А за приятелства от типа 'познанства' пък е странно да очакваш дълбок интерес как си, що си... ако човека е свикнал да си подърдори общи приказки. В отношенията ми с моите приятелки също е имало такива моменти - понякога се обаждам на някоя много близка приятелка просто да й се оплача... и не винаги остава време да ми се оплаче тя на свой ред, но пък винаги може да сме в обратната роля, аз да съм слушателя.
Имам и приятелка, с която сме приятелки от деца, това са ... много години и напоследък съм доста издразнена от факта, че в моментите, в които тя е имала нужда от мен съм била на линия без дори да ме е молила затова(може би тук е разковничето?!), а в моменти, в които аз съм имала нужда от нея, но за нея момента не е бил удобен... ме е отсвирила, любезно разбира се. И сега просто се отдръпнах, не се обаждам, не се интересувам.... пък като ме потърси тя учудена, че не се обаждам получава - аха, ахъм ... и ок.
Ако сте достатъчно близки приятели наистина, тези моменти отминават. Ако сте по-скоро познати, значи е време за намиране на нови познати.