ММ има една, където си получава заплатата и депозит в друга банка, която има по-добри лихви. Аз имам една разплащателна в първата банка, един малък депозит и сметка в евро. Отделно в друга банка пак депозит и в трета - разплащателна сметка, която ползвам като спестовна - в нея заделям пари за почивки и екскурзии, за по-едри разходи за дома - мебели, техника и др. Не съм ги смятала колко са общо на брой сметките.
- Публикувана: 1 окт. 2018, 16:44 ч.
- Последно мнение: 13 ноем. 2018, 21:49 ч.
А вие делите ли си сметките/разходите?
Би ли казала коя е банката ? Може и на лични. Предварително благодаря!
ММ има една, където си получава заплатата и депозит в друга банка, която има по-добри лихви. Аз имам една разплащателна в първата банка, един малък депозит и сметка в евро. Отделно в друга банка пак депозит и в трета - разплащателна сметка, която ползвам като спестовна - в нея заделям пари за почивки и екскурзии, за по-едри разходи за дома - мебели, техника и др. Не съм ги смятала колко са общо на брой сметките.
Би ли казала коя е банката ? Може и на лични. Предварително благодаря!
Би ли казала коя е банката ? Може и на лични. Предварително благодаря!
Би ли казала коя е банката ? Може и на лични. Предварително благодаря!
Никога не съм го разбирала това делене. В нас всичко е общо. Сега, не разбирайте, че си теглим заплатите и ги слагаме някъде си. Всеки плаща сметките, на принципа-който ги плати пръв, а не "миналия месец платих аз, сега е твой ред". Децата ни са общи, следователно разходите по тях също са общи. Наем и ипотека не плащаме. Аз купувам всички препарати, необходими в домакинството, по простата причина, че аз знам какво ползвам, кое е добро и т.н
Всеки си има и странични харчове, от фонда " И аз съм човек". И никой не държи сметка на другия, че е похарчил еди каква си сума за себе си.
И все пак, имаме близка двойка, които живеят заедно, но всеки разход се дели на половина, когато е за дома. Ако излизаме заедно, всеки си плаща сам това, което е консумирал.
Винаги съм им се чудела, но за тях това разделение не е проблем. Значи, всичко е точно.
Всеки си има и странични харчове, от фонда " И аз съм човек". И никой не държи сметка на другия, че е похарчил еди каква си сума за себе си.
И все пак, имаме близка двойка, които живеят заедно, но всеки разход се дели на половина, когато е за дома. Ако излизаме заедно, всеки си плаща сам това, което е консумирал.
Винаги съм им се чудела, но за тях това разделение не е проблем. Значи, всичко е точно.
За мен цаката е по средата някъде. Твърде хаотично би ми било всеки да плаща каквото подхване, затова оптималният вариант според моя начин на харч и живот е да има поне една разплащателна сметка, в която да внасят и двамата и от нея да се плащат разходите. Така по- лесно се проследява това перо и да се внасят повече пари, за да остават и да се трупат за непредвидени разходи и поправки по дома.
Но това касае повече самото бюджетиране, на което аз съм свикнала от ранните си студентски години, т.е. от момента в който се видях в малко собствени пари. Не си представям да живея с човек, който захваща от тук от там да плаща нещичко. Т.е. не ми е проблем толкова самото разпределение на парите, а хаотичността в на 1ви единият плаща тока, на 13-ти другият плаща водата.
С деца, обаче, е по- различно и сложно.
Но това касае повече самото бюджетиране, на което аз съм свикнала от ранните си студентски години, т.е. от момента в който се видях в малко собствени пари. Не си представям да живея с човек, който захваща от тук от там да плаща нещичко. Т.е. не ми е проблем толкова самото разпределение на парите, а хаотичността в на 1ви единият плаща тока, на 13-ти другият плаща водата.
С деца, обаче, е по- различно и сложно.
За мен цаката е по средата някъде. Твърде хаотично би ми било всеки да плаща каквото подхване, затова оптималният вариант според моя начин на харч и живот е да има поне една разплащателна сметка, в която да внасят и двамата и от нея да се плащат разходите. Така по- лесно се проследява това перо и да се внасят повече пари, за да остават и да се трупат за непредвидени разходи и поправки по дома.
Но това касае повече самото бюджетиране, на което аз съм свикнала от ранните си студентски години, т.е. от момента в който се видях в малко собствени пари. Не си представям да живея с човек, който захваща от тук от там да плаща нещичко. Т.е. не ми е проблем толкова самото разпределение на парите, а хаотичността в на 1ви единият плаща тока, на 13-ти другият плаща водата.
С деца, обаче, е по- различно и сложно.
Но това касае повече самото бюджетиране, на което аз съм свикнала от ранните си студентски години, т.е. от момента в който се видях в малко собствени пари. Не си представям да живея с човек, който захваща от тук от там да плаща нещичко. Т.е. не ми е проблем толкова самото разпределение на парите, а хаотичността в на 1ви единият плаща тока, на 13-ти другият плаща водата.
С деца, обаче, е по- различно и сложно.
Скрит текст:
Когато парите са в повече от разходите, няма значение кой какво плаща. Аз съм от по-старото поколение и съм свикнал да осигурявам финансово семейството, но напоследък виждам тенденция младите мъже да искат да делят всичко с жената до тях, че ако може и тя да поеме цялото финансово обезпечаване. Мисля, че за това са виновни повече жените, защото се напъват да докажат, че могат да печелят колкото мъжете, че и повече от тях. Явно е, че могат, но нужно ли е? За мен цаката е по средата някъде. Твърде хаотично би ми било всеки да плаща каквото подхване, затова оптималният вариант според моя начин на харч и живот е да има поне една разплащателна сметка, в която да внасят и двамата и от нея да се плащат разходите. Така по- лесно се проследява това перо и да се внасят повече пари, за да остават и да се трупат за непредвидени разходи и поправки по дома.
Но това касае повече самото бюджетиране, на което аз съм свикнала от ранните си студентски години, т.е. от момента в който се видях в малко собствени пари. Не си представям да живея с човек, който захваща от тук от там да плаща нещичко. Т.е. не ми е проблем толкова самото разпределение на парите, а хаотичността в на 1ви единият плаща тока, на 13-ти другият плаща водата.
С деца, обаче, е по- различно и сложно.
Но това касае повече самото бюджетиране, на което аз съм свикнала от ранните си студентски години, т.е. от момента в който се видях в малко собствени пари. Не си представям да живея с човек, който захваща от тук от там да плаща нещичко. Т.е. не ми е проблем толкова самото разпределение на парите, а хаотичността в на 1ви единият плаща тока, на 13-ти другият плаща водата.
С деца, обаче, е по- различно и сложно.
Manekena, пак не го разбирам. Все пак не се печелят милиони. За мен лично е добре парите да могат да се проследяват. Това не значи, че единият няма да внася 70%, другият 30%.
Иначе съм съгласна за тенденцията. Хем уж "всички жени са материалистки" (възмутено човече), хем се навъждат все повече и повече дойки, които да дундуркат и финансово разни прошляци, които мислят, че жената трябва да им се доказва. Опасна тенденция е. А маминките не мога да ги разбера. Сякаш те не са били млади момичета и не са жени, ама чеденцето е скъпоценно, не бива да се претоварва.
Иначе съм съгласна за тенденцията. Хем уж "всички жени са материалистки" (възмутено човече), хем се навъждат все повече и повече дойки, които да дундуркат и финансово разни прошляци, които мислят, че жената трябва да им се доказва. Опасна тенденция е. А маминките не мога да ги разбера. Сякаш те не са били млади момичета и не са жени, ама чеденцето е скъпоценно, не бива да се претоварва.
Парите могат да се проследяват и без да е намесена банка. Баща ми навремето имаше тетрадка и си водеше сметка за всяко плащане от общите с майка ми пари. Сега тетрадката може да се изпълнява от безбройните приложения за управление на личните финанси с подсещания за дати за плащане на всяко нещо, архив снимки на фактури и каквото още се сетите. Онлайн банкирането предполага една обща сметка за да може да се следи всичко иначе пак може да се пропускат неща когато всеки отговаря за отледни плащания от отделни сметки.
„Всеки плаща, каквото подхване” за мен означава спрян ток и телефон. Всеки месец да се питаме, кой какво е платил е досадно и не е голяма философия да има някакво условно разпределение.
Иначе и аз се напъвам да допринасям за семейния бюджет, но не си делим сметките и мъжът ми не се скатава, та си е баш до възпитание.
Иначе и аз се напъвам да допринасям за семейния бюджет, но не си делим сметките и мъжът ми не се скатава, та си е баш до възпитание.