Не искал да живее вече с мен

Не, не е нормално, да търси съчувствие 20 години. Не е нормално, според нейните описания, децата и да живеят в ад, защото тя харесва да има за какво да си търси съчувствие. Ако успея да я разтърся - супер, но едва ли. Защото, както написах - тя е материално ограничена във взимането на решения и не смее да си го признае, съответно няма и да получи подходящата информация.

И все пак е по-добър опит, от редовите оплаквачки, чието съчувствие няма практическа полза и е доста повърхностно. Замазвачки на проблеми. Не съм от тях.

И - да, греши. Защото, като се жалваш от нещо - или го променяш, или го приемаш, не въртиш една и съща лента, пред едни и същи хора. Това е реалността. Никакви емпатии и глупости не променят нищо, само действията.

Нека не се заблуждаваме- авторката няма намерение да направи нищо.
Ще си седи при него, той ще я цапардоса в скоро време, тя пак ще пусне тема.
Детето да му мисли.

Има съществена разлика между емпатия и донорство на емоционални вампири.
Не знам дали има недостиг на емпати у нас, но пък е пълно с вампири. Мрънкането и оплакването се превърнаха в национален спорт. Отравянето на чуждата радост пък – символ верую...

Детето на авторката е голямо. То ще си подреди живота. Неин е избора за нейния живот - няма какво да го мислим.

Пфу, забавно е да наблюдава читателят как в момента, в който един реши да бъде критичен към авторката, изведнъж всички обърнаха палачинките. Като вълчици, надушили капка кръв, се хвърлиха на месото. Думите раняват, хора. Има и по-малко болезнени начини да поднесете гигантските си категорични заключения.

Салсиша си има по-остър изказ ама е абсолютно права в случая.
Да, неприятно е, че е загубила дете. Ама още по-неприятно е, че тя умишлено е държала това дете в тази среда на викове, обиди и т.н.
А и защо да не си напишем това, което мислим ПО ТЕМАТА. В случая темата е за поведението на мъжът й.
Няма защо да я съжаляваме. Тя сама пише, че уж била нещо повече от него и можела без него ама ей го ... Стои, търпи, че и е позволявала той да се държи така и с децата й.
Ами аз лично съжаление не мога да изпитвам към такива хора ...

Когато на човек неусетно, дозирано и постепенно му е смачкано самочувствието, той смята, че каквото и да направи, по-добро от това няма да намери, защото е смотан и не заслужава. Оттам идва ред и на ниската себеоценка. За това дамата пита какви са малките първи стъпки към промяната. Какво да промени в себе си, за да подобри себеуважението, да повдигне самочувствието си и себеоценката си. Не пита защо е стигнала до тук, а как да излезе. За това смятам, че голяма част от отговорите освен да ѝ казват това, което знае и да ѝ се натякват неща, от които и без това се чувства зле, не са полезни никому. Добре би било жени, преживели подобно нещо, да ѝ дадат конкретни насоки и съвети за старт. Идеята „махни се от него” е отлична, но на нея първо и трябва малко самоизлекуване, за да излезе от зависимостта към този човек, с когото е прекарала живота си.
Струва ми се, че при нея се наблюдава и синдром на сварената жаба, и стокхолмски синдром едновременно.

strawberry0302 - преди да се махнете, опитайте се да се абстрахирате от всичко, което сте преживели в съвместния живот със съпруга ви. Погледнете го с други очи, сякаш гледате непознат, вижте го хубаво какво представлява и преценете дали си заслужава. Ако трябва, питайте ваши общи познати, какво мислят откровено за него. Трябва да излезете от зависимостта към него. Опитвайте се да заживеете паралелно, намерете себе си в нещо друго, освен това което той ви дава. Да добиете сила (вероятно е трудно заради тежката загуба, която сте преживели). Вие се чувтвате голяма и полезна пред него сега заради това, че му помагате с езиковата бариера, но съм сигурна, че има други неща, които може да правите добре и без него и които да подхранят самочувствието и самооценката ви. Но трябва да превъзмогнете и да надскочите себе си или това, което е останало от вас след опустошителното влияние на съпруга ви.
Това е от моя скромен опит с подобна натура.

Очевидно мотивиращите постове "не достигат" до нея и е необходима работа с нея на ниво подсъзнание. Само че тя и съветите за психотерапия не възприема. И въобще не личи да иска да промени ситуацията, иска да промени само съпруга си... с което проблемът само се задълбочава.

Това пак е свързано със зависимостта, която той ѝ е създал към себе си. Иска си го него, познатото, но да е по-инакъв, без лошотията. Точно за това трябва да успее да го погледне отстрани и да разбере, че лошотията е част от него и ако той сам не реши да се промени (а на него така му е добре и не вижда лошо в себе си), няма как да стане.

Точно за това, трябва да тръгне на нормална работа, да спести някой лев и да се изнесе нанякъде, което е къде, къде по-лесно, ама тогава пък за какво ли ще драматизираме и кога, то работещите хора, нямат време за съвременни драми.

Да, разбира се, веднага ще има опозиция, как го обичала - но аз виждам само една пасивно-агресивна ОМРАЗА в думите "той без мене е нищо, аз съм оправна, дори смс не може да напише" и всичките подобни.

Никаква зависимост, не е създал - ползва го да работи, като магаре и той се държи, като магаре съответно. Както ви работи вас тук, така го работи и него.

Мотивиращи постове? Почти всички и се карат, обиждат и наричат безгръбначна, колеблива, сама си е виновна и тн... С нищо не и помагате. Да не мислите, че ще се вземе в ръце?
Все пак и тежестта на мъката по детето е фактор, и ниското самочувствие. На такъв човек трябва ясно да му се каже, че първо, с нищо не е виновен, дори това, че е търпял, не го прави виновен. Виновен е нахалния, егоистичен тъпанар до нея.
Всяко вменяване на вина в несигурния човек го омаломощава, пречи му да постъпи както трябва.

Тцтцтц, сега ние ще сме виновни, че не постъпва, както трябва. Още от както съм ходила права под масата, защото то от тогава продължава, това неправилно постъпване на несигурния човек.

Мисля, че си е много взета в ръце и много добре си прави сметката.

Ти предишната й тема чела си или говориш наизуст?
Много щедро раздаваш грозни епитети за човек, когото не познаваш. Възможно е (да не кажа много вероятно) да няма нищо общо с това описание.

Благодаря на всички ,които се включиха,с критика,съвети .
Szlsisha,само наистина неразбирам защо непрекъснато повтаряш как мн добре съм си направила сметката,как съм го използвала и тн

Защото ти сама го написа, в пристъп на откровеност, каква заплата взима и как ви издържа, в първата си тема. Сега разбираш ли?

Да, разбира се, уточни веднага, че това е благодарение на тебе, защото той без тебе е едно нищо и за нищо не става, но все пак ... не ги изкарваш ти.

Но, винаги може да ме опровергаеш и да кажеш, че за месец може да изкараш няколко хиляди и да се изместиш веднага, и да си живееш, като царица. И аз ще ти повярвам ...

Когато след 20 години брак, не е останала никаква любов помежду ви, никакво уважение, нито дори търпимост, кои са тези неща, които ви свързвали, по твоите думи? Това е общата банкова сметка, общия икономически живот. Нищо друго не ви "свързва".