ЕНДОМЕТРИОЗА - ТЕМА 14

Точно 9 месеца след отворена коремна операция забременях спонтанно без да съм лекувана със золадекс след 4 инсеминации и 1 инвитро - неуспешни. Ендометриозата беше 4 степен и за месец и половина унищожи тръба и яйчник. От тогава 13г и половина не съм имала проблем с киста или ендометриоза.
Операцията беше в клиника по репродуктивно здраве. На въпрос защо отворена операция, а не лапароскопия отговориха, че кистата е много голяма и за да не стане фал микроскопична част от кистата да попадне вурху здраво място и да го зарази лапароскопията не е подходяща. За мен отворената операция не беше най-голямото зло и точно след нея забременях след 3г борба със стерилитета.

Е, аз след лапаро имам две деца, заченати естествено. Без да съм се борила със стерилитет. И 9 години без рецидив. А кистата ми беше 8 см.
Един частен случай не е общовалиден.
Преди 13 години малко лекари се наемаха на лапаро при голяма киста. Просто толкова си можеха. Аз преди 9 едва намерих 1, от 5, които посетих.
Истината е, че и по време на лапарото може да се премине към отворена коремна операция ако това се наложи. Но е редно винаги да се започва с лапаро, именно защото е най-щадящо. Просто не всеки лекар се наема и има способността да оперира лапароскопски такива големи кисти. И затова дават тъпото си обяснение, че е по-опасно.
Ако коремната операция беше по-щадяща нямаше медицината да напредне толкова, че да се вадят дори цели органи лапароскопски.

А аз точно след отворена коремна операция получих много сраствания дотам че това граничеше с пълна невъзможност за естествено забременявяне.Също заради много голяма киста,решиха да ме срежат на отворен корем и последиците от това не закъсняха.Забременях след лапаро и две инвитро процедури.В репродуктивната клиника беше пълно с такива като мен.Оперирани от някой който им е казал,че коремна операция е по-добре и впоследствие търсят помощ.

Аз сега чета някакви ужасяващи неща. Как на млади жени им махат яйчниците и маткат и вече не могат да имат деца. Хвана ме шубе, но според лекарката ми (Магунска в Щерев) кистите не са толкова големи - едната 2,5, другата 1,5 см, на един яйчник са. Следя ги към два пъти в годината. И сега изперках тотално. Не знам какво да правя. А не планирам бременност в близката година-две.

Обосновах се, да.
Отворена коремна операция е и операцията от апандисит. Да не би всички, оперирани от апандисит да са имали проблемно забременяване?
Аз не смятам, че трябва да си ги мерим.. специалистите де... попитах те нещо, ти не отговаряш, а се заяждаш. Масово се реже с лапаро, защото е по-бързо и лесно, модерно е с една дума. Като нямаш нищо за казване, просто замълчи. Тоя принцип на олиото, да изплуваме над водата на всяка цена, някак ми идва в повече.

Весето хич не се заяжда, само се възмути. Аз бих също.

Аз извадих късмет с 3см киста и двама лекари, които да кажат забременявай, няма да я махаме. И не сме. Единственото на масата решение за махане беше, ако не успея да забременея дори с инвитро. Забременях така, ама щото имаме и други проблеми. Кистата ми беше пунктирана и сега слава богу след бременност и една година(в която си имах постоянно цикъл, въпреки кърмене) няма и помен от ЕМ. Правих хистеро, щото в Токуда си оставиха ръцете на спешното ми секцио и Калчев каза, че от ЕМ няма и помен. Не ми се мисли ако някой ме беше накарал да правя коремна операция преди да се бях информирала как нямаше да имам шанс за дете. Щото ЕМ и без тва ми е поизпапкала резерва. Така че, минимално инвазивна, ако може да не се бърка и момичета, пазете си яйцата!

За жена, която не е раждала и има гинекологични проблеми най-правилното решение е да се консултира и лекува в репродуктивна клиника, защото там ще подходят съвсем различно и ще са максимално щадящи към репродуктивната система.
Както виждате всеки има своя частен случай и е некоректно да се правят обобщения, които могат да насочат към решение, което за една жена да е добро, но за друга да е грешното. Учудвам се че тук се пита дали да се прави операция или да се чака.
Такова решение се взима на база лекарско мнение проверено с второ, трето, пето, докато жената се почувства готова да реши как да постъпи.
Ето момичето си следи кистите два пъти годишно и са малки, не мърдат. Моята се появи след третата инсеминация, година и половина след като почнах да посещавам репродуктивни специалисти. Два месеца и половина след датата на инсеминацията, която нямаше да направят ако имаше киста, съгласни сте нали, кистата ми беше 7 см и беше унищожила яйчник и тръба. Ако я следях два пъти годишно можеше да се окажа въобще без яйчници. Ако беше лапароскопска операция можеше да изтърват нещо микроскопично, а можеше и всичко да е наред. Но след като ми обясниха защо не може лапароскопска операция според тях аз също бих заложила на по-малкия риск от неволна грешка. Да имам дете ми беше в пъти по-важно от това дали ще е щадяща операцията ми. Но това е моят частен случай, моя начин на мислене. Всеки случай е частен. И не само по отношение на ендометриозата. Няма правила общовалидни за всички организми или за повечето от един биологичен вид. Всеки организъм е сам за себе си. И подхода трябва да е индивидуален, защото няма как питащите тук да знаят техния случай като кой от разказаните е,дори и много да си приличат изходните данни.
Ние тук с нашите толкова различни, частни случаи даваме надежда, че това е решим проблем и че после може да се забременее и с налична киста, или пък след отстраняването й, и с един яйчник може и т. н. Надежда и стимул да не се отказват жените, да не се отчайват, да не се плашат, защото лапарото е щадящата операция, но ако се наложи отворена - преживява се. Но това е решение, което не се взима на принципа: Пък една жена с киста като моята каза. Това е решение, което се взима след като сте намерили лекар на който да вярвате. И освен това питайте какви са рисковете при всеки от предложените варианти за лечение и решете за себе си кой риск можете да поемете и кой не.

Съжалявам, но пишеш откровени глупости...Лапарото е по-бързо и лесно?? Защо тогава не всички могат да правят лапаро? Моето лапаро продължи 4 часа и половина, ако това е бързо...
И не се заяждам, а казвам истината. Съжалявам, че не ти харесва, но всеки, който поне малко се е сблъсквал с нещата, ще ти се изсмее. Повече нямам какво да ти кажа и диалогът ни приключва.

Аз исках още на втория час след операцията да ставам и да се раздвижвам. Позволиха ми чак около петия час. Нямах никакви проблеми. В стаята се разхождах почти постоянно. Не са ме боляли рамене и т.н. На 10-ия ден правих силова тренировка - както преди операцията. Пропусках само упражнения, при които се лежи по корем. Още преди да ме изпишат ми казаха, че мога спокойно да си тренирам и да вдигам тежко.


Магунска ме оперира мен, заедно с лекуващия ми - Тимева. Много съм доволна от тях.

Veseto*,хабиш се излишно.
Yts_89,искаш обосновка?Има достатъчно информация в нета.Можеш да прочетеш малко за следоперативни сраствания в малкия таз в следствие на коремни операции.Лапарото е по-бързо и лесно?Едва ли.

Сега при лапароскопията д-р Стаменов каза че е имало ужасно много сраствания вследствие от секциото. Аз също не съм съгласна, че коремната операция е по-добрия вариянт (ако не се налага разбира се). Мен след лапарото много ме боляха рамената и гръдния кош, но се раздвижих съвсем спокойно вечерта след операцията.

Здравейте:) имам едно запитване към тези от вас които са правили цветна снимка с упойка проблем ли е лака за нокти по скоро гел лака понеже доктора нищо не каза.  Благодаря Ви за отговора

Каква е връзката ?

Ако нещо се обърка, докато си под пълна упойка първо посиняват устните и ноктите, това се следи от анестезиолога.
Попитай лекаря, аз при моята операция (повече време под упойка) за всеки случай го махнах.

Не ми казаха да си махна лака , когато трябваше да ми правят снимката с упойка.
Ти си за няма и 15 минути под тази упойка,докато тръгнат да ти посиняват ноктите , вече ще те будят.