Не издържам вече

  • 6 877
  • 124
  •   1
Отговори
# 75
  • Мнения: 5 073
авторката е съгласна да поеме част от "помията", но ако е по-равномерно разпределена и между други хора Astonished

Вервам, разбираш ли разликата между това някой да ти сподели проблем, да ти се оплаче, да ти помрънка, за да го погалиш по главичката докато разпусне и това някой нарочно да е злобен и заядлив с теб?
и ако първото е нормално и допустимо между близки приятел/к/и, то второто изобщо не е?

Как е възможно да съществува човек,който 15 години да поддържа едно изключително близко приятелство и изведнъж да почне да е злобен и заядлив?
Това не може да ми го побере ума,защото аз не съм такъв човек.Дори не мога да си го представя.
Ако се познаваш бегло с някой от година-2,ок по-бих го асимилирала,но такова дълбоко приятелство....

# 76
  • Мнения: X
Не са 15 години, щом от 5 години те ръфа. Ако сте почнали на 15 и сега сте на 30, вече като възрастни това са ви реалните отношения. Децата, проблемите, местенето не са реалната причина. Когато обичаш някого, се държиш добре с него. За да се дракаш с някого постоянно, значи те дразни. Дразниш я.

# 77
  • Мнения: 11 505
Само аз ли не виждам нищо дълбоко тук?

# 78
  • Мнения: 5 073
Не са 15 години, щом от 5 години те ръфа. Ако сте почнали на 15 и сега сте на 30, вече като възрастни това са ви реалните отношения. Децата, проблемите, местенето не са реалната причина. Когато обичаш някого, се държиш добре с него. За да се дракаш с някого постоянно, значи те дразни. Дразниш я.

Е хубаво де,ясно е ,че я дразня.Но 10 години да не я дразня,а после да?
Аз съм далеч от мисълта,че съм с много благ характер.Тук ме познавате горе-долу,особено лошата ми страна Grinning
Но аз винаги съм била такава,и преди 15 години и сега.
Направо ми се струва абсурдно някой да търпи нещо в другия и да се усети след цели 10-15 години....

# 79
  • Мнения: 30 802
Аз пък ще стана адвокат на дявола - има хора, за които не е нещо супер разтърсващо душата да са критични и да хейтят. Понякога човек има нужда от отдушник. Аз съм много позитивен човек и правя доста хубави неща, обаче...еми много обичам да хейтя и това е. Особено ако някой се фръцка с нещо, което в повечето случаи е някакъв тривиален еснафски лукс.

Влез й в тона и хейтвайте заедно.

То е като да гледаш House Hunters International, където жената бърчи нос на кухнята или на банята, въпреки че са общо взето ОК.

Не всеки хейт е помия, понякога е просто за разпускане. Ако не минава границите и не обсъжда хора, а просто ей така си хейти, това си е нормално поведение за 21 век.

# 80
  • Мнения: 5 073
Скрит текст:
Аз пък ще стана адвокат на дявола - има хора, за които не е нещо супер разтърсващо душата да са критични и да хейтят. Понякога човек има нужда от отдушник. Аз съм много позитивен човек и правя доста хубави неща, обаче...еми много обичам да хейтя и това е. Особено ако някой се фръцка с нещо, което в повечето случаи е някакъв тривиален еснафски лукс.

Влез й в тона и хейтвайте заедно.

То е като да гледаш House Hunters International, където жената бърчи нос на кухнята или на банята, въпреки че са общо взето ОК.

Не всеки хейт е помия, понякога е просто за разпускане. Ако не минава границите и не обсъжда хора, а просто ей така си хейти, това си е нормално поведение за 21 век.
Не става,натоварва ме този хейт.
Даже темата леко почна да се превръща в такава и това също не ми допада Simple Smile

# 81
  • Мнения: 36 105
Сирен, тоз хейт доста личен ми се струва - ако някой ми начуква канчето 5 години и ми се фръцка при всеки повод, хейт ли е? не е като да седим и заедно да плюем по биг брадър, фермата, правителството или тръмп все пак

# 82
  • Мнения: 30 802
Е не, доста е прекален тоя хейт. Особено ако е лично насочен към решенията на другия. Обаче нормален хейт може да е ОК в определени дози.

# 83
  • Мнения: X
При моето разкапало се приятелство точно така се получи. С възрастта някои лоши черти се засилват и започват да правят все по-голямо впечатление. Развиваш и други приятелски връзки, правиш сравнения и то не в полза на старото приятелство. Тъй като промените стават бавно, отначало не се усещаш, после ги отдаваш на някакви външни неща, накрая температурата се е вдигнала много и започва да те чегърта.

При мен пробивът и осъзнаването в какво се е превърнало приятелството ни се случи изведнъж. Водя си дневник и си записвам някакви мрънкания общо взето. Не го чета, за изпускане на парата е. Та веднъж какво ми щукна и си го прочетох от-до. И какво да видя? "Днес се видях с Х. Почувствах се зле, защото... ". След месец същото, с други думи. След месец пак, след всяка среща. Сляпа ли съм била, че не съм го видяла? И така.

# 84
  • Мнения: 5 853
   Има хора, които показват истинската си същност и характер след години. Такива хора умеят много добре да се преструват и да играят играта на добри, сърдечни, грижовни и чувствителни. Поне аз не мога да разпознавам такива хора, за да се предпазя навреме. Много добре се прикриват.

# 85
  • Мнения: 5 073
При моето разкапало се приятелство точно така се получи. С възрастта някои лоши черти се засилват и започват да правят все по-голямо впечатление. Развиваш и други приятелски връзки, правиш сравнения и то не в полза на старото приятелство. Тъй като промените стават бавно, отначало не се усещаш, после ги отдаваш на някакви външни неща, накрая температурата се е вдигнала много и започва да те чегърта.

При мен пробивът и осъзнаването в какво се е превърнало приятелството ни се случи изведнъж. Водя си дневник и си записвам някакви мрънкания общо взето. Не го чета, за изпускане на парата е. Та веднъж какво ми щукна и си го прочетох от-до. И какво да видя? "Днес се видях с Х. Почувствах се зле, защото... ". След месец същото, с други думи. След месец пак, след всяка среща. Сляпа ли съм била, че не съм го видяла? И така.

Хей,даде ми чудесна идея!
Винаги съм си мислела,че воденето на "дневник" е детска работа ,обаче...защо не?
Имах такъв като малка ,преди няколко месеца го намерих и попрочетох .Колко глупава съм била Grinning
Понякога е хубаво човек да си види мислите на хартия.

# 86
  • Мнения: 11 505
Вервам, ти имаш дневник... форумски... Wink

# 87
  • Мнения: 5 073
Вервам, ти имаш дневник... форумски... Wink


хаха и аз това се замислих,но тук има твърде много провокатори.Не е много реалистичен .
А и освен това тук предимно споделям проблеми.Щастливите събития от живота ми не ги отразявам по публични форуми.Поне рядко се случва.

# 88
  • Мнения: 11 505
Нали точно на проблемите имаш нужда от прочит на дневник, или аз пак нещо не съм разбрала. Щастливите събития се помнят и без дневник. Simple Smile

# 89
  • Боса по асфалта вървя си ...
  • Мнения: 20 921
Хей,даде ми чудесна идея!
Винаги съм си мислела,че воденето на "дневник" е детска работа ,обаче...защо не?
Имах такъв като малка ,преди няколко месеца го намерих и попрочетох .Колко глупава съм била Grinning
Понякога е хубаво човек да си види мислите на хартия.
Искаш още доказателства, за да оправдаеш себе си, ако решиш да шитнеш киселячката ли? Не ти ли стига, че цялостното ти усещане е гадно от нейното поведение? Или си мислиш, че нещата са поправими и искаш да "залепиш" дългогодишните пукнатини? Просто приеми, че вече не сте онези приятелки и спри да се товариш с отрицателни емоции.

Общи условия

Активация на акаунт