О, кучето веднъж наместило ли се е на леглото, няма отърване. Само като му е жега на лято, спи на пода с гръб към стената. На кучешкото легълце спи само като ни няма вкъщи.
- Публикувана: 11 окт. 2018, 17:09 ч.
- Последно мнение: 22 окт. 2018, 22:40 ч.
Бебе в леглото
За мен изводът е, че накрая всички си спят по леглата и по стаите, само че едни са си спестили безсънието, други са сновали напред-назад, уплашени от “приятелите”, които до пълнолетието на децата са останали в едно легло.
Въпрос до тези, които делят една спалня: как с вечерния си тоалет не успявате да събудите вече спящото дете. Или може би всички лягате заедно в 9?
Amy_nka, ами да го пуснем във фолксваген.бг въпроса.
Не съм чела всичко, но ще споделя и моя опит. И друг път съм писала тук, че най-доброто ни родителско решение е детето да спи само. Номер едно си има самостоятелно легло и никога не е спала с нас(на 4г. е). От 6месечна спи и в своята детска стая, просто защото правехме ремонт и не беше готова по рано. Номер две в момента е на 3 месеца и също спи в нейното си легло, но за съжеление в нашата стая. Догодина живот и здраве ще се местим в ново жилище и там ще си има стая и тя (тогава ще бъде на около 8 мес.) И много ме е страх да не е късно! Нея веднъж я взехме да спи при нас- беше ужасно травмиращо и за 2ма ни с таткото, той едвам посмял да заспи, аз пък супер леко се будя. Много се радвам че децата ни не спят при нас като гледам една камара вече познати с вече големи деца как се мъчат. Също смятам че не спането с мъжа отдалечава. По цял ден сме разделени( той на работа) вечер сме изморени от битовизми но защо поне нощем не сме един до друг. Аз бих се чувствала самотно без него в леглото.
Сновенето по стаите посред нощтите за мен е наторващо. Моя приятелка така си е сложила един стол до кошарата на детето в другата стая, и то като съответно се събуди през нощта, сяда на стола и така няколко часа. Ама важното е детето да е в друга стая.
Да, кърмим се и сме само на кърма! Голямата също е кърмена до 8 месечна възраст..но тук има едно НО
Моите деца спят през ноща, не се събуждат и не се хранят през ноща Да, каката няма абсолютно никакви кошмари и не виждам защо трябва да има ? Кошмара според мен е проекция на нещо видяно или преживяно през деня и е на подсъзнателно ниво. Ако детето ми имаше кошмари бих работила със психолог, а не до го вземам в леглото при мен че не виждам това как ще му помогне. И защо да го е страх от тъмното..аз не плаша с баба Яга, нито с баба Маца и с нищо! Не искам децата ми да растат със страхове и дори се дразня като чуя родител до нас на площадката да обеснява как ей сега ако не слуша видиш ли баба Меца ще изскочи от някъде. Винаги след такива чути случайни заплахи от други родители си говорим че тези неща са само по приказките и не са истински. Всичко е въпрос на възпитание според мен 
Въпрос до тези, които делят една спалня: как с вечерния си тоалет не успявате да събудите вече спящото дете. Или може би всички лягате заедно в 9?
Не се сещам за никаква част от вечерния тоалет, която би се състояла в спалнята. Щъкаш си си по другите стаи до колкото прецениш, като ти се доспи - къпеш се, оправяш се и се промъкваш тихо в леглото. Иначе като кърмех едно време, редовно заспивах с детето и после в полупросъница ставах за следващите действия, но това беше около 22-22:30, не в 21.
Повече от ясно е, че става въпрос за онези деца, които не спят по цяла нощ. По-назад споделих, че също отделих бебето в отделна стая, когато започна да спи непробудно. Това стана на 11м. Но когато се случи да спи неспокойно, действам по същия начин - взимам я при мен.
Какъв тоалет трябва да се прави на главата на спящото бебе? Моите деца спяха дълбоко до към 12-1, буденето започваше след това.
Не са само кошмари. Има и едни наподобяващи кошмари състояния - night terrors, за които като евентуална предпоставка също се посочва спането в отделна стая.
Какъв тоалет трябва да се прави на главата на спящото бебе? Моите деца спяха дълбоко до към 12-1, буденето започваше след това.
Не са само кошмари. Има и едни наподобяващи кошмари състояния - night terrors, за които като евентуална предпоставка също се посочва спането в отделна стая.
Не обвинявам никого! Не съм против тези, които спят с децата си Но ако имате възможност и отделна стая - аз съм за нея! Темперамента е друго нещо , съгласна съм че той не се променя. Но има такива родители, които насаждат страхове в децата си - това имах предвид. Моята стратегия във възпитанието е да ги уча да се справят сами и че няма нищо страшно, което да не могат да преодолеят. Не сме имали такива кошмарни състояния, даже за първи чувам че съществуват такива. Може би от малко детето като спи отделно и приема това за нормално и за това не го е страх после. Разбира се, вратата на каката я оставяме отворена през ноща и тя знае,че ако ни извика ще дойдем.
Но ако имате възможност и отделна стая - аз съм за нея! Темперамента е друго нещо , съгласна съм че той не се променя. Но има такива родители, които насаждат страхове в децата си - това имах предвид. Моята стратегия във възпитанието е да ги уча да се справят сами и че няма нищо страшно, което да не могат да преодолеят. Не сме имали такива кошмарни състояния, даже за първи чувам че съществуват такива. Може би от малко детето като спи отделно и приема това за нормално и за това не го е страх после. Разбира се, вратата на каката я оставяме отворена през ноща и тя знае,че ако ни извика ще дойдем.
Ами не, не зависи от това как е свикнало като малко, защото има деца, спящо от новородени сами, които изведнъж започват да будят с писъци квартала. И понеже не в открита точната причина, всичко се обяснява с незрялата детска психика, спането в отделна стая се посочва като рисков фактор.
Аз много искам да разбера как се "възпитава" едно бебе да спи непробудно цяла нощ. 
Наистина има бебета, които по-рано започват да спят непробудно, има и такива, при които това става по-късно. Това зависи от характера, нервната система, нуждите на бебето и много други неща, различни от възпитанието.
Напълно съгласна съм с това изказване. Вече родителите си преценяват дали и до колко да си причиняват нерви и недоспиване, само и само детето бързо да се отдели в друга стая. Аз никога не бих се подвела по приказките на околните, че има голяма опасност детето да остане завинаги лепнато за теб. Дори при семействата около мен не се сещам за големи деца, които да са останали да спят при родителите си. Знам за такива случаи, само когато семейството не разполага с отделна стая за детето.
Наистина има бебета, които по-рано започват да спят непробудно, има и такива, при които това става по-късно. Това зависи от характера, нервната система, нуждите на бебето и много други неща, различни от възпитанието.За мен изводът е, че накрая всички си спят по леглата и по стаите, само че едни са си спестили безсънието, други са сновали напред-назад, уплашени от “приятелите”, които до пълнолетието на децата са останали в едно легло.
Напълно съгласна съм с това изказване. Вече родителите си преценяват дали и до колко да си причиняват нерви и недоспиване, само и само детето бързо да се отдели в друга стая. Аз никога не бих се подвела по приказките на околните, че има голяма опасност детето да остане завинаги лепнато за теб. Дори при семействата около мен не се сещам за големи деца, които да са останали да спят при родителите си. Знам за такива случаи, само когато семейството не разполага с отделна стая за детето.
Аз като дете също спях в отделна стая, майка ми също беше на мнение, че детето трябва да си знае леглото. На 4г. вече не спях на обед, ей, така я мразех тая кошара, все едно беше затвор. Само си спомням как баба ми ме оставяше там и излизаше на двора да си вършо някаква работа. Вечер ме беше страх от тъмното (то и сега още ама това е друга тема ) и нашите ми бяха сложили някаква нощтма лампа, преди това четяхме приказки с баща ми. Та, страховете надали са обусловани от темперамент или преживявания.
) и нашите ми бяха сложили някаква нощтма лампа, преди това четяхме приказки с баща ми. Та, страховете надали са обусловани от темперамент или преживявания.
Индивидуално е, разбира се. Това никой в темата не го отрича. Става въпрос дали деца, които се будят през нощта и е необходимо да им бъде обърнато внимание, трябва да спят отделени или не е по-добре, докато станат готови да спят самостоятелно, да бъдат близко до родителите си, за да спят възможно най-много всички.
И мен като малка (и сега също де) ме беше страх от тъмното, най голямото наказание беше спането отделно. Дори вечер докато си играем стане ли навън тъмно почвах да плача. Не са ме плашили с нищо и мен, но пък бях доста чувствителна. Както казах всяко дете е различно, моята се отдели на 1,7г и само една вечер спах при нея. Малкия е отделен от преди 3м и още няма желание да спи сам. ММ ходи често командировки и викам децата да спят при мен или аз при тях. Голямата не иска, тя иска да си спи сама с една камара плюшковци, няколко вечери пусна брат си при нея и после го изгони
Разбира се, че има бебета, които спят по цяла нощ. Еднорози им викат Може и да са малко по-нарядко от еднорозите - но бг-мама оставя с друго впечатление.
Иначе и аз съм спала при родителите си до 7-8 години - не поради липса на стаи, а поради нежелание да се отделя. Нито тогава ми се е струвало ненормално, нито пък сега, когато прилагам същото като родител. Иначе майка ми и баща ми наскоро отбелязаха 52 години брак, та явно не им е разпаднало отношенията моето вмешателство
Може и да са малко по-нарядко от еднорозите - но бг-мама оставя с друго впечатление.Иначе и аз съм спала при родителите си до 7-8 години - не поради липса на стаи, а поради нежелание да се отделя. Нито тогава ми се е струвало ненормално, нито пък сега, когато прилагам същото като родител. Иначе майка ми и баща ми наскоро отбелязаха 52 години брак, та явно не им е разпаднало отношенията моето вмешателство