Децата не искат да спят в спалнята на родителите. Те търсят самите родители, обикновено даже само един от тях. Не е важно леглото и стаята. Отхвърлянето от родителя за мен е доста по травмиращо, защото децата не знаят нищо за едипов комплекс, но без проблем мислят, че когато мама не позволява да спят в нейното легло и да ги гушка, значи не ги иска и ги изоставя. А бебетата до 1 година според съвременната психология не се осъзнават като отделни личности и се асоциират с майката и ако смятат, че майката ги отхвърля това е особено травмиращо за тях.
В тази връзка, тъй като децата ми са вече големички като размер, ако някоя вечер дойдат и двамата заедно и няма място за всички в леглото и се наложи да ги върна в тяхната стая винаги седя до тях докато заспят, за да не разберат, че съм ги оставила пак сами. Ако отнеме повече време или съм твърде уморена да стоя, си постилам на пода и лягам до тях.
За тези, които ще кажат, че ги разглезвам - за всичко друго са възпитавани в строг войнишки ред и никакви капризи не ми минават (даже си мисля, че прекалявам със строгостта на моменти), но никога не съм отказвала прегрътка и целувка по което и да е време на деня.