Салсиша си има по-остър изказ ама е абсолютно права в случая.
Да, неприятно е, че е загубила дете. Ама още по-неприятно е, че тя умишлено е държала това дете в тази среда на викове, обиди и т.н.
А и защо да не си напишем това, което мислим ПО ТЕМАТА. В случая темата е за поведението на мъжът й.
Няма защо да я съжаляваме. Тя сама пише, че уж била нещо повече от него и можела без него ама ей го ... Стои, търпи, че и е позволявала той да се държи така и с децата й.
Ами аз лично съжаление не мога да изпитвам към такива хора ...
Да, неприятно е, че е загубила дете. Ама още по-неприятно е, че тя умишлено е държала това дете в тази среда на викове, обиди и т.н.
А и защо да не си напишем това, което мислим ПО ТЕМАТА. В случая темата е за поведението на мъжът й.
Няма защо да я съжаляваме. Тя сама пише, че уж била нещо повече от него и можела без него ама ей го ... Стои, търпи, че и е позволявала той да се държи така и с децата й.
Ами аз лично съжаление не мога да изпитвам към такива хора ...
Въпросът не е в това какво ще се каже, а как ще се поднесе. Това в случай, че човек е малко емпатичен, разбира се. Ако ти си напълняла, мога да ти кажа: "Струва ми се, че си качила няколко кила. Защо така?" Или пък: " Станала си егати тлъстата свиня. Що се докара до тука?" Дали ще се почувстваш еднакво? Не е ли жестоко да се подхожда с подобна арогантност към човек, който очевидно се чувства зле? Някои хора просто вегетират от болката на другите.
Мъжът си със сигурност също страда от нея. 
