Снимката в случай,че се прави с упойка,то това е краткотрайна венозна анестезия.Използват препарат,с който те приспиват за кратко-Диприван мисля че се казваше.Не е като по време на дългите операции с ендотрахеална анестезия,при който човек е на командно дишане.Преди си ходех постоянно с неутрален лак телесен цвят и никой не ми е каквал,че трябва да съм без лак.ЦС с упойка не съм правила,но имам хистероскопия и две пункции под упойка.
- Публикувана: 29 окт. 2018, 09:13 ч.
- Последно мнение: 16 ян. 2020, 21:44 ч.
ЕНДОМЕТРИОЗА - ТЕМА 14
Страшни дискусии предизвиках с въпроса си за лапароскопията. Няма нужда да се спори за това. Предполагам, че всяка си има основателна причина да е за или против, в зависимост от това, с което се е сблъскала. Сега чакам да ми дойде и след цикъла ще се подложа на лапарото. Притеснено ми е, но честно казано искам да се приключва. Често имам болки и дискомфорт и искам да ги оставя зад гърба си. Все още се двоумя при кой да се оперирам - г-р Главчев в Торакс или д-р Георги Амалиев в Селена. И двамата ми правят добро впечатление, но всичко толкова бързо се разви, че реално нямах време да успея да си изградя някакво доверие към някой от тях. Като че ли Главчев го чувствам по-внимателен и загрижен. Стискайте ми палци всичко да е наред до тогава, а и след това. Успех и на всички девойки в тази тема. Не ми се иска толкова жени да се сблъскват с този проблем, но се радвам, че има място, където можем да намерим разбиране.
То да се приключваше с лапарото,нямаше да има за и против.
Аз съм пред дилема именно заради това.ЕМ не ми причинява дискомфорт,през годините съм имала единствено първи ден болезнена менструация, което,като чета за какво става дума,си е направо песен.
След лапароскопията възможността да се появи наново е огромна , което не е толкова ужасно,ОБАЧЕ -не се знае къде и как ще се появи този път.Дали няма да ми създаде главоболия.За това съм нито за,нито против.
Ако имаш оплаквания-действай,не губиш нищо.Но ако се чувстваш добре е малко нож с две остриета как ще си след процедурата.Изобщо... всеки сам преценява за себе си.
Аз съм пред дилема именно заради това.ЕМ не ми причинява дискомфорт,през годините съм имала единствено първи ден болезнена менструация, което,като чета за какво става дума,си е направо песен.
След лапароскопията възможността да се появи наново е огромна , което не е толкова ужасно,ОБАЧЕ -не се знае къде и как ще се появи този път.Дали няма да ми създаде главоболия.За това съм нито за,нито против.
Ако имаш оплаквания-действай,не губиш нищо.Но ако се чувстваш добре е малко нож с две остриета как ще си след процедурата.Изобщо... всеки сам преценява за себе си.
Vervam, на какво се базира твърдението ти, че "след лапароскопия възможността да се появи отново е огромна"?
Ако ендометриозата така и така я има, мисля че е редно човек да се опита да се отърве от нея, вместо да си казва: Защо да се оперирам като така и така ще дойде пак...
Ако ендометриозата така и така я има, мисля че е редно човек да се опита да се отърве от нея, вместо да си казва: Защо да се оперирам като така и така ще дойде пак...
Аз съм в същата дилема като Вервам. Причината е, че съм на 24 и не съм раждала, нито опитвам за бебета. Нито мисля даже за бебета. И ако се оперирам сега и се появи след 6 месеца пак и пак се оперирам - това означава да си съсипя яйчника. Затова не исакм. Да се оперирам, ако знам, че няма да де появи - ОК. Ама...
Базира се на коментарите на десетките момичета тук,както и в групата във ФБ.Повече от половината имат рецидив.Някои след 10 години,други след 1 месец дори.
Ако заболяването е "заспало",почти не се развива и е на места,където не те боли и не ти създава дискомфорт,не яде от яйчник и тръби и т.н., то след операцията може да се появи на места,като дебелото черво,където дори при ходене по голяма нужда да те боли;да обхване някой яйчник и ...абе,все"хубави" неща.Може да обхване незасегнати до сега места и състоянието да се влоши в пъти.
Виж,ако моментното ти състояние е такова,да,операцията е абсолютно задължителна.Но,дори Калчев ми го каза,цитирам:"ако не ти създава главоболия и нямаш оплаквания,може да не оперираш".
Ако заболяването е "заспало",почти не се развива и е на места,където не те боли и не ти създава дискомфорт,не яде от яйчник и тръби и т.н., то след операцията може да се появи на места,като дебелото черво,където дори при ходене по голяма нужда да те боли;да обхване някой яйчник и ...абе,все"хубави" неща.Може да обхване незасегнати до сега места и състоянието да се влоши в пъти.
Виж,ако моментното ти състояние е такова,да,операцията е абсолютно задължителна.Но,дори Калчев ми го каза,цитирам:"ако не ти създава главоболия и нямаш оплаквания,може да не оперираш".
Базира се на коментарите на десетките момичета тук,както и в групата във ФБ.Повече от половината имат рецидив.Някои след 10 години,други след 1 месец дори.
Ако заболяването е "заспало",почти не се развива и е на места,където не те боли и не ти създава дискомфорт,не яде от яйчник и тръби и т.н., то след операцията може да се появи на места,като дебелото черво,където дори при ходене по голяма нужда да те боли;да обхване някой яйчник и ...абе,все"хубави" неща.Може да обхване незасегнати до сега места и състоянието да се влоши в пъти.
Виж,ако моментното ти състояние е такова,да,операцията е абсолютно задължителна.Но,дори Калчев ми го каза,цитирам:"ако не ти създава главоболия и нямаш оплаквания,може да не оперираш".
Ако заболяването е "заспало",почти не се развива и е на места,където не те боли и не ти създава дискомфорт,не яде от яйчник и тръби и т.н., то след операцията може да се появи на места,като дебелото черво,където дори при ходене по голяма нужда да те боли;да обхване някой яйчник и ...абе,все"хубави" неща.Може да обхване незасегнати до сега места и състоянието да се влоши в пъти.
Виж,ако моментното ти състояние е такова,да,операцията е абсолютно задължителна.Но,дори Калчев ми го каза,цитирам:"ако не ти създава главоболия и нямаш оплаквания,може да не оперираш".
А според теб какво да правят млади нераждали жени? В страшна дилема съм.
А според теб какво да правят млади нераждали жени? В страшна дилема съм.
Ендометриозата си е заболяване. Късмет е че сте го хванали преди да решите, че искате дете. След като са малки кистите ги лекувайте медикаментозно, но не с противозачатъчни и вижте как ще се повлиаят. Късмет е и че са малки и засега "спят". Използвайте момента за да се излекувате. Когато пожелаете дете и се окаже, че това е проблем лечението ще много по-затормозяващо психиката, отколкото сега. Обсъдете ситуацията с репродуктивен специалист, с втори такъв за второ мнение и тогава вземете решение. Успех!
Аз съм в същата дилема като Вервам. Причината е, че съм на 24 и не съм раждала, нито опитвам за бебета. Нито мисля даже за бебета. И ако се оперирам сега и се появи след 6 месеца пак и пак се оперирам - това означава да си съсипя яйчника. Затова не исакм. Да се оперирам, ако знам, че няма да де появи - ОК. Ама...
Здравейте,
Аз съм на 23 и също не съм раждала, опитвала и не мисля че ще се случи скоро. Имах 6см киста (нямам симптоми или поне не ми е правило впечатление, цикълът ми винаги е бил леко болезнен) първо опитах с медикаменти но нямаше ефект, с трима доктори се консултирах във Варна и тримата ми казаха, че щом вече 4-5 месеца не се е повлияла от медикаменти е вероятно ендометриозна и че дори и сега да не създава проблеми в бъдеще може да създаде и е хубаво да се оперира. Но и че няма шанс да се върне един ден дори и да се оперира.
Е преди 3дни беше моето лапаро още не съм си взела епикризата, но докторът каза че е премахнал кистата и сраствания, провери ми тръбите (всичко е наред) и е запазил всичко.
Надявам се повече няма да се появяват тези гадини.
А според теб какво да правят млади нераждали жени? В страшна дилема съм.
Ендометриозата си е заболяване. Късмет е че сте го хванали преди да решите, че искате дете. След като са малки кистите ги лекувайте медикаментозно, но не с противозачатъчни и вижте как ще се повлиаят. Късмет е и че са малки и засега "спят". Използвайте момента за да се излекувате. Когато пожелаете дете и се окаже, че това е проблем лечението ще много по-затормозяващо психиката, отколкото сега. Обсъдете ситуацията с репродуктивен специалист, с втори такъв за второ мнение и тогава вземете решение. Успех!
Какви са другите варианти ако кистите са малки - на противозачатъчни, Золадекс и золадексо подобни?