https://boxofficeturkiye.com/film/baska-ihtimal-2014321
Турският боксофис промениха типа на филма - от любов, комедия на любов, драма.
Е, от комедия на драма - ще има сълзи отново...
- Публикувана: 7 ноем. 2018, 10:30 ч.
- Последно мнение: 5 дек. 2018, 22:15 ч.
Енгин Акюрек. Нови и стари проекти – Тема 376
https://boxofficeturkiye.com/film/baska-ihtimal-2014321
Турският боксофис промениха типа на филма - от любов, комедия на любов, драма.
Е, от комедия на драма - ще има сълзи отново...
https://boxofficeturkiye.com/film/baska-ihtimal-2014321
Турският боксофис промениха типа на филма - от любов, комедия на любов, драма.
Е, от комедия на драма - ще има сълзи отново...
Значи трябва да си подготвим кърпички!
Керим и Фатмагюл-зимна приказка!
Източник: https://www.theguideistanbul.com/turkish-tv-series-drama/?fbclid … hAFkp3nY0eH4ogqzA
Списанието Guide Istanbul/Пътеводител на Истанбул, е публикувал статия на Türker İnanoğlu/Тюркер Инаноолу - продуцент на "Брак с чужденец", "Международни хитове". В него той говори особено за това, че "Брак с чужденец", е първият турски телевизионен сериал експортиран/изнесен зад граница, първо в Гърция, и е донесъл приходи от 3,5 милиона евро.
.......................
Гъркините изкоментираха в туитър, че "Брак с чужденец" е първият турски сериал, който са гледали в Гърция и Енгин е посетил страната по покана на канала излъчващ сериала. Тогава той е дал и своето първо голямо чуждестранно интервю.
...............
Ние го знаем, имаме го.
Скрит текст:
Интервю, дадено от Енгин Акюрек за гръцко списание през 2005 г.
Много слаб, висок и добросърдечен. Има дълги и тънки пръсти като на интелектуалец и момчешки чар, в противовес на бруталния му образ по телевизията. Ако живееше в Атина, сигурно щеше да посещава интернеткафетата в близост до Техническия университет, щеше да си пие питието в „Тисио”, а през уикендите щеше да пазарува в книжарниците – от щандовете за есеистика- или щеше да посещава музикални магазини и да търси албуми на „Депеш Мод”. С две думи, той не е звезда, „опасно чаровен” или нещо подобно. Той е просто един много красив и мил младеж, който е щастлив от това, което се случва с него. Или просто щеше да му е неудобно, тъй като не говори нито английски, нито гръцки, а моите познания по турски език се свеждат до „аферим” и „тамам”, думи, които изобщо не са от полза при едно интервю. Тъй че около 10 минути сме принудени да разглеждаме цветята, списанията, масите, гледката на Акропола, която се разкрива от хотелския апартамент, докато чакаме преводача, който така и не идва.
За да разчупим леда, се опитвам да го накарам да каже нещо за триумфа на гръцкия национален отбор в „Евробаскет”. Да, чул нещо. Не, не гледал мача. Ние сме спечелили? А, честито. В момента, в който този разговор на езика на жестовете приключи, пристигна Христос Елмациолу, проницателният гръцки продуцент, който успя да предвиди телевизионния успех на „Брак с чужденец”. Фанариот по произход /по името на стария гръцки квартал „Фенер” в Истанбул/, добродушен по природа, той ме съжалява и предлага да вземе участие в „Изгубени в превода”. Така за първи път разбрах, че Енгин е само на 24 години, роден и израсъл в Анкара в семейството на заможни родители, следвал история и география, но винаги е мечтал да стане актьор и играл незначителни роли в студентски пиеси. Започнал от театъра и се смята за театрален актьор, а това е първата му телевизионна роля и първият му успех.
„Кадир” означава ли нещо на турски език? Той отвръща да, термин от религиозно значение, по време на Рамазана има ден, който се нарича „Денят на Кадир”. Аз направих закачлив коментар, че Аллах не е взел под внимание това по време на кастинга – каква е тая роля, след като момчето накрая загубва момичето? Той се смее. „Не съм мислил за това. Това, което най-много ми хареса, когато взех сценария в ръцете си, беше, че всички герои, дори и лошите, „са лоши, но с кауза”, с дълбочина. Те са стабилни характери.” Тогава му казвам, че ролята му е била шанс да се научи да прави баклава. Има ли някаква тайна в правенето на хубава баклава? „Разбира се. Тайната е в корите. Те трябва да са много тънки, почти да се вижда през тях.” И в този момент затваряме готварската книга. Извън снимачната площадка Енгин не готви, а и ако се съди по теглото му, сигурно и не яде много.
Това ли е типичното турско семейство - като семейството по телевизията, което седи около масата с пилаф и кебап, което виждаш и си мислиш, че можеш даже да усетиш миризмата на рязан лук, подправки и прясно масло? „Няма да повярвате, но да. Голяма част от турското общество, не толкова в големите градове, където са по-европеизирани, живее точно така. Традиционно.Семействата живеят заедно, имат силна връзка помежду си, хранят се заедно около големи маси. За останалите това е образ, който събужда носталгия към една безвъзвратно отминала епоха…” Но той няма такова голямо семейство, нито пък живее вече с родителите си. Поне храни ли се добре по време на снимките? „Не. За съжаление донасят храната на снимачната площадка рано сутрин и докато снимаме, тя изстива.”
Така разбирам, че Енгин не обича студена храна, не пита баща си, когато иска да излезе с някое момиче, момичето също не пита, и може би няма да иска от жена си да напусне работа, да си остане вкъщи, да готви и да гледа децата. Но това не означава, обяснява той, че харесва повече „умниците”, кариеристките. „Не знам, не мога да кажа с каква жена бих искал да живея в бъдеще. Тя може да е прогресивна, традиционалистка, умна, грижовна, ниска, висока. Не робувам на клишета. Мисля, че в една връзка трябва да има химия. Но не, не съм намерил още тази жена. Ако ме питате, в момента съм ерген.”
И той наистина не робува на клишета. До този момент не ми е казал нито едно. Поне не такова,което чужденците употребяват в подобни ситуации: че обича мусака, че гъркините са красиви, че иска да посети Миконос, „калимера”, „ефхаристо”. Не, никога досега не е идвал в Гърция, но знае много за страната – „Няма как, след като си учил история.” Иска да отиде да види Партенона, Делфи, Олимпия, а може би и Дилос.
Винаги е мислел за нас, че сме „част от него”, турците и гърците са един тертип, малко азиатци, малко средиземноморци, малко мечтаещи да влязат в Европа. „И това по мое мнение обяснява успеха на филма и в двете страни. Освен добрата продукция и т.н. мисля, че сценаристите са се опитали да видят хуманната страна, баланса, да бъдат страведливи и към двете страни. И може би затова гъркът вижда нещо от себе си в него. Лично аз винаги съм смятал, че приликите ни са повече от разликите. Затова и нямам в съзнанието си етнически стереотип на гърците, както имам да речем за англичаните, за французите, за германците…”
Искам да вярвам, че не го казва от „фалшива дипломатичност” или стремеж към космополитаризъм. Може би когато си на 24 слушаш Еминем, гледаш Саура и Содърбърг или с едно кликване на мишката влизаш в Лувъра, а любовната история „аз съм турчин, ти си гъркиня” /парафраза на една гръцка песен/ изглежда малко смешна и мелодраматична. Той се съгласява. „Религията е нещо много специално и много лично. Но в живота ако двама души се обичат истински, няма значение дали са гърци, турци, християни, мюсюлмани или будисти. Те ще намерят начин да останат заедно.”
Е, във филма той ще се ожени ли за Ана? „Може би не. Кадир ще получи писмо от Ана, в което се казва, че тя го напуска, че изчезва от живота му…Дали се задава нова любов? Нима не става винаги така?” И е прав. На тази възраст, изглежда, някой има мъдростта да приема живота такъв, какъвто е: като една голяма шега. Когато му казвам, че е звезда в Гърция, Енгин се смее, изчервява се, заявява, че е странно и че не разбира защо е така. „ Но младият Никос държи първото място във филма…” И все пак е доволен, че обичат Кадир и, разбира се, ако има шанса да направи втори път кариера в Гърция, ще си помисли. А сега какво ще прави със славата? „Аз съм тук, нали? Това засега ми е достатъчно.”
А когато е „там” / в Турция/, какво прави? Разхожда ли се като секссимвол? Позира ли пред фотографите? Бяга ли от подивелите фенове, които искат да разкъсат дрехите му? Разбира се, че не. Не е чак толкова драматично. Току-що е завършил снимките на филм, играе във втория сезон на „Брак с чужденец” и си търси работа в театъра. Когато заговори за театър, черните му очи „грейват”. Единственият път, когато естествената му интровертност го „изоставя”. Да, той обича театъра, гледа пиеси и филми. Няма социален живот. Седи си вкъщи, хапва с приятели и мечтае - предполагам, макар и да не го казва – за големите роли. Онези, които ще го оставят „гол” и без дъх на театралната сцена. Или такива, в които героите носят накривени каскети, изричат драматични реплики, целуват момичето по залез и в последната сцена изчезват в синята мъгла. Много жалко, Енгин, че двамата не отидохме в „Ставлос” /вероятно кафене/, никога няма да видим Париж, а само ще разгледаме част от Акропола. Но това може да бъде началото на едно силно приятелство….
Много слаб, висок и добросърдечен. Има дълги и тънки пръсти като на интелектуалец и момчешки чар, в противовес на бруталния му образ по телевизията. Ако живееше в Атина, сигурно щеше да посещава интернеткафетата в близост до Техническия университет, щеше да си пие питието в „Тисио”, а през уикендите щеше да пазарува в книжарниците – от щандовете за есеистика- или щеше да посещава музикални магазини и да търси албуми на „Депеш Мод”. С две думи, той не е звезда, „опасно чаровен” или нещо подобно. Той е просто един много красив и мил младеж, който е щастлив от това, което се случва с него. Или просто щеше да му е неудобно, тъй като не говори нито английски, нито гръцки, а моите познания по турски език се свеждат до „аферим” и „тамам”, думи, които изобщо не са от полза при едно интервю. Тъй че около 10 минути сме принудени да разглеждаме цветята, списанията, масите, гледката на Акропола, която се разкрива от хотелския апартамент, докато чакаме преводача, който така и не идва.
За да разчупим леда, се опитвам да го накарам да каже нещо за триумфа на гръцкия национален отбор в „Евробаскет”. Да, чул нещо. Не, не гледал мача. Ние сме спечелили? А, честито. В момента, в който този разговор на езика на жестовете приключи, пристигна Христос Елмациолу, проницателният гръцки продуцент, който успя да предвиди телевизионния успех на „Брак с чужденец”. Фанариот по произход /по името на стария гръцки квартал „Фенер” в Истанбул/, добродушен по природа, той ме съжалява и предлага да вземе участие в „Изгубени в превода”. Така за първи път разбрах, че Енгин е само на 24 години, роден и израсъл в Анкара в семейството на заможни родители, следвал история и география, но винаги е мечтал да стане актьор и играл незначителни роли в студентски пиеси. Започнал от театъра и се смята за театрален актьор, а това е първата му телевизионна роля и първият му успех.
„Кадир” означава ли нещо на турски език? Той отвръща да, термин от религиозно значение, по време на Рамазана има ден, който се нарича „Денят на Кадир”. Аз направих закачлив коментар, че Аллах не е взел под внимание това по време на кастинга – каква е тая роля, след като момчето накрая загубва момичето? Той се смее. „Не съм мислил за това. Това, което най-много ми хареса, когато взех сценария в ръцете си, беше, че всички герои, дори и лошите, „са лоши, но с кауза”, с дълбочина. Те са стабилни характери.” Тогава му казвам, че ролята му е била шанс да се научи да прави баклава. Има ли някаква тайна в правенето на хубава баклава? „Разбира се. Тайната е в корите. Те трябва да са много тънки, почти да се вижда през тях.” И в този момент затваряме готварската книга. Извън снимачната площадка Енгин не готви, а и ако се съди по теглото му, сигурно и не яде много.
Това ли е типичното турско семейство - като семейството по телевизията, което седи около масата с пилаф и кебап, което виждаш и си мислиш, че можеш даже да усетиш миризмата на рязан лук, подправки и прясно масло? „Няма да повярвате, но да. Голяма част от турското общество, не толкова в големите градове, където са по-европеизирани, живее точно така. Традиционно.Семействата живеят заедно, имат силна връзка помежду си, хранят се заедно около големи маси. За останалите това е образ, който събужда носталгия към една безвъзвратно отминала епоха…” Но той няма такова голямо семейство, нито пък живее вече с родителите си. Поне храни ли се добре по време на снимките? „Не. За съжаление донасят храната на снимачната площадка рано сутрин и докато снимаме, тя изстива.”
Така разбирам, че Енгин не обича студена храна, не пита баща си, когато иска да излезе с някое момиче, момичето също не пита, и може би няма да иска от жена си да напусне работа, да си остане вкъщи, да готви и да гледа децата. Но това не означава, обяснява той, че харесва повече „умниците”, кариеристките. „Не знам, не мога да кажа с каква жена бих искал да живея в бъдеще. Тя може да е прогресивна, традиционалистка, умна, грижовна, ниска, висока. Не робувам на клишета. Мисля, че в една връзка трябва да има химия. Но не, не съм намерил още тази жена. Ако ме питате, в момента съм ерген.”
И той наистина не робува на клишета. До този момент не ми е казал нито едно. Поне не такова,което чужденците употребяват в подобни ситуации: че обича мусака, че гъркините са красиви, че иска да посети Миконос, „калимера”, „ефхаристо”. Не, никога досега не е идвал в Гърция, но знае много за страната – „Няма как, след като си учил история.” Иска да отиде да види Партенона, Делфи, Олимпия, а може би и Дилос.
Винаги е мислел за нас, че сме „част от него”, турците и гърците са един тертип, малко азиатци, малко средиземноморци, малко мечтаещи да влязат в Европа. „И това по мое мнение обяснява успеха на филма и в двете страни. Освен добрата продукция и т.н. мисля, че сценаристите са се опитали да видят хуманната страна, баланса, да бъдат страведливи и към двете страни. И може би затова гъркът вижда нещо от себе си в него. Лично аз винаги съм смятал, че приликите ни са повече от разликите. Затова и нямам в съзнанието си етнически стереотип на гърците, както имам да речем за англичаните, за французите, за германците…”
Искам да вярвам, че не го казва от „фалшива дипломатичност” или стремеж към космополитаризъм. Може би когато си на 24 слушаш Еминем, гледаш Саура и Содърбърг или с едно кликване на мишката влизаш в Лувъра, а любовната история „аз съм турчин, ти си гъркиня” /парафраза на една гръцка песен/ изглежда малко смешна и мелодраматична. Той се съгласява. „Религията е нещо много специално и много лично. Но в живота ако двама души се обичат истински, няма значение дали са гърци, турци, християни, мюсюлмани или будисти. Те ще намерят начин да останат заедно.”
Е, във филма той ще се ожени ли за Ана? „Може би не. Кадир ще получи писмо от Ана, в което се казва, че тя го напуска, че изчезва от живота му…Дали се задава нова любов? Нима не става винаги така?” И е прав. На тази възраст, изглежда, някой има мъдростта да приема живота такъв, какъвто е: като една голяма шега. Когато му казвам, че е звезда в Гърция, Енгин се смее, изчервява се, заявява, че е странно и че не разбира защо е така. „ Но младият Никос държи първото място във филма…” И все пак е доволен, че обичат Кадир и, разбира се, ако има шанса да направи втори път кариера в Гърция, ще си помисли. А сега какво ще прави със славата? „Аз съм тук, нали? Това засега ми е достатъчно.”
А когато е „там” / в Турция/, какво прави? Разхожда ли се като секссимвол? Позира ли пред фотографите? Бяга ли от подивелите фенове, които искат да разкъсат дрехите му? Разбира се, че не. Не е чак толкова драматично. Току-що е завършил снимките на филм, играе във втория сезон на „Брак с чужденец” и си търси работа в театъра. Когато заговори за театър, черните му очи „грейват”. Единственият път, когато естествената му интровертност го „изоставя”. Да, той обича театъра, гледа пиеси и филми. Няма социален живот. Седи си вкъщи, хапва с приятели и мечтае - предполагам, макар и да не го казва – за големите роли. Онези, които ще го оставят „гол” и без дъх на театралната сцена. Или такива, в които героите носят накривени каскети, изричат драматични реплики, целуват момичето по залез и в последната сцена изчезват в синята мъгла. Много жалко, Енгин, че двамата не отидохме в „Ставлос” /вероятно кафене/, никога няма да видим Париж, а само ще разгледаме част от Акропола. Но това може да бъде началото на едно силно приятелство….
И една новина от днес:
Групата Demirören Medya, сключи по принцип споразумение с Turkuvaz Group, за продажбата на акциите на телевизионния канал D. По този начин управлението на телевизионния канал ще бъде управлявано от Turkuvaz, който също е собственик на телевизионния канал ATV. Цялото управление на канал D, отива на трудовата борса. С две думи - уволнени са.
Да видим ще стъпи ли на крака канал D, както знаем канал АТВ, е един от най-лоялните такива.
"............................ Различни епохи, различни култури, но една водеща сила, която стопява всичко останало – любовта. Любов, която се оказва по-силна от всяка власт. Любов, която обсебва и променя не само животи, но и светове.“
из "Великите любовни истории"
Автор: Христина Мираз
Цитат
Турският боксофис промениха типа на филма - от любов, комедия на любов, драма.
"Ей, мъ на и мен!" както се казваше в един култов български филм / появяването на принца в " 13 годеница на принца"/ Любим мой филм, трябва отново да си го припомня, както и "Топло" и то ако имам време...
Пак се отплеснах...
Здравейте момичета
Работа и пак работа /днес правих инвентаризация на всичкото отгоре, после прошетах и Кауфланд /зер промоциите ще свършат/ и едва сега се приземих за кратко, че пак отивам на работа.
Има хубаво старо интервю - Мариянка
добре направи, че ни го припомни.Значи радостта, че ще гледаме романтична комедия бързо и еуфорично отшумя... Значи пак драма
Ами каквото е такова. Сега да се настройваме за МИРКА-та и това ще е.
Да ви почерпя за настроение - хич не ми свидят.
Скрит текст:
За всеки случай може да си го хапвате /бананчето/ на няколко пъти... 
/
/
Източник: https://www.theguideistanbul.com/turkish-tv-series-drama/?fbclid … hAFkp3nY0eH4ogqzA
Списанието Guide Istanbul/Пътеводител на Истанбул, е публикувал статия на Türker İnanoğlu/Тюркер Инаноолу - продуцент на "Брак с чужденец", "Международни хитове". В него той говори особено за това, че "Брак с чужденец", е първият турски телевизионен сериал експортиран/изнесен зад граница, първо в Гърция, и е донесъл приходи от 3,5 милиона евро.
.......................
Гъркините изкоментираха в туитър, че "Брак с чужденец" е първият турски сериал, който са гледали в Гърция и Енгин е посетил страната по покана на канала излъчващ сериала. Тогава той е дал и своето първо голямо чуждестранно интервю.
...............
Ние го знаем, имаме го.
Скрит текст:
Интервю, дадено от Енгин Акюрек за гръцко списание през 2005 г.
Много слаб, висок и добросърдечен. Има дълги и тънки пръсти като на интелектуалец и момчешки чар, в противовес на бруталния му образ по телевизията. Ако живееше в Атина, сигурно щеше да посещава интернеткафетата в близост до Техническия университет, щеше да си пие питието в „Тисио”, а през уикендите щеше да пазарува в книжарниците – от щандовете за есеистика- или щеше да посещава музикални магазини и да търси албуми на „Депеш Мод”. С две думи, той не е звезда, „опасно чаровен” или нещо подобно. Той е просто един много красив и мил младеж, който е щастлив от това, което се случва с него. Или просто щеше да му е неудобно, тъй като не говори нито английски, нито гръцки, а моите познания по турски език се свеждат до „аферим” и „тамам”, думи, които изобщо не са от полза при едно интервю. Тъй че около 10 минути сме принудени да разглеждаме цветята, списанията, масите, гледката на Акропола, която се разкрива от хотелския апартамент, докато чакаме преводача, който така и не идва.
За да разчупим леда, се опитвам да го накарам да каже нещо за триумфа на гръцкия национален отбор в „Евробаскет”. Да, чул нещо. Не, не гледал мача. Ние сме спечелили? А, честито. В момента, в който този разговор на езика на жестовете приключи, пристигна Христос Елмациолу, проницателният гръцки продуцент, който успя да предвиди телевизионния успех на „Брак с чужденец”. Фанариот по произход /по името на стария гръцки квартал „Фенер” в Истанбул/, добродушен по природа, той ме съжалява и предлага да вземе участие в „Изгубени в превода”. Така за първи път разбрах, че Енгин е само на 24 години, роден и израсъл в Анкара в семейството на заможни родители, следвал история и география, но винаги е мечтал да стане актьор и играл незначителни роли в студентски пиеси. Започнал от театъра и се смята за театрален актьор, а това е първата му телевизионна роля и първият му успех.
„Кадир” означава ли нещо на турски език? Той отвръща да, термин от религиозно значение, по време на Рамазана има ден, който се нарича „Денят на Кадир”. Аз направих закачлив коментар, че Аллах не е взел под внимание това по време на кастинга – каква е тая роля, след като момчето накрая загубва момичето? Той се смее. „Не съм мислил за това. Това, което най-много ми хареса, когато взех сценария в ръцете си, беше, че всички герои, дори и лошите, „са лоши, но с кауза”, с дълбочина. Те са стабилни характери.” Тогава му казвам, че ролята му е била шанс да се научи да прави баклава. Има ли някаква тайна в правенето на хубава баклава? „Разбира се. Тайната е в корите. Те трябва да са много тънки, почти да се вижда през тях.” И в този момент затваряме готварската книга. Извън снимачната площадка Енгин не готви, а и ако се съди по теглото му, сигурно и не яде много.
Това ли е типичното турско семейство - като семейството по телевизията, което седи около масата с пилаф и кебап, което виждаш и си мислиш, че можеш даже да усетиш миризмата на рязан лук, подправки и прясно масло? „Няма да повярвате, но да. Голяма част от турското общество, не толкова в големите градове, където са по-европеизирани, живее точно така. Традиционно.Семействата живеят заедно, имат силна връзка помежду си, хранят се заедно около големи маси. За останалите това е образ, който събужда носталгия към една безвъзвратно отминала епоха…” Но той няма такова голямо семейство, нито пък живее вече с родителите си. Поне храни ли се добре по време на снимките? „Не. За съжаление донасят храната на снимачната площадка рано сутрин и докато снимаме, тя изстива.”
Така разбирам, че Енгин не обича студена храна, не пита баща си, когато иска да излезе с някое момиче, момичето също не пита, и може би няма да иска от жена си да напусне работа, да си остане вкъщи, да готви и да гледа децата. Но това не означава, обяснява той, че харесва повече „умниците”, кариеристките. „Не знам, не мога да кажа с каква жена бих искал да живея в бъдеще. Тя може да е прогресивна, традиционалистка, умна, грижовна, ниска, висока. Не робувам на клишета. Мисля, че в една връзка трябва да има химия. Но не, не съм намерил още тази жена. Ако ме питате, в момента съм ерген.”
И той наистина не робува на клишета. До този момент не ми е казал нито едно. Поне не такова,което чужденците употребяват в подобни ситуации: че обича мусака, че гъркините са красиви, че иска да посети Миконос, „калимера”, „ефхаристо”. Не, никога досега не е идвал в Гърция, но знае много за страната – „Няма как, след като си учил история.” Иска да отиде да види Партенона, Делфи, Олимпия, а може би и Дилос.
Винаги е мислел за нас, че сме „част от него”, турците и гърците са един тертип, малко азиатци, малко средиземноморци, малко мечтаещи да влязат в Европа. „И това по мое мнение обяснява успеха на филма и в двете страни. Освен добрата продукция и т.н. мисля, че сценаристите са се опитали да видят хуманната страна, баланса, да бъдат страведливи и към двете страни. И може би затова гъркът вижда нещо от себе си в него. Лично аз винаги съм смятал, че приликите ни са повече от разликите. Затова и нямам в съзнанието си етнически стереотип на гърците, както имам да речем за англичаните, за французите, за германците…”
Искам да вярвам, че не го казва от „фалшива дипломатичност” или стремеж към космополитаризъм. Може би когато си на 24 слушаш Еминем, гледаш Саура и Содърбърг или с едно кликване на мишката влизаш в Лувъра, а любовната история „аз съм турчин, ти си гъркиня” /парафраза на една гръцка песен/ изглежда малко смешна и мелодраматична. Той се съгласява. „Религията е нещо много специално и много лично. Но в живота ако двама души се обичат истински, няма значение дали са гърци, турци, християни, мюсюлмани или будисти. Те ще намерят начин да останат заедно.”
Е, във филма той ще се ожени ли за Ана? „Може би не. Кадир ще получи писмо от Ана, в което се казва, че тя го напуска, че изчезва от живота му…Дали се задава нова любов? Нима не става винаги така?” И е прав. На тази възраст, изглежда, някой има мъдростта да приема живота такъв, какъвто е: като една голяма шега. Когато му казвам, че е звезда в Гърция, Енгин се смее, изчервява се, заявява, че е странно и че не разбира защо е така. „ Но младият Никос държи първото място във филма…” И все пак е доволен, че обичат Кадир и, разбира се, ако има шанса да направи втори път кариера в Гърция, ще си помисли. А сега какво ще прави със славата? „Аз съм тук, нали? Това засега ми е достатъчно.”
А когато е „там” / в Турция/, какво прави? Разхожда ли се като секссимвол? Позира ли пред фотографите? Бяга ли от подивелите фенове, които искат да разкъсат дрехите му? Разбира се, че не. Не е чак толкова драматично. Току-що е завършил снимките на филм, играе във втория сезон на „Брак с чужденец” и си търси работа в театъра. Когато заговори за театър, черните му очи „грейват”. Единственият път, когато естествената му интровертност го „изоставя”. Да, той обича театъра, гледа пиеси и филми. Няма социален живот. Седи си вкъщи, хапва с приятели и мечтае - предполагам, макар и да не го казва – за големите роли. Онези, които ще го оставят „гол” и без дъх на театралната сцена. Или такива, в които героите носят накривени каскети, изричат драматични реплики, целуват момичето по залез и в последната сцена изчезват в синята мъгла. Много жалко, Енгин, че двамата не отидохме в „Ставлос” /вероятно кафене/, никога няма да видим Париж, а само ще разгледаме част от Акропола. Но това може да бъде началото на едно силно приятелство….
Много слаб, висок и добросърдечен. Има дълги и тънки пръсти като на интелектуалец и момчешки чар, в противовес на бруталния му образ по телевизията. Ако живееше в Атина, сигурно щеше да посещава интернеткафетата в близост до Техническия университет, щеше да си пие питието в „Тисио”, а през уикендите щеше да пазарува в книжарниците – от щандовете за есеистика- или щеше да посещава музикални магазини и да търси албуми на „Депеш Мод”. С две думи, той не е звезда, „опасно чаровен” или нещо подобно. Той е просто един много красив и мил младеж, който е щастлив от това, което се случва с него. Или просто щеше да му е неудобно, тъй като не говори нито английски, нито гръцки, а моите познания по турски език се свеждат до „аферим” и „тамам”, думи, които изобщо не са от полза при едно интервю. Тъй че около 10 минути сме принудени да разглеждаме цветята, списанията, масите, гледката на Акропола, която се разкрива от хотелския апартамент, докато чакаме преводача, който така и не идва.
За да разчупим леда, се опитвам да го накарам да каже нещо за триумфа на гръцкия национален отбор в „Евробаскет”. Да, чул нещо. Не, не гледал мача. Ние сме спечелили? А, честито. В момента, в който този разговор на езика на жестовете приключи, пристигна Христос Елмациолу, проницателният гръцки продуцент, който успя да предвиди телевизионния успех на „Брак с чужденец”. Фанариот по произход /по името на стария гръцки квартал „Фенер” в Истанбул/, добродушен по природа, той ме съжалява и предлага да вземе участие в „Изгубени в превода”. Така за първи път разбрах, че Енгин е само на 24 години, роден и израсъл в Анкара в семейството на заможни родители, следвал история и география, но винаги е мечтал да стане актьор и играл незначителни роли в студентски пиеси. Започнал от театъра и се смята за театрален актьор, а това е първата му телевизионна роля и първият му успех.
„Кадир” означава ли нещо на турски език? Той отвръща да, термин от религиозно значение, по време на Рамазана има ден, който се нарича „Денят на Кадир”. Аз направих закачлив коментар, че Аллах не е взел под внимание това по време на кастинга – каква е тая роля, след като момчето накрая загубва момичето? Той се смее. „Не съм мислил за това. Това, което най-много ми хареса, когато взех сценария в ръцете си, беше, че всички герои, дори и лошите, „са лоши, но с кауза”, с дълбочина. Те са стабилни характери.” Тогава му казвам, че ролята му е била шанс да се научи да прави баклава. Има ли някаква тайна в правенето на хубава баклава? „Разбира се. Тайната е в корите. Те трябва да са много тънки, почти да се вижда през тях.” И в този момент затваряме готварската книга. Извън снимачната площадка Енгин не готви, а и ако се съди по теглото му, сигурно и не яде много.
Това ли е типичното турско семейство - като семейството по телевизията, което седи около масата с пилаф и кебап, което виждаш и си мислиш, че можеш даже да усетиш миризмата на рязан лук, подправки и прясно масло? „Няма да повярвате, но да. Голяма част от турското общество, не толкова в големите градове, където са по-европеизирани, живее точно така. Традиционно.Семействата живеят заедно, имат силна връзка помежду си, хранят се заедно около големи маси. За останалите това е образ, който събужда носталгия към една безвъзвратно отминала епоха…” Но той няма такова голямо семейство, нито пък живее вече с родителите си. Поне храни ли се добре по време на снимките? „Не. За съжаление донасят храната на снимачната площадка рано сутрин и докато снимаме, тя изстива.”
Така разбирам, че Енгин не обича студена храна, не пита баща си, когато иска да излезе с някое момиче, момичето също не пита, и може би няма да иска от жена си да напусне работа, да си остане вкъщи, да готви и да гледа децата. Но това не означава, обяснява той, че харесва повече „умниците”, кариеристките. „Не знам, не мога да кажа с каква жена бих искал да живея в бъдеще. Тя може да е прогресивна, традиционалистка, умна, грижовна, ниска, висока. Не робувам на клишета. Мисля, че в една връзка трябва да има химия. Но не, не съм намерил още тази жена. Ако ме питате, в момента съм ерген.”
И той наистина не робува на клишета. До този момент не ми е казал нито едно. Поне не такова,което чужденците употребяват в подобни ситуации: че обича мусака, че гъркините са красиви, че иска да посети Миконос, „калимера”, „ефхаристо”. Не, никога досега не е идвал в Гърция, но знае много за страната – „Няма как, след като си учил история.” Иска да отиде да види Партенона, Делфи, Олимпия, а може би и Дилос.
Винаги е мислел за нас, че сме „част от него”, турците и гърците са един тертип, малко азиатци, малко средиземноморци, малко мечтаещи да влязат в Европа. „И това по мое мнение обяснява успеха на филма и в двете страни. Освен добрата продукция и т.н. мисля, че сценаристите са се опитали да видят хуманната страна, баланса, да бъдат страведливи и към двете страни. И може би затова гъркът вижда нещо от себе си в него. Лично аз винаги съм смятал, че приликите ни са повече от разликите. Затова и нямам в съзнанието си етнически стереотип на гърците, както имам да речем за англичаните, за французите, за германците…”
Искам да вярвам, че не го казва от „фалшива дипломатичност” или стремеж към космополитаризъм. Може би когато си на 24 слушаш Еминем, гледаш Саура и Содърбърг или с едно кликване на мишката влизаш в Лувъра, а любовната история „аз съм турчин, ти си гъркиня” /парафраза на една гръцка песен/ изглежда малко смешна и мелодраматична. Той се съгласява. „Религията е нещо много специално и много лично. Но в живота ако двама души се обичат истински, няма значение дали са гърци, турци, християни, мюсюлмани или будисти. Те ще намерят начин да останат заедно.”
Е, във филма той ще се ожени ли за Ана? „Може би не. Кадир ще получи писмо от Ана, в което се казва, че тя го напуска, че изчезва от живота му…Дали се задава нова любов? Нима не става винаги така?” И е прав. На тази възраст, изглежда, някой има мъдростта да приема живота такъв, какъвто е: като една голяма шега. Когато му казвам, че е звезда в Гърция, Енгин се смее, изчервява се, заявява, че е странно и че не разбира защо е така. „ Но младият Никос държи първото място във филма…” И все пак е доволен, че обичат Кадир и, разбира се, ако има шанса да направи втори път кариера в Гърция, ще си помисли. А сега какво ще прави със славата? „Аз съм тук, нали? Това засега ми е достатъчно.”
А когато е „там” / в Турция/, какво прави? Разхожда ли се като секссимвол? Позира ли пред фотографите? Бяга ли от подивелите фенове, които искат да разкъсат дрехите му? Разбира се, че не. Не е чак толкова драматично. Току-що е завършил снимките на филм, играе във втория сезон на „Брак с чужденец” и си търси работа в театъра. Когато заговори за театър, черните му очи „грейват”. Единственият път, когато естествената му интровертност го „изоставя”. Да, той обича театъра, гледа пиеси и филми. Няма социален живот. Седи си вкъщи, хапва с приятели и мечтае - предполагам, макар и да не го казва – за големите роли. Онези, които ще го оставят „гол” и без дъх на театралната сцена. Или такива, в които героите носят накривени каскети, изричат драматични реплики, целуват момичето по залез и в последната сцена изчезват в синята мъгла. Много жалко, Енгин, че двамата не отидохме в „Ставлос” /вероятно кафене/, никога няма да видим Париж, а само ще разгледаме част от Акропола. Но това може да бъде началото на едно силно приятелство….
И една новина от днес:
Групата Demirören Medya, сключи по принцип споразумение с Turkuvaz Group, за продажбата на акциите на телевизионния канал D. По този начин управлението на телевизионния канал ще бъде управлявано от Turkuvaz, който също е собственик на телевизионния канал ATV. Цялото управление на канал D, отива на трудовата борса. С две думи - уволнени са.
Да видим ще стъпи ли на крака канал D, както знаем канал АТВ, е един от най-лоялните такива.
Марианка
за новините!Дано нещата се променя по канал Д в такъв случай!
