С какво ви дразнят свекървите - тема 99

Честно казано свекърите ги уважавам основно защото са възпитали ММ такъв, какъвто е, чак след това за други неща. Което не значи че бих търпяла всичко, разбира се. Очаквам абсолютно същото от съпруга ми. Затова е хубаво да се събират хора със сходни възгледи по важните неща като това, защото иначе просто няма да се получи.

За съжителството се замислих, че много зависи и какво значи заедно - ако всеки си има независими баня, кухнв и вход може и да се получи, иначе много ме съмнява. Две жени с една кухня и баня си е предпоставка за скандали, та ако ще майка и дъщеря да са или приятелки.

Недей да разчиташ на това. По-добре е да сте си отделно, за да запазите добрите си отношения.
Не че и това е гаранция, но е една съществена предпоставка. 

Благодаря ви за отговорите!
Все още не съм изправена в такава ситуация, но е твърде възможно да бъда в близко бъдеще. Със сигурност има алтернативи, но не знам как да бъда разбрана правилно. Истината е, че майката на приятеля ми е изключителна жена и аз много я харесвам, и уважавам. Именно, че искам отношенията ни да се запазят добри! Аз не съжителствам с родителите си от 18 годишна, нито със съквартиранти, приятели и т.н. Доста държа на личното си пространство.
Единствено, мога да допусна такова съжителство, пък макар и временно, само ако някои неща се променят. Аз бих искала да се ползвам с повече авторитет пред нея. Тя ме уважава, но често ме назидава с добър тон. Мисля, че си позволява да го прави, поради огромната възрастова разлика. При всички положения, не ми харесва... Все пак аз съм жената до си сина и. Млада, не млада... той вижда в мене жена. Разбирам и грижовността и, но тя се държи с мен все едно съм дете. Може някои да си мечтаят за такава грижовност, но аз искам да ме възприемат сериозно. Иначе как ще се чуе моята дума за важни решения?!?

Ако самата ти не смяташ, че думата ти би се чувала само ако я чуе свекървата, то неизбежно няма да се чува. Не е важно дали я чува тя, а мъжа ти. Като си промениш нагласата и уважението ѝ ще си спечелиш. но не слагай мъжа ти и майка му като едно цяло. По този начин и отделно да сте, ще имате проблеми

Да ти кажа "под секрет", няма да ви се получи.
1.като снаха:живях 3 месеца със свекървата.Моята е цвете, за 30 години нито веднъж не сме се скарали, обидили, нагрубили или подобно.И, въпреки това, издържах само 3 месеца.И на квартира.
2.като свекърва(бъдеща):синовете ми, респективно жените им, за мен ВИНАГИ ще са деца.И не съм сигурна, че ще успявам ежедневно да сдържам поучителния "навик" , който имат всички възрастни.
Така че, най-добре отделно.Гладни, голи, боси, най-добре сами, всеки да си знае которката.

Не само че е възможмо но е точно така всички са зависими от нея ,аз съм единствената която не работи с тях и за тях.

Тира (извинявай,ако не се чете така), щом отсега имаш притеснения по-добре и не пробвай. Може да ви е по-трудно така, но поне ще си запазите добрите отношения.

Ганели, сигурно са чували че може да работят и на друго място, нали така? Дори не сте в район с особено висока безработица все пак. Така че има два варианта - или всичките са разглезени келеши с извинение, или просто им е изгодна тази ситуация и в крайна сметка обичат майка си. Аз залагам на второто.

Проблемът не е в парите. Моят приятел съвсем спокойно може да си позволи да живее отделно, но се грижи за нея и тя трябва да остане сама. Другото е, че не виждам как ще го накарам да напусне апартамента си, за да отиде в някакъв на квартира. Още по-малко пък имам правото, а и желанието тя да се премести. Под грижи, имайте предвид, че става дума за здрава и активна жена.

Разбирам, че децата винаги си остават деца, но при нас е засилено, защото аз имам голяма възрастова разлика с партньора си и съответно - с нея. Той ме уважава, добър е, състрадателен и също така, много работлив и отговорен. Не бих казала, че е зависим от нея или от когото и да било. Просто никога не се стигнало до там да се ожени.

Разберете ме, тя е чудесна. Грижата и към мен е както на собствената ми майка понякога. Той ме слуша и на няколко пъти вече забелязвам, че на нея не и става приятно от някои неща. Но си мълчи и продължава да се държи мило с мен. Може би тя също се притеснява да не ме обиди, заради неговата реакция.

Въпроса е, че при едно съжителство пожар се пали и от щипка сол... Аз със собствената си майка издържам два дни. Не бих живяла и с приятелка. Виждам, че една от причините той да ме уважава толкова е добротата, с която подхождам към нея. Тя самата иска често да ходя, разчиства ми рафтове и реди мои забравени неща (което възприемам символично) и т.н. Искам да направя най-доброто в ситуацията....

Всичко между мен и партньора ми е наред. Ако сме имали спорове, те са били докато напаснем характерите си, но никога по тази тема. С нея никога не сме си разменяли реплика на криво. Единствено, понякога ми говори назидателно, но го прави  някак... шеговито уж.

И аз съм на мнение,че от сега се виждат бъдещи проблеми.И аз като Уиш се плаша да се нанесе при мен някой.Само на гости.Само като  почивка по пътя нататък.А в последната ситуация дори отделен вход няма да помогне.Страхотна жена, умна  и вбесяваща ще  е с това е правилно ,това не  е.
Допълвам ,и  аз съм сама и имам нужда от помощ,не е апартамент ,навън помощ,храсти ,дървета за рязане примерно.Но при вас е много сложно.Ако е податлива  и разбере да не се меси, но едва ли, натрупан опит трудно се променя.И аз бих се месила с добро чувство, ако сме заедно,няма как да е все на тяхната.Мисли и говори с мъжа.

Т.е. апартаментът е негов, а не на майка му?

Едно да знаеш- ако си в нейната къща, няма как да се чува твоето мнение за важните неща там.
"Той" вижда в теб жена, а тя- дете, което се опитва да налага на нейното дете нови правила и виждания-
Затова- далече, че да си останете близки с нея.

Тира, аз виждам доста проблеми на хоризонта, но ти си още с розови очила, което не е толкова лошо де. Настоявай да се изнесете заедно на квартира, може да е близо за да може да ходи да вижда майка си, но не се съгласявай в никакъв случай да се нанесеш в техния апартамент.

Подготви се за негативни коментари.

Този мисля, че е наследство от баща му. Няма значение... на тях всичко им е общо. Не може да и каже, че не е нейн. Цял живот е живяла там. Има и тя жилища, но в друг голям град, а там вече с никого не общува и  няма желание да ходи.

Т.е. човекът е стар ерген, който досега не е живял отделно от майка си?
Ако успееш да го изкараш оттам - излезте на квартира и вижте как ще се развият отношенията ви. Но другия вариант - да станеш и ти гледачка на майка му, не си заслужава.

Прочетете какво сте написала сама в болднатия текст. Няма да се получи съжителство. Изключете този вариант.