма причина да ходи и да разказва истината, в опит да спре какво? Зюлейха му е казала, че всичко е наред и че няма нищо. Ако разкаже истината Йълмаз ще компрометира лъжата, казана от Зюлейха и ще започнат да ги разпитват и би имало голям шанс да ги разкрият. В това изключително напрегнато време, Йълмаз е концентриран в това да бъдат на сигурно място и далече от конкретни въпроси, които биха довели до истинската информация за тях и възможност господарите или другите в имението да научат истината и да разберат, че са бегълци. Йълмаз съчини историята за семейството, следствие на въпросите на Демир. Не е ходил да разказва просто ей така, за да задълбочи лъжата. Йълмаз нямаше нужната информация, за да инициира разговор с Демир по темата за ухажването. Той повярва на Зюлейха.
Значи, сега е критикуван от теб, че не й вярва, че не й се доверява, а същевременно е критикуван и че й е повярвал преди, когато тя го излъга за ухажването от страна на Демие?!
Не мисля! Ухажването от страна на Демир не би трябвало въобще да съществува и да бъде инициирано, без предварителното разрешение, поискано от самия Демир. Демир още преди да започне дори да ухажва е трябвало да поиска разрешение. Така че, на Зюлейха нямаше да й се налага да се дърпа. Ухажващият Демир не може да приеме дърпането като обида в никакъв случай, при условие, че не е получил разрешение за това ухажване от роднина на Зюлейха от мъжки пол... в случая от Йълмаз като "брат". За да му бъде обяснено каквото и да било на Демир, той трябва да е заявил някакви намерения относно Зюлейха в разговор с най-близкия мъж, роднина на Зюлейха - Йълмаз, като "брат". Какво и на кого е казал Демир в семейството си, няма никакво значение...преди да заговаря Зюлейха, преди да я вика насаме в библиотеката и да й дава книги, преди да й говори приказки от рода - "остани тук с мен" той вече е трябвало да е поискал разрешение от "брата" за това или да е разговарял с "брата", питайки го дали Зюейха е свободна за ухажване. Това не беше направено от Демир. И той не може да има никакви претенции. Защото никого не е попитал, нито дори самата Зюлейха. Пак казвам, това, че Зюлейха е дошла с "брат" си в имението не я прави автоматично свободна или невинна. Дори и като "брат" или като мъж, Йълмаз трябва да има конкретна, ясна и сигурна причина да се намеси в една от двете си роли. Той попита многократно Зюлейха в ролята му на мъж, какво се случва и дали Демир я притеснява. Тя отрече. В положението, в което се намираха, Йълмаз би се намесил, но само ако е сигурен какво се случва иначе, имаше вероятност да рискува всичко за нищо. Ние знаехме, какво се случва, но не и той. Вече бях писала. Ако не се беше доверил на Зюлейха, я тя казваше истината и самосиндикално беше решил да говори с Демир и като резултат ги бяха изгонили...тогава как щеше да погледне в очите Зюлейха, която ще припада от глад по улиците. Ами ако ги бяха издали и бяха хвърлили и нея в ареста... Още веднъж ще кажа - ние знаем, какво е ставало и какво се е случвало, така че е лесно сега да се обвинява Йълмаз. Но, ако Зюлейха не беше излъгала...ако казваше истината.
Отделно, не искам да обвинявам Зюлейха, още повече поради женска солидарност, но тя направи основните грешки - както лъжата, така и скриването и лъгането за ухажването от страна на Демир, както и бездействието й спрямо това ухажване. Тя видя какво щеше да й се случи с лихваря. След такава травма и ситуация е трябвало да бъде още по-внимателна и разсъдлива към всяко мъжко внимание. И това го казвам като жена. Аз бих се стреснала и бих казала всичко на любимия си... Да, тя поиска да си тръгнат, но много лесно се предаде. Като виждаше, че Йълмаз се инати и приема друга причина за истинна - проблемите й с Фадик и Сание, тя трябваш директно да му признае. И щяха да заминат, а тя се съгласи с него и това е. Отделно, никой не говори за "дърпане" спярмо ухажването на Демир, но тя можеше по много по-лежерен начин да го стопира...например вмъквайки в разговора, информация за годеник или за любим. Имаше много, много варианти...но тя не направи нищо. Нито тя, нито Демир.
Спирам до тук, защото пак се повтарям, но не мога да бъда убедена тук във вината на Йълмаз . Самият факт, че Йълмаз прие помощта за Зюлейха, предложена от Демир сочи, че той не е подозирал нищо. Иначе щеше да предпочете да я изгонят и тя да се върне в Истанбул при майстора и енгето ....дори щеше да настоява, че Зюлейха има при кого да отиде. Нямаше да реагира по този начин.

От Бирсен Алтунташ:
Нова героиня Аля - лекар, която ще се влюби в Йълмаз.

Сценариите могат вече да започнат.  

Ех, много ще се борят за сърцето на Йълмаз, а всъщност то принадлежи само на една.😊😊😊

🤗🤗🤗

Почти нищо не се разбира, поне аз не разбирам , де. 😀