Испания

Ние не учим всеки ден, напротив. 2-3 пъти писахме азбуката и се опитва да я научи как се изговаря. Писа букви известно време, когато и колкото тя поиска; диктувам ѝ разни думички също. С четенето просто ми скри шапката, защото буквално за 2 дни се научи да чете гладко на български( кака й чак се просълзи като я видя). Сега четем една книжка 2-3 пъти седмично по 5-6 страници. Скоро не е писала нищо, сигурно е забравила
Малката губи български думи, въпреки че вкъщи се говори изцяло бг, гледаме бг телевизия и пр. Като ми обяснява нещо по- дълго, започва да провлачва и да се тормози и минава на испански за по- лесно. Не толерирам това, но е факт.

Val, в българското училище пада едно "учене".
За 4 часа  седмично натоварването е минимално.По скоро се забавляват
Но да  определено заминават  по 4 часа от съботния ден .
Тарталета , адмирации
Нормално да минава на испански, по лесно им е на децата.
Моята като малка се правеше, че не  разбира български, когато не и изназнасяше.

Аз си приспиват децата с " Кой уши байряка", "Боя настана", "Кога зашумят шумите" , приказките за лека нощ са историята на България. Ходили са в къщата на Левски, на възстановки в Копривщица, последно бяха с баба и дядо в Съединение по случай съединението на България на 6-ти. Шипка  също са качвали.
Много ми беше трудно да взема решение да се преместим, но виждам накъде отиват нещата и не мисля да се водя повече от идеали, а от практичност. И мотива изобщо не е финансов, дори съм се подготвила, че първите години ще живеем с повече ограничения отколкото в България. Но наистина ми писна.
Ще дам пример: знаете, че не минава година без да се обърне автобус с жертви. Сега стана ясно, че фирмата построила 90% от пътищата в България е ползвала не само некачествен, но опасен асфалт. На пролет спрях малката от екскурзия, защото тъкмо се беше обърнал автобус. Сега на баткото също няма да позволя да пътува на зелено училище.
Знам, че навсякъде има корупция, не съм кон с капаци, но не вярвам да има друга страна в ЕС където не се взимат никакви мерки, дори когато това коства човешки животи. Чувствам, че свободата ми е ограничена в собствената си държава се чувствам роб. И знам, че нищо не мога да направя. И като препратка към предходната тема- като не ми харесва ставам и си тръгвам. Не е моето място това. Просто не е. Не мога да си хвърля фаса на улицата - стискам го до най близкия казан. Не мога да предложа подкуп, не мога дори скоростта да превиша. Така съм възпитана, така възпитавам децата си и не смятам, че аз трябва да се променя, защото ако се променя и се нагодя към средата не съм убедена, че ще съм "ок" със себе си.
Пиша от телефона, понякога той ми поправя без да усетя. Извинявам се предварително за възможните грешки.

TDI, много тъжно звучиш 😔, звучиш така все едно си живяла в чужбина, и си се върнала в България и си се разочаровала...
Наистина е тъжно. Защото всичко което казваш са факти, не просто “плюене”.
Ние всяка година обикаляме да разглеждаме националните паметници на България , но това е защото аз искам децата ми да видят майка им от къде е(всъщност защо не ме е срам от България ) за жалост малките ми деца са много малки, и няма да помнят , така че ще трябва живот и здраве в бъдеще да се връщаме пак 🤣, но нека знаят.
Аз съм много щастлива когато виждат и научават къде и какво се е случило(в момента голямия ми син и племенницата ми), защото друго хубаво в България СЕГА няма какво да видят...Ти си описала по-горе какво ще видят 😔.
За зеленото училище е много гадно че няма да го пуснеш 😱, сигурно на детето много ще  му се ходи, но те разбирам напълно 😔. Това са трудни решения, в трудни времена.

Не ги приспивам с патриотични песни и не ги карам да развяват трибагреника на 3 март. Този вид патриотизъм ми е малко в повече. Големия разбира български, говори с акцент. Не пише, не чете на български (достатъчно са му другите три езика, сега задължително в училище започва още един език), ако и когато реши сам ще го научи, не натискам и не настоявам. Дребния е още доста малък, говори ми един микс между три езика, та на българския не му е дошъл реда, но ще дойде, както стана и с брат му. Много рядко гледаме бг телевизия.
Спазваме бг традиции до колкото можем. Не се срамувам, че съм българка. Всеки път, когато сме в България (за съжаление не е много често), посещаваме някое емблематично място и обяснявам какво е, какво е станало и т.н.

Не, не се срамувам, че съм българка, но и на нас, както на TDI много ни писна от държавата. И от много от хората. Преживяхме тежки моменти,в които се оказа, че приятели за маса много, но няма кой да ти предложи едно рамо в труден момент! Ами сега ми е добре- имаме крайно ограничени социални контакти и знаем, че разчитаме само и единствено на себе си( не, че преди сме разчитали на някого, просто сме живели с мисълта, че имам близки приятели). Уредено и спокойно ми е тук.

Не само, че не се срамувам, че съм българка , но и се гордея с това, точно толкова, колкото един испанец е горд, че е де "пура сепа".
Защото всеки е от там където е и това не го прави нито по добър нито по лош от другите.
Не развявам българското знаме , но имам у дома,.Но не го нося като испанците  на ризи, панталони, гривни , ключодържатели и нашийници за кучета.
Не пеем възрожденски песни , нито играем народни танци с носии у дома.
Дъщеря ми познава  историческите и природни забележителности на България.
Харесва българския фолкор  и познава българската история.

Имам много приятели испанци у  които запалих интетеса към България  и повечевто от тях я посетиха и имат хубави спомени .
Най големия куриоз беше , че  на приятел функционарио  беше предложено да избира 3 месечна командировка  между Рим и Свиленград.Беше голяма дилема .Накрая замина за Рим, като виновно се извини, че Свиленград е малък град , без особени забележутелности.За Бургас или Пловдив изобщо нямало да се колебае.
Тази година се реваншира   и по време на командировка в Атина намери  свободен уикенд за да посети Пловдив.
Относно приятелите, те не са като роднините, които получаваш  в наследство.
Всеки сам избира близкия си кръг и критериите за селекцията му.
Що се отнася кой за какво е дошъл.
Аз съм напуснала работа с постоянен договор в териториална дадъчна дирекция, а съпругът ми  е зарязал собствен бизнес.Закллючили сме собствено жилище(без заеми), подарили сме колата на сестра ми и сме дошли тук с шенгенски визи... и две чанти .
Дали е било за пари?

sl, дори и за пари да е, има ли значение? Важното е, че се чувствате добре. Човек не знае какви избори ще му се наложи да направи. Затова и гледам да не съдя околните. Ние никога не сме мислили, че ще живеем и работим извън България, ама ето, тук сме.
Вал, ние празнуваме всички бг празници и си спазваме традициите. Но все пак, ние сме си българи, а при теб е смесен брак. Децата ми са големи, Хелоуин не отбелязваме.
И да ви питам, ако някой знае - къде могат да се проверят условията и изискванията за производство и продажба на сладкиши, бисквити и др?

Пишман готвач съм и в общи линии рядко готвя.
Содена питка не правя, други питки също.
За Хелуин , купуваме  дисфрасес още от гуардето,  за купона в училище  и после правим тегел из центъра.
От няколко години я водя на   :Пасарела де сомби" и чакам момента в който ще може да ходи сама без да се налага да я придружавам.Все пак е на 14, а пасерелата започва след 22 часа.

Не украсявам в къщи идва ми малко в повече, консерва съм.Сладки да правя абсурд.Няма кой да се занимава.
 А и свързвам този ден с много неориятвн спомен.През 2002 след служебен Хелуин купон  ме приеха в Урхенсиите със спонтанен аборт след 7 години безушпешни опити за забременявне.В общи линии неприятен спомен
Старая се да имам сладки, когато дойдат малките таласъмчета, за да има какво да им дам.
Когато дойдох в Испания този празник се отбелязваше много скромно и пестеливо, но последните 15 години присътсвието му става все по осезателно.
YanaDG
Аз също не съдя хората.Всеки е свободен да живее по начина, който намира за добре, стига това да не нарушава личното ми пространство.
Не слагам етикети и не давам непоискани съвети.
Пиша във форума още от врвмето когато нямаше чужбински подфорум.
Следила съм испанските теми и ми е чудно, как някои хора са забравили какво са писали преди време....
Карай лошо няма.Важното е да сме живи ,здрави и щастливи

Не зная точно какво направих, реших да си поправя грешка в предния отговор и маркирах всичко без да искам и изтрих всичко 😭. (За содената ми питка и Хелоуин 🤣😅)
После пък писах друг отговор , който изобщо не мога да намеря дали се публикува 😅.( Днес явно не е моя момент😅).

SL, явно имаш предвид мен с “някои хора”, защото от тогава май няма други толкова “стари “ тук, освен аз и ти😅.
Ако се отнася за мен- съвсем нормално е да не помня какво съм писала... тогава бях (едно време) на 18-20 години, от тогава минаха почти 20 години(той форума май е от 15 години🤔) , много неща се забравят и хората се променят. То аз едно време исках да ставам астронавт , но пък на тези години сега ми става лошо понякога даже в колата 🤣.
Не е забравяне- просто еволюциониране(такава дума не съществува в българския език 🤔😅).
(Иначе госпожицата е страхотна!!! Толкова е голяма! Аз си пазя снимките още от Мадрид 😅, какви бяха малки тогава.)
П.С.- Какво е това тегел , че ми стана интересно?

(Едно време преди да имам деца Хелоуин ми се струваше абсурден празник, сега след толкова деца🤣, ми се струва много весел😁 и винаги го отбелязваме подобаващо )

Вал  с теб те познаваме лично и сме се виждали в различни етапи от живота си.
Не визирах теб , а и говорех за факти, а не за тълкуването им.
"Тегел  по главната " в Пловдив казват на бърза разходка  от Тримонциум до моста на Новотела
В нашия случай бърза разходка до центъра на квартала  обиколка на площада и обратно.
Растат децата.Тогава бяха големи сладури.Моята досадница все закачеше твоя принц, а той като един истински принц невъзмутимо не и обръщаше внимание. Мисля , че нямаха и година тогава.
TDI, ako очакваш тук някой  да си стиска фаса, за да го хвърли в коша , си попаднала на грешното място.
.

Силно казано празнуваме Хелоуин, но да, обличат костюми, украсяват къщата и обикалят квартала за лакомства. На мнение съм, че щом ги прави щастливи, няма нищо лошо да отбелязват този ден по някакъв начин. Все пак, живеят в среда, където тези неща се правят.

Sl, по мои наблюдения в Испания не ти се налага да си стискаш фаса, защото кошчета има на всеки 5 метра. Аз мога да ти кажа за цели улици в  центъра на Бургас, на които няма ни едно кошче. Както и да е - не се местя заради кошчетата за боклук. Моите наблюдения са, че хората там са по-възпитани и законите се спазват, това вече го коментирахме, не ми се нищи наново.
Val, живяла съм малко в Лондон, ама наистина малко - около месец. Въпреки, че колегите ми направиха всичко възможно да се чувствам добре - канеха ме на гости през уикендите, ходехме на бар и т.н. Там имах готова работа, в офис, добро заплащане, чудесен старт, за който много хора си мечтаят, но се чувствах, не на място, все едно съм облякла бански и съм отишла на опера - мястото не беше моето.
Докато в Испания само като кацна и се чувствам удома. Не знам защо, не мога да го обясня, просто чувство.

За Хелуин и ние го празнуваме, но и освен това в училище имат базар - празник на тиквата: правя мъфини с тиква, тиквеник, ако ми се занимава и кремчета - тип крем карамел с тиква и децата ги продават. Парите са за благотоворителност.

Кошчета има(но те не да за фасове), но по мои набкюдения малко испанци ги използват.....
Тези за фасовете са на много малко места.

Здравейте! А във фейсбук имаме ли си група? ))