Публикувана: 13 юни 2006, 15:24 ч.
Последно мнение: 14 юни 2006, 10:46 ч.

Как помага таткото?

2 032
46
1

Гост

# 15 13 юни 2006, 16:27 ч.

Sofia
Мнения: 1 365

Цитат на: ками в вт, 13 юни 2006, 15:28

Помагаше ми много в началото и все още ми помага.
Изобщо не се страхуваше да къпе бебето,да сменя пелени,да го маже с кремове и да го облича.Даже го приспиваше.Беше си взел 2 седмици отпуска и вършеше повечето неща около детето.
Сега вечер през седмицата и събота и неделя Калоян е негова грижа Laughing

Точно така бяхме и ние, двамата саминки с едно мъничко мишле.
В началото един памперс го сменяхме заедно двамата по 5мин. но всичко си влезе в релсите, досега тати си го къпе щото мама все още я е страх.

# 16 13 юни 2006, 16:38 ч.

Мнения: 8 769

Помагаше и продължава да помага изключително, още повече че вече сме четирима.
С дъщеря ми той ме отменяше вечер-къпане, смяна на памперси и хранене (защото не кърмих). Пазаруване, помощ в домакинството-всичко.
И сега е така. Flutter

# 17 13 юни 2006, 16:56 ч.

Мнения: 8 917

Цитат на: bebun в вт, 13 юни 2006, 15:24

Здравейте момичета,
Аз вече съм в осмия месец(кога мина това време) и сега съм едно кълбо от хормони и страхове... #Crazy

Мъжо си ми е много добър и голям ентусиаст, ама си е малко нещо спънат, та да си призная не го виждам как ще ми помага с бебо.... А знам, че в началото ще ми бъде много трудно сама да се оправям с всичко....
Как бяха вашите татковци? Помагаха ли ви с бебетата?

Помага ми ако го накарам, но и това не е малко Peace

Затова не се прави, че може да се справиш с всичко, ами лееееекичко го карай да върши и той нещо - получава се, повяравй! Wink

# 18 13 юни 2006, 17:31 ч.

Мнения: 1 849

И да е схванат, когато човек има желание се научава. И аз бях схваната в началото Embarassed

научих се. При първото ни дете (аз родих секцио) нямаше никой наблизо, като се върнеше от работа мъжът ми гледаше сина докато си поспя. Нещото което най-много ценя е, че не ме гонка дали е изчистено, подредено, сготвено. Иначе и панперси сменя, и ги къпе, и готви. Ние си гледаме хлапетата сами. Но си мисля, че ако нямаш усложнения при раждането и имаш желание няма да ти е необходима кой знае каква голяма помощ.

# 19 13 юни 2006, 17:33 ч.

Мнения: 46 518

Мъжът ми се справя толкова добре, колкото и аз, гледаме я по равно. В началото се притесняваше да остава сам с нея, но и при мен беше така, никой не се е родил научен, с времето се опознават и нещата влизат в релси Peace

# 20 13 юни 2006, 17:38 ч.

София
Мнения: 3 826

В началото честно да си призная трябваше да го карам да ми помага за бебето,но сега вече не само,че не го карам ами той ме отменя в много неща свързани с грижите около бебо.Ако можеше сигурно щеше и да го кърми Joy

# 21 13 юни 2006, 17:42 ч.

Габрово
Мнения: 316

Първата седмица си беше взел отпуск и за всичко се оправяше с детето, защото аз не можех да стана от леглото. Само не можеше да го къпи. Но това бяха първите 5 дена. От тогава- нищо

# 22 13 юни 2006, 18:04 ч.

Мнения: 1 272

При нас таткото може да прави всичко, което и аз, само да я храни не може Laughing

, т.като е на кърма. Важно е да го включиш в грижите за бебето от самото начало и да го поощряваш да се грижи за детето. В крайна сметка бебето е и на двамата, а и няма нищо лошо таткото да може да се грижи пълноценно за своето бебче.
Леко раждане и спокойно!

# 23 13 юни 2006, 18:06 ч.

Мнения: 6 472

Страшно много ми помага. Всъщност от както се върнах на работа задълженията са разделени почти по равно. Единственото, което правя повече от него е да пера и гладя бебешките дрешки и да приготвям храната на бебето.
До като си бях в къщи гледах да поемам по- голямата част от задълженията, но все пак той си якъпеше и обличаше вечер.

# 24 13 юни 2006, 18:09 ч.

Мнения: 1 313

в началото не помагаше,защото го било страх да хване толкова малко бебе. След 6-я месец еу несравним. Страхотно добре се грижи и когато може винаги се занимава със сина ни.

# 25 13 юни 2006, 18:12 ч.

Мнения: 1 999

Много ми помага във всичко и се справя чудесно. Heart Eyes

Единствено в кърменето не може да ме отмени. Laughing

# 26 13 юни 2006, 18:16 ч.

Мнения: 733

Нашия татко не помага в гледането на бебо много, много Sad

. Още го е страх, да не му направи нещо, и го гледам, че като му го оставя бебо му се радва и неспира да се занимава с него, а това за мен си е помощ и мога да свърша доста неща Wink

Ревне ли обаче бебчо той се панира. Мъже всякакви, ако можеш включи го от началото в грижите за бебчо по-лесно ще се приобщи Wink

# 27 13 юни 2006, 18:57 ч.

Мнения: 1 172

Какво значи спънат и дали ще помага - всичко си идва с опита, и аз не можех в болницата един памперс да му сменя, но вкъщи като нямаше санитарки, ми отне точно 2 минути да се науча.
Въведи таткото в неговите задължения към бебето още от самото начало - елиминирай бабите, ако смяташ, че покрай тяхното присъствие първите 1-2 седмици той ще се разглези и после няма да можеш да го накараш да ти помага. Моят мъж още на първия ден вкъщи започна да сменя памперси, да облича бебето и да го къпе. А в болницата, на изписването, го беше страх да хване бебока...Мъжете се страхуват от размерите на бебето и обикновено смятат, че ще го "счупят", но трябва да си смела и да му покажеш, че детето не е толкова крехко, колкото той си представя.

Увери таткото, че и двамата сега се учите, не го упреквай за всеки неуспех, напротив - подкрепяй го в желанието му да помага, макар и не винаги да става сполучливо или точно така както ти искаш. Само така ще можеш да разчиташ на него и да имаш време за себе си.