Говорим си за Свръхестественото 2

Не съм правила чак такъв задълбочен анализ на разказа ,не в тази посока.За мен първия  път бе фрапиращ как  съм аз във всеки човек, че ще съм Бог, или сега съм зародиш на Бога  също приемам като повторение на вече прочетени , подхвърлени и подсъзнателно приети тези-божествената същност на човека ,по образ и подобие негово създаден.
Съгласна с Какво ,че всичко е истина, и с нея лесно се пропива  тайната,скритото,обработката .Че си свободен  и зависи нещо от теб, а  обективно не сиНо толкова истини трябва всичко да е истина,приспан си да видиш  едно различие.Като да търсиш различната цифра в редици от цифри, трябва да се одсетиш първо , че има различна.А доколко сме батерии и дали е съзнателно-матриците, не казвам, че е една, защото има разновидности да се проявяват и да разпознаеш че са  и те  като човека в яйцето една ,един , същото е трудно.Трябва да се отдалечиш, а дали е възможно реално.Така да анализираш разказ сякаш  е лесно ,имаш право на грешка и поправка,игра е сякаш,репетиция.
Каквато и свобода да получи човек, той е бебето на вселената,някъде, някои образи ,варианти от него могат да се досетят  за нещо смътно там,но е далеч от цялото.И все пак дори с вериги има свободта да осъзнае веригите и ги отхвърли,да жертва части от себе си за да даде на една поне свободата.Но този анализ е след края на разказа ,когато вече тайните са с поне една по-малко.
Имам спомен за един разказ, когато  затворници биват  хипнотизирани, че са свободни, работят да смърт и ги хранят с ряпа и  боклуци ,но те виждат свободата , мечтани ястия и видение имат докато сдадат дух.А ги водят до последната работа като организират бягство ,адреналинът  си струва ,става енергията да изцеди всяка силица  и заблудата че са свободни се подхранва и от свободата да се влюбиш, ,само това помня .но се сетих как художествената литература е носител на разни такива идейки, сериозни, а маскирани като фантастика.
Глей кви ги измислих по нощите.

Същинско отдалечеване е възможно след 7мо ниво,до тогава
можем частично да се отдалечаваме от собствената си сфера,но нищо повече.
Пресъздаваме модела в самонаблюдението си..

С този разговор за хората, които са отделени (или на някакво ниво, като в разказа - са едно цяло), се сетих за митологията и бог Вишну,който се преражда непрекъснато - има няколко велики аватара (между които Рама и Кришна, мисля, че общо бяха 10), но между тях има много други животи. Какво мислите - дали той е метафора за всички души и техният Висш Аз, или е специфично отделено съзнание (програма?), което се преражда по собствени правила?

Това болднатото ми резонира по някакъв начин...но трябва да помисля върху него, защото усещам, че има много нещо казано с няколко думи.

Какво?, под същинско отдалечаване имаш предвид, отделеността и чистата индивидуалност ли?


Мислих за това много...Петя...и на тия мисли ме наведе едно нещо, което гледах снощи (мисля, че на тебе ще ти хареса, щото Джордан май много не харесва Линч и онова, което се опитва да втълпи чрез творбите си):

Та защо точно за това мислех във връзка с това клипче?

Мисля, че в психологията и психотерапията на отделеността й викат осъзнатост, а на колективното му викат подсъзнание (колективното неосъзнато по Карл Юнг):

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D0%BE%D0%BB%D0%B5%D0%BA%D1% … D0%B0%D0%BD%D0%BE

Който от вас е ходел на терапия знае, че по време на терапията човек научава, че е ръководен по-скоро от неосъзнатото, отколкото от осъзнатото...един вид, човек изобщо не е толкова свободен, колкото си мисли.

С други думи, отгоре интерфейсът е различен, но отдолу програмата е една и съща, и тая програма те ограничава, т. е. не можеш да си го направиш интерфейса такъв, к'ъвто искаш, поради технически причини.

Момичета, на който му се чете нещо по-различно:

http://apocryphal-academy.com/index.php?topic=428.0

Става въпрос за известните музиканти и връзката на цялата история с ЦРУ и хипи-движението през 60-те и 70-те.

Чета темата и се питам дали наистина всички тези известни лица са участвали съзнателно - може би са били заблудени?
 Чела съм грозни неща за хипи движението (така че не съм изненадана) и винаги съм мислела, че са резултат от една идея, която се е изродила. Това се случва и с религиите, и с повечето политически идеи - не че са замислени като лоши, но когато се присъединят твърде много хора, някои от които имат собствени користни цели, накрая се получава нещо отвратително.

Това е превод, т. е. гледната точка на един автор.

Според мен, повечето не са участвали съзнателно.

Иначе,  ако проследи човек връзките между всичките известни, ще види, че действително всичко е взаимо-свързано, т. е. няма случайни неща.
Но ние вече знаем, че известен не се става току-тъй случайно - или трябва да си роден в "подходящо" семейство, или да си учил в "подходящо" училище, или да си близък с подходящите хора.

Оказва се, че "подходящо" семейство било семейство на военни или потомък на много големи богаташи. Или пък, трябва да сключиш брак с някои от тях, както е направил Кърт Кобейн. Нищо ново под слънцето. Все гледаме един и същи филм.

Колкото до ЦРУ и LSD - да. ЦРУ-то са си мислили, че LSD е серум на истината, и са искали да го ползват за разузнавателни цели. Действително са си правили опити с нищо неподозиращи граждани. В самото ЦРУ колеги са сипвали LSD в чашата вода на други колеги (това е показано и във филма "Мъжете, които се взират в кози"), за да видят, какво ще се случи.

По онова време, психиатрите установяват, че LSD има чудотворно влияние върху пациентите им. Кари Гранд провежда около 60 (мисля) сесии с LSD при своя терапевт. Твърди, че много му било помогнало да се справи с проблемите си с его-то. И понеже си загубил его-то, станал много привлекателен за жените.

Накрая излиза, че LSD изобщо не може да се ползва, за да накараш някой да направи нещо против волята му. Хората ставали едни миролюбиви, едни обичливи, раздаващи целувки наляво и надясно - всичко е любов, всичко е мир...ала хипи-движението. На Удсток фестивалите са раздавали LSD на килограм.

Тук е интересно да се отбележи Олдъс Хъксли и неговият "Прекрасен Нов Свят", в който с помощта на фармацията хората се научават да обичат робството си.


Друго интересно за отбелязване са Стийв Джобс и Бил Гейтс, които са били любители на LSD-то. Всичките са учили заедно с Терънс Маккена и Тед Качински (ако знаете, кой е Унабомберът).

Любителите на психоделиците се разделят на два лагера - едните са били про-технологиите (Джобс и Гейтс), другите са били против технологиите и за природосъобразния начин на живот (Терънс Маккена и Тед Качински).

Не трябва да забравяме, че ние днес разполагаме с персонални компютри и интернет...горе-долу благодарение на идеи, които са им идвали на хората, когато са употребявали подобни субстанции - всички сме свързани, всички сме едно цяло...всички сме в глобалното село, свързани в мрежа.

---

Та колкото може да се гледа с лошо око на всичко това...толкова може да се погледне и с други очи.

---

А че на почти всички музиканти и холивудски звезди не им е чиста работата....то това е ясно.

Ония, които се цепят от колектива...залязват.

Паулу Коелю сигурно е навътре в нещата, темата силно ми напомни за него - последната му книга се нарича "Хипи" - не съм я чела, тъй като тематиката не ми е чак толкова интересна, предполагам, че се е вдъхновявал от собствения си живот... Отделно от това, според мен е доста добре запознат с психеделиците, има милиони последователи и главозамайващ (леко подозрителен) успех; "захранва" феновете си с определен тип мъдрост (не искам да кажа нищо лошо, аз също харесвам някои от книгите му, просто някои негови изказвания ми идват в повече). Интересното е, че мнозинството от почитателите му май не са от най-духовния тип хора...
Още нещо адски странно при него (не знам дали е сериозно, обаче), в една от книгите си, в която той самият е главен герой, твърди, че в свой предишен живот е бил инквизитор и е участвал в мъчения на вещици, защото е вярвал, че така служи на Бог. В този живот изкупва грешката си, като самият той е съвременен вещер и чрез творбите си отдава почит на вещиците.

Мале...вещер. Жива да не бях...както се казва.

Петя, Стивън Кинг не е само на психоделици, а на коктейл от наркотици. За да ги пишеш такива неща, трябва да се включиш за дълго време във вселенската информационна мрежа, за да се зареждаш с ново инфо. Иначе се изчерпваш.

Ето списък на писателите, които са фенове на химия:

https://www.ranker.com/list/famous-writers-who-used-drugs/jacob-shelton

И сигурно много други.

А за Дейвид Линч съм 100% сигурна, че не е само на трансцедентална медитация .

Сега е най-модерно ДМТ-то. Говорих с моя приятелка, която е психиатър на тая тема, и тя ме светна, че известният филм има дори бг субове. Това по повод изследванията, които в момента се провеждат в Европа, за лекуване на някои психични състояния с тая субстанция:


Това е всъщност нещо, което се съдържа в отварите на шаманите в америките. Така май са го открили. Норвегия изследва приложението му за отказване на хора от хероинова зависимост.

Коелю е маг - "Дневникът на един маг" е автобиографична книга (уж). Само че той използва думата в определен смисъл - мъжкото съответствие на вещица, така че на бг би било по-правилно да му казваме точно вещер

Вещ,вещо лице,вещица,вещер...
Различно е от МАГ

Така е на български. Това, че той му вика маг (маго, май беше на испански), си е негов проблем - той има предвид точно природна магия, медитации, ригуали и т.н. А не магьосник от типа на Хари Потър или Гандалф.
 

Да де,ама българския е в основата на масата езици.
Вчера например търсех етимологията на думата "сеньор"..
Просто съм убедена,че е с наш български корен и ти да видиш сюрприз:)
Един от вариантите е Senhor,на което като източник бе посочен кой език?Латинския..Ама не кой да е латински,а именно vulgares latin..Прочее Сен и Хор са двете думи които образуват СенХор ило сеньор
Хор си е хор..Сен е нещо като учител и възпитател..

Та,всеки може да си играе с думите както му е кеф,но това не променя нито смисъла,нито произхода им..

В испанския има много български думи..

Да, но на испански вещица е бруха (май?), нищо общо с българската дума. Сигурно няма мъжки род.

Аз съм много заблудена. По на Пауло сценарии има даже някакви филми и сериали.

Кастанеда съм го чела, но Куело не съм...освен ако не се брои Алхимикът преди много години...ако не се лъжа де. Щото нищо не помня.

Има ли нещо ценно негово, което си заслужава четенето?

И той ли ползва разни фармацефтични помагала, за да се свързва с Бог?