Аз разбрах да има въпросните спестявания, ако реши да ражда второ.
Не да емигрира.
Не да емигрира.
- Публикувана: 30 септ. 2018, 19:30 ч.
- Последно мнение: 10 окт. 2018, 16:19 ч.
Разочарование
Здравейте, мами.
Скрит текст:
Заедно сме от няколко месеца и от 3-тия ден на нашата връзка заживяхме заедно, поради това, че той изпадна в сложна ситуация и временното му настаняване у нас стана за постоянно. Чета форума доста често, но до сега никога не съм си и помисляла, че ще попадна в такава ситуация, че да търся съвет как да се спрява с проблема си, затова и нямах регистрация до днес.
Аз съм на 23 години, а приятеля ми е на 28.
Аз съм на 23 години, а приятеля ми е на 28.
Скрит текст:
Имаме планове както всички останали двойки. И до тук с розовото. Всичко за моменти от секундата се превърна в пълен кошмар, в който не бях очаквала да попадна някога!
Той още от самото начало се шегуваше по един или друг начин с това да си имаме бебенце, аз обаче не приемах сериозно неговите на пръв поглед "шеги" до момента, в който без да се шегува поиска да си имаме бебенце. Със сълзи на очи (от щастие) се съгласих (все пак от всичките тези шеги и на мен ми минаваше доста често през главата), всичко беше наред първия ден, направихме няколко "бебеопита", аз започнах да планирам преглед при лекар, следях си и си записвах овулацията. Започнах да мечтая за малкото човече (колко бързо се случват нещата), подсъзнателно не ми се пушеше, гледах да се храня здравословно, да се наспивам повечко. До момента, в който той не ми каза, че не бил и сигурен и било по-добре да не сме избързвали като съответно се подкрепи с хиляди оправдания защо е по-добре да изчакаме още малко. Е, тогава все едно ме обля киселинен дъжд, от тогава не мога да спра да плача, една малка частица от мен умря, толкова ме боли, че не искам да говоря с него, да ме докосва или да го виждам изобщо. Всичко, което правя с него е по задължение.
Не мога да забравя самодоволния му поглед докато пиех Ескапел през сълзи на очи, нищо в него не трепна! Той въобще не разбира какво ми причинява. Продължава си постаро му все едно нищо не се е случило.
Е, кажете мами, как да се справя с депресията, в която в момента изпадам и как да продължа да вярвам на този човек за напред?
Той още от самото начало се шегуваше по един или друг начин с това да си имаме бебенце, аз обаче не приемах сериозно неговите на пръв поглед "шеги" до момента, в който без да се шегува поиска да си имаме бебенце. Със сълзи на очи (от щастие) се съгласих (все пак от всичките тези шеги и на мен ми минаваше доста често през главата), всичко беше наред първия ден, направихме няколко "бебеопита", аз започнах да планирам преглед при лекар, следях си и си записвах овулацията. Започнах да мечтая за малкото човече (колко бързо се случват нещата), подсъзнателно не ми се пушеше, гледах да се храня здравословно, да се наспивам повечко. До момента, в който той не ми каза, че не бил и сигурен и било по-добре да не сме избързвали като съответно се подкрепи с хиляди оправдания защо е по-добре да изчакаме още малко. Е, тогава все едно ме обля киселинен дъжд, от тогава не мога да спра да плача, една малка частица от мен умря, толкова ме боли, че не искам да говоря с него, да ме докосва или да го виждам изобщо. Всичко, което правя с него е по задължение.
Не мога да забравя самодоволния му поглед докато пиех Ескапел през сълзи на очи, нищо в него не трепна! Той въобще не разбира какво ми причинява. Продължава си постаро му все едно нищо не се е случило.
Е, кажете мами, как да се справя с депресията, в която в момента изпадам и как да продължа да вярвам на този човек за напред?
Той роднини няма ли, приятели?Има хотели за целта....
Само този факт, за мен поне , е не червена лампа, а огрооооомен червен светофар да си отварям очите на четири.
Не само няма да го каня да го спасявам у дома, ами сериозно ще преОценя връзката ни.
Радвай се, че не си забременяла.
Не бъди наивна и не скачай така с двата крака като ти свирне някой непознат.
Какви са тези бебеца след няколко месеца заедно. Абсолютно безотговорно и от негова, и от твоя страна.
Явно все пак някакъв разум е имало в неговата глава.
За депресията - млада си, животът е пред теб. Разминала си се на крачка от голяма грешка. Всичко това е повод за радост и поука, не за депресия.
Спокойно, има време и за бебета, и за всичко.
Заживях с мъжа ми в деня, в който се запознахме. И двамата си имахме дом, не е било това причината. Но не съм имала никакви илюзии, нито сме бързали, сключихме брак 4 г. по-късно, планирахме бебето на 7-мата година от връзката ни.
Лошо няма в това да си живеят заедно, другото има доста по-сериозни последствия...
Не бъди наивна и не скачай така с двата крака като ти свирне някой непознат.
Какви са тези бебеца след няколко месеца заедно. Абсолютно безотговорно и от негова, и от твоя страна.
Явно все пак някакъв разум е имало в неговата глава.
За депресията - млада си, животът е пред теб. Разминала си се на крачка от голяма грешка. Всичко това е повод за радост и поука, не за депресия.
Спокойно, има време и за бебета, и за всичко.
Това сериозно ли?Едва познаваш някого и го пускаш да живее у вас?
Той роднини няма ли, приятели?Има хотели за целта....
Само този факт, за мен поне , е не червена лампа, а огрооооомен червен светофар да си отварям очите на четири.
Не само няма да го каня да го спасявам у дома, ами сериозно ще преОценя връзката ни.
Той роднини няма ли, приятели?Има хотели за целта....
Само този факт, за мен поне , е не червена лампа, а огрооооомен червен светофар да си отварям очите на четири.
Не само няма да го каня да го спасявам у дома, ами сериозно ще преОценя връзката ни.
Лошо няма в това да си живеят заедно, другото има доста по-сериозни последствия...
Най-добре се радвай на късмета си, че не си забременяла.
Малко безотговорно си се метнала да си изграеш на семейство с човек, който на практика не си опознала. Разбирам, сигурно си емоционална натура и ти е хванал слабото място за бебеправене и семейство и ти романтично си се поддала.
В най-добрият случай, човекът просто го е хванало шубето като изведнъж е осъзнал отговорността в която се готви да се метне, но е твърде възможно просто да си играе с чувствата ти и да те използва. Ти си знаеш ситуацията.
Най-добре е да си дадеш почивка от плановете за семейство за сега. Опознайте се, дай му възможност да се докаже като стабилен партньор, пък тогава правете бебета.
Малко безотговорно си се метнала да си изграеш на семейство с човек, който на практика не си опознала. Разбирам, сигурно си емоционална натура и ти е хванал слабото място за бебеправене и семейство и ти романтично си се поддала.
В най-добрият случай, човекът просто го е хванало шубето като изведнъж е осъзнал отговорността в която се готви да се метне, но е твърде възможно просто да си играе с чувствата ти и да те използва. Ти си знаеш ситуацията.
Най-добре е да си дадеш почивка от плановете за семейство за сега. Опознайте се, дай му възможност да се докаже като стабилен партньор, пък тогава правете бебета.
Мило младо момиче, ще се опитам да бъда директна без да бъда груба.
Ти си на 23! тоест безумно млада. Аз самата бях едно пате в кълчища на 23. Да направиш дете е най-голямата отговорност в живота. Която не опира само до това можеш ли да си позволиш един пакет памперси. "Бебеправенето" с някой който фактически не познаваш (3 месеца връзка не е достатъчно) не е отговорно. Детето не е кукла, която можеш да захвърлиш когато не ти се занимава. Това е един човешки живот, за който ще си отговорна. Ще се будиш н-на брой пъти през ноща първите месеци. Всъщност даже няма да спиш. Ще будуваш докато е болно, а това се случва много често първите години. А през деня ще си изцяло заета, плътно до него. Да го храниш, да го сменяш, да го учиш на всичко. И на всичко отгоре това е много скъпо удоволствие.
На всякъде по света. Много неща никога няма да са същите. А сега се замисли, човекът до теб способен ли е да сподели всички тези моменти с теб? Които не са съвсем прятни. Ще можеш ли да разчиташ на някого, който няма даже собствен дом? И който в момента разчита на теб?
И спри с този ескапел, ще си причиниш някоя сериозна неприятност. На какво ви учат в училище?
Ти си на 23! тоест безумно млада. Аз самата бях едно пате в кълчища на 23. Да направиш дете е най-голямата отговорност в живота. Която не опира само до това можеш ли да си позволиш един пакет памперси. "Бебеправенето" с някой който фактически не познаваш (3 месеца връзка не е достатъчно) не е отговорно. Детето не е кукла, която можеш да захвърлиш когато не ти се занимава. Това е един човешки живот, за който ще си отговорна. Ще се будиш н-на брой пъти през ноща първите месеци. Всъщност даже няма да спиш. Ще будуваш докато е болно, а това се случва много често първите години. А през деня ще си изцяло заета, плътно до него. Да го храниш, да го сменяш, да го учиш на всичко. И на всичко отгоре това е много скъпо удоволствие.
На всякъде по света. Много неща никога няма да са същите. А сега се замисли, човекът до теб способен ли е да сподели всички тези моменти с теб? Които не са съвсем прятни. Ще можеш ли да разчиташ на някого, който няма даже собствен дом? И който в момента разчита на теб?
И спри с този ескапел, ще си причиниш някоя сериозна неприятност. На какво ви учат в училище?
Бабата на една моя приятелка, много мъдра жена, лека й пръст, казваше, че ако един мъж още от самото начало (или много близко до началото) почне да говори за сериозни неща / намерения - брак, семейство, деца - значи, нещо не е много читаво в намеренията му и тази връзка няма да я бъде.
Или е рядко глупав, или е психопат. Манипулира я да му се води по акъла, вече е направил проверка, че се води за големи неща - да пробва да забременее, да пие ескапел...преценил е, че е манипулируема. Живее й в къщата, скоро ще намери и други начини да й се качва на главата.
В 21 век доста хора са се изучили да се държат като психопати. А това нещо с тестовата бременност...надявам се да не е толкова често срещано.
Впрочем психопатите често не се държат като някакви стабиляги с ледени нерви, а се познават по това, че идват да ти мрънкат и да търсят помощ, и не творят белите агресивно, ами подмолно. Предизвикват съчувствие, карат те да им съдействаш и ти вкарват хаос в живота.
Впрочем психопатите често не се държат като някакви стабиляги с ледени нерви, а се познават по това, че идват да ти мрънкат и да търсят помощ, и не творят белите агресивно, ами подмолно. Предизвикват съчувствие, карат те да им съдействаш и ти вкарват хаос в живота.
Впрочем психопатите често не се държат като някакви стабиляги с ледени нерви, а се познават по това, че идват да ти мрънкат и да търсят помощ, и не творят белите агресивно, ами подмолно. Предизвикват съчувствие, карат те да им съдействаш и ти вкарват хаос в живота.
Тук си много права.