Елена, съжалявам ако имаш такива наблюдения, мислех че поне в Америка са политкоректни с децата и сополите им.
- Публикувана: 31 окт. 2018, 00:23 ч.
- Последно мнение: 29 ноем. 2018, 16:27 ч.
Две години майчинство - загуба на трудовите навици
Няма как да ми ''доскучае'', защото си харесвам работата, доволна съм от условията (много даже 
), и нямам ама никакво желание да се връщам пак към преподаването.
Отделно, че когато реша, правя преводи про боно - последно беше за един познат, докторант по богословие. Пиша и разкази, май вече казах, та това също приятно се допълва с професията, която съм си избрала последните години.
Абе хепи съм. Скок или не, важно е човек да е доволен от изборите си и да се чувства удовлетворен от себе си. Което е строго индивидуално как точно се случва.
), и нямам ама никакво желание да се връщам пак към преподаването. Отделно, че когато реша, правя преводи про боно - последно беше за един познат, докторант по богословие. Пиша и разкази, май вече казах, та това също приятно се допълва с професията, която съм си избрала последните години.
Абе хепи съм. Скок или не, важно е човек да е доволен от изборите си и да се чувства удовлетворен от себе си. Което е строго индивидуално как точно се случва.
Таис, аз въобще се учудвам колко даже си издържала из академичните среди. Доста са неадекватни към реалността, направо като паралелна вселена. И битува някакъв мит, че особено за жена са много добре, защото има баланс между работата и семейството и едва ли не, волна дневна програма. По мои наблюдения е точно обратното.
Няма как да ми ''доскучае'', защото си харесвам работата, доволна съм от условията (много даже ), и нямам ама никакво желание да се връщам пак към преподаването.
Отделно, че когато реша, правя преводи про боно - последно беше за един познат, докторант по богословие. Пиша и разкази, май вече казах, та това също приятно се допълва с професията, която съм си избрала последните години.
Абе хепи съм. Скок или не, важно е човек да е доволен от изборите си и да се чувства удовлетворен от себе си. Което е строго индивидуално как точно се случва.
), и нямам ама никакво желание да се връщам пак към преподаването. Отделно, че когато реша, правя преводи про боно - последно беше за един познат, докторант по богословие. Пиша и разкази, май вече казах, та това също приятно се допълва с професията, която съм си избрала последните години.
Абе хепи съм. Скок или не, важно е човек да е доволен от изборите си и да се чувства удовлетворен от себе си. Което е строго индивидуално как точно се случва.
Аз също съм се ориентирала към technical writing след майчинствата. Скучно, нескучно, все тая, а и аз съм човек с по-техническа насоченост, така че смятам, ще ми дойде добре.
За да не съм съвсем встрани от темата - не мисля, че се губят трудови навици с двете години майчинство.
Аз дори ще съм с 6 години майчинства, и пак - изляза ли веднъж от полето на 2-3-годишните, мисля, че ще мога да се справям адекватно.
Ако трябваше в 5:00 да е на линия, да готви вечеря и да къпе, докато аз пийвам винце - не. Ако трябваше цяла събота да ги гледа, докато аз съм на шопинг - не. Ако трябваше да е втора мама, да си ограничава работното време, или да не поема риск, нямаше да стане.
Ами значи пак опираме дотам, че не е толкова кадърен. ОК, аз за себе си си отговорих на въпроса защо, за бога, на тоя мъж му се налага да му се ходи на палчета около аурата. Щото май всички, дето сме "скачали", всичкото това, че и мнооого много отгоре сме правили.
Абе хепи съм. Скок или не, важно е човек да е доволен от изборите си и да се чувства удовлетворен от себе си. Което е строго индивидуално как точно се случва.
Обаче много си личи. На теб ти личи, на Елена, на мен също, надявам се. Хинт-хинт, нали.
Еленна, оня твой любим блог, BrainPickings, наскоро имаше доста неща по темата за нуждата от креативна концентрация и даването на енергия на една дейност. Мисля, че не са глупости. А опитът показва, че ако насочиш енергията си нанякъде, следва "пробив" и движение в някаква посока. Но не става с тук-таме по малко, иска си концентрация.
Бърди, в някои области никой не е кадърен до безкрай, точно защото излизат много нови неща и си трябва малко време да се научат. Примерно ако искам да науча още един език, това не значи, че без него съм "некадърна", а че като го науча, ще стана по-кадърна. И не става въпрос в текущата работа да те "повишат", а да минеш на друго ниво, друг клиент, друг начин на работа, друга ниша с други правила.
Та така, ако ти седнеш да учиш нов език, нали ще си искаш времето и да не те закачат. И ще ти е неприятно някой а се подиграва, че трябва "да ти ходят на палчета". Ми ще ходят, ако трябва. Освен ако не си някой гений, който усвоява за по 15 мин. тук и там сложни области и нови неща до ниво работно/продаваемо. Не хоби, не странична занимавка, а да се пласираш.
Аз си признавам, че не съм доволна от себе си. Искам повече езици, повече умения, по-интересни задачи, и защо не. Не ме е срам, че съм недоволна. То това е някакъв двигател за развитие.
Бърди, в някои области никой не е кадърен до безкрай, точно защото излизат много нови неща и си трябва малко време да се научат. Примерно ако искам да науча още един език, това не значи, че без него съм "некадърна", а че като го науча, ще стана по-кадърна. И не става въпрос в текущата работа да те "повишат", а да минеш на друго ниво, друг клиент, друг начин на работа, друга ниша с други правила.
Та така, ако ти седнеш да учиш нов език, нали ще си искаш времето и да не те закачат. И ще ти е неприятно някой а се подиграва, че трябва "да ти ходят на палчета". Ми ще ходят, ако трябва. Освен ако не си някой гений, който усвоява за по 15 мин. тук и там сложни области и нови неща до ниво работно/продаваемо. Не хоби, не странична занимавка, а да се пласираш.
Аз си признавам, че не съм доволна от себе си. Искам повече езици, повече умения, по-интересни задачи, и защо не. Не ме е срам, че съм недоволна. То това е някакъв двигател за развитие.
Няма как да ми ''доскучае'', защото си харесвам работата, доволна съм от условията (много даже ), и нямам ама никакво желание да се връщам пак към преподаването.
Отделно, че когато реша, правя преводи про боно - последно беше за един познат, докторант по богословие. Пиша и разкази, май вече казах, та това също приятно се допълва с професията, която съм си избрала последните години.
Абе хепи съм. Скок или не, важно е човек да е доволен от изборите си и да се чувства удовлетворен от себе си. Което е строго индивидуално как точно се случва.
), и нямам ама никакво желание да се връщам пак към преподаването. Отделно, че когато реша, правя преводи про боно - последно беше за един познат, докторант по богословие. Пиша и разкази, май вече казах, та това също приятно се допълва с професията, която съм си избрала последните години.
Абе хепи съм. Скок или не, важно е човек да е доволен от изборите си и да се чувства удовлетворен от себе си. Което е строго индивидуално как точно се случва.
Аз също съм се ориентирала към technical writing след майчинствата. Скучно, нескучно, все тая, а и аз съм човек с по-техническа насоченост, така че смятам, ще ми дойде добре.
За да не съм съвсем встрани от темата - не мисля, че се губят трудови навици с двете години майчинство.
Аз дори ще съм с 6 години майчинства, и пак - изляза ли веднъж от полето на 2-3-годишните, мисля, че ще мога да се справям адекватно.
Чудесно е усещането когато някой харесва нещо твое.Ще се справиш съвсем адекватно, сигурна съм. Навиците не се губят, напротив - ако човек иска да се движи напред, без значение кой път си е избрал, постепенно ще се развива. Важното е да вярваш в себе си, колкото и тривиално да звучи.
Бърди, сейм хиър
Не си спомням да е имало текстове за нуждата от концентрация тип "не пипам нищо вкъщи, памперси не сменям." Креативната енергия определено има нужда от самота, изолация и концентрация, но такава може да бъде намерена на много места и под много форми. Например, точно ей сега в 6:35 ам е моят час, преди да станат всички, за планиране, обмисляне и ей така, просто мисловна концентрация върху абстрактните неща, с които се занимавам. Имам нужда от това, съответно го приотизирам пред съня и не ми тежи. Друг ден, ако ми се спи повече, ще е друго.
Също така, това са умения, които се учат и се приотизират. В годините преди децата съм профуквала цели дни на работа в блеене, а после до посред нощ съм си крадяла сън и лично време, за да мисля по професионалните неща. Сега си използвам максимално часовете, в които съм разделена от децата и не ми е необходима максимална тишина и кукувицата да кукне точно 6.5 пъти по пълнолуние, за да получа креативен пробив: въпрос на трениране на съзнанието.
Също така, това са умения, които се учат и се приотизират. В годините преди децата съм профуквала цели дни на работа в блеене, а после до посред нощ съм си крадяла сън и лично време, за да мисля по професионалните неща. Сега си използвам максимално часовете, в които съм разделена от децата и не ми е необходима максимална тишина и кукувицата да кукне точно 6.5 пъти по пълнолуние, за да получа креативен пробив: въпрос на трениране на съзнанието.
Еленна, пак ще повторя - мъжът до мен "пипа" доста неща, но не приоритетно и във всеки момент при нужда може да спре да пипа и да седне да чете/гледа/доработва. Съботите са негови за още от същото, при нужда, без предварителна заявка. Това е. Ползите са за всички. Та има разлика дали си "на повикване", защото не може хем да си на повикване, хем да уплътняваш с работа - ще ти прекъснат работата.
Мъжът ми има правото да е у дома и да се впусне в работа, като откаже да е "на повикване".
Мъжът ми има правото да е у дома и да се впусне в работа, като откаже да е "на повикване".
У нас и двамата имаме правото на "на повикване". И си го уважаваме взаимно.
Мъжът ми освен редовната работа, работи и за Нетфликс, от вкъщи. Прави го вечер, през уикенда - не е постоянно, но поне 3-4 пъти седмично бачка. Дори тогава, макар че му трябва концентрация, ако се наложи, ще скочи да свърши нещо. Просто така е възпитан, знам ли.
..
Аз си признавам, че не съм доволна от себе си. Искам повече езици, повече умения, по-интересни задачи, и защо не. Не ме е срам, че съм недоволна. То това е някакъв двигател за развитие.
Аз си признавам, че не съм доволна от себе си. Искам повече езици, повече умения, по-интересни задачи, и защо не. Не ме е срам, че съм недоволна. То това е някакъв двигател за развитие.
У нас никой не е доволен от постигнатите неща и в момента в който нещо се случи вече са вчерашни новини и не е нищо чак толкова. Това смятам, че е черта на характера обаче.
Тъкмо днес попаднах на интервю на Б Ламберт и на Юл. Спиридонова с новите им книги и в интервюто се говори доста и за БГмамма и как се пише и общува тук. Много интересно и за пореден път показва как може да се пише и да се издържаш добре от това, за 'потока на съзнанието' и много други интересни неща. Намек само
Препоръчани теми